Определение по дело №3025/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.179 – чл.184 от АПК.

Образувано е по жалба на Б. Г. И. от [населено място], против заповед № 3808/30.10.2024 г. на кмета на община Варна в частта й, с която са определени границите на Район „Приморски“, в които през 2025 г. Община Варна организира услугите по : събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране ; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации ( в завод за ТБО в [населено място] и в РУСО [населено място] ) ; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Сочи се , че жалбоподателят не е доволен от така издадената заповед , предвид включването в нейния обхват на СО „Сотира“ и конкретно на ул. „Проф. Д-р Георги Георгиев“. Наведени са съображения за неспазване на разпоредбите на чл.66 и чл.71 от АПК и за допусната съществена непълнота, изразяваща се в липсата на схема за поставяне на съдовете за събиране на отпадъци. Твърди се, че така допуснатите нарушения са лишили решаващия орган от възможността да бъде информиран за съществени обстоятелства отнасящи се до предоставяне на услугата, а имено, че в оспорената зона същата не се извършва, защото нямало фактическа възможност за нейното извършване, поради непрекъснатото извършващото се в района строителство. Изложено е още, че жалбоподателят държи услугата по събиране на битови отпадъци да бъде предоставяна реално, но с фактическото й непредоставяне и само формалното включване на определен район или улица в оспорената заповед, всъщност се създавала предпоставка да се плаща нещо, което не се дължи. С тези мотиви се отправя искане за отмяна на атакуваната заповед.

След преценка на приложените към жалбата писмени доказателства, тези съдържащите в предоставената от адм. орган преписка и допълнително представените такива от жалбоподателя с молба с.д. 19620/27.12.2024 г., съдът намира жалбата за процесуално недопустима, като лишена от правен интерес по смисъла на чл.184 във вр. с чл.159, т. 4 от АПК.

Видно от съдържанието на жалбата, подателят на същата Б. И. изрично заявява, че желае услугата по събиране на битови отпадъци да бъде предоставяна включително на адреса на който той притежава недвижим имот (ул.“ Проф. Д-р Георги Георгиев“ №7 ), като същевременно по делото няма спор, че този адрес е включен в границите определени с оспорената заповед. Последното сочи, че обжалваната заповед представлява положителен за жалбоподателя адм. акт, при което правния интерес от съдебното му оспорване същият обосновава не с изложение на факти които са относими към издаването му, а с такива относими към изпълнението му – това, че според жалбоподателя услугата реално не се предоставяла в предходни години и изразеното въз основа на това предположение, че няма да бъде предоставяна и през процесната 2025 г. , представлява въпрос , който се явява последващ издаването на заповедта и като такъв неотносим към въпроса на законосъобразността на адм. акт. С оглед последното, действителния правен интерес на жалбоподателя И. не се състои в това само формално и мнимо да оспорва процесуалната законосъобразност на заповедта, а както изрично е посочено в жалбата, той се състои в това да не плаща нещо което не се дължи, т.е. да не плаща такса битови отпадъци за услуга, която реално не се предоставя. В този смисъл, за реалното осъществяване на този действителен за жалбоподателя правен интерес не е приложим процесуалния ред за оспорване на общите административни актове, съответно приложим е реда регламентиран в нормите на чл.8, ал.5 от З-на за местните данъци и такси (Общинския съвет определя с наредбата по чл.9 реда, по който лицата неползващи услугата пред съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса ) и чл.71, т.1 от ЗМДТ ( Не се събира такса за : услугата по чл.62, т.1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.66, ал.1 ,т.2 , за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината ).

С оглед последното, както и поради това, че обжалваната заповед представлява положителен за жалбоподателя И. адм. акт, който не засяга негови права , свободи или законни интереси и пряко не създава задължение за заплащане на такса битови отпадъци, то липсва правен интерес от съдебно оспорване, поради което и на основание чл. 184 във вр. с чл.159, т.4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б. Г. И. от [населено място] с вх. № 19006/13.12.2024 г., срещу оспорената от него част на издадената от кмета на община Варна заповед № 3808/30.10.2024 год. и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на нея съдебно производство.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя Б. Г. И..