ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
Варненският апелативен съд, търговско отделение
в закрито заседание на седемнадесети юни през двехиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 704
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК по молби на „Електроразпределение
Север“ АД със седалище гр.Варна за допълване и за изменение на постановеното по
делото решение № 58 от 21.02.2020г. в частта за разноските.
По искането за допълване се твърди че съдът е формирал мотиви в решението
си за размера на дължимите в полза на въззиваемото
дружество суми, но за разликата между определения от въззивния
съд размер и присъдените от първата инстанция разноски липсва постановен
диспозитив.
В молба за изменение се твърди че изводът на въззивния
съд, че в негова тежест следва да бъдат възложени разноски в размер на сумата
67 479.29лв. е неправилен. Излага, че с решението си съдът е отменил първоинстанционното решение, отхвърлил е главния осъдителен
иск с правно основание чл.49 от ЗЗД като неоснователен, разгледал е евентуалния
осъдителен иск за обезщетение за пропуснати ползи и го е уважил. В молбата се
приема, че при отхвърляне на главния и уважаване на евентуалния иск
отговорността за разноски следва да бъде определена в зависимост от изхода на
делото по евентуалния иск. Сочи че главният и евентуалният иск са с различна
цена – 689 628.23лв. за главния и 258 604.69лв. за евентуалния.
Твърди че след като главният иск с материален интерес 689 628.23лв. е
неоснователен, всички сторени разноски над сумата 40 275.67лв. следва да
останат в тежест на ищеца. Сочи че следва да бъдат намалени присъдената в полза
на ищеца държавна такса и адвокатско възнаграждение. Моли съда да измени
постановеното решение в частта му за разноските, като намали присъдените
разноски до размера на сумата 40 275.67лв.
В срока по чл.248 от ГПК насрещната страна „Уинд
Системс“ ООД е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност и на двете искания.
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в
срока по чл.248 ал.1 от ГПК.
С решение № 58 от 21.02.2020г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционното
решение в частта му по иска за реално изпълнение, отменил е осъдителното
решение по предявения главен иск и го е отхвърлил, разгледал е евентуалния иск
и го е уважил в пълния му предявен размер.
По отношение на направените разноски пред първа инстанция в мотивите на
съда е прието че размерът на дължимите в полза на ищеца разноски следва да бъде
определен съобразно изхода на спора по разгледания и уважен от въззивния съд главен иск при отчитане на прекратяване на
производството по делото поради отказ от част от исковата претенция. Размерът
на разноските, които следва да бъдат възложени на ответното дружество е
определен в размер на сумата 67 479.29лв. С оглед постановеното осъдително
решение от първата инстанция за разноски в размер на 75 589.36лв., с въззивното решение е постановен отделен диспозитив, с който
първоинстанционното решение за разликата над
67 479.29лв. до 75 589.36лв. е отменено. Съобразно изхода на спора по
евентуалния иск са определени и разноските, дължими в полза на ответника, като
е постановен диспозитив и за разликата над 33.81лв. до присъдените 167.45лв.
С оглед на постановените дизпозитиви в решението,
въззивният съд намира молбата за допълване на
решението в частта му за разноските за неоснователна.
По молбата за изменение:
Прието е в практиката на касационния съд, че при предявени евентуално
съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение.
Посоченото разбиране е изведено и с оглед идентичните правни последици от
отхвърлянето или прекратяването на производството по главния иск, когато е
предявен и евентуален иск срещу същия ответник. В тази хипотеза съдът дължи
произнасяне по същество по евентуалния иск, с оглед на посоченото от ищеца вътрешнопроцесуално условие, като отговорността за разноски
следва да се определи в зависимост от изхода на делото по евентуалния иск.
Характерното за настоящия случай е различната цена на главния и евентуалния
иск – по-висока за главния и по-ниска за евентуалния. Дължимата държавна такса
по главния и евентуалния осъдителен иск е една и е определена съобразно
по-високия размер на главния иск. При отхвърлянето на главния иск с по-висока
цена и уважаването на евентуалния, в пълен размер, но с по-ниска цена от
главния иск, въззивният съд намира че направените от
ищеца разноски за държавна такса за тази разлика следва да бъдат понесени от
него и същата сума не следва да бъде възлагана върху ответника.
Що се касае за отговорността за адвокатско възнаграждение, при постигане на
позитивно решение по един от евентуално предявените искове, ответникът следва
да понесе отговорността за разноските им изцяло, тъй като уговореното
адвокатско възнаграждение е едно и е уговорено за защита на едно благо.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира
молбата за изменение на решението в частта му за разноските за основателна до
размера на сумата 17 240.94лв., представляваща внесена държавна такса за
разликата от по-високия размер на цената на отхвърления главен иск от цената
на уважения евентуален иск. Поради което
и дължимите за първа инстанция разноски в полза на ищеца следва да бъдат
намалени с тази сума. В тежест на ответното дружество следва да бъде възложена
за плащане сумата 50 238.35лв. Предвид вече постановеното отменително решение от въззивния
съд за разликата над 67 479.29лв. до 75 589.36лв. по реда на чл.248
от ГПК следва да бъде отменено и решението на първата инстанция за разликата
над 50 238.35лв. до 67 479.29лв. За останалия размер молбата е
неоснователна.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Електроразпределение Север“ АД със седалище
гр.Варна за допълване на постановеното по делото решение № 58 от 21.02.2020г. в
частта за разноските.
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение
№ 58 от 21.02.2020г. по в.търг.дело № 704/19г., по описа на Варненски
Апелативен съд, търговско отделение, в частта за разноските като ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯВА решение № 674 от 16.07.2019г., по търг.дело № 321/17г. по описа на
Варненски окръжен съд, в частта му, с която „Електроразпределение Север“ АД е осъдено
да заплати на „Уинд Системс“
ООД разноски за разликата над 50 238.35лв. до 67 479.29лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Електроразпределение Север“ АД със седалище
гр.Варна за изменение на постановеното по делото решение № 58 от 21.02.2020г. в
частта за разноските за разликата над 40 275.67лв. до 50 238.35лв.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: