Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1788                              16.11.2015 г.                                 Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                   Х граждански състав

На деветнадесети октомври                                                           Година 2015

В открито заседание в следния състав:

 

                     Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: С.А.

 

като разгледа докладваното гр.д. № 8580 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявените от „БЕНИТА 2007” ЕООД против „СТО 2013” ЕООД и изменени в хода на делото искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца главница в размер на 8 698,30 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума, а именно авансово платени суми по сключен между страните и впоследствие развален договор № 001/01.09.2013 г. за покупко-продажба на дървесина, мораторна лихва в размер на 99,36 лв., дължима върху главницата за периода 19.07.2014 г.- 28.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Твърди се, че на 01.09.2013 г. между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на дървесина, по който ищецът е превел авансово на ответника сума в общ размер на 18 700 лв. срещу поето от последния насрещно задължение да достави на ищеца дървесина, но за част от аванса в размер на 8 698,30 лв. доставки не са били извършени. Твърди се също така, че с връчена на 15.07.2014 г. покана ищецът е дал 3-дневен срок на ответника да изпълни задължението си по договора, както и го е уведомил, че след изтичането на този срок ще счита договора за развален, но в дадения му срок ответникът не е доставил дървесина, нито е върнал авансово платените му суми. В съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правни основания чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

Ответното дружество е депозирало отговор в законоустановения срок, в който е оспорило иска по основание и по размер. Твърди, че сключеният между страните договор № 001/01.09.2013 г. не е бил развален от ищеца, тъй като към твърдяната дата на разваляне- 15.07.2014 г. срокът на действието му е бил изтекъл, а от друга страна не са били налице основания за развалянето му. Твърди също така, че договор № 001/01.09.2013 г. е по съществото си рамков договор, част от клаузите на който са конкретизирани в договор № 002/01.09.2013 г., в който е уговорен и краен срок на договора- 30.03.2014 г. Според ответника посочените в исковата молба авансови вноски не са единствените, които ищецът е направил, като във всички платежни нареждания е посочено като основание „аванс” без да е конкретизиран договора, по който е извършено плащането, което сочи, че се касае за едно договорно отношение между страните. Ответникът заявява, че е извършвал редовни доставки на дървесина (конкретно описани в отговора), за които са били издавани фактури, приети от ищеца без възражения, като за периода 01.10.2013 г.- 28.02.2014 г. платените от ищеца аванси са в общ размер на 113 800 лв., а получените от него доставки на дървесина са на обща стойност 138 202,04 лв., т.е. ищецът дължи на ответника сумата от 24 402 лв. Поради това се моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да бъдат присъдени на ответника направените съдебно-деловодни разноски. При условие на евентуалност, а именно ако съдът намери, че между страните са били налице две отделни правоотношения по Договор № 1/01.09.2013 г. и по Договор № 2/01.09.2013 г., е направено възражение за прихващане на претенцията на ищеца с насрещно вземане на ответника към ищеца за сумата от 24 402 лв., представляваща стойността на доставена в полза на ищеца през периода октомври 2013 г.- февруари 2014 г., но незаплатена дървесина по Договор № 2/01.09.2013 г. Процесуалният представител на ответника поддържа отговора в съдебно заседание, ангажира доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено копие на Договор № 001/01.09.2013 г. за покупко-продажба на дървесина със срок на действие 30.12.2015 г., съгласно който „СТО 2013” ЕООД (продавач) се е задължило да продаде „Бенита 2007” ЕООД (купувач) добивана от свои обекти дървесина с прогнозно количество, при минимално количество в размер на 8 000 куб. м. на година, като е уговорено ценообразуването да се извършва ежемесечно след анализ на пазарните показатели. Уговорено е също така купувачът да заплаща авансово подадените заявки ежедневно по банков път, като авансът за всяка заявка е 2 000 лв., а в края на месеца да се извършва изравняване.

Представен е и сключен между същите страни Договор № 002/ 01.09.2013 г. за покупко-продажба на действително добити количества дървесина от посочените в първия договор сечища, като във втория договор е уговорена минимална цена от 49 лв. без ДДС за натоварен пр.куб.м., а срокът на действие на този договор е фиксиран до 30.03.2014 г.

При така сключените два договора между страните от една и съща дата и със сходни условия, в които е уговорена продажбата на дървесина от едни и същи сечища, като само във втория договор е фиксирана минимална продажна цена, а в първия договор липсва конкретна клауза относно цената, съдът намира, че двата договора нямат самостоятелно действие, а същите са действали в съвкупност, макар по делото да липсват доказателства какво е наложило отношенията между страните да бъдат уредени именно по този начин. Ищцовото дружество е възразило, че договор № 002/01.09.2013 г. не е действал между страните, но предвид факта, че договорът е подписан от представители на двете дружества, без да е направено възражение и да е доказана недействителност на същия, съдът намира, че липсва основание да се приеме, че той не е породил действието си в отношенията между „БЕНИТА 2007” ЕООД и „СТО 2013” ЕООД.

Като доказателство по делото е представен Тристранен споразумителен протокол № 002/30.09.2013 г., сключен между „Сто 2013” ЕООД, „Глок 2010” ООД и „Бенита 2007” ЕООД, като ответното дружество е оспорило неговата истинност досежно подписа на представителя на „Сто 2013” ЕООД. Във връзка с това по делото е била назначена графологическа експертиза, вещото лице по която е установило, че подписът за „Сто 2013” ЕООД не е изпълнен от управителя на дружеството С. Г. И., а от друго лице при неточна имитация на неговия подпис. С оглед на това съдът намира, че оспорването на документа е успешно проведено, поради което следва да се приеме, че тристранният споразумителен протокол № 002/30.09.2013 г. е неистински документ в частта относно подписа на С. И., съответно същият не е породил правно действие. В тази връзка ищцовото дружество твърди, че извършеното без представителна власт действие е било потвърдено от ответното дружество, тъй като то не е оспорило действието на протокола веднага след узнаването му. Съдът счита, че това твърдение е неоснователно, тъй като по делото липсват доказателства за такова потвърждаване. В представения по делото и цитиран от ищеца допълнителен отговор на „Сто 2013” ЕООД управителят на ответното дружество е признал съществуването на сключен между същите страни тристранен споразумителен протокол, но с № 001/30.09.2013 г., а не с № 002/30.09.2013 г., като по отношение на втория документ изрично е заявил, че не знае за неговото съществуване и е оспорил действието му между страните. В първоначалния отговор на покана от 21.07.2014 г. също липсва потвърждаване на извършеното без представителна власт действие по сключване на протокола, тъй като в този отговор управителят на ответника изрично е заявил, че не е солидарен длъжник с „Глок 2010” ООД и извършеното от „Бенита 2007” ЕООД приспадане на получени от третото лице аванси е незаконосъобразно, т.е. оспорил е действието на тристранния споразумителен протокол № 002/30.09.2013 г.

Като доказателства по делото са приложени издадени от „СТО 2013” ЕООД фактури с получател „БЕНИТА 2007” ЕООД, част от които са за платени от ищеца аванси за закупуване на дървесина, а друга част- за продадени дърва за огрев по договор. Представени са и дебитни и кредитни известия към част от фактурите, издадени от ответното дружество поради грешно осчетоводени аванси.

По делото са назначени и изготвени основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Видно от основното заключение на вещото лице, част от издадените от ответника фактури не фигурират в счетоводството на ищеца, като там не са отразени и издадените от ответника дебитни и кредитни известия. Вещото лице също така е установило, че към 31.12.2014 г. салдото по сметка 411 01 0001 /Клиенти- пардита Бенита/ при ответника е дебитно и е в размер на 7 778,35 лв.

По отношение на поставените към вещото лице допълнителни въпроси, съдът намира, че същите са неотносими към спора по настоящото дело, тъй като касаят отношения между „БЕНИТА 2007” ЕООД и трето за спора лице- „ГЛОК 2010” ЕООД, както и отношения във връзка с изпълнението на оспорения от ответника тристранен споразумителен протокол, чиято неистинност бе доказана по делото. Поради това допълнителното заключение на вещото лице не следва да бъде кредитирано.

В съдебно заседание на 19.10.2015 г. вещото лице е заявило, че към 31.12.2014 г. в счетоводството на „БЕНИТА 2007” ЕООД са налице неприспаднати аванси към „СТО 2013” ЕООД в общ размер от 8 698,30 лв.

При така събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, тъй като по делото се установи, че ответното дружество е доставяло многократно на ищеца дървесина в изпълнение на сключения между тях договор, но стойностите на доставките не са били приспадани само от платените аванси на ответника, а и от аванси, платени на трето лице- „ГЛОК 2010” ЕООД. Съдът намира, че приспадането на платените на „ГЛОК 2010” ЕООД аванси е незаконосъобразно, тъй като същото е извършвано на основание недействителна сделка (тристранен споразумителен протокол № 002/30.09.2013 г.), която не е породила правното си действие. Ето защо съдът счита, че и неприемането от страна на ищеца и неосчетоводяването на издадените от ответника дебитни и кредитни известия към фактурите, в които е отразено грешното приспадане на платените на „ГЛОК 2010” ЕООД аванси, е неоснователно и неправилно, а напротив- счетоводството на ответното дружество е редовно водено и вписаните в него документи отразяват действителните отношения между страните. Поради това и предвид установеното дебитно салдо в счетоводството на ответника по отношение на ищеца, съдът намира, че ответникът е продал на ищеца дървесина, стойността на която надхвърля със 7 778,35 лв. общата стойност на платените му от ищеца аванси, поради което не е налице неизпълнение на договора за продажба на дървесина от страна на ответника.

Като доказателство по делото е представена отправена от „БЕНИТА 2007” ЕООД до „СТО 2013” ЕООД покана, с която ищецът е дал на ответника 3-дневен срок за доставка на дървесина срещу платените му аванси, както и го е уведомил, че при неизпълнение в този срок ще счита договор № 001/ 30.09.2013 г. за развален. Представено е и копие на отговор на „СТО 2013” ЕООД до „БЕНИТА 2007” ЕООД, съгласно който поканата е получена на 15.07.2014 г. Съдът намира, че така направеното изявление за разваляне на договора не е породило действие, тъй като по делото се установи, че ответникът е изпълнил задълженията си по сключения между страните договор, т.е. не са били налице условията на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за неговото разваляне. Поради това съдът счита, че договорът не е бил развален по твърдяния от ищеца начин. С оглед на това, както и предвид установеното по делото изпълнение на договора от страна на ответника, съдът намира, че същият не дължи връщане на платените от ищеца аванси, което води до извода за неоснователност на предявения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и налага неговото отхвърляне.

С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен е и предявения акцесорен иск за мораторна лихва, както и искът за законна лихва, считано от предявяването на исковата молба до окончателно изплащане на главницата.

Предвид отхвърлянето на исковете и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцовото дружество следва да заплати на ответника направените от него съдебно-деловодни разноски, които са в общ размер от 1 050 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „БЕНИТА 2007” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 41, ет. 5, ап. 9, представлявано от А. И. М., искове за осъждане на „СТО 2013” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Габър, ощ. Созопол, обл. Бургас, представлявано от С. Г. И., да заплати на ищеца сумата от 8 698,30 лв. (осем хиляди шестстотин деветдесет и осем лв. и тридесет ст.), представляваща сбор от платени на отпаднало основание авансови суми по Договор № 001/ 01.09.2013 г. за покупко-продажба на дървесина, сумата от 99,36 лв. (деветдесет и девет лв. и тридесет и шест ст.)- мораторна лихва, дължима върху главницата за периода 19.07.2014 г.- 28.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.
          ОСЪЖДА „БЕНИТА 2007” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 41, ет. 5, ап. 9, представлявано от А. И. М., да заплати на „СТО 2013” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Габър, ощ. Созопол, обл. Бургас, представлявано от С. Г. И.в, сумата от 1 050,00 лв. (хиляда и петдесет лв.), представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                   

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

Вярно с оригинала:

СА