Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28
септември 2018 г.
Софийски окръжен съд, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на десети септември през две хиляди
и осемнадеста година в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря
Димитрова и с участието на прокурор от СОП Лулчева, като разгледа докладваното
от съдия Тодорова в.н.о.х. дело № 208 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С присъда № 23 от 13.02.2018 г.
на Районен съд – гр.К., постановена по н.о.х.д. № 226/2017 г. по описа на същия
съд, подсъдимия Д.Р.П.,***, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на
09.07.2017 г., около 01,40 часа, в гр.Г., област Софийска, на паркинга на „М.“,
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено”, модел
„Лагуна” с рег.№ *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,8 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за
химическа експертиза № 764/10.07.2017 г. от МБАЛ“С. А.“ АД – гр.С., поради
което и на основание чл.343б ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК са му наложени
наказания „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, чието изтърпяване
на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години
и глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
Със същата присъда подсъдимия Д.Р.П.
е лишен на основание чл.343г, във вр. с чл.343б ал.1, вр. чл.37 ал.1, т.7 от НК
от правото да управлява МПС за срок от 1 /една/ година, считано от датата на
отнемането на свидетелството му за управление на МПС. На основание чл.59 ал.4
от НК е приспаднато времето, през което подсъдимия Д.Р.П. е бил лишен по
административен ред от правото да управлява МПС, считано от датата 09.07.2017
г.
С горепосочената присъда,
подсъдимия Д.Р.П. е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати по сметка
на ОД на МВР – гр.С. направените във фазата на досъдебното производство
разноски в размер на 55,00 лева.
Срещу така постановената присъда
е постъпила въззивна жалба от адв.Д.Г. – упълномощен защитник на подсъдимия Д.Р.П.,
с оплакване за нейната неправилност, незаконосъобразност и постановяването й
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че присъдата
е постановена при неизясненост на фактите относно датата и мястото на
извършване на деянието, поради което е необоснована. Сочи се още, че при
изграждане на изводите си по същество, първоинстанционния съд е дал неправилна
и необективна оценка на показанията на полицейските служители, а доказателствен
анализ на показанията на свидетелите Х. и Г., изобщо не е извършил. Иска се от
въззивния съд, на основание чл.334 т.2 от НПК да отмени обжалваната присъда и
да постанови нова такава, с която подсъдимия Д.П. да бъде признат за невиновен
и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б
ал.1 от НК. Не се сочи необходимост от събиране на доказателства.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция подсъдимия
Д.Р.П., редовно призован, не
се явява, но се представлява от упълномощения си защитник – адвокат Г., който релевира искане за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд. Конкретни доводи в подкрепа на това искане,
не се излагат от защитата. Заявява се становище от защитникът за основателност
на всички оплаквания, залегнали във въззивната жалба срещу присъдата.
Представителят
на С.о.п. изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата
да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Твърди, че
първоинстанционния съд правилно е преценил събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е приел, че обвинението
досежно подсъдимия П. е доказано по безспорен и категоричен начин. Според
прокурорът, атакуваната присъда е законосъобразна и в частта относно определеното
и наложено на подсъдимия наказание, доколкото същото е напълно справедливо.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и
проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и след цялостния
анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд
намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към
предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
На 08.07.2017 г., за времето от 14,00 часа до 02,00 часа на следващия ден,
свидетелите П. Г. Н., С. Т. С. и Е. В. Г. /полицейски служители в РУ на МВР Г./
изпълнявали служебните си задължения, като дежурен автопатрул по осъществяване
на пътен контрол в гр.Г., Софийска област. Около 01,40 на 09.07.2017 г., били
на пост на паркинга на Младежкия дом в града, когато забелязали движещ се по
ул.”********” в посока паркинга, лек автомобил марка „Рено Лагуна” с рег. № ******.
На полицейските служители им направило впечатление, че посочения автомобил се
движи с висока скорост и затова решили да го спрат за проверка на водача му. В
момента на подадения сигнал към автомобила да спре, свидетелят С. забелязъл, че
водача на автомобила скочил на седалката до него. Свидетелят Н. му наредил да
се върне на мястото на водача, след което му поискал личните и на автомобила
документи за проверка. Полицейските служители установили, че водач на
автомобила бил подсъдимия Д.Р.П.. Същият пътувал сам в лекия автомобил. На
полицейските служители направило впечатление, че подсъдимия лъхал на алкохол.
Свидетелят Г. му извършил проверка за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер – алкотест 7510” с фабр. № 0178, като уредът отчел концентрация на
алкохол в издишания въздух 1,60 промила. На подсъдимия му бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 171754, както и предоставен талон
за медицинско изследване № 0434528. След това подсъдимия бил придружен от
полицейските служители до ФСМП – гр.Г., където в 02,05 ч. на същата дата
/09.07.2017 г./ предоставил кръв за извършване на медицинско изследване за
употреба на алкохол и друго упойващо вещество.
На 11.07.2017
г. било извършено химическо изследване в УМБАЛ”С.А.” С. на кръвната проба,
взета от подсъдимия Д.П., в резултат на което в същата се доказало наличието на
етилов алкохол в количество 1,8 промила. Резултатите от това изследване били
отразени в протокол за химическа експертиза № 764/10.07.2017 г. /л.9 от ДП/.
Възприетите от въззивната инстанция
фактически положения /описани по-горе/ напълно съответстват на направените от
първоинстанционния съд фактически констатации, като само ги допълват. Първостепенният съд е
извел фактическите си изводи въз основа на една законосъобразна и правилна
интерпретация на доказателствата по делото без да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените
материали не са били допуснати и логически грешки. Районният съд, макар и твърде лаконично,
е обсъдил доказателствените материали по делото – анализирал е показанията на разпитаните по
делото свидетели и писмените доказателствени средства, поради което е приел за несъмнено установена
описаната по-горе фактология на деянието, която /както бе вече посочено по-горе/ се възприема и
от настоящата инстанция.
За да обоснове решаващия си извод
за авторството на подсъдимия П. в извършването на инкриминираното му
престъпление, съставът на районния съд е
обсъдил в съвкупност и поотделно събраните по делото доказателства, като правилно
не е кредитирал показанията на
свидетелите Б. Х. и Д.Г. относно изнесените от тях данни, че подсъдимия не е
управлявал процесния автомобил към момента на полицейската проверка, а се
намирал до автомобила, който бил паркиран. Гласните доказателства, установени
чрез показанията на посочените свидетели се оборват и опровергават по един
категоричен и несъмнен начин от останалите събрани по делото доказателства. В
тази насока правилно са кредитирани показанията на свидетелите – полицейски
служители Н., С. и Г., тъй като същите са последователни, детайлни, логични и
пресъздават събитието по един обективен и безпристрастен начин. Относно
конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, които имат
значение за изясняване на делото и които са приети за безспорно установени,
въззивният съд не констатира и никакво съществено вътрешно противоречие в
показанията на тези свидетели, както и не намери такова противоречие с
останалия доказателствен материал. Показанията на посочените свидетели, съпоставени с ангажираните
по делото писмени доказателства, установяват по категоричен начин релевантните
по делото обстоятелства, касаещи предмета на доказване – времето и мястото на
извършване на деянието, неговото авторство, както и начина на извършването му,
а именно факта на управлението от страна на подсъдимия на инкриминираните дата,
час и място на моторно превозно средство след употреба на алкохол,
констатирането на концентрация на алкохол 1,6 промила у подсъдимия при извършената полицейска проверка с
техническо средство. В частност, в показанията си посочените свидетели подробно
изясняват обстоятелствата, че в момента, в който същите спряли процесния
автомобил за проверка, последния бил в движение, управляван от подсъдимия П.,
както и че същият пътувал сам в автомобила. В тази насока въззивният съд счита,
че следва да се обърне особено внимание на категоричността, с която и тримата
свидетели Г., Н. и С. при разпита си заявяват, че са видяли процесния автомобил
да се движи по ул.*******” в гр.Г. в посока паркинга пред Младежкия дом, в
който именно момент са подали към него сигнал за спиране. При излагане на показанията
си, свидетелят Николов цитиран дословно твърди: „..Спряхме го в центъра, на
площада пред младежкия дом, той караше….беше сам”. В същият смисъл са и
показанията на свидетеля С., който по категоричен и недвусмислен начин е заявил
при разпита му хода на проведеното пред районния съд съдебно следствие ”…спряхме
го пред дискотека Империал в гр.Г., караше силно и това беше причината, за да
го спрем, защото караше бързо. В момента, в който го спряхме, скочи на дясната седалка”.
Правилно при извеждане на
решаващите си изводи, първостепенния съд не е приел за достоверни показанията
на свидетелите Б. Х. и Д.Г., отчитайки тяхната нелогичност и несъмнения факт,
че посочените свидетели са в близки приятелски отношения с подсъдимия. Неправдиво,
нелогично и недостоверно се явява и за въззивната инстанция твърдението на тези
свидетели, че процесния автомобил не е бил в движение и съответно не е бил
управляван от подсъдимия в момента на полицейската проверка, а последната е
била предприета когато подсъдимия заключвал автомобила, който бил паркиран. При
условие, че действително подсъдимия П. не е управлявал процесния автомобил,
нелогични се явяват действията на полицейските служители да извършат техническа
поврека на същия за употреба на алкохол. Основание, предложените в този смисъл показания на
свидетелите Х. и Г. да не заслужат доверието и на настоящата инстанция, този
съдебен състав откри и в тяхната взаимна противоречивост и
непоследователност. Такова съществено несъотвествие относно изнесените факти, въззивният
съд съзря между показанията на свидетеля Х., който твърди, че когато
полицейските служители се приближили до автомобила на подсъдимия, последният
бил вътре в него „да си вземе нещо” и от друга страна – показанията на
свидетеля Г. даващ сведения, че в същия този момент подсъдимия бил навън до
автомобила и заключвал вратата му. Освен това, и двамата свидетели дават
сведения за това, което са възприели при извършената на подсъдимия полицейска
проверка, твърде избирателно – твърдят, че са видели направения тест за алкохол
на подсъдимия с техническо средство, неговия резултат, отнемането на
свидетелството му за правоуправление, а в същото време заявяват липса на спомен
относно даданите пред подсъдимия от полицейските служители обяснения за
причините за предприетата от тях проверка. Именно посочените характеристики на
показанията на свидетелите Г. и Х. – противоречието по между им и с останалия
доказателствен обем, собствената им неубедителност и вътрешна непоследователност,
не дава възможност и на въззивния съд да ги кредитира.
Предвид
гореизложеното неоснователно се явява оплакването на защитата на подсъдимия, че
обвинението не е доказано. Неоснователно е и оплакването, че присъдата е
необоснована, тъй като въззивната инстанция констатира, че въз основа на
правилно установените фактически положения, подкрепящи се изцяло от
доказателствата по делото, районният съд законосъобразно е направил и решаващия
си извод, че подсъдимия П. е извършил твърдяното престъпление. Напълно
голословно е и оплакването на защитата, че първия съд е основал изводите си по
фактите, на показанията на свидетелите – полицейски служители, които едностранчиво
е кредитирал. Както бе посочено по-горе въззивният съд напълно споделя
виждането на първата инстанция да се довери на показанията на свидетелите Н., Г.
и С., като отчете, както пълната кореспонденция по между им, така и с
останалите доказателствени източници. Същите са и много подробни, последвателни
и в детайли възпроизвеждат отделните етапи на случилото се. Несъстоятелно е и
възражението на защитата за липса на доказаност на всички обстоятелства по извършване на процесното
деяние - времето и мястото на осъществяването му. Показанията на свидетелите Н.,
Г. и С. пряко и по несъмнен начин установяват датата и мястото на извършване на
престъпното деяние.
Въззивният съд се солидаризира с изводите на първата инстанция досежно
обективната съставомерност на стореното от подсъдимия Д.П.. От обективна страна
безспорно и категорично се установи, че подсъдимият П. на датата
09.07.2017 г., в гр.Г., е управлявал моторно превозно средство, с концентрация
на алкохол в кръвта си 1,8 на хиляда, установена по надлежния ред. Последното обстоятелство, като
елемент от състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, е установено по
надлежния ред – с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 764 от 10.07.2017 г.,
изготвена съобразно разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства. Въззивната инстанция счита, че протоколът за химическо
изследване е изготвен по надлежния ред, съобразно определените в Наредба № 30
от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС, процедурни норми и представлява годно
доказателствено средство по смисъла на чл.114 от НПК. В случая, резултатът от
кръвното изследване на подсъдимия П. е
отразен в протокол № 764 от 10.07.2017 г., в
който експертът от специализираната алкохолна лаборатория към УМБАЛ “С. А.” – гр.С.
изрично е посочил, че пробата е била донесена на датата 10.07.2017 г., че опаковката й отговаря на нормативните
изисквания и че мирисът й е специфичен за кръв. Видно
от събраните по делото доказателства, кръвната проба от подсъдимия П. е взета на 09.07.2017г.
в 02,05 часа и е предоставена за изследване в
специализираната лаборатория на другия ден – 10.07.2017 г., т.е. в рамките на
предвидения в Наредбата срок от 72 часа от вземането й /чл.15 ал.1 от Наредба №
30/27.06.2001 г./. Вън от това, по делото не се установяват каквито и
да било конкретни данни за неспазване на надлежния ред за вземане, съхранение и
транспортиране на взетата от подсъдимия кръвна проба, които от своя страна да
поставят под съмнение верността на химическото й изследване. Т.е. по делото
липсват доказателства за допуснато нарушение на установения в закона ред за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, което да се е
отразило по неблагоприятен начин на извършеното изследване и получения
резултат.
Първоинстанционният съд е дал правилна и законосъобразна
оценка и
на субективната страна на престъплението, като обосновано е приел, че същото е
извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият Д.П. е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е
общественоопасните последици от него и е искал настъпването им. Субектвино
подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда. За наличието на пряк умисъл в подсъдимия сочи неговото
поведение в момента на спирането му от полицейските служители за проверка –
същият се преместил /”скочил”/ на дясната седалка на автомобила, с цел да
заблуди полицаите, че той не го управлява.
Въззивната
съдебна инстанция намери също така и, че
наказанията, които първостепенния съд е наложил на подсъдимия – лишаване
от свобода в минимално предвидения размер от една година и глоба от 200 лева,
са съответни на извършеното престъпно деяние и на целите по чл.36 от НК. При
индивдуализацията на наказанието „лишаване от свобода” в определения размер,
първият съд е посочил наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимия П. обстоятелства, но неправилно е отчел липсата на изразено от него
критично отношение към извършеното, като утежняващо такова. Обстоятелството, от
вида на посоченото от първата инстанция, не може и не следва да бъде отчитано,
като отегчаващо наказателноправното положение на подсъдимия. Това какво
процесуално поведение ще предприеме обвиненото лице в хода на процеса, в
изпълнение на основната му процесуална функция по защита, е изцяло негово
решение, предпоставено от признатите му процесуални права с разпоредбата на
чл.55 ал.1 от НПК, едно от които е правото му да дава или да откаже да дава
обяснения по обвинението. Отказът на подсъдимия да дава обяснения и в частност
такива в полза на обвинителната теза, е недопустимо са бъде отчитан от съда
като отегчаващо вината и отговорността му обстоятелство. При намерен от
първостепенния съд превес на смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия П.
обстоятелства /чистото му съдебно минало, младата му възраст, липсата на
отрицателни характеристични данни за личността му/ над отегчаващите такива /данните
за извършени от подсъдимия административни нарушения по ЗДвП/, този съд му е
определил и наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година.
Наказанието глоба, райония съд е съобразил, като с посочените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обсоятелства, така и с имотното състояние на
подсъдимия /същият е безработен/.
Този
състав на въззивната инстанция се солидаризира изцяло и с решаващия довод на
първия съд, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Д.П. не е
наложително същия да бъде изолиран временно от обществото чрез ефективното
изтърпяване на определеното му наказание лишаване от свобода, още повече, че в
случая са налице и формалните законни
предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане на изпълнението му, тъй като
същият не е осъждан на лишаване от свобода за извършено от него престъпление от
общ характер. Предвид изложените по-горе смекчаващи отговорността на подсъдимия
П. обстоятелства, целите по чл.36 от НК по отношение на него, могат да бъдат
постигнати и без ефективно изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от
свобода”.
Правилно и в съотвествие с разпоредбата на
чл.343г, вр. чл.343б ал.1, вр. чл.37 ал.1, т.7 от НК районният съд е наложил на
подсъдимия П. и наказание – лишаване от право на управление на МПС за срок от 1
/една/ година. Въпросът за началният момент, от който първостепенния съд е
постановил да тече срокът на лишаване на подсъдимия от това право по чл.37
ал.1, т.7 НК, обаче е решен в несътвоствие със закона и дадените от
касационната инстанция задължителни указания по неговото прилагане – т. 4 от ТР
№ 61/30.12.1980 г. ОСНК на ВС. Тълкуването, според което срокът за лишаване от
право да се управлява МПС започва да тече от деня на влизане в сила на
присъдата, се основава на ясното и категорично предписание
на разпоредбата на чл.49 ал.3 от НК. Ето защо, неправилно и незаконосъобразно
първоинстанционния съд е постановил началният момент на срока на лишаването от
правоуправление на МПС на подсъдимия П. да започне да тече от деня на отнемане
на свидетелството за управление от органите по контрол на автотранспорта,
поради което в тази му част, проверявания съдебен акт следва да бъде коригиран.
С оглед на това, че в случая
подсъдимият П. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява
това си право по чл.37 ал.1, т.7 от НК /считано от датата 09.07.2017 г./, следва
на основание чл.59 ал.4 от НК да се приспадне при изпълнение на наказанието
лишаване от правоуправление на МПС, този времеви период, както законосъобразно
е решил първостепенния съд.
Предвид
изхода на настоящото дело пред двете съдебни инстанции, законосъобразно е и
решението на първостепенния съд да възложи в тежест на подсъдимия направените
по делото разноски.
С оглед изложеното и след
извършена на основание чл.314 от НПК служебна проверка на правилността на
проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха основания за
неговото отменяване, респ. отменяване и връщане за ново разглеждане, СОС намери, че
същият следва да бъде изменен в посочения по-горе смисъл.
По тези съображения С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
присъда № 23 от 13.02.2018 г. на Районен съд – гр.К., постановена по н.о.х.д. №
226/2017 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, с която началният момент на срока
на наложеното на подсъдимия Д.Р.П., с установена по делото самоличност, наказание
по чл. чл.343г, вр. чл.343б ал.1, вр. чл.37 ал.1, т.7 от НК е определен от
датата на отнемане на свидетелството му за управление на МПС, като постановява
срокът на това наказание да тече от деня на влизане на присъдата в законна
сила.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
Председател:
Членове: 1.
2.