Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр.Царево 28.09.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, гражданска колегия І-ви
граждански състав, в съдебно заседание на пети септември през две хиляди и
осемнадесета година в състав :
Председател: М. Москова
при секретаря Стефка Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Москова
гр. дело № 615/2017г. по
описа на съда, за да се произнесе съобрази:
Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание
чл.48 ЗЗД във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД, предявена от малолетното дете Я.Р.С. с
ЕГН **********, действащ чрез неговите
родители и законни представители Д.Я.С. с ЕГН ********** и Р.Я.С. с ЕГН **********,
чрез адв.Д. против Н.Т. Кирилова с ЕГН ********** и Б.К.К. с ЕГН ********** –
родители на малолетното дете Б.Б.К., за солидарното заплащане на сумата от 10
000лв., представляваща обезщетение за причинени на детето им Я. неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, стрес и
емоционални травми, в резултат на насения му на 30.10.2017г. побой от Б., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане – 30.10.2017г. до
окончателното заплащане.
В исковата молба, се твърди, че двете малолетни деца Я.Р.С. и Б.Б.К. учат в
VІа клас на СУ“*******“ – гр.****. На 30.10.2017г. след приключването на
учебните занятия, Я. е бил причакан на
излизане от училище и нападнат от детето на ответниците - съученика му Б., който първоначално го
блъснал в стената, като за да се защити и да отблъсне нападението Я. е бутнал Б.,
при което очилата на последния паднали и се счупили, а Я. е хукнал през двора
на училището, за да избяга. Б. го настигнал, хванал за врата, спънал го и го
съборил на земята, където го ритал. Твърдят, че свидетели на случилото се били
много деца от училището, както и случайно преминаващият през двора в това време
К. К., който прекъснал нападението и разтървал децата. Я. разказал за случилото
се веднага след като се прибрал в къщи, споделил е с родителите си, че цялото
тяло го боли и като го прегледали, те установили, че е насинен от получените
ритници – имал е синини и охлузвания по тялото и по лицето, лявата му ръка била
подута.Вечерта родителите му са прекарали в опити да го успокоят – детето било
много стресирано, чувствало се унизено и уплашено и подутините били облекчавани
с лед. На следващия ден -31.10.2017г.
родителите завели Я. на лекар,
направена била снимка на ръката му и се установило счупване на пета
метакарпална кост. Детето незабавно било прието в МБАЛ“******“-******, където
била извършена операция за наместване на счупената кост с поставяне на метална
игла в ръката, която трябвало да бъде извадена отново оперативно. В резултата
на счупването за времето на зарастването и излекуването лявата ръка на детето
била неизползваема. Тъй като детето им имало вроден дефект на дясната ръка –
недоразвити от 2-ри до 5-ти пръст с метакарпални и карпални кости на дясната
ръката и тази му ръка била напълно нефункционална, то всички дейности детето
извършвало с лявата ръка. В резултата на нанесената травма на лявата ръка, детето се оказало пълен
инвалид – не било в състояние да се обслужва само, не посещавало учебни
занятия, силно били ограничени социалните му контакти – не посещавало учебни
занятия и не излизало навън да си играе с приятелите си по изрична препоръка на
лекарите, за да се гарантира пълното възстановяване на единствената му
функционираща ръка - лявата. Твърдят, че детето страдало много от
принудителната изолация, от ограниченията, които изпитвало и невъзможността да
бъде самостоятелен. Обслужването на детето от родителите дори за елементарния
ежедневен тоалет, предвид възрастта си, детето намирало за унизително и
допълнително стресиращо. Твърдят, че Я. преживявал травматично случилото се,
спи неспокойно и говори насън за побоя.
Поради изложеното, искането е да бъдат осъдени ответниците да заплатят на
малолетния Я. чрез неговите родители сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимущестмени вреди, резултат от
непозволено увреждане, причинено му на 30.10.2017г. от сина на ответниците Б.Б.К.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2017г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответниците Н.Т. К. и Б.К.К., с който изразяват становище
за неоснователност и недопустимост на предявения иск. Не оспорват факта, че на
30.10.2017г. между децата е имало конфликт, който не е бил своевременно потушен
в училището и по-късно е прераснал в сбиване в двора на училището, като
твърдят, че единствено физически и психически наранен е Б.. Описват, че това не
е единичен случай, в който спрямо Б. е налаган вербален тормоз, изразяващ се в
подхвърляния и обиди от страна на съученика му Я.. Оспорват изцяло изложените в исковата молба твърдения за виновно поведение
на детето им Б. като неотговарящи на обективната истина, оспорват и описаната в
исковата молба фактическа обстановка, като сочат, че не отговаря на
действителната такава, оспорват и размера на понесените от Я. болки и
страдания, описани в исковата молба, като твърдят, че много скоро след
случилото се Я. е продължил да играе със съучениците си както обикновено, да
кара колело и да посещава учебни и спортни мероприятия.
Ведно с писмения отговор ответниците са предявили насрещен иск на основание чл.48 ЗЗД във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД срещу Д.Я.С.
с ЕГН ********** и Р.Я.С. с ЕГН ********** в качеството им на родители и
законни представители на малолетния Я.Р.С., с който се иска да бъдат осъдени
солидарно да им заплатят сумата от 10 000 лева, представяваща обезщетение за
причинени на детето им Б. неимуществени
вреди при инцидента на 30.10.2017г., изразващи се в претърпени болка,
страдание, страх и срам, който насрещен иск е приет от съда за съвместно
разглеждане с Разпореждане №164/20.02.2018г.
Твърдят, че Я. от доста време е налагала вербален тормоз както върху Б.,
така и върху други техни съученици, изразяващ се в подхвърляния и обиди, че
поради вродения му дефект на дясната ръка всички деца му отстъпвали от
съчувствие, в следствие на което у детето се създало погрешно впечатление за
правилност и безнаказаност за действията и постъпките си и че липсва коректив
от страна на родителите му относно проблемното поведение на сина им и
отправяните от него обиди към другите деца, включително и към Б.. Твърдят, че
през време на часа по „технология и предприемачество“ на 30.10.2017г. Я. не
преставал да сипе брутални и цинични обиди по адрес на Б. пред всички останали
ученици от класа, които обиди станали повод за присмех от останалите съученици
към Б.. След часа Б. плеснал леко с ръка зад врата Я. и му казал да престане с
обидите, Я. първоначално не реагирал, но след няколко крачки налетял върху Б. и
започнал да го блъска в стената. Чувайки виковете на децата, от съседния
кабинет се появила учителката К.П., която ги разтървала и указала да излята по различни коридори от
училището. Остават неясни причините, поради които децата в този ден не са
карали последния час. Твърдят, че Б. пръв напуснал училищната сграда обиден,
блъскан и заплашван. Седнал заедно с част от съучениците си пред училището да
се поуспокои и в това време от училищната сграда излязъл Я., който му подвикнал
:“Ела тука, бе гей“. При тези думи Б. тръгнал към него, но Я. го блъснал, Б.
също го блъснал е след това последвал много силен удар от страна на Я. в очите
на Б., като при удара очилата на Б. се счупили върху лицето му и паднали. От
удара Б. бил зашеметен и загубил ориентация, окървавен и невиждащ се опитал да
се защити, като първоначално налетял на друго дете. Вместо да ги спрат,
останалите деца се разделили на две агитки и продължили да ги поощряват да се
сбият, като насочили неориентирания Б. в посоката, в която Я. бил избягал,
вероятно изплашен от случилото се с Б. след неговия удар и последствията от
това. Б. се опитал да догони Я., който в това време паднал на земята, а Б. му
нанесъл няколко удара с ритник в хълбока . В този момент се е появил К. К. ***,
който разтървал децата и указал на Б. как да се измие, за да не попаднат
стъкълца от счупените очила в очите му. Твърдят, че същата вечер родителите на
двете деца се срещнали и разговаряли за инцидента и че никой от родителите на Я.
не е споменал за счупена ръка. Излагат твърдения и доводи, че инцидента,
възникнал на 30.10.2017г между двете деца е в резултат на противоправното
поведение на Я., изразяващо се в неоправдано агресивно поведение и отправяне на
обидни думи към Б. и че последният е пострадал психически и физически. Твърдят,
че получената от Я. травма „счупване на V метакарпална кост“ е известна в медицинската
литература като „боксьорска травма“, която се получава при неправилен удар с
юмрук, и че тази травма е в резултат на нанесения с ръка удар от Я. в удара на Б..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д.Я.С. и Р.Я.С. с ЕГН
********** в качеството им на родители и законни представители на малолетния Я.Р.С.,
чрез адв.Д. по насрещния иск, с който оспорват твърденията по фактите в
насрещния иск, касаещи поведението на Я.С., оспорват описаната от ответниците
хронология на събитията, оспорват твърденията, че Я. е невъзпитан, че се държи
грубо и обидно със съучениците си и в частност с Б., че го е обиждал и
унижавал. Не се оспорват факта, че вечерта след инцидента е бил проведен
разговор между майките на децата, както и че е била уведомена класната ръководителка
на децата. Твърдят, че, след 19.00 часа
е нямало медицинско заведение в гр.****, където Я. е могъл да бъде
диагностициран, а освен това родителите му не подозирали колко е било сериозно
състоянието на ръката му. Не оспорват факта, че вечерта след операцията Я. е
бил пуснат от лечебното заведение за домашен престой, каквато е обичайната
практика и че същата вечер е бил посетен от съученици по повод празника на
Хелоун. Оспорват твърденията, че няколко дни след инцидента Я. е карал колело и
че само 20 дни след случилото се Я.
активно е тренирал и показвал мускули във Фейсбук. Поясняват, че ръката на Я.
не е била гипсирана – счупването на костта е било фиксирано вътрешно с метален
фиксатор и ръката бинтована, а след свалянето на конците бинтът е бил махнат.
Оспорват твърдението, че счупването е причинено от нанесен от Я. юмручен удар в
лицето на Б. във връзка с което се противопоставят на приемането като
доказателства на представените с писмения отговор медицински статии.
С нарочна писмена молба-уточнение, подадена от Н. и Б. К. в качеството им
на родители и законни представители на малолетния Б.Б.К., потвърдена в първото с.з.
от техните процесуални представители
адв.Я. и адв.С., същите заявяват,
че насрещният иск следва да се счита, че е предявен от името на малолетния Б.Б.К.,
действащ чрез тях срещу Д.Я.С. и Р.Я.С. с ЕГН ********** в качеството им на
родители и законни представители на малолетния Я.Р.С., поради което съдът е
приел, че така предявеният иск е изгубил качеството си на „насрещен иск“, но тъй
като двата иска имат връзка помежду си и с цел процесуална икономия, с
протоколно определение от 05.09.2018г. е съединил двата иска за разглеждане в настоящето производство на
основание чл.213 от ГПК.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
По делото
не е спорно, а и от приложеното Удостоверение за раждане /л.6/, се установява,
че Д.Я.С. с ЕГН ********** и Р.Я.С. с ЕГН ********** са родители на малолетното
дете Я.Р.С. с ЕГН **********, а от приложеното Удостоверение за раждане /л.40/,
се установява, че Н.Т.
К. с ЕГН ********** и Б.К.К. с ЕГН ********** са родители на малолетното дете Б.Б.К.
с ЕГН **********.
Установява
се от Експертно решение № ********., издадено от „МБАЛ *****“ ***** /л.10/, че на
Я.Р.С. с ЕГН **********г, му е определена 50% инвалидност пожизнено с водеща диагноза: „редукционни дефекти на
горен крайник“ и общо заболяване:
„агенезия на ІІ-V пръсти на дясна ръка и метакарпални и карпални кости“.
От
приетото по делото Съдебномедицинско удостоверение № ******* г., издадено от Отделение
по съдебна медицина при МБАЛ – ***** /л.8/, по повод оплакване за нанесен на 30.10.2017г.
побой – блъскан в стената, при бягство -достигнат и съборен на земята и ритан,
се установява, че при извършения на 06.11.2017г. преглед на Я.Р.С. е установено счупване на пета метакарпална
кост на лявата длан и мораво кръвонасядане 6х5 см. по страничната повърхност на
лявото бедро, а от представеното медицинско направление №******. , издадено от
личния лекар на детето - и кръвонасядане
на лява буза. Посочено е също, че описаните травматични увреждания е възможно по време и начин да се получат,
както е съобщено в оплакването, по механизма на удари с твърди тъпи предмети. Посочено
е, че счупването на пета метакарпална кост се квалифицира като трайно затруднение
движението на лявата ръка за срок от около 30-40 дни при обичаен ход на
оздравителния процес.
По делото
са приети като писмени доказателства – заверено копие на медицинската
документация на пациент Я.Р.С. и
Епикриза / л.134-150/, издадени от МБАЛ „*******“ ***** –*****, според която Я.
е приет за оперативно лечение на 31.10.2017г.
и дата на изписване – 03.11.2017г. с диагноза: „фрактура на пета
метакарпална кост“, като при извършения преглед на 31.10.2017г. е установено,
че Я. в добро общо състояние, с видима възраст, отговаряща на действителната,
ориентиран за време, място и собствена личност. На 31.10.2017г. е била
извършена оперативна интервенция, като е била поставена метална остеосинтеза.
Посочено е, че след извършената оперативна интервенция, пациента е спокоен и
адекватен, със стабилна хемодинамика, няма индиции за хоспитализация, пациента
се чувства добре, няма нови субективни оплаквания, афебрилен, спокоен, пжоради
което е изписан в добро общо състояние с дадени насоки за физикално и
санаториално лечение без издаване на болничен лист.
По делото е постъпил
Социален доклад от заинтересованата страна Дирекция „********“ – ******, от
който се установява, че на 03.11.2017г. е бил получен устен сигнал от Д.С.,
майка на малолетния Я., за проявено спрямо сина й Я. физическо насилие от
страна на съученика му Б.К., като същия ден е било проведено заседание на
мултидисциплинарен екип във връзка с прилагането на Координационен механизъм за
взаимодействие за работа с деца, жертва на насилие или в риск от насилие и за
взаимодействие при кризисни ситуации, като всяка от страните е поела
ангажименти по случая според правомощията си. При извършено социално проучване
относно оценка на риска и за двете деца – Я. и Б., социалните работници са
провели срещи и разговори с родителите на двете деца, при които не са
установили данни за неглижиране на децата и безотговорно отношение на
родителите им към отглеждането и възпитанието им. От страна на Отзел „Закрила
на детето“ родителите и на двете деца са били консултирани за възможността да
ползват социалната услуга – психологическа подкрепа на децата в Център за
обществена подкрепа, но същите не са ползвали предложената им възможност.
По делото
е изискана и Прокурорска преписка №******. на Районна прокуратура – Царево/л.73-117/,
от която се установява, че след извършване на проверка, по повод писмо от
Директора на Дирекция „*****“ –**** за възникнал на 30.10.2017г. в гр.****** в
коридора на училището конфликт, прераснал във физическа саморазправа между
малолетните Я.Р.С. и Б.Б.К., с Постановление от 02.03.2018 г. е отказано да се
образува досъдебно производство и е прекратено производството по преписката.
Това постановление не е било обжалвано
от родителите на двете малолетни деца пред Окръжна прокуратура – Бургас.
По делото е
изискана и училищната документация от СУ“*******“ – ****** /л.120-133/, касаеща
сбиване между учениците от VІа клс – Я. и Б., от която се установява, че на
30.10.2017г. между Я. и Б. след часа по
„Технологии и предприемачество“ в коридора на училището е възникнало
пререкание, което е било потушено от учителя К.П., като при излизането им на
двора двамата са се сбили, в резултат на което били счупени диоптричните очила
на Б. и лявата ръка на Я.. Така също се
установява, че в последствие са били предприети възпитателни мерки по Механизма
за противодействие на училищния тормоз от сформирания по случай Екип за работа,
като били проведени разговори както с двамата ученика, така и с техните
родители, проведени били срещи с представители на Отдел „*****“ –*****, класен
ръководител, педагогически съветник, както и родителски срещи с участие на
учениците. Видно от Доклада от 26.04.2018г. на класния ръководител на VІа
клас М.К., в следствие на предприети
мерки по Механизма, Я. и Б. нямат проблеми във взаимоотношенията помежду си, в
класа климатът е спокоен поради непрестанните разговори в часа на класа по
повод отношението между съученици и приятели.
От
заключението на вещото лице д-р Г.М. по назначената съдебно-медицинска
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните,
се установява, че пострадалият Я. е
получил счупване на пета метакарпална кост на лявата длан, което е довело до
трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от около 30-40 дни при
обичаен ход на оздравителния процес, както и кръвонасядане по лицето и ляво бедро, които
травми се квалифицират като болка. Така описаните травми дават основание да се
приеме, че ударите са нанесени в лявата половина на тялото на пострадалия. Посочено
е, че счупването на пета метакарпална кост на лявата длан се получава при
директен удар на ръката, възможно е да се получи и при удар със свита длан
/юмрук/ върху твърди тъпи предмети. В открито съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си, като пояснява, че счупването на пета метакарпална кост на
лявата длан категорично се получава при директен удар на ръката, като „директен
удар на ръката“ означава, че може детето да е ударило, може и него да са го
ударили, а може да се счупи и при падане на земята, т.е. при различен механизъм.
При такива счупвания се получава оток, болка и затруднена функция на ръката,
няма пречка седем дни след това детето да кара колело.
По делото са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпита на св. К.П. Я. /баба на Я. по
майчина линия/, св.Т.П.К. /роднина на Я. по сватовска линия/ и св.М.Г.П. / ***** в СУ“*****“ –******/ по
искане на ищеца; чрез разпита на св.Д. И. Ф. /***** на СУ“******“ –****/, св.М.
Г. /******** в СУ“********“ –*****/, св.К. Т. П. / преподавател по **** в СУ“*******“
–****/ св.Н. К. / началник отдел „******“ към ***“****“-*****/, св.Р. К. С. /
учител в СУ“*******“ –***** и роднина на Б./, св.Е. Г. К. / роднина на Б. по
сватовска линия/ по искане на ответниците/ и чрез разпита на св.К. П. К. ***/
по искане на двете страни.
Св.М.П. твърди, че познава и
двете деца Я. и Б. от началото на учебната година, тъй като им преподава в
часовете по „Технология и предприемачество“. Наблюденията на св.П. като
преподавател на децата са, че Б. е доста спокоен и кротък, отговорно дете, не
използва цинични думи. Впечатленията на св.П. за Я. са, че по принцип е малко
по-шумен, малко по-експресивен, по-палав
– става по време на час, в повечето случаи се закача с някои от съучениците си,
често използва цинизми спрямо съучениците си. На процесната дата VІа клас са
били втора смяна на училище, като според св.П. децата от класа са били обичайно
шумни за последния час от деня, който час бил по „по-несериозен, по-неангажиращ
предмет“. Свидетелката твърди, че в часа се чували някакви подмятания между
децата, но не между тях двамата, не е
чула нищо и не е почувствала напрежение между Б. и Я.. След края на часа
освободила целия клас, Я. и Б. излезнали от стаята, а самата тя останала в
кабинета, тъй като в стаята останали няколко деца и влезнали родители за да им
помогнат да се преоблекат за предстоящия празник „Хелоун“. За инцидента
разбрала на следващия ден от техния класен ръководител К., която я уведомила, с
думите: „Имаме счупена ръка и счупени очила“ и й разказала, че Я. и Б. са се
сбили в двора на училището, като счупената ръка била на Я., а счупените очила
били на Б.. В последствие колежката й св.К. П., която преподавала в съседен
кабинет, й разказала, е видяла някакво
напрежение между Я. и Б., че е имало спречкване, че отворила едната
врата през задният вход да излезе единият, а другият го е пратила през
централният вход, за да може да потуши напрежението, но явно не е можала.
Св. Ф. заявява, че познава и
двете деца Я. и Б. от пети клас, тъй
като преди да заеме директорския пост в училището, през предходната учебната
година им е била класен ръководител и преподавател по математика. Св.Ф. разказва,
че когато поела класа, същият бил с много лоша дисциплина, разделен на „лагери
и лагерчета“ и много трудно се работело с тях, поради което й се налагало често
да контактува с родителите – и на
родителски срещи, и по отделно. Свидетелката Ф. твърди, че още от пети клас е
имало вербален тормоз от страна на Я.
към Б.. Свидетелката заявява, че Б. не е харесван от Я., като това се виждало
от отношението и държанието на Я. към Б., те не са приятели, не контактуват, не
се движат заедно. Св.Ф. заявява, че Б. е
отличен ученик, малко по – затворен, той
не е контактен, той е малко по-саможив, свидетелката е чувала Я. да казва на Б.
„Ти си подлизурко”,: „Ти кво се мазниш на учителите” и други от такъв тип думи
и изрази, които думи и изрази Б. ги „поемал по – навътре“. За Я. заявява, не спестява
нищо и си казва това, което му е на устата, не търпи чуждо мнение, имал свое
собствено мнение по всеки един въпрос и го изразявал директно, дразнел децата –
атакувал ги словесно, обиждал децата и на родители, и на манталитет, и на
образование , като употребявал думите например :„Ти си селянин”, „Ти си прост, ти си идиот”, „Баща ти е
кравар, не е цивилизован”, „Майка ти е проста учителка”, обиждал и учители с
думите: „Госпожо, вие сте много проста” и др., използвал псувни като най-често „да
ти ебе майката”, както и нецензурни думи.
Свидетелката заявява, че през предходната година неведнъж е говорила с
майката на Я., като темата на разговори с майката на Я. са били дисциплината му
в час, тъй като пречи на провеждането на учебния процес, и лошият език на Я. и
отношението му към децата - да не ги обижда, да не ги упреква, и да спре да използва
обидни и цинични думи. След разговорите с майката на Я. е забелязала, че има прогрес и напредък в развитието на Я.. На
родителска среща, провела се тази учебна година преди инцидента, родителите на Б. са се оплакали.от двете
деца, едното от които е бил Я.. За самия инцидент св.Ф. разбрала от майката на Я.,
която й позвънила по телефона същата вечер и й казала, че двете деца са се
сбили, Б. е ритнал Я. и му е счупил ръката, и че отиват на лекар да видят какво
ще се случи. На
следващият ден майката на Я. отново се обадила по телефона и казала, че детето е вкарано в болница и че ще
го оперират. Св.Ф. заявява, че веднага след това в качеството си на директор е
стартирала предвидената по закон процедура по предприемане на възпитателни
мерки, проведени били срещи както с двете деца, участвали в конфликта, така и с
техните родители, проведени били няколко родителски срещи и срещи с децата от
класа. От
проведените разговори с колегите след това, св. Ф. разбрала, че на процесната
дата 30.10.2017г. след часовете в коридора на училището е станало някакво
пререкание между Я. и Б., като учителката по музика ги е разделил и насочила едното
дете да мине по единия коридор, а другото през другият вход, но явно на двора
те са се срещнали пак наново и там вече конфликта е прераснал в сбиване между
двете деца. Св.Ф. твърди, че не знае кой първи е почнал боя на двора, тъй като децата от класа са
разделени на групи и всяка група деца казвала различни неща – едната група деца
защитавала Я., като твърдели, че след училище Я. тръгнал да си ходи, но Б. го хванал
и започнал да го бие, а другата група деца защитавала Б., като твърдели, че Я.
първи е започнал, удрял е Б. и продължавал да го обижда. След проведените
срещи и разговори с родителите и децата след
инцидента, към настоящия момент няма проблеми между двете деца. Св.Ф. твърди,
че преди инцидента Б. е бил отличен ученик, но след това той е понижил успеха
си - „дръпна много назад, сега дръпна
страшно много назад и не знам коя е причината, дали това да се докаже, че е мъж или
примерно да се докаже, че не е харесван на класа, нямам на представа“, тъй като
„по принцип децата, които са по-затворени, ученолюбиви, малко не са обичани от
съучениците си“.
Св.П. твърди, че познава и
двете деца, тъй като втора година им преподава по музика. Описва Б. като
отговорно и абсолютно спокойно дете, не създава никакви проблеми по време на
час или в междучасие, защото е важно и в междучасието как се държат децата един
към друг. За Я. заявява, че е по-експресивен, с по-разкрепостено поведение, много
говори и конкретно в часовете има по-слаба концентрация, говорил, ставал,
разхождал се по време на час, въртял се, дразнил се с децата, използвал в
речника си обидни и дразнещи думи, като му
се направи забележка, се спирал. Св.П. твърди, че на процесната дата – на
30.10.2017г. след края на шестия час излязла от кабинета си по музика в
коридора и видяла как Я. притиска между вратите на двата кабинета Б. - държал с
едната си ръка Б. за врата и го блъскал към стената. Свидетелката П. видяла как
от това притискане към стената очилата на Б. изхвръкнали, успяла да ги хване във
въздуха здрави и ги върнала на Б.. Св.П. разтървала двете деца, като се развикала на Я.: „Знаеш ли колко струват, имаш ли представа, че
тези очила ще са от 300.00 лв. нагоре, защото са с диоптър и са скъпи, какъв е
проблема, защо се биете, не
е този начина вие да си решавате някакъв конфликт ”, и ги разделила, като накарала
Б. да излезе през намиращия се в близост служебен вход, а Я. го накарала да си тръгне през
централният вход на училището. След това св.П. и нейните ученици започнали да празнуват
празника на „Хелуин”. На следващия ден св.П. разбрала от колегата си К., че вън
на училищния двор, двете деца отново са се сбили, в резултат на което Б. бил със счупени диоптрични очила, а Я.
– със счупена лява ръка. По-късно св.П. попитала самите деца Я. и Б. за
инцидента, но нито един от двамата не й казал нищо.
Св.Г. заявява, че познава и
двете деца. Заявява, че като педагогически съветник в училището, с Я. се
познава още от предходната учебна 2016г.-2017 година, когато е работила с него - Я. е имал проблеми
със взаимоотношения със съученици от класа и с дисциплината в някои от
часовете, като по молба на колегите и на класния ръководител, свидетелката се е
включала в работата с детето за
преодоляване на проблемите. Тогава е имала е две или три срещи с детето Я. и една среща с майката на Я.. За учебната
2016г.-2017г. св.Г. също е имала срещи с Я. за обиди от негова страна спрямо
ученици, на които е било отговорено по същия начин от другата страна и от там
се е стигнало до конфликт, който съответно е нарушил учебен час. С другото дете
Б. св.Г. се е запознала след инцидента
между двете деца на 30.10.2017г., за който разбрала на следващия ден от класния
ръководител на децата. Св.Г. твърди, че веднага след последвалата 3-дневната есенна ваканция е започнала работа
с двете деца и родителите им с цел преодоляване на проблема, предотвратяване на
бъдещи последствия и нормализиране на ситуацията в класа, провела е срещи и с
останалите деца от класа. Св.Г. заявява, че от разказите на колегите си и от
самите деца, и от родителите, при срещите й с тях, разбрала, че в самият ден е имало
напрежение и пререкания между две групички в класа поради предстоящият празник
„Хелоун“, като имало обида от Я. към Б. за някакви краставици, свързана с
обстоятелството, че родителите на Б. имат магазин „******“. Свидетелката разбрала
също така, че след излизането от часа по „Труд и технология“ Я. и Б. се скарали,
учителят по музика св. П. се е намесила, разделила ги е, направила е така, че
единият да излезе през единият вход, а другият през другия вход, за да няма контакт
пряк между тях, след това обаче те са излезли в двора на училището и там вече
са се сбили. Самите деца Я. и Б. също са й казали, че са се сбили на двора.
След това се е намесил св.К., който е бил в двора на училището, ги е разделил и
с това е приключил инцидента. Св.Г. твърди, че след инцидента е имало поредица
от лекции на класния ръководител, който е работил също с децата и е разговарял
с тях по отношение на дисциплината, на взаимоотношение и т.н., като към
настоящият момент децата нямат проблеми помежду си, не са имали спречквания
след този случай и за учителите атмосферата е спокойна.
Св.К. заявява, че на 03
ноември 2017г. социалният работник от Отдел „******” я уведомил по телефона, че същия ден майката
на Я. - Д.С. е посетила отдел „********” и е съобщила на социалния работник Я.
Я., че спрямо сина й Я. е извършено физическо насилие от страна на негов
съученик Б.К., в резултат на което има
счупване на ръка и е направена операция на детето. Св.К. се свързала незабавно
по телефона с майката на Я. и й разяснила стъпките, които Отдел „******” е предприел по
случая, въпреки, че социалният работник вече е бил говорил с нея. Св.К. твърди,
че около 6-ти ноември 2017г. във връзка с така подадения сигнал била свикана
среща на Екипа по координационния
механизъм за работа с деца, жертви на насилие или в риск от насилие, на която
социалният работник е уведомил органите на МВР за това, което е узнал към този момент от
майката на Я.С. и което по нейните думи се е случило. В същият ден Отдел „*******”
написали писмо до Районна прокуратура-*****, с което я сезирали за случая, а
самия отдел на
основание Закона за закрила на детето пристъпил към процедура по извършване на оценка на риска и на двете деца -
Я. и Б.. Св.К. заявява, че е участвала лично в процедурата по оценката на риска,
а именно - в самото проучване, посещенията на семействата на двете деца и в училището,
в което учат децата и срещите с хора, които могат да дадат някаква информация. За
събирането на необходимата информация за
изготвянето на социалния доклад, св.К. е посетила и двете семейства, провела е
разговор с директора на училището –св. Ф., с класния ръководител на двете деца
и с педагогически съветник –св.Г.. Св.К. заявява, че целта на направеното проучване
в училището не е била да се изследват причините на конкретния инцидент и да се
търси някаква вина, а целта е била да разбере, дали някое от децата има
поведенчески проблеми, дали има някаква агресия, има модел на поведение който
се повтаря, който не е еднократен и в този смисъл да се прецени какви мерки
могат да бъдат предприети, това ни беше целта.
От директора на училището получила информация, до момента няма оплаквания от страна на преподаватели и от
страна на други деца за
Б.К., както и няма данни за някакви поведенчески проблеми за Б.К.. Също така е
получила информация от директора, че за периода от петнадесети септември до
началото на месец ноември на текущата година е нямало прояви от страна Я., но в
предходната година е имало известно нарушение на дисциплината в час от същия и
отправени обиди към деца, без физическа агресия спрямо други деца, като по този
повод два или три пъти е била викана за разговор при директора майката на Я.. От разговора с класният
ръководител св.К. разбрала, че класът бил по-шумен и разделен на два лагера,
но до този момент е нямало някакъв тревожен повод, които да наложат предприемането
на някакви мерки преди инцидента. При срещите си с родителите на двете деца
св.К. е разяснила на същите възможността и реда да ползват социалните
услуги за деца - консултация на децата с психолози, ако е налице необходимост
от това, но и двете семейства не са ползвали тази социална услуга. След
извършената оценка на риска, социалните работници са стигнали до извода, обективиран
в социалния доклад по делото, че родителите и на двете деца са отговорни, обичат си
децата, обгрижват ги, задоволяват материалните и на емоционалните потребностите на децата и съвестно
изпълняват родителските си задължения, обичат си децата. Св.К. заявява, че в
последващите месеци на няколко пъти са разговаряли с класния ръководител за
последващото поведение на децата, както едно спрямо друго, така и по отношение
на дисциплината им изобщо, и поради липсата на каквито и да било проблеми, и не
бил констатиран конкретен риск, който да даде повод на социлните работници да предприемат някакви
по-сериозни мерки да се предприемат от наша страна, това което правихме в
последващите месеци – нямало е нито физически, нито вербални посегателства,
децата били спокойни.
Свидетелят
К. К. заявява,
че на 30.10.2017г. след обяд е тръгнал за ****“*******“-******, за да занесе
необходимите за празника материали на сина си, който е ученик в същото училище.
В момента, в който прекрачил портала на външната ограда и влезнал в двора на
училището, видял, че в двора на училището бягали две деца в посока изток, а близо до тях имало струпани
още деца. В този момент св.К. бил на разстояние от около 20-
Св.Я. твърди, че като
баба на Я. по майчина линия често посещава семейството на Я. и при възможност
оказвала помощ при отглеждането му. За инцидента разбрала на следващия ден,
когато дъщеря й се обадила по телефона и я уведомила, че са в **** в болница за
преглед, а по-късно - за на лявата ръка на Я.. В деня, в който била направена
операцията, същият ден дъщеря й и зет й с детето се прибрали от *** и тя ги посетила същият ден, както и на
другият ден, и на следващите дни. Твърди, че Я. и идвал да спи при нея, но не
искал да говори за инцидента – казал й, че може би са се сбили и „Ох, бабо“, сякаш не искал да си го признае, че е бил обиден, че е бил
унизен от момчето, което го е било набило пред всички в класа. Твърди, че подробности
не знае, но че Я. „е бил набит, че е лежал на земята, че са го ритали по цялото
тяло“. Твърди, че преди инцидента Я. имал
здрав и спокоен сън, но след инцидента известно
време вечер се събуждал, ставал, викал от болка, плачел, сядал, и трябвало тя да го гали, да го държи за ръката
и да го успокоява. Твърди, че целият ляв крак на Я. бил син, че синината на
била на цвят лилаво-синя и имало, освен това имало и „буца“ на левия крак,
която тя масажирала и разтривала с
кремове в продължение на два месеца за да се разнесе, при което от очите на
детето капели сълзи и то се притеснявало да не би да го оперират отново. Според
нея след операцията Я. не е ходил на училище няколко дни, близо около седмица.
Тъй като лекарят ги е предупредил, че слагат пирон, за да може детето да се
обслужва, за да може да бъде пълноценен и да си ходи на училище, след това Я. е
започнал да ходи на училище и да кара колело. Свидетелката описва Я. като
високо и едро дете - „колкото мен е висок, едър“, на възраст 12-13 години -възраст,
в която вече навлизало в пубертета, поради което му било неприятно да чака
майка му „да му измие дупенцето и да го изкъпят, ежедневно“. Твърди, че след
инцидента Я. не бил весел, бил подтиснат и засрамен, въпреки подканите, които
му отправяла, отказвал да говори с нея за инцидента, тъй като според нея той не
бил от децата, които се оплакват и хленчат. На поставените й допълнителни въпроси, св.Я.
заявява, че Я. спи при нея в петък и събота но не всяка седмица, а за последните
два месеца след инцидента той е бил при
нея не повече от десет пъти. Твърди, че една седмица Я. не е ходил на училище
след инцидента, като през това време майка му и баща му са се грижили за него, тъй
като майка му е учителка и била половин ден на работа, а баща му имал почивни
дни. Св.Я. твърди, че не знае за случай, в който Я. да е излизал от къщи
веднага след инцидента или в рамките на една седмица, като след това заявява,
че Я. е излизал навън, тъй като той не е бил лежащоболен, един, два дена или
три дена си е бил вкъщи, после си играел с децата навън, а след като тръгнал на
училище започнал вечер да се събира с децата отвън пред дома да си играят.
Св.К. заявява, че
познава децата Я. и Б. от мънички, заедно са били с дъщеря й И. П. К. в детска
градина, а сега и в училище са в една паралелка и от там познавам децата и
родителите им, като мъжът й е първи братовчед на бащата на Я., съответно дъщеря
й И. е втора братовчедка с Я.. В деня на инцидента дъщеря й се прибрала доста
късно от училище, плачела, и й разказала какво се случило, как в часа по
„Домашен бит“ кой на кого какво казал, но тъй като минало доста време от тогава, не си спомняла всичко. Според
разказаното от дъщеря й, две от децата започнали да се смеят в часа, което се
усетило и се чуло от Б., че някой него го обижда, макар че всъщност не е било
така, станало е някакво недоразумение между всичките деца в целия клас. На
излизане от часа Б. всъщност е разбрал, че обиждат него, на излизане от часа Б.
бил нападнал Я., госпожата е чула от някой си кабинет, излязла и започнала да
ги разтърва и е отворила задния вход Б. да излезе от него, а Я. да излезе от
другият вход, но понеже следващият ден бил тридесет и първи октомври и децата
трябвало да празнуват „Хелуин”, били освободени от въпросния час и и всички
тръгнали навън. Според разказа на дъщеря й горе пред кабинета Я. ударил Б., а долу Б. е
ударил Я., защото искал да му го върне. Дъщеря й разказала, че когато излязла от
главния вход, видяла как Б. хванал Я.
отзад и започнал да го рита“, след което се намесил шефа на полицията, който се
появил незнайно откъде и започнал да ги
разтърва и да ги убеждава, че това не е хубаво, че не бива да се бият и че не
бива така да правят. На поставените й допълнително въпроси, К. заявява, че всички
деца в класа били с много остри характери и непрекъснато се делели на групи,
дъщеря й не била й споделяла Я. и Б. да са имали конфликти преди деня на
инцидента, не може да отговори на въпроса дали дъщеря й е видяла, че очилата на
Б. били счупени, пояснява, че според
разказаното от дъщеря й в часа Я. се бил
обърнал и казал на Б., че родителите му
имат „*******“, като не може да каже какви са били обидите, и тогава Б.
бил нападнал Я. като го бил ударил зад
врата. Свидетелката заявява, че дъщеря й И. не е конфликтна личност и се има с
всички ученици, като повече излиза с Я.,***, тъй като са втори братовчеди.
Преди инцидента е имало случаи, в които дъщеря й И. е споделяла, че Я. се
отнася подигравателно с нея като например: „Защо носиш такава грозна блуза,
косата ти е вързана накриво”, които реплики свидетелката приема не като нещо
сериозно, а просто като отправени по детски.
Св.
Е. К. заявява, че познава и двете деца, като Б. й е племенник, а с Я. и с
родителите му са съседи през две къщи на една улица. За инцидента разбрала на
следващият ден от майката на Я., която я
помолила за разрешение да си тръгне по-рано от работа, тъй като трябвало да
отидат до болницата в *****. Свидетелката
К. след това се обадила на етърва си майката на Б. да й разкаже за какво става
въпрос, и тя й казала, че е имало
инцидент в училище и са се сбили двете деца, при което Б. е със счупени очила и
с разкървавено око. Няколко дни след инцидента св.К. е била на гости на родителите
на Б. и тогава е разговаряла със самия Б., когото описва като много стеснително,
притеснително дете, което не говори много. Попитала го за инцидента и тогава Б.
й разказал, че през цялото време за въпросния празник „Хелуин” в класа са имали
пререкания за костюмите и през цялото време Б. е бил обиждан - Я. го е наричал
„миризлив козел“. Казал й, че като излезли навън, тогава се случили нещата, че в
коридора са се сбили, като Я. го е задушил и притиснал до стената, че г-жа П.
ги е разделила и после са излезли навън и са се сбили. На зададените й въпроси,
свидетелката пояснява, че Б. й казал, че е шляпнал Я. зад врата леко, защото му
е казал да престане да го обижда и да престане да се закача с него, а след това, когато са били на двора, веднъж
го е ритнал, като не го е дали в този момент Я. е бил на земята, или е бил
изправен. Заявява, че не искала повече да го разпитва, защото Б. се притеснил
много, разстроил се, чувствал се много виновен, много притеснен, много
депресиран, много го било страх. Свидетелката сочи, че при тази им среща Б. е
бил без очила, имал драскотина под окото. От Н. -майката на Б., свидетелката
разбрала, че е имало и други обидни квалификации от страна на Я. спрямо Б. - Я. му
казал, че майка му и баща му като имат магазин за плодове и зеленчуци, „ще купи
една краставица и два домата и ще ги навре в задника му“. Заявява, че самата тя
е чувала лично Я. да употребява и други такива „цветущи“ епитети, като посочва конкретен
случай преди много години, когато на
улицата Я. е играел заедно с дъщеря й и с едно друго съседче и той ги нарекъл
„путаци”, която дума дъщеря й, поради малката им възраст, не разбрала и се
оплакала: „Мамо, Я. ни нарече глупаци, глупаци ни нарече”, тогава бяха много
малки все още. Св.Твърди, че на първи ноември/ който за учителите е неработен
ден/, видяла Я. да кара колелото на едно
съседче на улицата пред тях на улица „*****”, пред магазина. Тъй като на тридесети октомври няколко пъти се обаждала на
майката на Я. за да разбере как е той, и като видяла на следващият ден - първи
ноември да кара колело, като се видели с майката на Я. на втори ноември, когато
били работа, св.К. й казала „Д*, значи Я. не е толкова зле, той кара колело“, а
тя й отговорила, че не е възможно Я. да кара колело и че лекарите са казали да той
да седи в къщи да се пази и че го е пуснала за малко на улицата и после се мъчела
да я убеди, че не видяла правилно и че Я. само е седял на колелото и се е
подпирал и не го е карал. Св.К. обаче е категорична, че лично с очите си е видяла Я. да кара колело
- оперираната му ръка била прилепнала
към тялото му, а с другата ръка държал кормилото на колелото и карал колело, като
това са го видели и други хора. Св.К. посочва, че Б. се променил много след
инцидента - и преди той бил скромен, свит и затворен, но след инцидента се
затворил още повече, отказал да идва в
тяхната къща на гости, макар че преди постоянно е идвал, а като го попитала
защо, той й казвал: „Чинко, аз се страхувам“. След инцидента св.К. забелязала, че
Б. се страхувал от родителите на Я., да не би по някакъв начин да се
саморазправят с него, затова не искал да идва у тях на гости, изолирал в къщи, играел само на компютъра,
общувал с много малко хора - с дъщеря й и с другия й племенник и почти не
излизал от къщи навън. От разговори с родителите св.К. знаела за опит на Б. да
отиде да се извини на Я., но Я. бил казал, че не желаел да общува с Б..
Свидетелката сочи, че след инцидента Я.
играел всеки ден на улицата с негови съученици, където се събирали се
постоянно, Я. си водел нормален живот - играел, общувал си с децата, контактувал
си с тях, събирали се пред тях. Също така уточнява, че непосредствено след
инцидента Я. излизал на улицата, допреди това на тяхната улица играели само
децата, които са само на тяхната улица, а след инцидента започнали да се
събират на тяхната улица масово на групи и други деца, от други улици, което й
направило лично на нея много голямо впечатление, и когато децата излизали да
играят и Я. играел с всички деца на улицата.
Св.С. посочва, че е сестра съм на ответника Б.К.
и съответно леля на детето Б.Б.К., като преди инцидента е преподавала и на двете деца –Б. и Я.
в пети клас в часовете по „Домашна техника и икономика“. По този предмет класа
бил разделен на две групи, като двете деца били в отделни групи, поради което
тя нямала поглед в тези часове дали едното дете е тормозило другото. Посочва,
че за Я. имало оплаквания от другите деца към Я., че ги тормози словесно. Заявява,
че пред нея Я. е казвал цинизми, които се затруднява да цитира точно. Имало
деца, които не се притесняват да използват цинизми пред учител и Я. е бил от
тези деца, използвал цинични думи от рода на псувни към другите ученици.
Заявява, че когато децата били в пети клас Я. я обиждал лично, наричайки я „*****”
като обръщение, като след направена забележка, е престанал, колежката й С. Д.,
преподавател по география, също била много разстроена, защото Я. бил пял в
коридорите някаква песен: „Сийке, Сийке комшийке”, визирайки преподавателката, дори
е имало разговор с негов родител, много колеги се оплаквали от липса на
дисциплина на Я. в час, тъй като се разхождал в часовете. Разказва за случай, в
който Я. бил закъснял за часа й, влезнал
със закуска и след това 10 минути я ангажирал с това дали тя има клечка за зъби,
за да си почисти зъбите, за което му направила забележка и запознала за случая
майка му насаме, като точно и ясно й обяснила какво е казал той и какво е
казала тя. Отговора на майката Д. бил, че това не било от невъзпитание, а
просто търсел внимание, като й намекнала,
че началната му учителка се е справяла много добре с него, следователно
и тя трябвало да намери подход към детето. За инцидента разбрала два дни след
това от родителите на Б., които й казали, че Я. и Б. са се сбили, при което на Я.
му е била наранена ръката, а на Б. са му били счупени очилата, и съответно за претенциите на майката и бащата към Б., че
той е бил виновния в случая. Св.С. заявява, че след инцидента е разговаряла с Б.,
и той й разказал, какво се е случило, как е започнало, как Я. го е обиждал,
наричал го е „гей“ или „педал“, че „щял да купи от „Плод и зеленчука“ на баща
му и майка му краставици и домати и да му ги завре в задника“, как след това
как Я. го е нападнал и след това вече как са се сбили вън в училищния двор. Б. й
казал също, че това не било първия случай, в който Я. го е обиждал, и тя не се
учудила, защото Я. тормозил и други деца
– Н. се оплаквал в нейните часове, че е бил
тормозен от Я. по същия начин – вербално, с обиди, а И. й казала,че почти нямало
дете, което да не се е оплакало от Я.. Свидетелката
заявява, че когато разговаряла с Б. за инцидента, той й казал, че конфликта е
започнал още в час, когато са били точно тези вербални обиди от страна на Я., след
това, като са излезнали от кабинета, Б. е изчакал Я. да го пита защо постъпва
така, защо се държи така, защо го обижда и е започнал конфликта между Б. и Я.,
в който Я. е нападнал Б. и учителката по музика св.К.П. ги е разтървала, а
после, когато Б. е излизал, Я. е бил отвън на двора и там се сбили, но не си спомня вече
за подробностите за това кой е ударил първи, кой втори. Св.С. твърди, че след
инцидента Б. се затворил много, рядко излизал, децата, които били негови
приятели, в един момент се отдръпнали от него, като не знае защо.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по
чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои
виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността
на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди
В разглеждания случай, доколкото, инцидентът е станал с малолетни деца,
които по смисъла на закона са неспособни не може да се търси виновно поведение
за техните действия. Вината изразява психическото отношение на правонарушителя
към проявеното от него противоправно действие или бездействие и към настъпилия
вредоносен резултат.Тя предполага вменяемост, т. е. наличието на такава душевна
зрелост, че деецът да може да разбира свойството и значението на извършеното от
него и да ръководи постъпките си. Няма да бъде виновно поведението на такива
лица, които не са способни да съзнават причинната връзка между своите действия
или бездействия и вредоносния резултат,както и обществената запретеност на
своето поведение.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД родителите и осиновителите,
които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата
им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Основателността на иска
предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: да са налице вреди,
причинени на пострадалия /ищеца/; вредите да са причинени от рождено или
осиновено дете на ответниците, което не е навършило пълнолетие и живее при
родителите /осиновителите/; да е налице причинна връзка между деянието и
вредите. Отговорността по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД не е отговорност за действията
на детето, а е отговорност на родителите /осиновителите/ за това, че не са
изпълнили задълженията си за неговото възпитание и за осъществяване на надзор
върху поведението му /в този смисъл и Решение № 2019/1995 г. на ВС, IV ГО и
Решение № 129/25.07.2005 г. на ВКС по гр. д. № 2439/2003 г., IV ГО./. Тази
тяхна отговорност е презумптивна и се разкрива като гражданскоправна санкция за
занемарен родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилото
пълнолетие дете. С разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД, родителите
/осиновителите/ се стимулират към изпълнение на задълженията по възпитанието и
контрола на децата. Ако тези задължения не са изпълнени добре, те ще отговарят
за обезщетяване на щетите, причинени от техните деца. Родителите
/осиновителите/ отговарят не само за това, че не са упражнили конкретен контрол
върху поведението на непълнолетния тогава, когато е извършено непозволено
увреждане, но и за това, че в един по – ранен период не са изпълнили своя дълг
по възпитанието му. Това тяхно неизпълнение на задълженията по възпитанието,
контрола и надзора е благоприятствало извършването на непозволеното увреждане
/в този смисъл и решение № 556/17.02.1960 г. на ВС по гр. д. № 10052/1959 г., I
г. о. и решение № 2524/13.07.1959 г. на ВС по гр. д. 4388/1959 г., I г. о./.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.
За успешното провеждане на предявен иск по чл. 45 ЗЗД, ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, от които извлича благоприятни за себе си последици,
т.е. противоправно деяние, причинено от ответника, вреда /посочените в исковата
молба неимуществени вреди/, причинна връзка между деянието и вредите, а също и
размера на претендираното обезщетение.
По делото е безспорно,
като тези обстоятелства се подкрепят и от събраните доказателства, че Д.Я.С. и Р.Я.С.
са родители на малолетното дете Я.Р.С., че Н.Т. К. и Б.К.К. са родители на
малолетното дете Б.Б.К., че малолетните Я. и Б. са съученици в VІа клас на ****“******“
–****** и че на 30.10.2017 г., в гр. ****** след края на учебните занятия двамата са се сбили.
Спорни са всички
останали, релевантни за случая, факти – как е възникнал конфликта между двете
деца, имало ли е отправяне на обидни
реплики, кой е нанесъл пръв удар, имало ли е размяна на удари и какви между
децата, колко и какви са били ударите, както и настъпили ли са и какви
увреждания на детето Я. и на детето Б., в резултат на взаимното им физическо
посегателство, т.е. наличието на причинно – следствена връзка между действията
на всяко едно от двете деца и понесените от всяко едно от тях болки и
страдания.
Относно релевантните за
спорното правоотношение обстоятелства, с оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира следното:
От събраните по делото
доказателства се установява, че през 2017г. непълнолетните Я.С. и Б.К. били
съученици в **** „*********“ - гр.***** и се обучавали в една паралелка - “VI
а” клас. Двете деца не са били приятели – всяко от тях поддържало свой кръг от
съученици, с които имали по-близки приятелски отношения.
По характер и
темперамент двете деца били различни, различно било и поведението им в училище –
Б.К. бил тихо, срамежливо и притеснително дете, неконфликтен и старателен
ученик, който не нарушава дисциплината в училището при провеждане на учебните
занятия. Б. имал проблеми със зрението,
поради което носел диоптрични очила.
Я.С. бил енергично,
буйно и експресивно в начина си на изразяване дете, често използвал обидни и
нецензурни думи и псувни спрямо съучениците си, включително и към Б., поради
което имал проблеми със взаимоотношения със съученици от класа, склонен да показва
неуважение и към учители и да нарушава дисциплината при провеждане на учебните
занятия, поради което срещу него имало доста оплаквания, довели до нарочни
срещи и разговори на директора с майката на детето през предходната учебна
година, в резултат на което поведението на Я. се било подобрило. На родителска
среща, проведена от класния ръководител в началото на учебната година,
родителите на Б. отново се оплакали от поведението
на Я. спрямо сина им, а именно: че продължава словесно да тормози Б. чрез отправяне
на обидни думи към Б., които последният приемал
тежко. Я. имал вроден дефект на дясната ръка – недоразвити от 2-ри до 5-ти
пръст с метакарпални и карпални кости на дясната ръката.
На 30.10.2017г.
учениците от VІа клас били следобедна смяна на училище, като последният им
учебен час бил по „Технологии и предприемачество“. Естеството на учебната
програма наложило децата от класа да бъдат разделени на две групи, между които
първоначално нямало пререкания, но впоследствие започнало да тлее напрежение по
повод на предстоящия празник „Хелоун“ и избора на костюми. В един момент между Я.С.
и Б.К. се породил конфликт поради отправена
от Я. към Б. обидна реплика: „как щял да купи от „**********“ на баща му и
майка му краставици и домати и да му ги завре в задника“, в следствие на което Б.
много се засегнал. След края на учебния час, К. минал покрай С. и го ударил
леко с ръка по врата, на което последният първоначално не реагирал по никакъв
начин. След напускане на класната стая К. продължил да върви по коридора на
училището, а С. го последвал, настигнал
съученика си, хванал го с ръка за врата и го притиснал към стената на коридора, където продължавайки
да го стиска за врата, започнал да го блъска по тялото в стената. На мястото се струпали много деца, вдигнало се
шум и настанала суматоха, което накарало св.К. П. да излезе от кабинета си. При едно от
блъсканията на Я. очилата на К. се отделили от лицето на последния, но св.П. успяла
да хване очилата във въздуха преди да се счупят и ги върнала на детето. Св.П. веднага
разделила децата, като се скарала на Я., че споровете не се решават по този
начин, като му обърнала внимание за последствията ако диоптричните очила на Б.
се били счупили, и накарала децата да напуснат сградата на училището поотделно
през различни входове за да преустанови възникналото между тях напрежение.
В училищния двор Я.С. и Б.К. отново се срещнали, където,
подвластни на емоцията си и без да помислят за последствията, конфликта между
тях прераснал във физическа саморазправа. Първоначално двете деца си разменили
няколко побутвания и реплики, след което Я.С. нанесъл силен удар с юмрук в
лицето на Б.К., в следствие на което диоптричните очила на Б.К. се счупили, по
кожата на лицето му в областта на едното окото се появили капчици кръв от стъкълцата
на счупените върху лицето му очила, като
за кратко време от силата на неочаквания
удар в лицето Б. останал зашеметен и дезориентиран. Уплашен от случилото се Я. побягнал,
а афектираният Б. го последвал. След няколко метра Я. самостоятелно паднал на земята,
Б. го настигнал и докато Я. лежал на
земята, Б. го ритнал с крак един – два пъти. Намиращият се в този момент
наблизо св.К. К. видял случващото се, развикал се на биещите се деца да спрат и
побягнал към тях с цел да ги разтърве, като сбиването между двете деца било
преустановено незабавно, преди свидетелят да стигне до тях.
На следващия ден - 31.10.2017г. Я.С. е бил
прегледан в *****“******* –*****, където лекарите са установена фрактура на
пета метакарпална кост на лява длан, поради което същия ден извършили оперативна интервенция с локална упойка и му поставили метална
остеосинтеза. Същия ден Я. е бил освободен от лечебното заведение с подобрение
в добро общо състояние без издаване на болничен лист, като преценката на
лекуващите лекари е била, че Я. може да посещава учебните занятия и да извършва
ежедневните си дейности.
На 01.11.2017г. Я.С. вече
е карал колело на улицата пред дома си, като държал кормилото с дясната си
ръка, а през следващите дни редовно е излизал
да играе с децата на улицата пред дома му.
На 03.11.2017г. личният
лекар на Я.С. му издал направление за преглед от съдебен лекар в ****, в което
е отразил, че е констатирал видими наранявания кръвонасядане с размери 8/5см. в
областта на лявото бедро, кръвонасядане по лява буза и травма в областта на
лявата китка.
На 06.11.2017г. Я.С. е
бил прегледан от съдебен лекар в отделението по Съдебна медицина в ****-*****, който
при прегледа установил, че лявата длан е имобилизирана, горната повърхност на
дланта е оточна и че по страничната повърхност на лявото бедро има мораво
кръвонасядане с размери 6/5 см. Въз основа на извършения преглед и
представената му медицинска документация на Я.С., съдебният лекар е установил счупване на пета метакарпална
кост на лява длан, мораво кръвонасядане с размери 6/5см. по страничната повърхност на лявото бедро и кръвонасядане по лявата част на лицето,
като заключава, че е възможно травмите да са получени по време и начин,
съобщени от пострадалия, по механизма на удари с твърди тъпи предмети.
Счупването на пета метакарпална кост се квалифицира като трайно затруднение
движението на лявата ръка за срок от около 30-40 дни при обичаен ход на
оздравителния процес.
От заключението на вещото
лице по назначената и приета съдебно-медицинска експертиза, се установява, че счупването
на пета метакарпална кост е в резултат на пряк удар - при директен удар на ръката, като е възможно
да се получи и при удар със свита длан /юмрук/ върху твърди тъпи предмети.
Вещото лице пояснява в изслушването си пред съда, че при това счупване ръката може
да е ударена в твърди тъпи предмети с широка повърхност, като в по-голямата
част от случаите се чупи при удар в нещо – тип юмрук, а може ръката да е счупена и при удар върху
самата ръка, примерно при ритник или удар с някакъв предмет/, или с други думи казано:
може да е ударил с юмрук, може и него да са го ударили, като в практиката това
счупване се получава предимно при удар с юмрук.
Възприетата от съда
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното дирене
писмени и устни доказателства - съдебномедицинско удостоверение от отдел
съдебна медицина при **** - *****, направление за преглед, медицинска
документация от **** “******“-*****, училищната документация, социалния доклад,
материалите по приложената по делото Прокурорска преписка и по-конкретно от
Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, показанията на
свидетелите К. П. К., К. Т. П., Д. И. Ф., М.Г.П., М. Г., Р. К. С., Н. К., К.П. Я., Т.П.К. и Е. Г. К..
Съдът кредитира изцяло
показанията на св.К. К. и св.К. П., като изхождащи от незаинтересовани от
изхода на делото свидетели. които се очевидци на различни етапи от конфликта
между двете деца и чиито показания са
обективни, безпристрастни, логични, взаимно допълващи се, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
и показанията на свидетелите Д. И. Ф., М.Г.П.,
М. Г. и Н. К. - първите трима от свидетелите са преподаватели с дългогодишен
опит, преподавали са и на двете деца и имат преки и непосредствени поведения за
взаимоотношенията на двете деца помежду им, с останалите съученици и с
учителите, както и за характера и поведението на децата в учебните часове,
разговаря ли са с двете деца и съучениците им след конфликта, а четвъртия
свидетел - св.К. е изготвила социалния доклад по делото и е участвала лично при
проведените срещи и разговори с децата и
техните родители.
Доколкото показанията на свидетелите К. П. Я., Т.П.К., Р.
К. С. и Е. Г. К., изхождат от близки роднини на страните по конфликта, и се
основават на разказите на двете деца - участници в сбиването и на разказите на техните
родители, съдът прецени техните показания внимателно и съпоставено с показанията
на незаинтересованите свидетели, възприели обстоятелства относими към случая, и кредитира показанията на тези свидетели в частите им, които кореспондират на останалите събрани
по делото доказателства.
Относно настъпилите
травматични увреждания на Я.С., а именно: счупването на петата метакарпална кост
на лявата длан, мораво кръвонасядане с размери 6/5см. от външната повърхност на
лявото бедро и кръвонасядане на лявата буза на С., следва да се обърне внимание
на следното:
Свидетелят К. е
категоричен в показанията си, че Я.С. самостоятелно е паднал на земята, след
което е бил настигнат от Б., който му нанесъл един-два удара с ритник, които
показания категорично опровергават твърденията на ищцовата страна, че Б. бил
хванал за врата Я. и го съборил на
земята. Тук следва да се отбележи, че другите свидетели по делото не са
очевидци на сбиването между двете деца в училищния двор, а за узнали за същото
в последствие и то от майката на Я., която твърдяла, че Б. е нанесъл побой на Я.,
в резултат на който е счупена костта на лявата ръка на Я..Видно от показанията
на св.Я., която е в много близки емоционални взаимоотношения с внука си Я.,
няма твърдение на самия Я. в тази насока дори и пред най-близките му хора –
„той отказва да говори за това“. Св.Я.
твърди, че внукът й Я. е бил пребит от Б., като се базира на казаното от дъщеря
й, която е майка на Я.. Нежеланието на Я. да разкаже на баба си за сбиването,
може да се дължи на срам и разкаяние на самото дете за необмислените му
действия, а не на унижение, както твърди свидетелката.
Свидетелят К. е единственият
очевидец на това, че Я. е бягал и самостоятелно е паднал на земята, след което
е бил настигнат от Б. и че Б. е нанесъл
един-два удара с ритник на лежащия на земята Я.. Същевременно обаче от
позицията, в която е бил, св.К. не е могъл да види по кои части на тялото на Я.
са били нанесени ударите с ритник от Б.
и с каква сила, т.е. в показанията на
свидетеля К. не се съдържат конкретни данни относно мястото на нанесените на Я.
един-два удара с ритник от Б., поради не могат да обосноват категоричния извод,
първо, че Б. действително е нанесъл удари с ритник върху лявата ръка на Я.,
както и че тези удари се намират в причинна връзка с установеното счупване на
петата метакарпална кост на лявата длан на Я..
От заключението на
вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че травматичното
увреждане – счупване на пета
метакарпална кост на лявата длан на С., може да се получи при различен механизъм:
при удар на ръката – тип юмрук в твърди тъпи предмети с широка повърхност или при удар с ритник или с някакъв предмет върху
самата ръка, т.е. може да е ударил, може и него да са го ударили, като в
по-голямата част от случаите това счупване се получава повече в юмручен удар,.
Въз основа на събраните
по делото доказателства – показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене
свидетели и приетото заключение на вещото лице, съдът счита, че не може
категорично да се установи механизмът на това увреждане, както и че не може
категорично да се установи същото да е в причинна връзка с конкретно установени
действия на Б.К., поради което исковата претенция на малолетния Я. в тази й
част следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Що се отнася за другите
травматични увреждания на Я. – кръвонасядания по лявото бедро и лявата
буза, видно от внимателния прочит на
съдебномедицинското удостоверение, кръвонасядането на лявата буза на Я. не е било установено при
прегледа на лицето от съдебния лекар, т.е. в тази част на съдебномедицинското
удостоверение данните за кръвонасядането на лявата буза са пренесени от
направлението за преглед, издадено от личния лекар на детето, като последният
не е посочил размери на това кръвонасядане. При прегледа на лицето от съдебния
лекар са липсвали обективни находки за кръвонасядане на лявата буза, като
следва да се отчете, че прегледа на детето от съдебния лекар е бил извършен няколко
дни след инцидента. Липсата на обективни находки за „кръвонасядане на лява
буза“ при прегледа на Я. от съдебния лекар поставя под основателно съмнение дали
изобщо е съществувало отразеното от личния лекар „кръвонасядане на лява буза“ и
дали съответства по време и начина, съобщен от пострадалия. Ето защо исковата
претенция на малолетния Я. и в тази й част следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Що се отнася до моравото кръвонасядане с размери 6/5 см. от
външната повърхност на лявото бедро на Я., съдът приема заключението на
съдебния лекар, че това увреждане може да е получено по механизма на удар с ритник и
доколкото по делото се събраха данни от показанията на св.К., че Б. е нанесъл
един-два удара с ритник в тялото на Я., а
и ответниците признават в писмения отговор, че Б. е нанесъл удар с ритник „в
областта на хълбока“, то съдът приема, че кръвонасядането с размери 6/5 см. от
външната повърхност на лявото бедро на Я., се намират в причинна връзка с
конкретно и категорично установеното действие на Б. - удар с ритник, при станалото сбиване в
училищни двор. Възражение от ответниците, че това нараняване може да е в
следствие от самостоятелното падане на Я. на земята, съдът намира същото за
неоснователно – вярно е, че и двата механизма – самостоятелно падане и удар с
ритник биха били възможни, житейски логични, еднакво вероятни и правдоподобни,
но след като св.К. е видял, че Б. нанася удар с ритник на Я., от заключението
на съдебния лекар се установява, че това нараняване може да е получено по механизма на удар с ритник, а и
самите ответници признават, че Б. е нанесъл удар с ритник на Я., то съдът
приема, че това нараняване на Я. - кръвонасядането
с размери 6/5 см. от външната повърхност на лявото бедро на Я., се намира в
причинно-следствена връзка с нанесения от Б. на Я. удар с ритник.
Съдът намира, че след
деликта Я. е претърпял болки и страдания, които обаче предвид вида и интезитета
на нараняването и буйния и енергичен характер на детето не са повлияли на
нормалния му начин на живот и социалните му контакти – още на следващия ден Я.
е карал колело на улицата и в последващите дни всеки ден е играел и се е
забавлявал с другите деца на улицата пред дома си, т.е. извършвал е обичайните
си дейности и занимания и е поддържал обичайните си контакти, като не е
отсъствал от учебните занятия, с изключение на деня на оперативната интервенция.
Св.Я. сочи, че два-три
след инцидента всяка вечер Я. се събирал с приятели пред дома му и заедно играели,
било е „голяма веселба“. Съдът не
кредитира твърденията на св.Я., че Я. не ходел около седмица на училище поради
получените травми /счупена кост на лявата ръка и посинен цял ляв крак с „буца“,
тъй като показанията на свидетелката са вътрешно противоречиви – един път
заявява, че детето не е ходило седмица на училище, след това заявява, че не е
ходило около 4-5 дни на училище, като признава, че лекарите от **** „****** ******“
са казали, че поставят „пирон“ на ръката за да може да посещава училище, да
бъде пълноценен и да извършва нормалните си дейности. Освен това показанията на свидетелката противоречат и на събраните
по делото писмени и устни доказателства, а именно: твърденията на свидетелката,
че целият му ляв крак бил синьо-лилав и имал „буца“, която тя разтривала,
съществено се различава от заключението на съдебния лекар, който е установил
морава синина с размери 6/5 см. от външната повърхност на лявото бедро; видно
от епикризата на Я., същият е бил изписан
от лечебното заведение без болничен лист, т.е. нямало е медицински
пречки, поради което детето да не посещава училище, а ноторно известно е на
съда обстоятелството, че в периода от 01.11 до 04.11 включително децата са били
в есенна ваканция, следователно именно поради есенната ваканция Я. в този
период не е бил на училище. Що се касае до твърденията на свидетелката, че Я.
вечер се събуждал,
ставал, викал от болка, плачел, сядал“ и трябвало тя да го гали, да го държи за
ръката, да го успокоява, то същевременно в показанията си признава, че съдът не дава вяра на същите поради вътрешното
им противоречие – самата тя признава, че след инцидента Я. не се е оплаквал
/“той не е от тия деца, дето се оплаква“/, както и че е спял в дома си при
родителите си, а не при нея /“ходих до тях на гости всяка вечер“/, следователно
тя няма как да възприеме твърдяните от нея факти, а несъмнено свидетелката в
качеството си на баба по майчина линия и поради изключително голямата си
емоционална привързаност към детето, е пряко заинтересована от изхода на делото
и склонна да преувеличава.
По отношение на исковата
претенция на малолетния Б., съдът приема за доказано, че Я. е нанесъл удар с
ръка в лицето на Б. в областта на дясното окто, в резултат на което последния е
получил кръвонасядане на горния клепач на дясното око и травматичен оток в областта на нараняването, както и кожни
увреждания /порязвания/ около окото от стъкълцата на счупените диоптрични очила.
Св.К. е видял непосредствено на мястото на сбиването разкървавената кожа около дясното
око на Б. /„кожата беше разранената и имаше капчиците кръв около окото на Б.“,
както и полепналите по кожата на лицето му стъкълца от счупените диоптрични
очила, като преценил, че това увреждане е получено най-вероятно в следствие на
пряк удар в лицето на детето. Св.К. е
разпитал веднага присъствалите на мястото на сбиването съученици на децата,
които са заявили пред свидетеля, че Я. е ударил с юмрук в лицето Б., в
следствие на което очилата на последния са се счупили върху лицето му, като в
този момент едно от децата донесло счупените очила на Б.. Съдът кредитира
изцяло показанията на св.К. и събраните от него данни от присъствалите на
мястото на сбиването съученици на децата, предвид занятието, което същият
упражнява - същият е дългогодишен
полицейски служител, понастоящем ****** на *****-*****, в практиката си се е
натъквал на множество подобни случаи и притежава знания и умения да събере своевременно
необходимата информация от присъствалите на мястото очевидци. Свидетеля в
последствие е помогнал на Б. да измие безопасно /чрез плискане/ лицето си с
вода, като преди това го е прегледал внимателно да не би в очите му да са
попаднали ситни стъкълца. От показанията на св.С. и св.К. се установява, че няколко
дни след това „окото му беше подуто и зачервено“ , т.е. в областта на дясното
око на Б. е било налице кръвонасядане и травматичен
оток. Вследствие от деликта, Б. е претърпял неимуществени вреди – болки,
страдания, уплах, затворил се в себе си, престанал да контактува с други деца, избягвал да излиза, защото
изпитвал страх родителите на Я. да не саморазправят с него, понижил успеха си в
училище, изпитвал е затруднения в училищното си обучение поради липсата на
диоптрични очила за периода от време, необходим за снабдяването му с нови
такива / преглед при специалист, изработка и закупуване на диоптрични очила/. Съдът кредитира изцяло показанията на св.
Р. К. С. и св.Е. Г.
К., дадени в тази насока като правдиви и логични, кореспондиращи на характера и
темперамента на детето.
Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според
задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС 4/1968 г. понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат: начинът
на извършването и обстоятелствата, при които е осъществено вредоносното деяние,
допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
загрозявания, осакатявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Във
всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и изживените от него страдания по най-пълен начин
да обезщетява претърпените от него неимуществени вреди и в този смисъл да се
явява техен паричен еквивалент.
В конкретния случай,
съдът отчита, както степента на претърпените от Я. болки и страдания, а също
така и физическия и душевен дискомфорт, който той е изпитал, в резултат на
полученото травматично увреждане и съпътстващото го неудобство в процеса на
възстановяване. В случая, макар да не са нанесени сериозни травматични
увреждания, съдът отчита, че пострадалия Я. е 12-годишно дете, което освен
физическата болка от нанесения ритник от съученика си Б., несъмнено е
почувствал и унижение, доколкото действието
е било осъществено на публично място в присъствието на съученици. Ето защо, в конкретния случай, с оглед
доказаното увреждане –морава синина с размери 6/5 см. на лявото бедро, неговата
интензивност, характер и продължителност, както и периода на отшумяване на
болката и психическата травма, съдът намира, че сумата от 300 лева би била в
състояние да обезщети най-справедливо Я. за преживените от него болки, и страдания
от деликта. За тази сума, искът е
основателен и следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер
от 10 000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.
Що се касае до
претърпените от Б. болки и страдания, а също така и физическия и душевен
дискомфорт, който той е изпитал, в резултат на полученото травматично увреждане
и съпътстващото го неудобство в процеса на възстановяване, в случая, съдът
отчита, че пострадалия Б. е 12-годишно дете, нанесеното травматично увреждане е
в областта на важен сетивен орган – в областта на окото, при което е наранена и
целостта на кожата, водеща до последващото загрозяване на лицето, като освен
физическата болка от нанесения юмручен удар от съученика си Я., несъмнено е
почувствал и унижение, доколкото
действието е било осъществено на публично място в присъствието на
съученици и то след предхождащ системен словен тормоз от Я.. Ето защо, в
конкретния случай, с оглед доказаното увреждане – кръвонасядане, травматичен
оток и нарушаване целостта на кожата в областта на дясното око, неговата
интензивност, характер и продължителност, както и периода на отшумяване на
болката и психическите травми, съдът намира, че сумата от 2000 лева би била в
състояние да обезщети най-справедливо Б. за преживените от него болки,
страдания и стрес от деликта. За тази
сума, искът е основателен и следва да се уважи, като за разликата до пълния
предявен размер от 10 000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно
разноските:
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото
следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от
исковата претенция.
Малолетния ищец Я.,
действащ чрез родителите си, претендира разноски в размер на 1250 лева, от
които 400 лева – държавна такса и 850 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, от които съразмерно с уважената част от иска, следва да му се
присъдят разноски в общ размер на 37.50 лева.
Малолетния ищец Б.,
действащ чрез родителите си, претендира разноски в размер на 1200 лева, от
които 400 лева – държавна такса, 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
и 300 лева – заплатен депозит за СМЕ, от които съразмерно с уважената част от
иска, следва да му се присъдят разноски в общ размер на 240.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Т. К. с ЕГН **********
и Б.К.К. с ЕГН **********, в качеството им на родители на малолетното дете Б.Б.К.,
на
основание чл.48 ЗЗД във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД ДА ЗАПЛАТЯТ на малолетния Я.Р.С. с ЕГН **********, действащ чрез родителите си и законни представители Д.Я.С.
с ЕГН ********** и Р.Я.С. с ЕГН **********, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
обезщетение за причинени на детето им Я. неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и емоционални травми, в резултат на насения му на 30.10.2017г. удар с ритник от Б., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане –
30.10.2017г. до окончателното заплащане, както и сумата от 37.50 лева - разноски, съразмерно с уважената част от
иска, в настоящото производство по гр.д. № 615/2017 г. по описа на РС-Царево, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 300 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Я.С. с ЕГН ********** и Р.Я.С. с ЕГН ********** в качеството им на
родители на малолетното дете Я.Р.С. с ЕГН **********, на основание чл.48 ЗЗД във
вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД ДА ЗАПЛАТЯТ
на малолетния Б.Б.К. с ЕГН **********, действащ
чрез родителите си и законни представители Н.Т. К. с ЕГН ********** и Б.К.К.
с ЕГН **********, сумата от 2 000 лв.
/две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени на детето Б. неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и емоционални травми, в резултат на насения му на
30.10.2017г. удар с юмрук от Б., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното
увреждане – 30.10.2017г. до окончателното заплащане, както и сумата от 240.00 лева - разноски,
съразмерно с уважената част от иска, в настоящото производство по гр.д. № 615/2017
г. по описа на РС-Царево, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 2 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева,
като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: