Определение по дело №407/2020 на Окръжен съд - Плевен

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Плевен, 02.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV гр.с., в закрито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

          ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                 2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря .......  и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА ч.гр.д. № 407    по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството по делото е образувано   по депозирано възражение по чл.423 ГПК от „Екоагроенергия”ЕООД, чрез назначения особен представител, от което е видно, че в СИС при РС-Червен бряг срещу дружеството е образувано изпълнително дело № **************, с взискател Ц.К.Н. въз основа на издаден изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 980/2019 г. за сумата от 1 600 лв., издадена по депозирано заявление по чл.417, т.9 ГПК.Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на управителя на дружеството на 08.10.2019г., но същият на 09.10.2019 г. е депозирал искане на основание чл.141, ал.5 ТЗ и на 15.10.2019 г. е бил заличен като управител на дружеството.От датата на вписване в търговския регистър - 15.10.2019 г. дружеството е останало без управител и не е могло да упражни правото си на възражение за целия определен срок, който изтича на 22.10.2019 г., тъй като на мястото на заличения управител не е бил избран друг за такъв.Прави се искане да се приеме като основателно подаденото възражение по чл.423, ал.1, т.4 ГПК против заповед № 535/03.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 980/2019 г. по описа на ЧбРС, както и да се върне делото на първоинстанционния съд за прилагане на чл.415, ал.1 ГПК с указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

          Депозиран е отговор на подадено възражение по чл.423 ГПК от Ц.К.Н., в който се изразява становище, че същото е недопустимо, а по същество неоснователно.    

          Съдът намира за установено следното.              

          Възражението по чл.423, ал.1 ГПК е депозирано в преклузивния едномесечен срок, считано от 11.02.2020 г., от надлежно легитимирано лице, поради което е допустимо.

          Издадена е заповед  за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 03.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 980/2019 г. по описа на ЧбРС, като е разпоредено длъжникът „Екоагроенергия”ООД  да заплати на кредитора Ц.Н. посочените в нея суми, като вземането произтича от неизпълнение на договор за целеви паричен заем от 01.01.2014  г. със срок на връщане на заема 01.02.2019 г. - запис на заповед на предявяване без протест и разноски от 01.01.2014 г., като на управителя на дружеството Ц. Т. е изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението на 30.09.2019 г.Издаден е и изпълнителен лист на 03.10.2019 г. - № 737.

  Според чл.411, ал.3 ГПК при уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника.

          Съгласно чл.418, ал.5 ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лит и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител, като последният незабавно изпраща до съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях.

         Образувано е на 04.10.2019 г.  изп.д.№ 183/2019 г. по молба на Ц.Н. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 980/2019 г. по описа на ЧбРС.

       Поканата за доброволно изпълнение по изп.д.№ **************   е връчена на 08.10.2019 г. на управителя на дружеството Ц. Т..

       Ц. Т. е подала заявление към търговския регистър на 09.10.2019 г. с искане на основание чл.141, ал.5 ТЗ да бъде заличена като управител и на 15.10.2019 г. е била заличена като управител на дружеството.Дружеството не е имало законен представител, тъй като на мястото на заличения управител не е бил вписан нов управител.

       През месец януари 2020 г. съдружниците Е.И.и Н.В.са узнали, че в СИС при ЧбРС е било заведено изпълнително дело срещу дружеството и са предприели мерки с искане за назначаване на особен представител по реда на чл.29, ал.4 ГПК, като с определение на съда от 11.02.2020 г. е назначена за особен представител адв.С. по изп.д.№ 20194444040****, тъй като управителят е заличен по чл.141, ал.5 ТЗ, до насрочването на общо събрание на съдружниците и избирането на нов управител.       

         От страна на Ц.Н. са представени с отговора от 09.06.2020 г.  пълномощно с упълномощител Цв.Т. като управител на „Екоагроенергия“ООД и адв.Пенева (л.36 от изп.дело), както и такова от л.35 от изпълнителното дело.

       От представеното пълномощно не се установява същото да е нотариално заверено на 03.10.2019 г.     

Така установените обстоятелства съдът приема, че попадат в приложното поле на нормата на чл.423, ал.1, т.4 ГПК.Липсата на управител на дружеството, негов законен представител, за периода от 15.10.2019 г. до 22.10.2019 г., представляват особени непредвидени обстоятелства, които дружеството не е могло да преодолее, за да упражни правото си по чл.414 ГПК за подаване на възражение в рамките на пълния двуседмичен срок.

Дори и да се приеме, че упълномощаването е валидно осъществено на 03.10.2019 г., то за периода от 15.10.2019 г. до 22.10.2019 г., дружеството не е имало управител, който би могъл да упражни, с оглед интересите на дружеството, правата евентуално по чл.35 -36 ГПК за оттегляне на пълномощието или отказ, респ. да упълномощи  друго лице, което да осъществява процесуалното представителство на дружеството, за пълния срок по чл.414, ал.2 ГПК или да извърши сам действията с оглед на чл.30, ал.1 ГПК.

 Следователно възражението на молителя следва да бъде прието на основание чл.423, ал.1, т.4 ГПК, като делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 ГПК.

 С оглед подаденото искане за спиране на изпълнението по чл. 420 от ГПК, то не е в компетентността на настоящия съд да се произнесе по това искане, а съобразно разпоредбата на чл. 423, ал. 4 ГПК, същото следва да се разгледа от първоинстанционния съд, заедно с извършването на съдопроизводствените действия по чл. 415, ал. 1 ГПК. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Водим от горното,  съдът 

 

 

 

                      

                                  О     П     Р     Е     Д     Е     Л      И     :   

  Приема на основание чл.423, ал.1, т.4 ГПК възражението на „Екоагроенергия“ООД, ЕИК ****, депозирано чрез назначения му особен представител адв.А.С., с адрес ***, офис № 14,  срещу заповед № 535 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 03.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 980/2019 г. по описа на Червенобрежки районен съд.

 Връща делото на Червенобрежки районен съд за продължаване на разглеждането му с указания по чл.415, ал.1 от ГПК.

 ИЗПРАЩА по компетентност на Червенобрежки районен съд подаденото с настоящото възражение искане по чл. 420 от ГПК от „Екоагроенергия“ООД, ЕИК ****, депозирано чрез назначения му особен представител адв.А.С., с адрес ***, офис № 14.

Определението е окончателно.         

                   

 

                   

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: