Разпореждане по дело №202/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Депозирана е въззивна жалба на М. С. Б., подадена чрез А. Г. Г., срещу Решение № 90/15.04.2010 г. по Г. д. № 893/2009 г. по описа на РС – Г. С.. С въззивната жалба е направено оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на оспореното решение и са изложени доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че заболяването на въззивника е резултат от вредните условия, при които същия е работил във въззиваемото дружество, което е в противоречие с направения от първоинстанционния съд извод. Релевирано е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав, както и за присъждане на разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна – „. И. Е., със седалище и адрес на управление: Г. П., бУ. „. № ** – “П. С.”, представлявано от юрисконсулт Е. И., в който са изложени аргументи досежно неоснователността на въззивната жалба. Наведени са доводи, че установяването на професионалния характер на заболяването е в тежест на ищеца, който обаче не е доказал по категоричен и безспорен начин, че заболяването “двустранен неврит на слуховите нерви” е причинено изключително или предимно от въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес при търговското дружество. Въззиваемият моли за потвърждаване на атакуваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба и отговора, обсъди доказателствата по делото, в тяхната съвкупност и поотделно и провери валидността и допустимостта на оспореното решение на първоинстанционния съд, приема за установено от фактическа страна следното:

М. С. Б. е работил в „. И. Е., Г. П. от 29.06.2005 г. до 27.01.2009 г. на длъжност “оператор на дробилна машина”. С Експертно решение № 13/07.01.2009 г. на НЕЛК е установено, че същият страда от общо заболяване „захарен диабет ІІ тип с вторична резистентност към СУП с полиневропатия. Начална сенилна катаракта на двете очи. Двустранен неврит на слуховите нерви”. В периода 17.09.2009 г. – 23.09.2009 г. на ищеца – въззивник е било проведено лечение във връзка със силно намаления слух и шум в двете уши.

От приложената медицинска документация и с помощта на специалните знания на вещите лица по назначените съдебно-медицински експертизи се установява, че заболяването “сенилна катаракта на двете очи” не е в причинна връзка с работната среда, т. е. няма характер на професионално заболяване, а е резултат от възрастовата промяна на организма.

Що се касае до другото заболяване “двустранен неврит на слуховите нерви”, за него липсват данни за началния момент на настъпването му, поради което вещото лице не може да установи пряка връзка между наднормения шум и това заболяване на въззивника. От приложената по делото П. характеристика е видно, че Б. е работил в производствено помещение при вредности по протокол от измерване ФРС, при двусменен режим на работа и 8-часова продължителност на работния ден. Наднорменото ниво на шум при работа с дробилна машина – 92.9 dBA при норма 80-85 dBA се установява от депозирания по делото Протокол за контрол на шума № 212/27.07.2007 г., изготвен от Орган за контрол от вид А към РИОКОЗ – С.. Вещото лице сочи, че причините за слуховото заболяване могат да бъдат различни – работа с наднормен шум, но не във всички случаи, диабет, вирусни инфекции и др. и уточнява, че въззивникът има слухова загуба от 50-55 децибела, поради което е слухопротезиран, като загубата на слуха по принцип настъпва над 60 децибела. В цитираното по-горе експертно решение на НЕЛК е отразено, че за двустранния неврит на слуховите нерви не се следва % трайно намалена трудоспособност след корекция на коефициента на полезно действие.

Ищецът М. С. Б. е предявил пред РС – Г. С. обективно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на общо 10 000 лв., от които 9 000 лв., представляващи неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на професионалното заболяване „двустранен неврит на слуховите нерви”, 1 000 лв., представляващи неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на заболяването „начална сенилна катаракта на двете очи”, ведно със законната лихва върху главицата, считано от завеждането на исковата молба /14.10.2009 г./ до окончателното й изплащане.

Районният съд е отхвърлил обективно съединените искове, като в мотивите на решението е посочено, че процесните заболявания нямат професионален характер, тъй като не са причинени от изпълняваната от ищеца работа в ответното дружество.

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 200 от КТ са както следва: 1/ наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2/ увреждане на здравето на работника или служителя, настъпило в резултат на трудова злополука, приравнените на нея случаи, професионална болест или смърт; 3/ наличие на причинна връзка между увреждането и трудовата злополука, професионалната болест, респективно смъртта и 4/ наличие на претърпени вреди – имуществени или неимуществени. Липсата на която и да е от горепосочените предпоставки обуславя неоснователност на исковата претенция.

Аргументите на ищеца – въззивник, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че заболяването му е в резултат на вредните условия, при които е работил във въззиваемото дружество са явяват неоснователни, тъй като в настоящия случай същият не установява наличието на причинно-следствена връзка между твърдяните увреждания /заболявания/ и условията на работа. В депозираното експертно решение на НЕЛК заболяванията на М. Б. „двустранен неврит на слуховите нерви” и „начална сенилна катаракта на двете очи” са отразени като общи, а не като професионални заболявания и за тях не е определен % трайно намалена работоспособност. Този факт е установен и със специалните знания на вещите лица по назначените съдебно-медицински експертизи, т. е. липсва връзка между уврежданията и условията, при които въззивникът е полагал труд при ответното дружество. Обстоятелството, че Б. е работил при вредни условия на труд – 92.9 dBA при норма 80-85 dBA, видно от производствената характеристика и протокола за контрол на шум обаче не обуславя причинно-следствената връзка между тези условия на труд и констатираните заболявания.

Освен това, в код 2101 от Списъка на професионалните болести, приет с Постановление № 175/16.07.2008 г. на МС, са посочени условията за констатиране на професионална болест, причинена от шум, а именно: доказано професионално въздействие на наднормен шум - минимум 5 години, за случаите на особено интензивен шум (над 100 dB/A) - минимум 6 месеца. В настоящия казус ищецът – въззивник е работил при шум от 92.9 dBA за по-малко от 5 години /от 29.06.2005 г. до 27.01.2009 г./, което обстоятелство също води до извода, че не е налице професионална болест.

Предвид липсата на установяване на един от елементите досежно отговорността на въззиваемото дружество, което е в тежест на работника – въззивник, предявените от него обективно съединени искове се явяват недоказани. Настоящата инстанция кредитира обективираните в атакувания съдебен акт аргументи, поради което на основание чл. 272 от ГПК и с оглед процесуална икономия препраща към мотивите на първоинстанционния съд. С оглед гореизложеното, въззивният съд счита, че оспореното решение се явява правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.7, т. 1, предложение първо от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно направеното искане за заплащане на разноски М. С. Б. следва да заплати на „. И. Е., със седалище и адрес на управление: Г. П., бУ. „. № *** – “П.С.” адвокатско възнаграждение за осъществяваната пред настоящата инстанция процесуална защита от юрисконсулта на въззиваемото дружество в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90/15.04.2010 г. по Г. д. № 893/2009 г. по описа на РС – Г. С..

ОСЪЖДА М. С. Б. следва да заплати на „. И. Е., със седалище и адрес на управление: Г. П., бУ. „. № *** – “П. С.” адвокатско възнаграждение за осъществяваната пред настоящата инстанция процесуална защита от юрисконсулта на въззиваемото дружество в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: