Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д. от [населено място], [община], [област], подадена чрез пълномощника му адв.Д. П., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, срещу Решение №2 от 03.01.2025 г., постановено по АНД №764/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно, несъобразено с материалния закон и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано, а санкционираното с наказателното постановление административно нарушение било недоказано. Не се споделяли изводите на районния съд, по съображения, че служителите на БАБХ разполагали с възможност за извършване на справки, и оставал открит въпросът защо такива били извършени за 17.01.2024 г. и за 22.02.2024 г., а не били извършени справки назад във времето по извършване на регистрация на обекта, както и последващата дейност на администрацията по контрол. От представена в съдебно заседание справка било видно, че по отношение на животните във фермата били извършвани проверки, от които ставало ясно, че животните във фермата са били много повече от посочения в удостоверението брой, но не било издадено наказателно постановление. В процесните АУАН и Наказателно постановление тези констатации от предходни проверки не били коментирани. Твърди се, че това нарушавало правото на защита на касатора и било съществено нарушение при съставянето на наказателното постановление. Касаторът считал, че в последното следвало да се посочи началото на периода на извършване на нарушението, а не избраната от административно-наказващия орган дата. Считал също, че при нарушение разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, нарушителят бил известен на административно-наказващия орган дълъг срок преди налагането на наказанието, но поради изложеното неговата отговорност не била ангажирана.

Твърди се, че не се установявало по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от касатора административно нарушение. АУАН не съответствал с изискванията на чл.42, ал.1, т.5 и т.4 от ЗАНН. По делото били представени справки по отношение на фигуриращите в животновъдния обект животни, които обаче не били част от провежданото административно-наказателно производство, а били съставени едва след издаването на АУАН. Наказателното постановление не съответствало на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същото не се позовавало на тези справки. АУАН и НП не си кореспондирали по отношение на правната квалификация, както и съдържали непълноти и неясноти. Същото важало и по отношение на доказателствата, те не изяснявали фактическата обстановка и не било ясно на какво основание се приемало, че животните, които са били около фермата, били на наказаното лице.

Претендира се отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него Наказателно постановление.

Ответникът, Директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) –Хасково, чрез процесуален представител, излага писмено становище за неоснователност на касационната жалба и доводи за потвърждаване на обжалваното решение.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №29/2024 г. от 30.07.2024 г. на Директора на ОДБХ – Хасково, с което на основание чл.420, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), на Д. С. Д. от [населено място], [община], [област], е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.17 от ЗВМД.

Според чл.139, ал.1 от ЗВМД, забранява се: т.17 (нова – ДВ бр.13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) превишаването на капацитета на животновъдния обект, определен в удостоверението за регистрация по чл.137. В чл.420, ал.1 от същия закон е предвидено да се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. при първо нарушение, собственик на животни, който наруши забрана по чл.139, ал.1, т.2, т.6 - 11, 14, 16 и 17.

За да постанови този резултат, районният съд е установил от фактическа страна, че на 22.01.2024 г. от контролни органи на ОДБХ – Хасково е била извършена проверка в животновъден обект №6345-0074, представляващ ферма за отглеждане на ЕПЖ и ДПЖ, находящ се в [населено място], като проверката е била извършена в присъствието на собственика на животновъдния обект Д. С. Д.. Контролните органи установили на място 108 броя ЕПЖ – говеда, като при сравнение със справката в Интегрираната информационна система на БАБХ – ВетИС, в същия животновъден обект се отглеждали 106 броя животни. В издаденото Удостоверение за регистрация на животновъден обект №2330 от 01.11.2020 г., издаден по реда на чл.137, ал.1 от ЗВМД, допустимият капацитет на ЕПЖ е 75 броя. За констатираното нарушение на чл.139, ал.1, т.17 от ЗВМД, на Д. С. Д. е съставен АУАН. Съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като самото административно нарушение е установено достатъчно ясно по време, място, начин на извършване и нарушител. Приел е за безспорно доказано, че административнонаказаното лице е извършило от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение, за което правилно е санкционирано с минималния законово предвиден в санкционната норма на чл.420, ал.1 от ЗВМД размер на глобата.

Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно. Не са налице основания за отмяната му по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Районният съд коректно е описал установената фактическа обстановка, която кореспондира изцяло на събраните по делото доказателства. Правилно е преценил, че при издаването на процесното Наказателно постановление са спазени изискванията на чл.57 от ЗАНН, като вмененото на касатора административно нарушението е очертано с всички свои признаци от обективна страна и същото изпълнява състава на посочената като нарушена разпоредба. Не се установява бланкетно твърдяното в касационната жалба несъответствие в правната квалификация на нарушението между АУАН и НП, доколкото с Наказателното постановление касаторът е наказан само за едното от двете установени с акта административни нарушения, при съвпадащи си между АУАН и НП фактически обстоятелства при описание на същото и правната му квалификация.

Освен това въззивният съд е дал аргументиран отговор на възраженията, които се навеждат и в касационната жалба, като е посочил за ирелевантно към спора обстоятелството, че в предходен период административно наказаното лице също е отглеждало в животновъдния обект по-голям брой животни от максимално допустимия според издаденото му Удостоверение за регистрация на обекта. Настоящата инстанция изцяло споделя това съображение и намира, че така посоченото обстоятелство не може да доведе до незаконосъобразност на разглежданото от въззивния съд Наказателно постановление. Съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в Наказателното постановление следва да се съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Посочените реквизити се съдържат в Наказателното постановление. На касатора е вменено да е извършил нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.17 от ЗВМД, забраняваща превишаването на капацитета на животновъдния обект, определен в удостоверението за регистрацията му по чл.137. Установеното на конкретна дата при извършена проверка в обекта отглеждане в него на брой животни, по-голям от този, посочен в издаденото за обекта Удостоверение, безспорно представлява превишаване капацитета на животновъдния обект, с което административното нарушение от обективна страна е извършено в този ден, и без значение е броят на отглежданите в обекта животни в предходни периоди. Оттам неоснователно касаторът се позовава на обстоятелството, че и в предходни периоди е било установявано подобно превишаване, което не е било санкционирано. Неоснователно е и възражението му, че в АУАН и НП следвало да бъде посочено началото на периода на извършване на нарушение, което не е продължавано. Твърдение за това, че и в предходни спрямо датата на констатиране на нарушението периоди касаторът е превишавал максимално допустимия според издаденото му Удостоверение за регистрация на обекта брой на отглежданите в него ЕПЖ, само води до извод за отегчена обществена опасност на дееца. Последният е присъствал лично при извършване на проверката на място в обекта, съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели С. и Д. лично е представил на проверяващите животните, които те са преброили, не е възразил нито по установения брой на животните, нито че същите са негови, като е подписал без възражения и съставения на датата на проверката Констативен протокол №106/22.01.2024 г.

При постановяване на решението си районният съд е направил адекватен анализ на правилно установените факти и не е допуснал нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което е постановил валидно, допустимо и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, основателно е своевременно заявеното от ответника по касация искане за присъждане в негова полза на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 80 лева, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2 от 03.01.2025 г., постановено по АНД №764/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Д. С. Д., [ЕГН], от [населено място], [община], [област], да заплати на БАБХ, Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково, разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.