РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№
742/13.10.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА
разгледа докладваното от съдията
докладчик Петров адм. дело № 350 по
описа на съда за 2022год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, исковете
и становищата на страните:
1.Производството
е по реда на Глава ХІ от Административно процесуалния кодекс, във връзка с Част
VІІ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
С постъпила молба в електронна форма, без да е удостоверена с електронен подпис, пълномощника на ищеца е заявил, че поддържат исковата претенция в размер на 15 000,00лв., тоест иска се оттегля за разликата до 75 000,00лв., но в съдебно заседание на 27.05.2022 г., ищеца К., лично е заявил, че поддържа исковата претенция, така както е заявена в размер на 75 000,00лв.
Ищеца твърди да пребивава
в Затвора Пазарджик от 15.01.2020 г. и понастоящем, като през цялото време е
принуден да обитава пренаселени килии, с нетна площ от по-малко от 3,00м²
на човек. Сочи, че в килиите, които обитава има дървеници, хлебарки и гризачи. К.
поддържа, че има „защипване на нерв“, но не е бил лекуван от това заболяване.
3. Ответната Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с посочен съдебен адрес ***, чрез процесуалния
представител юрк. Р., в депозиран писмен отговор е на становище, че исковата
претенция на К. е недоказана фактически и неоснователна. Сочи се, че ищеца
търпи своята присъда при условия, не по различни от условията при които са
поставени останалите затворници, като всички те в изпълнение на съответно
наложена санкция са лишени от свобода, но не и от други права и интереси в
местата за лишаване от свобода. Според ответника, не може да се приеме, че
престоят в условията на затвора биха провокирали, твърдените от ищеца
неимуществени вреди. Поддържа се, че всички спални помещения, в които е бил
настаняван ищеца, отговарят на изискванията в чл.20 от ППЗИНЗС , тоест има
постоянен достъп до течаща вода и тоалетна, като ищеца не е бил лишен от достъп
до санитарен възел и течаща вода по начин, който да накърнява неговото човешко
достойнство. Сочи се, че килиите, коридорите и сервизните помещения се
почистват ежедневно от лишените от свобода, което изискване е съгласно ЗИНЗС,
тоест проблема с поддържането на чистотата в килиите е пряко зависим от самите
лишени от свобода.
Твърди се, че ищеца К. не е подавал
оплаквания от битовите условия в затвора, поради което следва да се приеме, че
бил съгласен с тях.
Поддържа се, че след извършен ремонт
на сградата на затвора през м. март 2020 г. са осигурени всички нормални,
битови условия за обитаване от лишените от свобода, включително и минимум
4,00 м² обитаема площ на човек.
Според ответника, храната в затвора е
достатъчна и разнообразна, калорична и съобразена с изискванията на
Министерство на здравеопазването.
В пледоарията по същество се сочи, че
ищеца е бил лекуван своевременно и му е оказвана необходимата медицинска грижа.
Иска се претенцията за парично
обезщетение на К. да бъде отхвърлена.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура Пазарджик е на становище, че иска е
недоказан и неоснователен.
II. За фактите :
5. Според
Справка от изх. № 2446 от 05.05.2022 г.(л.21), изготвена от Началник Затвора Пазарджик, с Решение № 174 от 28.03.2013
г. по ВНОХД № 356 по описа на Апелативен съд Пловдив за 2013 г., е определено М.К.
да изтърпи, общо най-тежко наказание в размер на двадесет и шест години и шест
месеца лишаване от свобода. Начало на срока на наказанието е 28.10.2012 г.
Изтърпява наказанието при строг режим. Преведен в затвора гр. Пазарджик от
затвора гр. Пловдив на 24.02.2014г.
К. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора Пазарджик от
17.07.2014 г. до 14.09.2020 г. и от 19.08.2021 г. до настоящия момент. От
15.09.2020 г. до 18.08.2021 г. е преведен в затвора Ловеч. През тези периоди от
време, той не е настаняван в наказателна килия и не е подавал оплаквания за
условията, при които е настанен.
Посочено е, че спалните помещения в затвора са отремонтирани. Всички
спални помещения във визирания период са имали достъп до санитарен възел и
течаща студена вода. Всяко едно отделение в затвора е разполагало с голям
санитарен възел с течаща студена вода и топла вода на бойлер, който се ползва
от всички пенитенциарно изолирани лица през светлата част на деня. Къпането се
осъществявало два пъти седмично по утвърден график и ползване на пералня веднъж
седмично. Обзавеждането на спалните помещения е съгласно изискванията за
минимум обзавеждане - двойни вишки с размери 70/190 см., шкафчета с размери
45/40 см., маса с размери 100/50 см. и 2 стола с размери 0.4/0.4. За всеки
лишен от свобода в зависимост от капацитета на килиите е предназначено едно
легло, едно шкафче, като във всяка килия има разположени маса с табуретки. Спалните
помещения имат прозорци, осигуряващи достъп до естествена дневна светлина и
начин за проветряване. При счупване на прозорец на помещенията те незабавно се
заменят, като към настоящия момент няма счупени прозорци на територията на
затвора Пазарджик. Същите са с изкуствено осветление в тъмната част на
денонощието. Отоплението е локално парно на газ.
6. От 01.01.2020 г. К. е бил настанен в 803-то спално помещение с
капацитет 4 лишени от свобода. До 22.01.2020 в спалното помещение са
пребивавали 4 лишени от свобода, когато К. е преместен в 813-то спално
помещение. Размерите на помещението са 3,66x4,15м. или площ от 15,19 м², размерите на банята с тоалетна са
1,27x1,67м. или площ от 2,12 м², като чистата жилищна площ е 13,07 м². В спалното помещение е имало 2 двойни легла, 4 броя шкафове и 1 една
маса с две табуретки. Това ще рече, че в този период, за всеки лишен от
свобода, обитавал въпросното помещение е било налице, чиста жилищна площ от 3,26
м².
На 22.01.2020 г. К. е преместен в 813-то спално помещение. Капацитетът на
спалното помещение е намален на 4 лишени от свобода. От настаняването му в
килията до 17.02.2020 г. в килията е имало 2 лишени от свобода. Размерите на
помещението са 3,60x3,82м. или площ от 13,75 кв.м., размерите на банята с тоалетна
са 1,09x1,68 м. или площ от 1,83 м², чистата жилищна площ е 11,92 м²
или за всеки от двамата лишени от свобода от по 5,96 м². В спалното помещение е имало 2
двойни легла, 4 броя шкафове и 1 една маса с две табуретки.
От 18.02.2020 г. е преместен в спално помещение 812 е капацитет 8 места.
От постъпването в спалното помещение от 24.02.2020 г. до 06.04.2020 г. в
килията са настанени 4 лишени от свобода. Размерите на помещението са 3,84x5,63
м. или площ от 21,62 м², размерите на банята с тоалетна са 1,10x166 м. или
площ от 1,83 м², чистата жилищна площ е 19,79 м² или за всеки от
четиримата лишени от свобода от по 4,95 м². В спалното помещение
има 4 двойни легла, 8 броя шкафове и 2 маси с по 2 табуретки.
На 25.02.2020 г. е преместен в 805-та килия, с капацитет 4 места. По
време на престоя си в килията затворниците са били 4. Размерите на помещението
са 3,66 х4,07 м. или площ от 14,90 м², размерите на банята с тоалетна са
1,10x1,65 м. или площ от 1,82 м², чистата жилищна площ е 13,08 кв.м. или
за всеки един от четиримата от по 3,72 м². В спалното помещение има
2 двойни легла, 4 броя шкафове и 1 една маса с 2 табуретки.
На 07.04.2020 г. ищеца е преместен в 707-мо спално помещение е капацитет
2 места. В килията пребивава до 28.04.2020 г. с още един лишен от свобода.
Размерите на помещението са 3,53x3,90 м. или площ от 13,79 м². Размерите
на банята с тоалетна са 2,01 кв. м., като чистата жилищна площ е 11,78 кв.м.
или за всеки един от
двамата лишени от свобода е имало жилищна площ от по 5,89 м². В
спалното помещение има 2 единични легла, 2 броя шкафове и 1 една маса с 2
табуретки.
На 29.04.2020 г. е преместен в 704-то спално помещение. С капацитет 5
места. До 06.08.2020 г. в килията са били 5 лишени от свобода, от 06.08.2020 г.
до 20.08.2020 г. са били 4 лишени от свобода, от 21.08.2020 г. до 14.09.2020 г. са били 5 лишени
от свобода. Размерите на помещението са 3,58x6,28 м. или 22,48 м².
Размерите на банята с тоалетна са 1,10x1,68 м. или 1,85 м², чистата
жилищна площ е 20,63 м², като в периодите в които помещението е обитавано
от петима лишени от свобода, за всеки от тях е имало жилищна площ от по 4,12
м², в периодите в които помещението е обитавано от четирима, жилищната
площ за всеки от тях е била 5,15 м². В спалното помещение е имало 2
двойни легла, едно единично легло, 5 броя шкафове и 2 маси с по 2 табуретки.
На 24.08.2021 г. след превода от затвора Ловеч е настанен в 908-мо спално
помещение, което е с капацитет 5 места. В спалното помещение е имало 3 лишени
от свобода. Размерите на помещението са 3.81x6,07 м. или 23,13 м².
Размерите на банята е тоалетна са 1.52x1.6 м. или площ от 2.46 м². Чистата
жилищна площ е 20,67 м², като за всеки един от тримата е имало жилищна
площ от по 6,89 м². В спалното помещение е имало 2 двойни легла,
едно единично легло, 5 броя шкафове и 2 маси с по 2 и 3 табуретки.
На 25.08.2021 г. е преместен в 903-та килия с капацитет 5 места. От
25.08.2021 в спалното помещение са настанени 4 лишени от свобода до 13.09.2021
г., от 14.09.2021 до 06.10.2021 г. са били настанени 5 лишени от свобода, от
06.10.2021 до 04.11.2021 г. са били настанени 4 лишени от свобода, от
05.11.2021 до 21.12.2021 г. са били настанени 5 лишени от свобода, от
22.12.2021 до 03.01.2022 г. са били настанени 4 лишени от свобода, от
04.01.2022 до 30.01.2022 г. са били настанени 5 лишени от свобода, от
31.01.2022 до 03.02.2022 г. са били настанени 4 лишени от свобода, от
04.02.2022 до 30.03.2022 г. са били настанени 5 лишени от свобода, от
31.03.2022 до 07.04.2022 г. са били настанени 4 лишени от свобода, от
08.04.2022 г. до настоящия момент са настанени 5 лишени от свобода. В спалното
помещение 2 броя двойни легла, 1 бр. единично легло, 5 броя шкафове и 1 една
маса с три табуретки и една маса с две табуретки. В допълнителна Справка изх. № 5780 от 27.05.2022 г. на Началник
Затвора Пазарджик е посочено, че спално помещение 903 е с площ от 20,67 м². Не е посочена площта на банята и тоалетната, но в същата справка е
заявено, че всяко спално помещение разполага с такива. Това ще рече, че при изключване на площта заемана от баня и
тоалетна, която подобното спално помещение 908, което също е с капацитет за 5
лишени от свобода, чистата жилищна площ възлиза на 18,21 м². Тоест, в периодите в които помещението е
обитавано от петима лишени от свобода, за всеки от тях е имало жилищна площ от
по 3,64 м², в периодите в които помещението е обитавано от
четирима, жилищната площ за всеки от тях е била 4,55 м². В спалното
помещение е имало 2 двойни легла, едно единично легло, 5 броя шкафове и 2 маси
с по 2 табуретки.
7. В Справка от изх. № 2446 от 05.05.2022 г.(л.21) е посочено още, че Девето отделение
на затвора е напълно отремонтирано. Значително е намален капацитетът на
спалните помещения. Подменени са старите дограми е ПВЦ такива, както в спалните
помещения, така и в санитарните възли. Имат достъп до естествена дневна
светлина и възможност за редовно проветряване. Подменени са и осветителните
тела за изкуствено осветление в тъмната част на денонощието. Осигурени са
реновирани легла и шкафчета. Стените са боядисани в светли и приятни тонове.
Подовата настилка е теракота. Във всяко спално помещение има санитарен
възел-тоалетна и душ, където ежедневно могат да се къпят с течаща топла и
студена вода. Отоплението е локално парно на газ и се поддържа нужната за живеене температура в спалните помещения. Спалните помещения
са обзаведени според неговия размер със съответния брой двойни вишки или
единични легла, шкафчета и нови маси с табуретки. Вишките са с размери 70/190
см. или 1,33 кв.м. всяка, шкафчета с размери 45/40 см. или 0,18 кв.м всяко и
маси с размери 40/40 или 0,16 кв. м всяка. с по две или три табуретки в
зависимост от битуващите. Хигиенизирането, почистването и проветряването на
спалните помещения, коридори и тоалетни са задължение на битуващите в тях
лишени от свобода. Няма наличие на мухъл и плесен към настоящия момент.
През 2018 г. крилото, в което се намират 2-ро, 5-то и 8-мо отделения, а
през 2019 г. крилото, в което се намират 1-во, 4-то и 7-мо отделения са изцяло
ремонтирани и обновени. Във всяко помещение има баня и тоалетна с душ и течаща
топла и студена вода. На всички лишени от свобода са предоставени нови дюшеци,
бельо по 2 комплекта, като подмяната и изпирането им е отговорност на самите
лишени от свобода, което се осъществява по график. Затворът разполага с перални
и сушилни, обслужвани от двама лишени от свобода.
Всички спални помещения, в които е бил настанен М.К. разполагат със
санитарни възли с течаща вода. Цялостната организация на хигиенното и
противоепидемично осигуряване в затвора гр. Пазарджик е съобразно с утвърдените
от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” правила. Съгласно договор №
11179 от 13.11.2018 г. между Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ и
„ДДД-1“ЕООД, през съответния период са извъртани дезинфекцията, дезинсекцията и
дератизацията на помещенията по утвърден график.
8. Същите данни са заявени в Справка от 01.03.2021 г.(л. 66); Становище от 10.03.2021 г.(л. 66) и в Справка от 04.05.2021 г.(л. 24),
изготвени от Елка Стойчева, на длъжност началник сектор „Финанси,
логистика и капиталови разходи“ в Затвора Пазарджик. Посочено е още, че в
процесните периоди от време, не е имало случай на счупени прозорци. К. е
обитавал изцяло обновени помещение, след приключилия основен ремонт на сградата
през 2020 г. Заявено е, че организацията на хигиенното осигуряване, в това
число и хигиенния контрол в затвора Пазарджик са установени с утвърдени
вътрешни правила за хигиенното и противоепидемично осигуряване в местата за
лишаване от свобода. Извършват се дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни
дейности в спалните помещения на лишените от свобода, кухненския блок, общите
помещения на територията на целия сграден фонд на затвора, както и прилежащите
пространства за провеждане на престой на открито. Според Стойчева, тези
дейности се осъществяват от лицензирани търговци и лица, притежаващи
квалификация, съобразно изискванията на Наредба № 1 за условията и реда за
извършване на дизинфекции, дезинсекции и дератизации. Сочи се, че направленията
за извършване на необходимите дезинфекционни дейности в затвора, са съобразени
с утвърдения алгоритъм на дезинфекционни мероприятия в обекти с обществено
предназначение.
Относно храната на лишените от свобода е посочено, че дневната
калоричност на ястията варира между 2600 – 2800 калории на човек.
9. Заявено е, че като негативна тенденция през последните няколко години
се очертава умишленото увреждане на имуществото и сградния фонд на затвора от
лишените от свобода. В резултат на станалите вече постоянни, умишлени и вредни
деяния на някои лишени от свобода, и с оглед значително високия размер на
разходваните средства за тяхното отстраняване, през периода 2017 - 2020 година,
била планирана и осъществена мащабна реконструкция и модернизация на сградния
фонд, за подобряване на битовите условия на лишените от свобода. Ремонтът е
приключил през м. март, 2020 год., като строително монтажни работи и дейности
са извършени на територията на целия корпуса на затвора, където лишените от
свобода изтърпяват наложените им наказания. Приложени са извлечения от
хронологията на извършените ремонтни работи.
10. Прието по делото е Справка рег. № ИЗ-1578 от 08.06.2022г. на Началник
Затвора Ловеч, в която е посочено, че К. *** на 15.09.2020 г., като е настанен
е в V затворническа група. От 01.07.2021г. до 19.08.2021 г. изтърпява
наказанието си в Затворническо общежитие от закрит тип „Атлант“ към затвора в
гр. Ловеч. На 19.08.2021г. е преведен за доизтърпяване на наложеното наказание
в затвора в гр. Пазарджик.
В справката е заявено, че затвора в Ловеч и ЗОЗТ „Атлант“ към затвора.
Ловеч са изградени санитарни възли към всяка килия с постоянно течаща вода.
Прозорците са отваряеми, осигурен е достъп до светлина и чист въздух, съобразно
изискването на чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. Спалните помещения са обзаведени
с отделни легла за настанените лица, снабдени са със спални принадлежности,
шкафчета за лични вещи, маса, осветителни и отоплителни тела. Осигурени са
условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Лишените от свобода се настаняват при спазване на изискването за
минимална жилищна площ в спалното помещение, която, за всеки лишен от свобода,
не може да е по-малка от 4 кв. м. Броят на лишените от свобода, настанени в
една килия в периода от 15.09.2020г. до 19.08.2021 г., в затвора Ловеч и ЗОЗТ
„Атлант“ към затвора Ловеч, не е надвишавал капацитетните възможности за
настаняване при 4 кв. м. на един затворник, посочени в таблицата по-долу.
Ремонти на килиите се правят периодично при повреди и при
настъпила необходимост.
11. Относно V група в корпус „Б” /стопанството/ в затвора Ловеч, където е
обитавал К. са посочени следните данни :
|
килия № |
размери (м ) |
площ (м2) |
полезна жилищна площ (м2) |
брой лица за настаняване при 4 кв. м. |
|
1 |
10,5/6,1 |
64,0 |
61,0 |
15 |
|
2 |
8,3 / 6,0 |
50,0 |
48,0 |
12 |
|
3 |
8,3 / 6,2 |
51,0 |
48,0 |
12 |
Относно ЗОЗТ „АТЛАНТ” гр. Троян към затвора в гр. Ловеч са посочени
следните данни :
|
етаж |
килия № |
размери
килия |
площ килия |
санитарни възли размери |
санитарни възли площ |
полезна жилищна площ |
брой
за настаня при 4 м² |
|
1 |
101 |
5.8
/9.7м |
56.26 |
2.9/1.3м |
3.77 |
52.49 |
13 |
|
|
102 |
5.8/9.9м |
57.42 |
2.6/1.3м |
3.38 |
54.04 |
13 |
|
|
103 |
6.0/9.6м |
57.6 |
2.6/1.3м |
3.38 |
54.22 |
13 |
|
|
104 |
6.2/10.8м |
66.96 |
2.6/1.3м |
3.38 |
63.58 |
15 |
|
|
105 |
2.7/9.3м |
25.11 |
1.9/1.4м |
2.66 |
22.45 |
5 |
|
|
106 |
2.6/9.5м |
24.7 |
извън общата площ |
0 |
24.7 |
6 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2 |
201 |
6.3
/5.7м |
35.91 |
2.6/1.3м |
3.38 |
32.53 |
8 |
|
|
202 |
5.8/9.7м |
56.26 |
3.0/1.3м |
3.9 |
52.36 |
13 |
|
|
203 |
5.7/10м |
57 |
2.6/1.3м |
3.38 |
53.62 |
13 |
|
|
204 |
5.9/9.6м |
56.64 |
2.6/1.3м |
3.38 |
53.26 |
13 |
|
|
205 |
6.3/10.8м |
68.04 |
2.6/1.3м |
3.38 |
64.66 |
16 |
|
|
206 |
2.6/9.3м |
24.18 |
1.9/1.4м |
2.66 |
21.52 |
5 |
|
|
207 |
2.6
/9.5м |
24.7 |
извън
общата площ |
0 |
24.7 |
6 |
|
|
208 |
2.6/5,0м |
13 |
извън
общата площ |
0 |
13 |
3 |
|
3 |
301 |
6.3
/5.7м |
35.91 |
2.6/1.3м |
3.38 |
32.53 |
8 |
|
|
302 |
5.8/9.7м |
56.26 |
2.9/1.3м |
3.77 |
52.49 |
13 |
|
|
303 |
6.0/1
Ом |
60 |
2.7/1.3м |
3.51 |
56.49 |
14 |
|
|
304 |
6.0/9.6м |
57.6 |
2.6/1.3м |
3.38 |
54.22 |
13 |
|
|
305 |
6.1/10.8м |
65.88 |
2.6/1.3м |
3.38 |
62.5 |
15 |
|
|
306 |
2.6/9.3м |
24.18 |
1.9/1.4м |
2.66 |
21.52 |
5 |
|
|
307 |
2.6
/9.8м |
25.48 |
извън
общата площ |
0 |
25.48 |
6 |
|
|
308 |
2.6/2.5м |
6.5 |
извън
общата площ |
0 |
6.5 |
1 |
12. Посочено е още, че лишените от свобода получават храна в съответствие
с изискванията на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС. Седмичните менюта се
утвърждават от началника на затвора, същите не се съхраняват. Началникът на
затвора издава заповед, с която определя график за разпределение на времето на
лишените от свобода. Въпросните графици са приложени към справката.
От данните във въпросната справка е видно, че чистата жилищна площ с
която разполага всеки един от лишените от свобода е не по-малко от 4,00 м².
На 14.09.2020г., К. *** като ученик.
Там е консултиран е психиатър и е назначена терапия.
Според справката, в момента ищеца е в
добро здравословно състояние, като приема редовно медикаменти. К. е с доказано
хронично неврологично заболяване и уточнена терапия.
Към справката е приложен Здравния
картон на К.; фиш за спешна медицинска помощ от 29.06.2021 г. и резултати от
проведена консултация с психиатър на 30.09.2020 г., който съдържат данни за
описаните в справката факти и обстоятелства.
По делото е приложено писмено
становище от д-р Тодоров от Затвора Ловеч, в което е заявено, че К. не страда
от хронични заболявания и няма
медикаменти, които ответната администрация да не може да му осигури.
14. В съдебно заседание бе разпитан свидетеля И.И.Ю., в момента в Затвора Ловеч. Свидетелят твърди да е бил с К. заедно
от 2019 г. в Затвора в гр. Пазарджик в една килия в Затвора Пазарджик. Според Ю.,
ищеца е много зле, не може да ходи, дават му някакви лекарства, но не може да
се оправи. Счита, че администрацията не му обръща никакво внимание. Сочи, че К.
го болят краката, целият е схванат, не може да ходи, ръце, крака, врат, глава,
всичко му се схваща. Твърди да знае, че К. се е обръщал Медицинския център, където
му давали някакви хапчета. Веднъж е бил извън затвора за медицинска помощ, но
според Ю. „..напразно го изкараха, нямаше никакъв резултат…“. Свидетеля
твърди, че в килията с К. били 5-6 човека. Имало дървеници и мишки през цялото
време, като препаратите с които пръскали, не вършели работа. Заявява, че „…
Всичко пръскат и пак излизат наяве…“. Според свидетеля, два пъти в
седмицата - понеделник и петък от 14.00 часа до 15.00 часа има топла вода, а
студена вода има постоянно, като могат да ползват кофи и бързовари, но като се
стопли вода в кофата парата се качвала по стените и тавана и ставало мухъл. Ю.
твърди, че затворът бил ремонтиран, но „…. ремонта не беше както трябва….“.
Счита, че банята е с много малък размер и трудно човек може да се къпе и
спалните помещения също. Дрехите в стаята ги сушим и има изпарение. Има пералня
и сушилня в затвора, но не стига за всички, като дрехите си ги сушели в стаята.
III. За правото :
15. Според чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване
от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на
правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални
служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Каза се, главните искови претенции са
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразна дейност на администрацията на затвора Пазарджик, към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на
наложено наказание лишаване от свобода, обемаща разбира се и осигуряване на
условията за упражняване на правата от
задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им
положение и статус е административна по своето естество.
При това положение, възведените в
обстоятелствената част на исковата молба
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на наказанието на К. *** през процесните периоди от време, определя като пасивно, материално и процесуално правно
легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
16. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС,
всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите
- за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено
изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не е по-малка от 4,00м².
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Според чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, спалните помещения
се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък,
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
17. При това положение,
установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните
под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение.
Съобразно указанието възведено в чл.
284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
18. Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС,
Съдът задължава специализираните
органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това
задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.
Приложението на тази процесуална презумпция
налага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на
специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация
от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на
това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед
останалите събрани по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да
презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.
19. Следва обаче да се съобрази, че
предоставянето на исканата информация от съответните длъжностни лица, се
извършва в условията на осъществяване на наказателна отговорност при невярно
удостоверени факти и обстоятелства. В тази насока, според чл. 311 от НК, ал. 1
от Наказателния кодекс, длъжностно лице,
което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери
неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя документ като
доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от
свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл.
37, ал. 1, точка 6. Това налага да се приеме, че удостоверените от длъжностните
лица в Затвора Пазарджик, факти и обстоятелства са истинни до установяване на
противното, посредством надлежно събрани в производството доказателства.
20. В случая, с оглед твърденията на
ищеца относно исковия период от 15.01.2020г. до приключване на производството
пред първа инстанция, Началника на Затвора Пазарджик, Началника на затвора
Ловеч и длъжностните лица от администрацията същите, бяха задължени да
представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни.
Това свое задължение, административните органи изпълниха, като се представиха съответните
справки, съдържащи конкретна информация свързана с пребиваването на К. в
мястото за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода. Данните
от тези справки, бяха подробно описани в предходния раздел на настоящото
решение.
Според данните съдържащи се тях, за периодите от
22.01.2020 г. до 18.02.2020 г.;
от 07.04.2020 г. до 14.09.2021 г.; от 06.10.2021 до 04.11.2021 г.; от
22.12.2021 до 03.01.2022 г.; от 04.01.2022 до 30.01.2022 г.; от
04.02.2022 до 30.03.2022 г. и от 08.04.2022
г. до 29.03.2022 г., К. е бил настанен и е обитавал
помещения в затвора Пазарджик и затвора Ловеч, при нормални битови условия
относно наличието на отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и при
наличието на минимално необходимата жилищна площ.
21. В случая, относно жилищната площ
в помещението, трябва да се съобрази, че ЗИНЗС не съдържа дефинитивна норма,
която да определя какво съдържание е вложил законодателя в синтагмите
„достатъчно жилищна площ“ и „минималната жилищна площ“. Както действащото, така
и отмененото законодателство са непротиворечиви по отношение на разбирането, че
под „жилищна площ“, следва да се разбира сборът от площите на помещенията в
жилището с основно предназначение за дневни, спални и детски стаи, измерена по
вътрешните зидарски очертания на стените(така например в § 1, т. 2 от ДР на Закона за гражданската
регистрация, също в § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за
настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на
Министерството на отбраната). Казано с други думи, санитарните помещения не се включват в жилищната
площ. Така при описаните в т. 6 от настоящото решение общи площи на спалните
помещения в които е обитавал ищеца, като
се изключи площта на санитарния възел,
се получава „минималната жилищна площ“,
която във всеки един от посочените периоди от време е била не по-малко от 4,00 м².
Действително, в Решение
от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека по делото на Нешков и
други срещу България, по жалби № 36925 от 2010 г., № 21487 от 2012 г., № 72893
от 2012 г., № 73196 от 2012 г., № 77718 от 2012 г. и № 9717 от 2013 г.,
Четвърто отделение, председател Инета Зимеле е посочено, че „….. 166. Крайната липса на място в
затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на
задържане са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Докато общите доклади на КПИ
не казват изрично какъв размер жилищна площ за един лишен от свобода трябва да
се смята за минимален стандарт при настаняване в обща килия, то отделните
национални доклади за извършените от КПИ посещения и препоръките по тези
доклади предполагат, че желателният стандарт е четири квадратни метра жилищна
площ на човек. Въпреки това, ако затворниците имат на разположение по-малко от
три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение
на чл. 3 от Конвенцията. В оценката на наличното пространство трябва да се
вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията (подчертаването
наше). Недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на
достатъчно отделни места за спане (виж Ананиев и други, цитирано по-горе, §§
145-47, с допълнителни препратки). Дори и пренаселеността да не е толкова
сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията,
тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с
други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при
използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена
светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление или липса на основна
хигиена – това води до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на
задържането (виж Torreggiani and Others, цитирано по-горе, § 69).
167. От това следва, че при оценката на това дали
е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично
пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано
лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва
да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията
трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите. Липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно
предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член (виж
Ананиев и други, цитирано по-горе, § 148, с допълнителни препратки)..“.
22. Явно е, че разбирането
на Европейския съд по правата на човека, за съобразяване на мебелите и
обзавеждането на помещенията при определяне на жилищната площ е относимо, към
схващането, че минималния размер на същата не следва да е под 3,00м² за човек. При това
положение, ако се съобразят мебелите(включително наличието
на двойни легла) в процесните помещения, включително и
като се изключи площта на санитарния възел (независимо, че в решението на ЕСПЧ
това не е споменато), то отново свободната жилищна площ за всеки един от
лишените от свобода, обитавали тези помещения в исковите периоди е бил над
3,00м².
23. На следващо място, данните съдържащи се в
представените по делото справки, налага да се приеме, че при изтърпяване на
наложеното му наказание лишаване от свобода в исковия период, К. е обитавал
процесните пенитенциарни заведения при наличието на необходимата като вид,
количество и калории храна, подходящо отопление и климатичен режим през
съответните сезони на годината. В помещенията обитавани от ищеца е имало
необходимото естествено осветление, достатъчно проветряване. Осигурени са били условия
за двигателна активност. Не се установи, спрямо него да е прилагана като
наказателна мярка, продължителна изолация без възможност за общуване или пък необосновано
да са употребявани помощни средства.
Трябва да се отбележи в този
контекст, че показанията на свидетеля Ю. относно условията на обитаване в
Затвора Пазарджик, са общи и в същността си представляват квалификации основани
на негови субективни представи за условията при които трябва да обитава
лишеният от свобода в пенитенциарното заведение. В тези показания липсва
всякаква конкретика, поради което сами по себе си, те не съдържат каквито и да
е отделни данни, които да подлагат на съмнение или да изключват истинността на
фактите и обстоятелствата, удостоверени от длъжностите лица в представените по
делото справки, така както бяха описани в предходния раздел на настоящото
решение.
24. Съотнасянето на данните,
удостоверени в представената по делото медицинска справка, здравен картон, фиш за спешна медицинска помощ от 29.06.2021
г. и резултати от проведена консултация с психиатър на 30.09.2020 г. и
твърденията на свидетеля Ю. са непротиворечиви, еднозначни и налагат да се
приеме, че по делото не се установи спрямо К., противоправно да е била
отказвана необходима медицинска помощ или преглед при специалист от
администрациите на Затвора Пазарджик и Затвора Ловеч в рамките на исковия
период, нито пък, че нему е бил преписан определен медикамент, който
администрацията противоправно не му е осигурила. Данните по делото позволяват да се приеме за
установено, че К. действително е имал някакви здравословни проблеми, но относно
тях, той явно е получавал поисканата и необходима към момента медицинска помощ
и грижа. Не се установиха данни, предприетите прегледи и медицинска терапия да
са несъответни на здравословното състояние на ищеца или да са му причинили
болки или страдания в по-голяма степен от обичайната. Субективните преценки на
ищеца за това, каква по вид медицинска помощ трябва да му бъде оказана, не може
да бъде основание за извод, че администрацията на Затвора Пазарджик е
бездействала противоправно относно оказването на дължимата спрямо него
медицинска грижа. По делото не се установиха данни, действията предприети от специалистите
в Медицинския център в Затвора Пазарджик и в Затвора Ловеч да са били
несъответно на моментното здравословно състояние и оплаквания на К..
25. В заключение следва да се посочи,
че в конкретния казус, явно не може да се приеме, че задължения административен
орган не е изпълнил обязаността си по чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС да представи
данни и документи, които се намират у него. В този смисъл, следва отново да се
посочи, че от страна на ищеца, не се заявиха и не се представиха никакви други доказателства,
освен разпита на свидетеля Георгиев, въз основа на които да е възможно да се
получи макар и откъслечна информация, във връзка със заявените от него
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Казано с други думи,
основанията на исковата претенция за присъждане на обезщетение включваща периодите
от 22.01.2020 г. до 18.02.2020 г.; от 07.04.2020 г. до 14.09.2021 г.; от
06.10.2021 до 04.11.2021 г.; от 22.12.2021 до 03.01.2022 г.; от 04.01.2022 до 30.01.2022 г.; от
04.02.2022 до 30.03.2022 г. и от 08.04.2022 г. до 29.03.2022 г., останаха само твърдения в
процеса, без да бъдат посочени и събрани каквито и да е доказателства. Тази
процесуална пасивност от страна на ищеца и липсата не само на посочени и
представени доказателства, не могат да бъдат преодолени, единствено посредством
процесуалната презумпция, възведена в
чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС.
26. Що се отнася до периодите : от 01.01.2020 г. до 22.01.2020 г.; от
25.02.2020 г. до 07.04.2020 г.; от
14.09.2021 до 06.10.2021 г.; от 05.11.2021
до 21.12.2021 г.; от 04.01.2022 до 30.01.2022 г.; от 04.02.2022 до 29.03.2022 г.(края на исковия период),
данните съобразно представените справки, налагат да се приеме, че К. е обитавал
помещения в които не му е била осигурена жилищна площ, не по малко от 4,00
м². Доказателства, които да подлагат на съмнение тази констатация не се
заявиха и не се представиха по делото.
Тези факти са достатъчни за да се
приеме, че във въпросния период от време, администрацията е поставила
изтърпяващия наказание лишаване от свобода К. в неблагоприятно положение по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5
във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищеца е претърпял
твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата
молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на
Затвора Пловдив, на нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия
наказание лишаване от свобода Христов минимално необходима жилищна площ. Не
осигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, както и продължителна изолация без възможност за
общуване, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, като поставянето на лицето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража. Казано с други думи, лишаването на едно лице от
основните жизнени потребности е равнозначно на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наложеното му наказание. Аргумент за това съждение е
дефиницията, съдържаща се в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
социално подпомагане според която, „Основни
жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно
социално-икономическото развитие на страната.
27. В тази насока, според чл. 2, ал.
2 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на социални
помощи в пари и/или в натура за
задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите(курсива мой),
когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Тоест,
държавата компенсира посредством предоставяне на социални помощи, тези
граждани, които не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности.
Несъмнено е в този контекст, че граждани, които живеят в условията на липса в по-голяма или в
по-малка степен на задоволяване на основните жизнени потребности, изпитват не
само чисто физическо неудобство, но и негативни психически състояния, подобни
на тези, описани от Христов в обстоятелствената част на исковата молба. Сиреч,
физическото и психическото състояние на лицата изтърпяващи наказание лишаване
от свобода, на които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване
на основните жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят
сами основните жизнени потребности се намират в едно и също социално положение,
доколкото изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното
обстоятелство, разгледано в контекста на конституционно установения принцип за
това, че всички хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че
лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в условия на не осигурени
основни жизнени потребности, следва да бъдат третирани еднакво с
гражданите, които също живеят в
условията на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да се
формира извода, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са им
осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат
компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за
обитаване, по начин, еднакъв на този по който се компенсират, гражданите които
не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл,
според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности(курсива мой) или задоволяват инцидентно
възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства.
28. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП,
Министерският съвет определя месечен размер на гарантирания минимален доход,
който служи като база за определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл.
9, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за приложение на ЗСП, право на месечна помощ
имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от
определен диференциран минимален доход. Основа за определяне на диференцирания
минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се
определя с акт на Министерския съвет
Доколкото в конкретния казус става
реч за лице ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл не живеещо в
семейство), като отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение
за претърпени вреди са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се
съобразят най-близките до тези факти, хипотези на чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП(редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) според която, диференцираният минимален доход се определя,
както следва: за лице до 65 години, живеещо само - 73 на сто от ГМД и на чл.
14, ал. 1 от ППЗСП според която, право на месечна целева помощ за заплащане на
наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната заповед е на тяхно
име и чийто доход от предходния месец е до 250 на сто от диференцирания
минимален доход.
29. За процесните 2020 г., 2021 г. и
2022 г., с Постановление № 305 на МС от 19.12.2017 г. е определен месечен
гарантиран минимален доход в размер на 75 лв. При това положение дефиринцирания
минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП(редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) е в размер на 54,75 лв., а дохода по
чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер на 136,88 лв. Тоест дневния доход, който
следва да бъде приет като необходим за задоволяване на основните жизнени
потребности е 4,50лв. За общо 211-те дни
на исковите периоди описани в т. 26 от настоящото решение, обезщетението
възлиза на сумата от 950,00 лв.
Съответно, спрямо този размери на
главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната
лихва върху главницата, считано от 29.03.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата.
В останалата си част, исковите
претенции останаха недоказани, поради което ще следва да бъдат отхвърлени.
ІV. За разноските :
30. При условията на чл. 286, ал. 3
от ЗИНЗС, на ищеца се дължат сторените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 10,00лв. До този размер, те са заявени в исковата
молба.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на М.Ю.К. със ЕГН **********, от с.
Ръжево Конаре, в момента в Затвора в Пазарджик, с посочен съдебен адрес ***,
адв. С., да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министъра на правосъдието, гр. София, бул. „ген. Николай Г. Столетов“, № 21 да
му заплати сумата за разликата от 950,00 лв. до 75 000,00лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, претърпени в
резултат на наложеното му обитаване в помещения, които са пренасалени, в които има дървеници,
хлебарки и гризачи, без постоянен достъп до течаща вода, без да е лекуван и
воден на преглед с оглед наличието на „защипване на нерв“ и схванати крака в периодите 22.01.2020 г. до 18.02.2020 г.; от 07.04.2020 г. до 14.09.2021 г.; от
06.10.2021 до 04.11.2021 г.; от 22.12.2021 до 03.01.2022 г.; от 04.01.2022 до 30.01.2022 г.; от
04.02.2022 до 30.03.2022 г. и от 08.04.2022 г. до 29.03.2022 г. в Затвора гр. Пазарджик и в
Затвора гр. Ловеч, както и обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва от 29.03.2022г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София да заплати на М.Ю.К. със ЕГН **********, от с. Ръжево
Конаре, в момента в Затвора в Пазарджик, сумата от 950,00 лв. (деветстотин и петдесет лева), представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в поставянето му в нечовешко
и унизително положение при неблагоприятни санитарно битови условия в периодите от 01.01.2020 г. до 22.01.2020
г.; от 25.02.2020 г. до 07.04.2020 г.;
от 14.09.2021 до 06.10.2021 г.; от 05.11.2021 до 21.12.2021 г.; от 04.01.2022 до 30.01.2022
г.; от 04.02.2022 до 29.03.2022 г. при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик,
претърпени в резултат на наложено му обитаване в помещение с недостатъчна жилищна
площ, както и обезщетение за забавено
плащане на това парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 29.03.2022г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието,
гр. София да заплати на М.Ю.К. със ЕГН **********, от с. Ръжево Конаре, в
момента в Затвора в Пазарджик, сумата от 10,00(десет)лева, представляваща
извършени от последния разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред троен състав на
Административен съд Пазарджик в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
Административен съдия : /п/