Решение по дело №394/2018 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 96
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Стоян Ангелов Момов
Дело: 20183610200394
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

19.12.2019 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                   Година 2019                            Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                              трети състав

На 10 (десети) октомври                                                                          Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

АНД номер 394 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от М.Н.М. срещу наказателно постановление № 225/22.10.2018 г., издадено от Началника на М.В.

            В жалбата се излага, че с наказателното постановление на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 126 от ЗАДС. Сочи се, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. На първо място, при издаването му били допуснати процесуални нарушения, тъй като не било посочено коректно мястото на извършване на нарушението. Постановлението било и неправилно, тъй като не е налице осъществяване на състава на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна. Твърди се, че процесният тютюн бил поръчан от жалбоподателя чрез интернет, като на последния не било известно, че същият е без бандерол. На посочената дата куриер на спедитор му доставил поръчаното в гр. ****, обл. ****, но пакетът бил иззет от полицейски служители. Освен това счита, че случаят е маловажен, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и чл. 9, ал. 2 от НК. Предвид изложеното, се иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно. Моли за присъждане на направените в съдебното производство разноски.

            В съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя поддържа доводите в жалбата.

            Процесуалният представител на въззиваемата страна – Агенция „Митници” – Митница гр. Варна счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

            Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка № 225/2018 г. по описа на М.В. на 11.01.2018 г., служители на РУ гр. Велики Преслав изпълнявали служебните си задължения в гр. ****, обл. ****. Въз основа на получен сигнал същите посетили жилищна сграда и стопански постройки, намиращи се в „Първи стопански двор“ край града, ползвани и от М.Н.М.. Полицаите съставили протокол за претърсване и изземване, в който е отбелязано, че жалбоподателят предава доброволно найлонова жълта торба с надпис „Спиди“, разкъсана в едната част, в която са намерени два прозрачни найлонови пакета със смляна суха листна маса. Срещу М. било образувано досъдебно производство № 7/2018 г. по описа на РУ В. Преслав в ОДМВР - **** за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. С постановление от 31.05.2018 г. по ДП № 7/2018 г., наказателното производство, водено срещу М.М. било прекратено, като материалите по същото били изпратени на М.В. за преценка относно наличието на основания за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето.

            На 16.08.2018 г., В.Х.П. – държавен митнически инспектор в Агенция „Митници” в ТМУ Варна, съставил акт за установяване на административно нарушение № 181/16.08.2018 г. срещу М.Н.М. с ЕГН **********, за това, че „на 11.01.2018 г., в гр. ****, в жилищна сграда и прилежащи към нея стопански постройки в „Първи стопански двор“, държи акцизни стоки – 1,000 кг нарязан тютюн за пушене, без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.“. Актът е връчен лично на нарушителя на 31.08.2018 г., като на 03.09.2018 г. е депозирал възражения.

            Наказващият орган е установил служебно, че дължимият акциз за констатираните у жалбоподателя количества и вид тютюн за пушене, възлиза на 152,00 лв. (чрез изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза).

            Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 225/2018 г. от 22.10.2018 г. на Началника на М.В. Със същото, на М.Н.М. с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 1000 лв., на осн. чл. 126 от ЗАДС за административно нарушение по чл. 126, ал. 1 от същия закон. А именно за това, че „на 11.01.2018 г., в гр. ****, в жилищна сграда и прилежащи към нея стопански постройки в „Първи стопански двор“, държи акцизни стоки – 1,000 кг нарязан тютюн за пушене, без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, което било установено на 11.01.2018 г. от служители на РУ В. Преслав, като нарушението е извършено виновно. Като последица, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, било постановено отнемането в полза на държавата, на стоката, предмет на нарушението – 1,000 кг нарязан тютюн за пушене.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на В.П. (актосъставител), В.Д., С.С., Т.И., А. Н., М.С., материалите по ДП № 7/2018 г. по описа на РУ гр. В. Преслав и тези, находящи се в АНП № 225/2018 г. на М.В. прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            На 11.01.2018 г. във връзка с получен сигнал служителите на РУ Велики Преслав в ОДМВР - **** – В.Д., С.С. и Т.И. посетили жилищна сграда и стопански постройки, находящи се в Първи стопански двор в гр. ****. Същите били ползвани от М.М. и сина му А. Н.. Около 13,00 часа пред сградите спрял автомобил с надписи „Спиди“ и полицаите видели, че жалбоподателят извършва плащане на водача на МПС и получава пакет, след което влязъл в жилищната сграда. Полицейските служители го последвали и поканили М. да предаде наличен у него тютюн и същият предал доброволно пакета. Действително, при отварянето му в същия пакет било констатирано наличието на сухи листа с външни очевидни свойства на тютюн. Бил съставен протокол за претърсване  и изземване. М. обяснил, че е поръчал доставката на тютюна чрез интернет-сайт. За така установения тютюн, представляващ акцизна стока по смисъла на чл. 12 от ЗАДС, у държателя му не били налице документи по чл. 126 от ЗАДС, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, възлизащ, на осн. 41 вр. чл. 38 от ЗАДС в размер на 152,00 лева.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата: последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок – наказателното постановление е връчено на 30.10.2018 г., а жалбата срещу него е депозирана пред М.В. на 06.11.2018 година. Ето защо, същата е допустима.

            Относно основателността на жалбата: актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 128, ал. 2 от ЗАДС. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за некоректно посочване на мястото на извършване на нарушението. Във всички съставени документи, в АУАН и НП, и в протокола за претърсване и изземване от 11.01.2018 г. е посочено като такова „жилищна сграда и прилежащи стопански постройки в Първи стопански двор в гр. ****“. Именно това е мястото на извършване на нарушението, установимо и в хода на съдебното производство.

            Доказа се по делото, че на 11.01.2018 г. в ползваните от него и сина му жилищна сграда и прилежащи стопански постройки в Първи стопански двор в гр. ****, М.М. държал 1,000 кг тютюн за пушене. Безспорно, откритият тютюн представлява „Тютюн за пушене (за лула и цигари)“ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, тъй като бил нарязан или раздробен по друг начин и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка. Като такъв, същият е акцизна стока, съобразно ЗАДС. Установи се също така, че тютюнът не бил придружен от нито един от изброените в чл. 126 от ЗАДС документи, удостоверяващи плащането на акциз. Тоест, налице е извършено от страна на жалбоподателя от обективна и субективна страна административно нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС.

            Съдът намира, че възражението, съдържащо се в жалбата, че случаят е маловажен, се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС, за маловажни случаи на нарушения по чл. 118, 120, 122, 123, 126 и 126а, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. В алинея втора на цитирания текст е определено приложното поле на маловажните случаи – когато двойният размер на акциза за стоките, предмет на нарушението, не надвишава 100,00 лева. Тоест, налице е специална норма, дерогираща общите случаи на маловажни деяния по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай размерът на неплатения акциз на стоките, държани от жалбоподателя възлиза на 152,00 лв. (двоен размер – 304,00 лв.) – двукратно (с над два пъти по 50 лв., съотв. по 100 лв.) над предвидения размер в чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС, поради което, при прякото и точно приложение на закона, осъщественото от М.М. не съставлява маловажен случай. В този смисъл, изводите на наказващия орган са правилни и законосъобразни.

            С оглед гореизложеното, съдът приема, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

            Наложеното на жалбоподателя наказание „Глоба” съответства на абсолютния минимален размер, определен в нормата на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Съгласно същата, размерът на глобата се определя в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева. Ирелевантен в случая е двукратният размер на дължимия акциз, тъй като същият е по-нисък от минималния размер на наказанието, в съответствие с който е определена санкцията в размер на 1000 лева. При такова фактическо и правно положение наказващият орган не разполага с правомощия да определи наказание, различно от законоустановения абсолютно определен минимален размер. Наказанието е съобразено с действащата редакция на цитираните разпоредби от Закона за акцизите и данъчните складове към датата на извършване на нарушението (ред. ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.).

            С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното наказателно постановление № 225/2018 г. от 22.10.2018 г. на Началника на М.В. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

            При този изход на делото жалбоподателят няма право на претендираните за присъждане на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК разноски, направени в съдебното производство.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 225/2018 г. от 22.10.2018 г., издадено от С.П.С.– Началник на М.В. въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 181/16.08.2018 г., съставен от В.Х.П. – държавен митнически инспектор в Агенция „Митници” – ТМУ Варна, с което на М.Н.М. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ред. ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.), извършено на 11.01.2018 г. и на основание чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева, и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, е постановено отнемане в полза на държавата на 1,000 (един) кг нарязан тютюн за пушене, заприходен със складова разписка № 27/24.04.2018 г. по описа на Митническо бюро - ****.

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – ****, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

 

                                                                                                     Районен съдия: