№ 4489
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. П.
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. П. Гражданско дело №
20211110140076 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 24907/08.07.2021 г.
от “УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, против ЕЛ. АЛ. Х., ЕГН **********, с която
са предявени положителни установителни искове за признаване на установено между
страните, че ответникът, в качеството си на солидарен длъжник на кредитополучателя „АРТ
БГ-ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, дължи на ищеца суми по договор за кредитна карта за
бизнес клиенти № 244 от 07.09.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 49020/2020 г. по
описа на РС София. С договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 244 от 07.09.2018 г.
“УниКредит Булбанк“ АД отпуснал на „АРТ БГ-ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* , като
кредитополучател и ЕЛ. АЛ. Х., като солидарен длъжник, сумата от 5000 евро кредит.
Срокът за ползване и револвиране на разрешения кредитен лимит бил до 30.09.2020 г. Била
уговорена лихва за просрочие върху просрочена главница. Дължимите месечни вноски за
периода от 16.07.2019 г. до 15.08.2019 г. не били платени в срок, поради което на основание
т. 15 от договора кредитът бил обявен за предсрочно изискуем считано от 26.09.2019 г., за
което кредитополучателят и солидарният длъжник били уведомени. Моли да се признае за
установено, че ЕЛ. АЛ. Х. дължи на “УниКредит Булбанк“ АД, следните суми – 4790.97
евро главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда - 09.10.2020 г. до окончателното погасяване, 636.00 евро лихва върху
просрочената главница за периода от 16.07.2019 г. до 08.10.2020 г., както и 36.81 евро
дължими такси за уведомяване. Претендира разноски по исковото и заповедното
производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника ЕЛ. АЛ. Х.. Намира исковете за допустими, но неоснователни. Твърди,
че между нея и ищеца не са налице договорни отношения. Оспорва положеният подпис да е
изписан от нея, във връзка с което моли за откриване на производство по чл. 193 ГПК.
Позовава се на неравноправни клаузи в представения от ищеца договор. Моли за отхвърляне
на предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
1
фактическа страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във
вр. с чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД;
Видно от приложеното ч. гр. д. № 49020/ 2020 г. по описа на СРС, 88 с-в, вземанията
по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Възражението по чл. 414 ГПК от ЕЛ. АЛ. Х. е направено в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК. Спазен е срокът за предявяване на исковете по чл. 415, ал. 4 ГПК,
доколкото указанията на заявителя, дадени с разпореждане от 21.05.2021 г., са изпратени на
06.06.2021 г. и са връчени на заявителя на 09.06.2021 г. Налице е идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Установява се по делото, че на 07.09.2018 г. между „АРТ БГ-ИНВЕСТ“ ЕООД и ЕЛ.
АЛ. Х. /в качеството на солидарен длъжник/ - от една страна, и “УниКредит Булбанк“ АД /в
качеството му на кредитор/ - от друга страна, се сключва договор за кредитна карта на
бизнес клиенти № 244. Уговорен е размер на кредитния лимит – 5000 лв., месечен лихвен
процент в размер на 1.35 %. В т. 4.2.1 е уговорено как е формирана минималната месечна
вноска за погасяване на кредита, която е в размер на 3 % от кредитния лимит. В т. 4. 4 от
договора е предвидено, че крайният срок на действие на договора е 30.09.2020 г. В т. 12. 2 от
договора е предвидено, че този срок може да бъде продължаван с още две години, ако
клиентът е бил изряден платец.
С отговора на исковата молба /а и с възражението по чл. 414 ГПК/ в срока по чл. 131
ГПК са оспорени подписите поставени от ответника в качеството му на солидарен длъжник
на договора за кредитна карта на бизнес клиенти от 07.09.2018 г. По делото е изготвена и
приета съдебно-почеркова експертиза, с която е прието, че подписите, поставени в графа
„солидарен длъжник“ по договор № 244/07.09.2018 г. е изпълнени от ЕЛ. АЛ. Х..
Заключението не е оспорено от страните, изготвено е професионално и компетентно
и се кредитира от съда. Подписът е изписването на определена комбинация от писмени
знаци, означаваща име или нещо друго, свързано с личността на изпълнителя, което се
превръща в средство за идентификация. Вещото лице е конкретизирало, че през годините
има изменение на някои от елементите в подписите на Е.Х., но констатираните съвпадения в
общите и частни графически признаци са характерни, устойчиви и в своята съвкупност са
достатъчни за извода, че подписите – обекти на изследването, са изпълнени от ЕЛ. АЛ. Х..
Доколкото договорът за кредитна карта е подписан от ответника като солидарен длъжник,
то без значение е дали същият е бил на 07.09.2018 г. в гр. Св. Влас. На първо място, не е
невъзможно ответникът да е пътувал до гр. София за сключване на договора или да е бил в
гр. София и след подписването му да се е върнал до гр. Св. Влас – т. е. на датата 07.09.2018
г. да е бил и на двете места. На следващо място, датата и мястото на съставяне на документа
не са част от изявлението на страните, поради което и не са задължителен елемент от
съдържанието да документа, т. е. същите могат да бъдат посочени, но могат и да не се
съдържат в него. Поради това тези елементи не се обхващат от формалната доказателствена
сили на частния документ. Важно е съдържанието /в тесен смисъл/, тоест изявленията в
документа. Дори да се установи, че датата и/или мястото на съставяне на частния документ
не е вярна, липсва изменение в съдържанието на документа, следователно същият не се
опровергава – виж решение № 38 от 07.03.2022 г. по гр. д. № 1778/2021 г. на III г. о. на ВКС,
решение № 60256 от 07.03.2022 г. по гр. д. № 3590/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Освен, че експертизата установява по безспорен начин, че всички подписи са
поставени от ЕЛ. АЛ. Х., то по делото не е спорно, а и се установява, както от
кредитираната ССчЕ, така и от представените и неоспорени от ответника справки за
движението на процесния кредит, че по договора за кредитна карта е била усвоявана
многократно сума в рамките на отпуснатия кредитен лимит – като само за първия месец от
2
сключване на договора са усвоени суми в общ размер на 4 205.58 евро. Оттук, съдът намира
за установено по производството, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по процесния договор за кредитна карта, по което Е.Х. /в лично качество/ е
солидарен длъжник.
Относно възражението за наличието на неравноправни клаузи в договора. В случая са
неприложими правилата на ЗЗП, тъй като ЕЛ. АЛ. Х. не е потребител по смисъла на § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП. Физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ
такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по
ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за
цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва
конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед
установяване на качеството „потребител. Обезпечението на дълг на търговско дружество от
физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за
цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице
има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например
неговото управление или мажоритарно участие в същото – виж решение на СЕС от
09.07.2014г. по дело С–348/14, определение на СЕС от 19.11.2015 г. по дело С-74/15, решение
на СЕС от 14.03.2013 г. по дело C-419/11, както и решение № 84 от 20.07.2017 г. по т. д. №
1934/2015 г. на I т. о. на ВКС, решение № 240 от 29.03.2018 г. по т. д. № 1102/2017 г. на I т.
о. на ВКС, решение № 308 от 29.01.2019 г. по т. д. № 2931/2017 г. на II т. о. на ВКС . От
представените по делото доказателства е видно, че към момента на сключването на
договора, ответникът има тесни професионални връзки с дружеството, на което е издадена
кредитната карта, тъй като видно от справка в ТР е бил управител и едноличен собственик
на капитала в дружеството "АРТ БГ - ИНВЕСТ" ЕООД до 24.07.2019 г. /т. е. към датата на
сключване на договора за кредитна карта/. Въз основа на така изложеното, настоящия състав
приема, че ЕЛ. АЛ. Х. няма качеството на потребител по процесния договор за кредитна
карта.
Относно твърденията за настъпила предсрочна изискуемост. С разясненията на ТР
4/2013 година на ОСГТК на ВКС - т. 18 във вр. с т. 9, се приема, че в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. От кредитираната ССчЕ се
установява, че длъжникът е в забава като е преустановил заплащане на задълженията си по
договора за кредитна карта – заплащането на минималната погасителна вноска.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й /виж решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на
ВКС, IV г. о./. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем.
Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено
позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в
договора, които дават право на кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна
изискуемост на кредита. Липсват формални изисквания към съдържанието на
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост /виж решение № 106 от
20.06.2017 г. по т. д. № 60152/2016 г. на IV г. о. на ВКС/. По ч. гр. д. са приложени
доказателства за връчена покана за доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна
изискуемост на Е.Х. на 26.08.2020 г. при условията на отказ за получаване по реда на чл. 18,
ал. 5 ЗЧСИ вр. с чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК. В случая редовното връчването на
3
уведомлението е без значение за крайния изход на спора, доколкото е настъпил и крайният
падеж на договора за кредитна карта. Срокът на договора е до 30.09.2020 г., установява се,
че длъжниците са били в забава, поради което е не са налице предпоставките на т. 12. 2 от
договора. Ето защо и с изтичането на уговорения срок – 30.09.2020 г., при всички
положения е прекратено действието на договора. Срокът за изпълнение на договореното е
винаги несъществен елемент на правоотношението, чиято промяна нито изменя, нито
допълва основанието му.
Само за пълнота следва да се посочи и, че актуалната съдебна практика категорично
приема, че „Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без
значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че
потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно
упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в
исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към
исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който
трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по чл.
422 ГПК“ – виж решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. № 2482/2018 г. на II т. о.,
решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на II т. о. на ВКС и решение № 193 от
10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018 г. на II т. о. на ВКС, решение № 147 от 26.01.2021 г. по
т. д. № 2256/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение № 171 от 16.03.2021 г. по т. д. № 1273/2019
г. на II т. о. на ВКС.
По размера на претенциите:
От заключението на вещото лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като всестранна, пълна и обективна, се установява, че дължимата
главница по договора за кредит е 4 790.97 евро. Вещото лице е конкретизирало, че
начисляваните суми за такси са погасени с последното с плащане от 17.06.2019 г. в размер
на 300 лв., като в остатъка за главницата не са калкулирани такси. Изчисленията на вещото
лице се потвърждават и от представените от ищеца справки за движението на договора за
кредитна карта.
Следва да се посочи, че ответникът не е оспорил размера на претенциите в срока по
чл. 131 ГПК. Освен това ответникът не е оспорил и ССчЕ. Съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК
оспорване на заключението може да бъде направено от страната докато трае изслушването
на експерта, т. е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването
може да бъде заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на
заключението. След изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото
лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а
приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по
делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение
№ 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/.
Ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на дължимата сума за
главница. Налице е пасивна солидарност - няколко длъжници дължат една и съща престация
на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението на цялото задължение, от когото
и да е от длъжниците – чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Претенцията за главница е основателна в пълния
претендиран размер от 4 790.97 евро. Като върху уважената главница като законна
последица следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението –
09.10.2020 г. до окончателното изплащане.
4
По иска за лихва върху просрочена главница се установява,че към 16.07.2019 г.
непогасената главница е в размер на 4 817.92 евро. На 25.11.2019 г. са погасени частично
26.95 евро от дължимата главница /л. 57/, поради което и след тази дата дължимата главница
е 4 790.97 евро. При изчисляването на лихвата вещото лице е ползвало уговорени в договора
лихвен процент 1.35 % месечно /16.20 % годишно/. Забавянето на изпълнението на парично
задължение винаги уврежда кредитора. За да избегнат нуждата от доказване на такива
вреди, страните могат на основание чл. 9 ЗЗД да уговарят наказателна лихва над
установения в закона размер, като са ограничени единствено от добрите нрави. Посочи се,
че разпоредбите на ЗПК са неприложими. Договорените клаузи относими към наказателната
лихва не накърняват и добрите нрави. Това е видно от сравнението между дължимата
законна лихва по чл. 86 ЗЗД и уговорената от страните наказателна лихва. Наказателната
лихва за процесния период съобразно уговорките на страните е размер по-малък от двойния
размер на законната лихва за процесния период. Кредитната карта е предоставена на
юридическо лице-търговец, поради което уговорка за наказателна надбавка /неустойка/
върху просрочената сума в размер близък до законната лихва не противоречи на добрите
нрави. Следва да се съобрази и чл. 6 Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците в редакцията му до 14.05.2020 г. - до отмяната на
извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и
други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 ЗКИ, включително когато
вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по
договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да
бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради
неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи. Предвид ЗМДВИП в редакцията
до 14.05.2020 г. за периода 13.03.2020 г. – 14.05.2020 г. не се дължи лихва върху
просрочената главница. От посочената в ССчЕ сума за дължима лихва за просрочена
главница в размер на 636.01 евро следва да се извади начислената лихва за периода на
извънредното положение в размер по ССчЕ 81.93 евро /начислени според вещото лице за
периода – 06.04.2020 г. – 14.05.2020 г./. Експертизата не е оспорена, поради което и искът за
лихва за просрочена главница следва да се уважи за сумата от 554.08 евро за периода
25.11.2019 г. – 12.03.2020 г. и периода 15.05.2020 г. – 08.10.2020 г., а за разликата до пълния
предявен размер от 636 евро и за периодите 16.07.2019 г. – 24.11.2019 г. / от ССчЕ се
установява, че начислената лихва за този период в размер на 130.08 евро е погасена/ и
13.03.2020 г. – 14.05.2020 г. /на основание чл. 6 ЗМДВИП/ следва да бъде отхвърлен.
Ищецът претендира и такси за уведомяване в размер на 36.81 евро / с левова
равностойност 72 лв./. В т. 16.6 от договора е предвидено, че всички разходи, дължими на
банката и/или трети лица във връзка сключването и изпълнението на договора, са за сметка
на клиента. Установи се по делото забавата на длъжниците и договорното неизпълнение. По
ч. гр. д. са представени писмени документи за предприети действия от “УниКредит
Булбанк“ АД за уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост на вземанията,
вкл. е представена и връчена на Е.Х. покана за доброволно изпълнение и уведомление за
предсрочна изискуемост на 26.08.2020 г. По производството е представена фактура от
14.08.2020 г. и преводно нареждане, с което на АД Димитров и П. е заплатена сума от 648
лв. с ДДС, вкл. в тази сума е включена и сума в размер на 60 лв. без ДДС /72 лв. с ДДС/ -
възнаграждение за връчване на покана на Е.Х. като солидарен длъжник по договор с
референтен номер на контракт 950L912192680005. Референтният номер на договор се
установява от извлечението от счетоводни книги - 950L912192680005. Оттук и се установява
направата на разход за уведомяването на длъжника за изискуемостта на вземанията по
процесния договор за кредитна карта и неговия размер. Предвид изричната уговорка в т.
16.6 от договора, съдът намира претенцията са основателна в пълния размер 36.81 евро /с
5
левова равностойност 72 лв./ - такси/разходи за уведомяване.
По отговорността за разноски:
На страните се дължат разноски по съразмерност. Ответникът не е направил искане за
присъждане на разноски. В точки 11, 8, 9 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
претенцията за разноски, макар и акцесорна, съставлява искане, свързано със спорния
предмет. последният момент за надлежно искане за присъждане на разноски е
приключването на устните състезания по делото, до който момент страните са длъжни да
изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред
съответната инстанция /виж определение № 743/22.10.2014, ч. т. д. № 2228 /2014 г. на I т. о.
на ВКС, определение № 39 от 27.02.2020 по гр.д. 3666/2019 на I г. о. на ВКС и определение
№ 101/12.03.2012 г. по гр. д. № 102/2012 г, II г. о. на ВКС, определение № 171 от 19.04.2022
г. по ч. т. д. № 1280/2021 г. на II т. о. на ВКС/. Предвид липсата на искане не следва на
ответника да се присъждат разноски по производството.
В исковото производство ищецът е направил разноски държавна такса в размер на
213.72 лв.; заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1020.71 лв. с ДДС и депозит за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 280 лв. Общият размер на сторените от ищеца
разноски в исковото производство е 1514.43 лв., от които по съразмерност в тежест на
ответника ще се възложат 1491.72 лв. В заповедното производство ищецът е сторил
разноски в общ размер на 930.31 лв. за заплатена ДТ и заплатено адвокатско
възнаграждение. Доколкото обаче исковото производство е само спрямо единия длъжник, не
е подадено възражение от другия срещу заповедта за изпълнение, а разноските по делото се
дължат при условията на разделност, то за заповедното производство относими относно
вземането спрямо Е.Х. са ½ от направените разноски или общо – 465.155 лева, от които по
съразмерност в тежест на ответника ще се възложат 458.18 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от УниКредит Булбанк АД, ЕИК
*********, срещу ЕЛ. АЛ. Х., ЕГН **********, положителни установителни искове, че ЕЛ.
АЛ. Х. дължи на УниКредит Булбанк АД, следните суми: сумата от 4 790.97 евро,
представляваща незаплатена главница по договор за кредитна карта за бизнес клиенти №
244 от 07.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 09.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата
от 554.08 евро, представляваща лихва върху просрочената главница за периода 25.11.2019 г.
– 12.03.2020 г. и периода 15.05.2020 г. – 08.10.2020 г., както и сумата 36.81 евро /с левова
равностойност 72 лв./ - такси/разходи за уведомяване, дължими на основание т. 16. 6 от
договора за кредитна карта, за които суми е издадена заповед от 28.10.2020 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 49020/2020 г.
по описа на СРС, 88 състав срещу ЕЛ. АЛ. Х. /при условията на солидарност със АРТ БГ -
ИНВЕСТ ЕООД, ЕИК *********/, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва върху просрочената
главница за разликата над уважения размер от 554.08 евро до пълния предявен размер от 636
евро и за периодите 16.07.2019 г. – 24.11.2019 г. и 13.03.2020 г. – 14.05.2020 г.
ОСЪЖДА ЕЛ. АЛ. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. Света Троица, бл.
365, вх. А, ет. 8, ап. 19, да заплати на УниКредит Булбанк АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес за управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 458.18 лв., представляваща разноски по съразмерност в заповедното производство
по ч. гр. д. № 49020/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 88 с-в и сумата от 1491.72 лв.,
представляваща разноски по съразмерност за настоящото производство.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7