Р Е Ш Е Н И Е
№ 146 13.07.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на десети юли две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 109 по описа
на съда за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.68, ал.6 от ЗМВР.
А.В.К.,
ЕГН ********** *** обжалва заповед №3286з-1065/28.03.2023г. на директора на
Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/. Релевира основанието за оспорване
по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на материалния закон свързва с настъпила реабилитация
по право за осъждането по обвинение в умишлено престъпление от общ характер във
връзка с което е извършена полицейската регистрация /вж. поправената жалба в
молба-уточнение вх.№1697/28.04.2023г. на л.57 от делото/. Моли за отмяна на
оспорената заповед.
В
с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.
В
писмена защита вх.№2749/29.06.2023г. главен юрисконсулт Р.И.П.като пълномощник
на ответният директор на ГДНП оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
Административното
производство е образувано по заявление УРИ 248000-1215/26.01.2023г. от
жалбоподателя до директора на ОДМВР – Кюстендил. Със заявлението се иска
снемане на информационните данни на оспорващия от масивите в МВР поради
настъпила реабилитация по право по чл.86, ал.1, т.1 от НК за осъждането му през
2013г. Образувано е административно производство по чл.56, ал.2 от ЗЗЛД във вр.
с чл.25, ал.3 от ЗМВР и чл.21, т.6 от Инструкция №8121з-1280/07.10.2021г. за
реда за обработване на лични данни в МВР, по което е издадено решение
№277з-422/10.03.2023г. на ВПД директора на ОДМВР – Кюстендил за отказ от
изтриване на личните данни, обработвани в информационните масиви на МВР. В хода
на административното производство е приобщена ДЗ рег.№277р-2434/01.03.2023г. на
инсп.Е.Л.по повод полицейска регистрация рег.№6668/29.05.2013г. в РУ – Дупница
при ОДМВР – Кюстендил във връзка със ЗМ №467/27.05.2013г. за извършено от
жалбоподателя престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК. В посочената ДЗ се сочи
за изготвено предложение за изпращане на копие от документите по преписката за
произнасяне по компетентност в ГДНЦ, съгласно установеното в раздел III „Снемане на полицейска регистрация“ от Наредбата за реда за
извършване и снемане на полицейска регистрация. Директорът на ОДМВР – Кюстендил
е изпратил копие от преписката на ГДНП. Образуваната в ГДНП преписка по
заявлението на жалбоподателя е приложена на л.67- 96 от делото.
Оспорената
заповед е издадена по предложение рег.№277р-2459/01.03.2023г. на ВПД директора
на ОДМВР – Кюстендил за отказ за снемане на регистрацията, към което са
приложени справка в регистър обр.1 за завеждане на ЗМ №467/27.05.20123г., копия
от ЦАИСД и писмо от РП – Кюстендил, ТО Дупница с приложено споразумение
№1036/01.07.2013г. по ДП–557/2013г. по описа на ДРП. С протоколно определение
от 08.07.2013г. по НОХД №898/2012г. по описа на РС – Дупница съдът е одобрил
споразумението за извършено от жалобподателя престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
пр.1 в сл. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК с наложено наказание от 1
година „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години
на основание чл.66, ал.1 от НК. Определението е влязло в сила на 08.07.2013г.
Съдът е прекратил наказателното производство по делото на основание чл.24, ал.3
от НПК. Съгласно справка за съдимост рег.№230206005000059821/ 06.02.2023г. на
РС – Дупница, за осъждането по посоченото НОХД жалбоподателят е реабилитиран на
основание чл.86, ал.1, т.1 от НК.
С
оспорената заповед директорът на ГДНП на основание чл.68, ал.6 от ЗМВР във вр.
с чл.21, ал.1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска
регистрация и заповед №8121з-267/10.03.2015г. за оправомощаване от министъра на
вътрешните работи е отказал снемане на полицейска регистрация
№6668/29.05.2013г., извършена в РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил. Според
органа, прекратяването на наказателното дело при сключване на споразумение не е
сред лимитивно изброените основания за снемане на полицейската регистрация по
чл.68, ал.6 от ЗМВР, включително при настъпила реабилитация.
Заповедта
е връчена на адресата на 07.04.2023г. Жалбата по делото е подадена на
28.03.2023г.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени
доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
допустима. Жалбоподателят е лице с правен интерес от оспорването. Заповедта на органа
е индивидуален административен акт по легалната дефиниция на чл.21, ал.1 от АПК
с утежняващ за адреса характер, т.к. съдържа отказ да се уважи молбата за
снемане на полицейската регистрация на лицето. Жалбата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд съгласно чл.133, ал.1
от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. С оглед предмета на съдебна проверка по
чл.168, ал.1 от АПК, оспорената заповед е законосъобразен административен акт.
По
компетентността на органа:
Заповедта
е издадена от компетентен орган по време, място и степен. Нормата на чл.68,
ал.6 от ЗМВР възлага снемането на полицейската регистрация в правомощие на
администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица. В
случая по делото е налице фигурата на оправомощаване, представляващо по
същество делегиране на правомощието по заповед №8121з-267/10.03.2015г. на
министъра на вътрешните работи. С посочената заповед министърът е делегирал
правомощието си като администратор на лични данни по чл.29, ал.1 от ЗМВР на
директора на ГДНП, който е издател на процесната заповед. Страните не спорят
относно компетентността.
По
формата на акта:
Заповедта
е издадена при спазване на установената за нея писмена форма по чл.68, ал.6 от ЗМВР. Законът и приетата на основание чл.68, ал.7 от ЗМВР Наредба за реда за
извършване и снемане на полицейска регистрация /обн. ДВ, бр.90/31.01.2014г.,
изм. и доп./ не въвеждат особени правила за съдържанието на заповедта, поради
което са приложими общите изисквания за форма на индивидуалните административни
актове по чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта е посочено фактическо и правно
основание за нейното издаване, органът - издател, адресатът на акта, датата на
издаване, налице е разпоредителна част с ясно формирано волеизявление на
органа, посочен е реда за оспорване и фигурира подпис на издателя.
По
административната процедура:
При
издаване на заповедта са спазени разписаните процесуални правила в Раздел III „Снемане на полицейска регистрация“ от посочената по-горе
Наредба. След постъпване на заявлението по служебен път от ОДМВР – Кюстендил,
по реда на чл.19, ал.4, т.1 от Наредбата в рамките на предоставените правомощия
органът е разпоредил извършване на проверка по преписката. Събраните
доказателства от началника на РУ – Дупница, КРП - ТО Дупница, ОДМВР – Кюстендил
и РС – Дупница обективират в пълнота изпълнение на задължението по чл.35 и
чл.36 от АПК за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства по
случая посредством годни и достатъчни писмени доказателства и за спазване на
принципа за истинност по чл.7 от АПК. Въз основа на събраните доказателства е
изготвено мотивираното предложение до компетентния орган по см. на чл.19, ал.4,
т.2 и ал.7 от Наредбата.
По
материалния закон:
Заповедта
е съответна на материалния закон.
Доказателствата
по делото установяват и страните не спорят, че полицейската регистрация на
жалбоподателя е извършена на основание чл.68, ал.1 от ЗМВР като обвиняем за
умишлено престъпление от общ характер по досъдебно производство, приключило със
споразумение по НОХД №898/2013г. на РС - Дупница за осъждане за престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, пр.1, в сл. на вр. с чл.194, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК с
наложено наказание „лишаване от свобода“ от 1 година с отлагане на изпълнението
му по чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Определението, с което е одобрено
споразумението е влязло в сила на 08.07.2013г., а наказателното производство е
прекратено на основание чл.24, ал.3 от НПК. Не се спори и че жалбоподателят е
реабилитиран по право за осъждането на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК.
Спорът
е относно наличие на основанията по чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане на
полицейската регистрация. Тези основания за лимитивно уредени, поради което
преценката на органа се извършва в условията на обвързана компетентност. В
случая по делото, правилен е извода на органа за липса на предпоставките за
уважаване на заявлението.
Отсъства
въведено от жалбоподателя твърдение, че регистрацията е извършена в нарушение
на закона по см. на чл.68, ал.6, т.1 от ЗМВР. Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от
Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация,
регистрацията се извършва в структурите и звената на МВР, между които са ОДМВР и
РУ към тях. В случая по делото, регистрацията е извършена от РУ – Дупница при
ОДМВР - Кюстендил, т.к. от компетентен орган. Регистрацията е била дължима
поради качеството на жалбоподателя като обвиняемо лице за извършено умишлено
престъпление от общ характер.
Не
е налице основанието по чл.68, ал.6, т.2 от ЗМВ, т.к. е налице изключващото
обстоятелство за прекратяване на наказателното производство срещу жалбоподателя
на основание чл.24, ал.3 от НПК - поради одобрено от съда споразумение за
решаване на делото. В този случай законът не предвижда снемане на полицейската
регистрация. Съгласно чл.85, ал.1 от НК реабилитацията заличава последиците от
осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото
осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено
противното. Такова противно е приключило наказателно производство, в което
следва да се вземе предвид осъдителната присъда при последващи осъждания в
определени хипотези. Съгласно чл.27 от ЗМВР, данните от полицейската
регистрация на лицата, извършена на основание чл.68 от ЗМВР, се използват само
за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и
опазване на обществения ред. Именно поради тази причина, заличаването на
регистрацията, включително личните данни за лицата, които тя съдържа, се
извършва само при точно и лимитивно определени от законодателя предпоставки.
Предотвратяването и разкриването на престъпление, защитата на националната
сигурност и обществения ред, са възприети от законодателя като ценности, чиято
защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата,
извършили престъпления, установени с влязла в сила присъда и след
реабилитирането им. Мярката е пропорционална и не противоречи на правото на личен
и семеен живот по чл.8 от ЕКЗПЧОС.
Съдът
отчита и действието на чл.5 от Директива /ЕС/ 2016/680 на ЕП и Съвета от 27
април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на
лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването,
разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или
изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за
отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета. Съгласно чл.5 от посочената
Директива, държавите членки следва да определят подходящи срокове за изтриване
на личните данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението
на личните данни. Директивата не е транспонирана в националното право. Това обаче
не може да бъде основание за отмяна на всеки административен акт за отказ за
снемане на регистрацията, т.к. не би се постигнала целта на регистрацията по
чл.27 от ЗМВР.
Конкретните
данни по делото сочат за отсъствие и на останалите предпоставки по чл.68, ал.6,
т.3-5 от ЗМВР. Липсва оправдателна присъда по обвинението срещу жалбоподателя, който
не е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание и не е починал.
По
целта на закона:
Полицейска
регистрация на жалбоподателя изпълнява целите по чл.27 от ЗМВР.
Изложеното налага извод за
отхвърляне на оспорването като неоснователно.
На основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят дължи на ГДНП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. Органът е представляван от юрисконсулт, който
е направил искането за разноски до приключване на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2,
пр.последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на А.В.К. /с посочени лични данни/
срещу заповед №3286з-1065/28.03.2023г. на директора на Главна дирекция
„Национална полиция“.
ОСЪЖДА А.В.К. да заплати на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ деловодни разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: