Р Е Ш Е Н И Е
31.12.2020 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи състав
На 15 (петнадесети) октомври Година
2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Женя Проданова,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 75
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са съединени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване на искове от К.Х.А. с ЕГН ********** с пост.адрес *** против ответника ЗКПУ“А.С.“ в
ликвидация, ЕИК ....., със седалище и адрес ***, представлявана от ликвидатора И.Ж.И.,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ за
осъждане на последния да заплати на ищеца дължимо трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2017г.- 31.12.2019г., в общ размер
на 18 360.00 /осемнадесет хиляди триста и шестдесет/ лева, формирани както
следва:
- дължимо трудово
възнаграждение за месеците от януари до декември 2017 г. в размер на по 460.00
лв., месечно или общо в размер на 5520.00 лв.;
- дължимо трудово
възнаграждение за месеците от януари до декември 2018 г. в размер на по 510.00
лв., месечно или общо в размер на 6120.00 лв.;
- дължимо трудово
възнаграждение за месеците от януари до декември 2019 г. в размер на по 560.00
лв., месечно или общо в размер на 6720.00 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
14.02.2020г. до окончателното изплащане.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по
основание и размер. Освен това сочи, че същият е недопустим, поради липса на
активна процесуална легитимащия на ищеца, който
задължително следва да е страна в трудово правоотношение с ответника, каквото в
случая не било налице,поради прекратяване на същото още през 2012 г. Сочи, че
дори да се приеме, че трудовото правоотношение не е прекратено, ищцата не е
доказала по никакъв начин добросъвестно да е изпълнявала задълженията си по
него, в частност да е работила всеки ден по осем часа при ответника, като
счетоводител, касиер и човешки ресурси. Към
отговора са приложени и заверени от страната преписи от писмени доказателства,
подкрепящи твърденията на ответника.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника
поддържа предявените искове, като подробно развива становището си по същество в
представената писмена защита, като отново моли съдът да се произнесе
положително по тях, както и да й присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника, чрез пълномощника
поддържа изложеното в отговора и счита исковете за недопустими и по същество
неоснователни и моли съдът да ги отхвърли изцяло, като му присъди и направените
по делото разноски.
Като писмени доказателства по
делото са приети: заверени преписи от: трудов договор от 01.10.1995г.,
сключен между К. Х.А. и ЧЗК „А.С.“, с.З.;
допълнително споразумение към трудов договор №08/05.11.2007г., протокол от
проведено годишно отчетно-изборно общо събрание на ЗКПУ „А.С.“, с.З.; протокол № П-03002719120631-073-001/12.08.2019г. на
НАП ТД-Варна; счетоводен баланс към 31.12.2012г. на ЗКПУ „А.С.“, с.З.; отчет за приходите и разходите за 2012г. на ЗКПУ „А.С.“,
с.З.; счетоводен баланс към 31.12.2013г. на ЗКПУ „А.С.“,
с.З.; отчет за приходите и разходите за 2013г. на
ЗКПУ „А.С.“, с.З.; счетоводен баланс към 31.12.2014г.
на ЗКПУ „А.С.“, с.З.; отчет за приходите и разходите
за 2014г. на ЗКПУ „А.С.“, с.З.; счетоводен баланс към
31.12.2015г. на ЗКПУ „А.С.“, с.З.; отчет за приходите
и разходите за 2015г. на ЗКПУ „А.С.“, с.З.;
счетоводен баланс към 31.12.2016г. на ЗКПУ „А.С.“, с.З.;
отчет за приходите и разходите за 2016г. на ЗКПУ „А.С.“, с.З.;
счетоводен баланс към 31.12.2017г. на ЗКПУ „А.С.“, с.З.;
отчет за приходите и разходите за 2017г. на ЗКПУ „А.С.“, с.З.;
счетоводен баланс към 31.12.2018г. на ЗКПУ „А.С.“, с.З.;
отчет за приходите и разходите за 2018г. на ЗКПУ „А.С.“, с.З.,
удостоверение №5502-27-12/18.06.2020 г. издадено от НОИ, ТО-Шумен, допълнително споразумение към трудов договор
№49/19.09.1995г. от 27.11.2007 г.
издадено от ЗКПУ „А.С.“ с. З. и извлечение от
изходящия дневник на кооперация „А.С.“ с. З. за
периода 2016 г.-2019 г.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели водени от ищцата.
Прието е по делото заключението на назначената съдебно -
счетоводна експертиза.
Съдът въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните е сключен трудов договор от 01.10.1995 г. и допълнително
споразумение към него от 05.11.2007 г., подписани от двете страни, ищцата в
качеството на работник, ответника в качеството на работодател. По силата на
този договор ищцата е назначена на длъжността „счетоводител“ на пълно работно
време от 8 часа при ответника. От събраните по делото доказателства се
установява, че на същата са възлагани и длъжностите „касиер“ и „човешки ресурси“.
Ищцата през претендирания период от време е
изпълнявала задълженията си по трудовия договор с ответника. За претендирания период не са изплащани на ищцата трудови
възнаграждения. На 22.06.2019 г. е проведено Общо събрание на кооперацията
ответник, на което е взето решение същата да бъде обявена в ликвидация. На
07.08.2019 г. е подадено в НАП уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от законния
представител на ответника, че трудовия договор с ищцата е прекратен считано от
01.07.2012 г. На 19.08.2018 г. е прекратена търговската дейност на кооперацията.
Съгласно императивната правна норма
на чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. При липса на
писмена форма, актът не е годен да произведе правно действие, поради което
трудовото правоотношение не се счита прекратено. Прекратяването не може да се извърши с устна заповед (така Р.
по д. 2947/08 г. I ГО ВКС). Моментът на прекратяване на трудовото
правоотношение е конкретно определен в чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, а именно,
когато писменото изявление на работодателя е достигнало до служителя, респ.
изтекъл е предвидения в него срок (ако това става след достигането). По делото
няма данни предизвестие или друг документ за прекратяване на трудовото
правоотношение да е достигало до ищцата, ето защо няма изяление
за прекратяване, което да е породило такъв ефект и трудовият договор от
01.10.1995г., сключен между К. Х.А. и ЧЗК „А.С.“, с.З.
не е прекратен. Доказателства относно връчване на заповед за прекратяване не са
представени. Нито отразяването в трудовата книжка, ако имат такова, каквото не
се и твърди, нито изпращането на уведомление до НАП имат характер на писмено прекратително/уволнително изявление, получено от ищеца.
Исковете по чл. 128, т. 2 КТ са частично основателни.
Съгласно
чл. 124 от КТ основно задължения на работодателя е да заплаща
възнаграждение "за извършената работа". Т. е. трудовият договор е синалагматичен и възнаграждение се дължи само за времето,
през което ищецът е доказал, че е полагал труд на работното си място.
Видно от представените копия на извлечения от изходящия дневник на ЗКПУ „А.С.“ с.
З. за периода 2016 г.-2019 г., през м.10.2016 г., м.12.2016, м.05.2017, м.11. 2017, м.03. 2018, м.05. 2017,
м.08. 2017 г. и м.05.2019 г. са
извършвани вписвания в дневника на издавани от ищцата документи при изпълнение
на трудовите й задължения при ответника.
В показанията си св.Сабри заявява, че познава ищцата и тя работи в
кооперацията в с.З. с председател Ивайло и че е там /в канцеларията на
кооперацията/ винаги, когато той отиде, включително и през 2019 г. тя му е
предоставила купони и е раздавала рента.
Свидетелят Хюсеинова без да посочва точни времеви параметри, заявява че
ищцата отива на работа в канцеларията на ищеца и издава документи, в качеството
на секретар и личен състав, раздава заедно с председателя на кооперацията
Ивайло рента.
След извършена проверка на вписванията в Търговския регистър за ЗКПУ „А.С.“-в
ликвидация се установява, че като председател на кооперацията е вписан И.Ж.И. и
че кооперацията е прекратила търговската си дейност на 19.08.2019 г., което
кореспондира с представения от ответника Протокол от общото събрание на кооперацията,
проведено на 22.06.2019 г. и с представените от ищеца доказателства, както и с
показанията на свидетелите.
Въз основа на тези доказателства, съдът приема, че ищцата е полагала труд през времето от м.10.2016 г. до м.05.2019 г. Ищцата не е
ангажирала доказателства през останалия претендиран
период от време м.06.2019 г. – м.12.2019 г. да се е явявала на
работното си място и да се е поставяла на разположение на работодателя.
Видно от назначената по делото ССчЕ на ищцата за
посочения период не е изплащано трудово възнаграждение. Съгласно чл. 245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или
служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто
от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната.
Съгласно Постановления на МС определената минимална работна заплата за
страна е както следва: за периода 01.01.2019 - 31.12.2019 г. - 560.00 лв. ПМС № 320/20.12.2018
г.; за периода 01.01.2018 - 31.12.2018 г. - 510.00 лв.
ПМС № 316/20.12.2017 г. и за периода 01.01.2017 -
31.12.2017 г. - 460.00 лв. ПМС № 141/13.07.2017 г.
Водим от горното съдът намира, че предявените искове по чл.128, ал.2 от КТ
за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за месеците от януари до
декември 2017 г. в размер на по 460.00 лв., месечно или общо в размер на
5520.00 лв.; дължимо трудово възнаграждение за месеците от януари до декември
2018 г. в размер на по 510.00 лв., месечно или общо в
размер на 6120.00 лв. са изцяло основателни, а за дължимо трудово възнаграждение за месеците от
януари до декември 2019 г. в размер на по 560.00 лв., месечно или общо в размер
на 6720.00 лв., е частично основателен за периода от м.01.2019 г. до м.05.2019
г. в размер на по 560.00 лв. месечно или общо в размер на 2800.00 лв., като в
останалата част следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде присъден общ
размер на претенциите – сума от 14 440.00 лв., представляваща главница,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете 14.02.2020 г.
Предвид изхода
на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответника следва да
заплати държавна такса върху
присъдените суми по уважените искови претенции по сметка на Великопреславски районен съд в общ размер на 577.60 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 865.14 лв. – адвокатско
възнаграждение, а в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 138.78 лв. съобразно отхвърлената част от исковете на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗКПУ“А.С.“
в ликвидация, ЕИК ....., със
седалище и адрес ***, представлявана по закон от И.Ж.И.-ликвидатор ДА ЗАПЛАТИ на К.Х.А.
с ЕГН ********** с пост.адрес ***, сумата от
14 440.00 лв. (четиринадесет хиляди четиристотин и четиридесет лева), представляваща главница, сбор от трудовото възнаграждение за месеците от януари до декември
2017 г. в размер на по 460.00 лв., месечно или общо в размер на 5520.00 лв.;
дължимо трудово възнаграждение за месеците от януари до декември 2018 г. в
размер на по 510.00 лв., месечно или общо в размер на 6120.00 лв. са изцяло
основателни, дължимо трудово възнаграждение за месеците от януари до май 2019
г. в размер на по 560.00 лв., месечно или общо в размер на 2800.00 лв., по
искове с правно основание чл.128, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14.02.2020 г. до окончателното и изплащане, като
отхвърля иска по чл.128, ал.2 от КТ за периода от м.06.2019 г. до м.12.2019 г.
за сумата над 2800.00 лв. до пълния предявен размер от 6720.00 лв.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗКПУ“А.С.“
в ликвидация, ЕИК ....., със
седалище и адрес ***, представлявана по закон от И.Ж.И.-ликвидатор ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВПРС сумата 577.60 лева (петстотин седемдесет и седем лева и шестдесет стотинки), държавна такса върху цената на уважениите искове на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗКПУ“А.С.“
в ликвидация, ЕИК ....., със
седалище и адрес ***, представлявана по закон от И.Ж.И.-ликвидатор ДА ЗАПЛАТИ на К.Х.А.
с ЕГН ********** с пост.адрес ***, сумата 865.14 лв. (осемстотин шестдесет и пет лева и четиринадесет стотинки), представляваща направените по делото разноски на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Х.А.
с ЕГН ********** с пост.адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗКПУ“А.С.“
в ликвидация, ЕИК ....., със
седалище и адрес ***, представлявана по закон от И.Ж.И.-ликвидатор, сумата 138.78 лв. (сто тридесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща направените по делото разноски на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК,
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: