Определение по дело №362/2019 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 30 октомври 2019 г.)
Съдия: Габриел Петков Йончев
Дело: 20191300500362
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

Р      Е    Ш     Е     Н     И     Е-221

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

30.10.2019  г.

 

Видинският  окръжен съд  гражданско отделение в закрито заседание на ............................................октомври  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                Председател : Д. М.

Членове:1.С.С.                                                                                                                                       2.Г. Й.

 

при секретаря     ......................................................................................... и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело №362   по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

 

Делото е образувано по жалба на „В.."АД с ЕИК.. гр.В.,ул.. представлявано от Г. Ц. Г.-Изпълнителен директор по изп.д. № 20197240400316 .В жалбата се поддържа ,че на 04.09.2019 година дружеството получило  покана за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело.Отделно от това било установено , че освен дължимите суми към делото били приети като разноски и адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство в размер на 400 лева. Парите били вече изтеглени и вероятно платени, а постановление за приемане на разноските или разпореждане за образуване, ведно с приетите разноски въобще не било пращано или връчвано на длъжника. До момента взискателят не бил представил начин за плащане и още преди влизане в сила на съдебното решение бил образувал изпълнителното дело. Освен това били изчислени и приети разноски както на ЧСИ ,така и за адвокатски хонорар в завишен размер.

Поддържа се ,че в тази си част това било незаконосъобразно и че приетите разноски в този размер били силно завишени с оглед липсата  на фактическа и правна сложност по делото . Тъй като вземането се събирало без извършване на други действия по изпълнителното производство, то не се и следвали разноски за това освен за образуване на изп.производство в размер на 200 лв. Освен това в чл.10, т.2 от Наредбата за МРАВ, изчислявайки размера на иска ,полагащото се възнаграждение било предвидено при извършване на някакви действия по делото. Сумите по делото били преведени и преди получаване на призовката за доброволно изпълнение. Не се касаело за дело от фактическа и правна сложност, не се касаело за извършвани някакви действия по принудително събиране.

Поради горното се иска да се приеме ,че  жалбата е основателна и да бъде намален размерът на приетите разноски в изпълнителното производство за такси на ЧСИ и за един адвокат в размер на 400 лева съобразно минимално предвидения в ГПК и Наредба № 1 за МРАВ на 200 лева или евентуално въобще отменени.

 

Постъпил е отговор от Е.Ц.С. от ж.к. чрез А..М., адвокат от Адв. дружество „М.- П. и партньори „ при САК- В. ,в който се изразяват подробни съображения относно неоснователността на жалбата.

Частният съдебен изпълнител е изложил писмени писмени мотиви във връзка с обжалваните действия,в които поддържа ,че жалбата е неоснователна.

         След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът прие за установено от фактическа страна следното :

         С разпореждане  от 27.08.2019 г.   /л.10 от изп.дело/ В. Т.  -   частен   съдебен изпълнител, на основание 78 и чл. 79 от ГПК във връзка с чл. 7, ал. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 10, т. 2 от Наредбата за МРАВ приела за разноски по изпълнителното производство разноските ,направени за адвокатско   възнаграждение   от   взискателя   по   делото   в   размер на 400 лв.Постановено е приетите с постановлението разноски да се отразят в Поканата за доброволно         изпълнение на длъжника .

След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът прие за установено от правна страна следното :

         Съгласно Чл.10 от Наредба  № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г., доп., бр. 43 от 8.06.2010 г. изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г./  минималният размер на дължимия адвокатски хонорар  по изпълнително дело се формира от сбора на възнаграждението за образуване на делото в размер на 200 лв. и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 за защита по дела с определен материален интерес.В конкретния случай материалният интерес е  300 лв.Възнаграждението по Чл.7 ал.2 от наредбата е абсолютно определена по размер сума - 300 лв. Минималният размер на дължимото възнаграждение се образува от сбора 200 лв.за образуване на изп.дело плюс една втора от 300 лв. или  150 лв.за водене на дело с материален интерес до 1000 лв. или възлиза общо на 350 лв.Отделно е представено и пълномощно за 50 лв. за адвокатски хонорар за издаване на изпълнителен лист.

         Съгласно Чл.78 ал.5 ГПК ако адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правната сложност на делото Съдът може по искане на страните да намали разноските в тази им част ,но не по-малко от минималния размер ,като съгласно т.3 от диспозитива на ТР №6 от 2103 г. на ОСГТК.В конкретния случай Видинският окръжен съд намира ,че договореното и платено адвокатско възнаграждение не надхвърля  установения от закона минимум ,поради което не може да се приеме ,че определеният размер е прекомерен .

         Искането за намаляване на таксите,събирани от съдебния изпълнител ,е недопустимо.Съгласно задължителната съдебна практика /напр.определение №170/25.03.2011 г.на ВКС по ч.гр.д.№287/2010 г. ІV г.о. /окръжният съд е контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт и може да бъде сезиран една когато такъв бъде издаден.В случая липсва искане до съдебният изпълнител за намаляване на начислените от него  дължими такси  . Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието "материален интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието "събрана сума" по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие - чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (за разлика от авансово заплатените от взискателя такси по изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като обратното на практика би означавало начисляването на такси върху такси, което е недопустимо)-в този смисъл Решение № 278 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 414/2012 г., IV г. о., ГК.По изпълнителното дело липсва сметка за събиране на таксите ,изготвена по реда на Чл.79 ЗЧСИ , съдържаща съответните реквизити и връчена на длъжника ,нито произнасяне на частния съдебен изпълнител по искането за намаляване на таксите по Чл.26 от Тарифата за таксите и разноските на частните съдебни изпълнители,поради което ,както бе посочено по-горе,липсва постановен несъдебен акт на частния съдебен изпълнител,който да бъде подложен на съдебен контрол .Призовките за доброволно изпълнение до длъжника не са действия,подлежащи на обжалване и не могат да заменят постановленията на съдебния изпълнител за определяне на разноски или сметката за събиране на таксите .Целта на призовката за доброволно изпълнение е да стимулира длъжника да  изпълни доброволно и в срок/ Решение № 280 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 359/2009 г., IV г. о., ГК /.С оглед на гореизложеното жалбата в тази и част следва да бъде оставена без уважение.        

Водим от горното и на основание Чл.437 ГПК Съдът

        

Р     Е     Ш     И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.08.2019 г. за разноските по изпълнително дело № 20197240400316 на Частен съдебен изпълнител В. Т. с рег. № 724 с район на действие ОС- В..

ОСЪЖДА „В."АД,ЕИК.. гр.В.,ул… ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ц.С.,ж.к..  направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв.

Решението  е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ: