Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 04.08.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17
състав, в закрито съдебно заседание на четвърти август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 7773 по описа на съда за 2020 г., констатира
следното:
Производството
е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по
жалба на процесуалния представител на „Т.Г.Х.“ АД срещу постановление от 09.06.2020
г., с което съдебният изпълнител по изп.д. № 20208380401898 на ЧСИ, рег. № 838
на Камарата на ЧСИ е приел разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 1 500 лева.
В жалбата се твърди, че възнаграждението е
прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Задължението по изпълнителния титул, издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, възлизало на сума на обща стойност 4 968.24
лева, която заплатил в срока за доброволно изпълнение, с изключение на
разноските от 2 400 лева, поради подадена частна жалба в тази част на
заповедта за изпълнение. Моли съдът да намали възнаграждението до минимума от
100 лева, тъй като не се налагало извършване на други изпълнителни действия,
както и да спре действията по изпълнителното дело.
Взискателят
Община Б.Д.не е изразила становище по жалбата.
Частният съдебен изпълнител е депозирал
мотиви, според които жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело
№ 20208380401898 по описа на ЧСИ рег. № 838 на Камарата на ЧСИ е образувано по подадена
от адв. П. С., представител на Община Б.Д.молба, към която е приложен
изпълнителен лист от 06.01.2020 г. по ч.гр.д. № 72192/2019 г. по описа на СРС,
34 състав, според който длъжникът „Т.Г.Х.“ АД е осъден да заплати на взискателя
сумата от 2 400 лева, представляваща вземане за разноски, присъдени с
влязло в сила решение № 1331/22.11.2018 г. по преписка № КЗК-934/2018 г. на
КЗК, ведно със законната лихва от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането и 2 448 лева разноски по делото, от които 48 лева държавна такса
и 2 400 лева възнаграждение на адвокат.
В молбата адв. С.
е поискал частният съдебен изпълнител да приеме адвокатско възнаграждение в
размер на 1 500 лева. Възложени са на ЧСИ, рег. № 838 правомощията по чл.
18 от ЗЧСИ.
Към молбата е
приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че клиентът
Община Б.Д., представляван от кмета И.С.Т.е заплатил в брой на адв. С.
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева в деня на сключване на
договора – 20.05.2020 г.
До длъжника „Т.Г.Х.“
АД е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 10.06.2020 г.
Според същата длъжникът следва да заплати 2 400 лева главница, 120.24 лева
мораторни лихви, 2 448 лева неолихвяема сума за разноски по изпълнителния
лист, такси по изпълнителното дело на обща стойност 710.95 лева и 1 500
лева адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство.
На 11.06.2020 г. длъжникът
е превел по сметка на съдебния изпълнител сумата от 3 280.96 лева.
На 18.06.2020 г.
е подадена и частната жалба срещу постановление от 09.06.2020 г., с което ЧСИ,
рег. № 838 изрично е приел разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1 500 лева.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно т. 2 на
ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по
реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който
се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Отделно от това, в мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е
изразил становище за неоснователност на жалбата и липса на основание за
намаляване на размера на приетото за дължимо на взискателя адвокатско
възнаграждение на стойност 1 500 лева. По тези съображения съдът приема,
че жалбата не е преждевременно подадена и следва да бъде разгледана по
същество.
Според
нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр. 45/2020 г.) за образуване на
изпълнително дело се дължат 100 лева, а за процесуално представителство, защита
и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
над 1 000 лева – ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 2 - 7.
Адвокатското възнаграждение
следва да се присъди в минималния размер от 100 лева, тъй като след подаване на
молбата, съдържаща възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ и получаване на 10.06.2020 г. на
поканата за доброволно изпълнение, на 11.06.2020 г. „Т.Г.Х.“ АД е превел по
сметка на съдебния изпълнител сумата от 3 280.96 лева, включваща
главницата от 2 400 лева и законната лихва от 12.12.2019 г. до датата на
плащането, таксите по ТТРЗЧСИ на обща стойност 710.95 лева и 48 лева държавна
такса като част от разноските по ч.гр.д. № 72192/2019
г. по описа на СРС, 34 състав. Изрично се сочи причината, поради която не е
заплатена сумата от 2 400 лева - подадена частна жалба срещу разноските в
производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Дали
обжалването по чл. 413 от ГПК е основание да не бъде преведена цялата сума по
изпълнителния лист е въпрос, който не подлежи на обсъждане, доколкото не се
спори, че: първо, взискателят е възложил на съдебния изпълнител извършване на
действията по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, и второ, други изпълнителни действия не са
извършвани, включително по допълнителна молба на представителя на взискателя.
Делото не
представлява фактическа и правна сложност. Необосновано е присъждане на
разноски в полза на взискателите в размер, по-висок от този за образуване на
изпълнителното производство – 100 лева.
Настоящият състав
счита, че липсва основание изпълнителните действия да бъдат спрени. Това е
така, защото длъжникът дължи да заплати всички суми по изпълнителния лист, а
при установяване недължимостта на някои от тях, има право да се снабди с
обратен изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ, рег. № 838 по изп.д. № 20208380401898,
с което са приети разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство над сумата от 100 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на
изпълнението по изп.д. № 20208380401898 по описа на ЧСИ, рег. № 838 на Камарата
на ЧСИ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.