РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1910/22.11.2021г.
гр.
Пазарджик 22 ноември 2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в закрито заседание на двадесет и втори ноември през
две хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия докладчика
адм. дело № 1179 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
1. Производството
е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс.
2. Образувано
по Жалба на В.Д.Л., ЕГН **********,***, против Решение от 10.01.2017г., на
Комисия по безопасност на движението назначена със Заповед №1089 от 22.07.2017 г. на Кмета
на Община Септември, обективирано в Протокол от 10.01.2017г., пo силата на
което е поставен и държан, пътен знак В27,
с който са „Забранени престоят и паркирането" в гр.Ветрен, на ул.“50-та“.
3. По делото е постъпила административната преписка
във връзка с Решение от 10.01.2017г., на Комисия по безопасност на движението
назначена със Заповед №1089 от 22.07.2017 г. на Кмета на Община Септември,
обективирано в Протокол от 10.01.2017г.
От данните
по същата се констатира, че със Заповед № 1089 от 22.07.2016 г., Кмета на
Община Септември, въз основа на § 1а, ал. 3(отм., бр. 23 от 2021 г., в сила от
19.03.2021 г.) от ДР на
Закона за движението по пътищата е определил комисия към Община Септември, като
е възложил на същата да контролира в населените места за изправността и
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка,
средствата за организация и регулиране, както и спазване на правилата за
паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от
пешеходците, и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в
пътни превозни средства за тяхната охрана и да а прави предложения,и препоръки
пред компетентните органи и да взема решения за безопасно
движение на
всички участници в него с оглед опазване на здравето, живота, имуществото на
физическите и юридически лица и опазване на околната среда.
С Докладна
вх. № 1000-558 от 08.12.2016г., Кмета на гр. Ветрен е уведомил Кмета на Община
Септември, че са необходими определен брой пътни знаци „Ограничение на
скоростта“; „Стоп“ и „Забранено паркирането“.
С Решение от
10.01.2017г., на Комисия по безопасност на движението назначена със Заповед
№1089 от 22.07.2017 г. на Кмета на Община Септември, обективирано в Протокол от
10.01.2017г. е установено, че на улица 50-та (главната) е необходимо да се
поставят три броя знак В27 „Забранено спирането“.
4. Във
връзка с изричното указание на Съда по Разпореждане № 2308 от 05.11.2021 г. е
представено Удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни,
който произвежда предназначени за консумация от хора храни, реализирани в същия
обект № 101/35506 от 21.11.2016г., издадено от Областна дирекция по безопасност
на храните Пазарджик, с което обект : Супермаркет, с адрес гр. Ветрен, ул.
„Централна“ № 50, стопанисван от „ИВ СТАН - 95“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Пазарджик е регистриран за извършване на съответните търговски
дейности с храни.
5. Както се
посочи, с Разпореждане № 2308 от 05.11.2021 г., постановено по настоящото дело,
Съдът е указал на В.Д.Л., че в нейна тежест е да удостовери, че има търговски обект, разположен на
ул. „50“ в гр. Ветрен, като представи съответните писмени документи свързани с
разрешаването на търговска дейност.
С оглед
прежде описаното Удостоверение за регистрация № 101/35506 от 21.11.2016г.,
издадено от ОДБХ, Пазарджик е видно, че Л. в качеството си на физическо лице,
не упражнява търговска дейност в обекта, разположен на ул. „50“ в гр. Ветрен. В
този смисъл, изложените в жалбата твърдения за ограничаване на нейни права да
упражнява такава търговско дейност, посредством поставянето на процесния пътен
знак са явно неистинни. Казано с други думи, относно Л. не е налице правен
интерес да оспорва процесното решение на комисията по § 1а, ал. 3 (отм., бр. 23
от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г.) от ДР на ЗДвП, въз основа на твърдение, че то и
неговото изпълнение засяга правото и да упражнява търговска дейност, в обект
който е регистриран на процесния адрес в гр. Ветрен.
6.
Представения по делото Нотариален акт № 51, том Х$€, дело № 2253 от 19.07.2011
г., легитимира Л., като собственик на УПИ – I – 901, в квартал 60 по плана на гр.
Ветрен. Няма причина, да не се приеме, че въпросната недвижимост е с
административен адрес гр. Ветрен, ул. „50“,
№ 118, общ. Септември, както се твърди в жалбата.
Тези данни,
налагат да се отбележи, че посредством поставянето на процесния пътен знак, въз
основа на решението на комисията по § 1а, ал. 3 (отм., бр. 23
от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г.) от ДР на ЗДвП, жалбоподателката не е лишена от
правото си на достъп до имота, доколкото този достъп не е забранен или направен
невъзможен. Единствено са забранени престоят и паркирането на уличното платно в
участъка пред имота на Л..
Действително,
съобразно легалната дефиниция по § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ, „Урегулиран поземлен
имот“ или „урегулиран имот“ е поземлен имот, за който с подробен устройствен
план са определени граници, достъп от улица, път или алея(курсива мой), конкретно предназначение
и режим на устройство.
Цитираната
правна норма обаче, не изисква и не гарантира възможността пред всеки имот, още
повече такъв, разположен на централна улица в населено място, да може да се
спира за престой и да се паркира. Улицата и тротоара са публична общинска
собственост и компетентните органи на общината са тези, които могат да
определят начина на тяхното ползване. Действащата правна система в страна, не
съдържа нормативно установено правило, което да налага осигуряването на
възможност за спиране и паркиране пред всеки един имот, разположен в конкретно
населено място (така
Определение № 3952 от 29.03.2021 г.,
постановено по адм. дело № 1827 по описа на Върховния административен съд за
2021 г.).
Обратно,
според чл. 75, ал. 3 от ЗУТ, транспортната техническа инфраструктура следва да
осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на
пътници и товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната
среда. Приложението на това изискване на закона, очевидно включва и съответната
организация на движението, паркирането и спирането на превозните средства в
населените места.
7. Крайният
извод е, че оспореното Решение от 10.01.2017г., на Комисия по безопасност на
движението назначена със Заповед №1089 от 22.07.2017 г. на Кмета на Община
Септември, обективирано в Протокол от 10.01.2017г., пo силата на което е
поставен и държан, пътен знак В27, с
който са „Забранени престоят и паркирането" в гр.Ветрен, на ул.“50-та“ не
засяга права и правно установени интереси на жалбоподателката Л..
Разпоредбата
на чл.120, ал.2 от Конституцията урежда правото на съдебна защита на гражданите
и юридическите лица срещу административни актове, които ги засягат. В тази
разпоредба са съединени обективно две различни по характер конституционни норми
– процесуалноправна, която определя кръга на активно легитимираните да търсят
съдебна защита лица, и материалноправна, която сочи конституционноправните
критерии за съдебна обжалваемост на административните актове. Задължително
конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва.
Наличието на такова „засягане“ е необходимото условие за възникване на
процесуален правен интерес от съдебно обжалване. За да се изясни съдържанието
на това „засягане“, разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията трябва да се
тълкува в неразривна връзка и с чл.56 от Конституцията. В чл.56 е уредено
основното право на защита на всеки гражданин, „когато са нарушени или
застрашени негови права или законни интереси“. Административният акт „засяга“
по смисъла на чл.120, ал.2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато
нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно
нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на
гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на
административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове. Практически това
„засягане“ се обективира в нарушаване на правна норма от по-висок ранг, която
обжалваният административен акт нарушава. Същевременно това материалноправно
основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на
административния акт. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права
или законни интереси не са нарушени или застрашени.
В този
смисъл е излишно да се обсъжда правното естество и последиците, които може или
не може да породи Решение от 10.01.2017г., на Комисия по безопасност на
движението назначена със Заповед №1089 от 22.07.2017 г. на Кмета на Община
Септември
Въз основа
на това, на основание чл. 158, т. 4 от АПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалбата на В.Д.Л., ЕГН **********,***, против Решение
от 10.01.2017г., на Комисия по безопасност на движението назначена със Заповед №1089 от 22.07.2017
г. на Кмета на Община Септември, обективирано в Протокол от 10.01.2017г., пo
силата на което е поставен и държан, пътен знак В27, с който са „Забранени престоят и
паркирането" в гр.Ветрен, на ул.“50-та“.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по адм. дело № 1179 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г.
Определението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в седем дневен срок от съобщаването.
Административен съдия : /п/
ОПРЕДЕЛЕНИЕ №3476/12.04.2022 Г. ПО АД №497/2022
Г. НА ВАС.
ОТМЕНЯ
Определение №1910 от 22.11.2021 г. на Административен съд – Пазарджик по адм.
дело № 1179/2021 г.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдебното производството.
Определението е окончателно.