РЕШЕНИЕ
№195
гр. В. Търново, 25.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на единадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
на прокурора |
СВЕТЛАНА ИВАНОВА |
изслуша докладваното |
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10214 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2022г. |
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от *** А. Ч.,
в качеството му на пълномощник на Д.З.Т. от , срещу Решение №175/14.09.2022г.
по АНД/НАХД №197/2022г. по описа на Горнооряховския районен съд, с което
решение е потвърден електронен фиш, серия К №3982508 на ОД на МВР – В. Търново,
с който на касатора на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
В касационната жалба се релевират оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени
процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба
на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и отмяна на
електронния фиш, както и присъждане на разноски за производството, вкл. и пред
касационната инстанция.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР – В. Търново, не е
взел становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №175/14.09.2022г. по АНД/НАХД №197/2022г.
състав на Горнооряховския районен съд е потвърдил електронен фиш, серия К №3982508
на ОД на МВР – В. Търново, с който на Д.Т. на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. За да постанови този
резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а извършването
на соченото нарушение е по безспорно установено.
Така постановеното съдебно решение е правилно.
При разглеждане на делото от въззивния
съд е било прието за установено, че на 19.09.2020г. в 16,56 часа на път I-4, км 135+500, в посока към гр.
София, е бил заснет с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение по пътищата лек автомобил „Киа Венга“ с
рег. №..../собственост на касатора/, движещ се със
скорост от 90 км/ч, при въведено за този участък от пътя ограничение на
скоростта от 60 км/ч с пътен знак В26.
За нарушението е съставен процесният
електронен фиш, като след връчването му в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
депозирана жалба пред районния съд.
Въз основа на тези факти, въззивният
съд е намерил оспорения електронен фиш за формално, процесуално и материално
законосъобразен. Позовавайки се на относимите
нормативни разпоредби и противно на оплакванията в жалбата, с която е бил
сезиран, съдът е посочил, че електронният фиш съдържа всички изискуеми от
закона реквизити и има нормативно установеното съдържание. Събраните по делото
писмени доказателства са обосновали фактическата установеност и доказаност на деянието, включително дата, място, време и
скорост. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и е
констатирано, че техническото средство, с което е установена скоростта на
движение на МПС, е било одобрен тип средство за измерване, преминало последваща метрологична проверка към датата на установяване
на нарушението.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна преценка
от страна на въззивния състав на събраните по делото
доказателства и оттам неправилен извод за установяване на нарушението, както и
за необсъждане на направени възражения досежно законосъобразността на
електронния фиш. Касационната инстанция намира тези възражения за
неоснователни.
Както правилно е установил районният съд, електронният
фиш съдържа всички нормативно регламентирани реквизити и е изготвен по образеца, утвърден
от министъра на вътрешните работи. В този смисъл изложените от районния съд
мотиви са правилни и по реда на чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК
административният съд препраща към тях.
Що се отнася до описанието на мястото на извършване на
нарушението, настоящият състав намира, че в случая в процесния
електронен фиш като място на извършване на нарушението ясно е посочено главен път I – 4, км. 135+500, посока гр.
София. Отделно от това в приложения снимков материал са посочени конкретните
координати на мястото, където е извършено нарушението, поради
което съдът намира, че изчерпателно е описано местоизвършването
на нарушението. В тази
връзка не обосновава наличието на касационно основание оплакването за невръчване
изрично на касатора на част от съдържащите се в администартивнонаказателната преписка доказателства/снимков
материал/. Не
съществуват нормативни изисквания писмените и веществени доказателства,
съдържащи се в административно-наказателната преписка, да бъдат връчвани на касатора. В съдебната фаза на процеса той е имал пълната
възможност да се запознае с тях, да възрази срещу тяхното приемане или да сочи
други доказателства, които ги опровергават.
Следва да се отбележи, че техническата система, с
която е установено конкретното нарушение, автоматично отразява посоката на
движение на автомобила, който се движи с превишена скорост за съответния пътен
участък и без участие на служител на ОДМВР увеличава регистрационния номер на
съответното превозно средство. В конкретния случай автоматизираната система за
контрол по несъмнен и категоричен начин е установила, че точно управляваният от
касатора автомобил е този, който се движи с превишена
скорост за съответния пътен участък, както и конкретната скорост, с която се
движи.
Съобразно приложимата редакция на чл.189, ал.4, изр. първо от ЗДвП/ след изм. ДВ бр.
54/2017г., действаща към момента на извършване на нарушението/ при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Следователно независимо от това
дали техническото средство, с което се установява такова административно
нарушение, е стационарно или мобилно може да бъде издаден електронен фиш.
Неправилно е разбирането, застъпено в касационната жалба, че установяване на
административно нарушение – управляване на МПС с превишена скорост става само и
единствено в отсъствието на
контролен орган. След изменението
на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при съобразяване мотивите, съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2014г.
на ОСС на ВАС, категорично и недвусмислено от
формулировката на правната норма е, че изискването в отсъствието на контролен орган се отнася
само и единствено до момента на издаване на електронния фиш. Де факто,
след промяната на правната уредба тълкувателното решение, на което се е позовал решаващият
съд, е загубило значението си. По
отношение на електронни фишове за нарушения, с което
се ангажира отговорността на нарушители за административно нарушение по
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато тези нарушения са извършени след изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно изискването за
отсъствие на контролен орган и прецизирането на разпоредбата, че отсъствието на контролния
орган касае само и единствено момента на издаване на електронния фиш за
налагане на глоба. Ирелевантно за законосъобразността
на издаваните електронни фишове за нарушенията, извършени след тази промяната
на правната норма, е дали установяването на такова административно нарушение е
извършено с мобилна или стационарна система.
Не обосновават изводи за неправилност на
обжалваното съдебно решение възраженията за липса на изрично посочване на
длъжностно лице, което да е издател на електронния фиш. Такова изискване в
закона няма, а и с оглед предмет на спора – извършено ли е нарушение по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, това е без правно значение.
Специалният начин на установяване на административното
нарушение по реда на чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП е в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал.
2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от
министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово
регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на
съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. ІІ от ЗДвП
поставя нормативно установено съдържание на електронния фиш, като съвкупност от
елементи/реквизити/, на които следва да отговаря неговото съдържание, за да
може да изпълни предписаната му от закона роля – на акта, чрез който се
реализира административно-наказателна отговорност в предвидените в ЗДвП случаи.
Следователно липсата на тези реквизити, би била не са порок на формата, но и
такъв, водещ до неустановеност на нарушението, което препятства възможността да
се реализира административно-наказателната отговорност на нарушителя. В конкретния случай такава липса не е налице,
както правилно е приел районният съд.
По изложените съображения настоящия състав на
касационната инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно, поради
което приема то да бъде оставено в сила.
При този изход на делото няма правна възможност за
присъждане на разноски на касатора.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд –
В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №175/14.09.2022г. по АНД/НАХД
№197/2022г. по описа на Горнооряховския районен съд, с което е потвърден
електронен фиш, серия К №3982508 на ОД на МВР – В. Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.