РЕШЕНИЕ

№

гр. Перник, 16.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VI-ти състав, в публичното заседание на 02 07 2019 година, в състав :

                 Районен съдия : Д МАТЕЕВА

и при  секретаря : Д Асенова,

след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 06711 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД вр.чл. чл.124 и чл.415 от ГПК.

             По изложените в исковата молба обстоятелства, от

„КРЕДИТРЕФОРМ България” ЕООД - гр.София със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "Ш.Петьофи" No 10, с ЕИК *********,

СРЕЩУ

Г.Т.Г. ***

Са поискали да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество

сумата 1174.94лв. от които

сумата 576.44лв. главница и такса експресно обслужване по сключен между „финанс“ ЕООД, оперираща на пазара на финансови услуги под търговска марка „Вивус“ и ответника, Договор за кредит № ********** от 31.08.2015г. по чл.6 ЗПФУР, 

сумата 598.50лв. наказателна лихва за периода 01.10.2015-31.01.2018г.

законната лихва върху главницата, считано от ИМ 01.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата

Претендират и разноски.

 

Ответника, чрез служебно назначения му процесуален представител с депозирания отговор на исковата молба е оспорил размера и основанието на  предявените искове, като моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.   

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства, се установява, че  ответникът е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството,  като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване,  при спазване на  изискванията за предоставяне на финансова услуга от разстояние.

В резултат на подадената заявка на посочения телефон от ответникът, същия е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи при условията на дружеството, кредит в размер 350лв.   

На ответника е изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние.

Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от ищцовата страна линк за потвърждение, сключването на Договор за  кредит и желаната сума и е била преведена чрез системата е-рау и получена от  същата на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от ответника лична карта.

 

               Съобразно съдебната практика, електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП).

Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП).

 Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.

 Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

 Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК).

 Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила.

 Такава законът признава само на подписаните официални документи (чл. 179, ал. 1 ГПК).

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.

Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.

Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание  /Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №868/2012г.,/  

             

В настоящия случай договора е възпроизведен от електронния документ върху хартиен носител и това не променя характеристиките му.

 Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за  изявлението и неговото съдържание.

Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен е- mail адрес и телефонен номер не е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП.

Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи.

 Както бе посочено, съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им.  

 В случая договора за кредит не е формален договор, поради което не е нужен и подпис на заемополучателя, а от представения хартиен носител се установява размера на договорения заем, като главница и лихва.

 Получаването на сумата от ответника сочи на съгласие за сключване на договора за заем, което се потвърждава и от представените писмени доказателства, снети от електронен носител, установяващи заявка и съгласие за сключване на договор за заем.

 

 Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр“ за предоставяне на информация за потребителските кредити”.

 Съгласно условията на сключения Договор, финансовата къща, е поела задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса , като общият размер на задължението - 840 лв. е платимо ведно с главницата на

За периода от 31.08.2015г.до 30.09.2015г.

По 11.79лв. месечна вноска и такса експресно проучване в размер 54.71лв.

 

На дата 04.09.2015г. ответникът е поискал нов кредит от 150лв. отново по същия начин като експресна услуга.

 

На 04.09.2016г. е отпусната сумата отново чрез ИЗИ ПЕЙ, с договорна лихва по 4.37лв. за периода от 04.09.2015-30.09.2015г.

С тегленето на допълнителния кредит задълженията на ответника се увеличават

С падежа на договора 30.09.2015г.-сумите не са погасени„На 01.02.2018г. е сключена ЦЕСИЯ между финансовата институция и ищцовата страна .

Налице са доказателства за валидността на цесията.

Ответникът следва да издължи на цесионера.

 

По възражението на ответника, че не е надлежно уведомен за извършената цесия :

Действително – по делото не са представени никакви писмени доказателства, че цесията е редовно оповестена на ответника – по предвидените за това начини / чрез поща, с обр.разписка, куриер и др./

В този смисъл съдът не може да прецени, дали ответникът е знаел за извършената цесия.

По делото се съдържа данни единствено за това, че ответникът е правил няколко вноски по кредита, след което е преустановил.

В ИМ се твърди, че на ответника са изпратени 3 напомнителни писма.Няма данни обаче те как са стигнали до него, и дали изобщо са връчени.

При това положение цесията се явява не обявена по надлежен ред, а оттук следва и отхвърляне на претенцията.

Разноски:

Предвид изхода на делото, разноски не се дължат.

 

  Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

  ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ОТ „КРЕДИТРЕФОРМ България” ЕООД - гр.София със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "Ш.Петьофи" No 10, с ЕИК *********,

срещу

Г.Т.Г. ***, а именно -

Да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество

сумата 1174.94лв. от които

сумата 576.44лв. главница и такса експресно обслужване по сключен между „финанс“ ЕООД, оперираща на пазара на финансови услуги под търговска марка „Вивус“ и ответника, Договор за кредит № ********** от 31.08.2015г. по чл.6 ЗПФУР, 

сумата 598.50лв. наказателна лихва за периода 01.10.2015-31.01.2018г.

законната лихва върху главницата, считано от ИМ 01.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

             

                                                    

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: