Номер 27611.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 11.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Членове:Калин Калпакчиев
Весислава И.а
Александър Желязков
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
Мариян Любенов Александров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601032 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. ***, ..………………... 2020 год.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI с-в, в
публично съдебно заседание на ….…..двайсет и девети октомври…………....… през
две хиляди и двайсета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСИСЛАВА И.А
АЛЕКСАНДЪР ЖЕЛЯЗКОВ
с участието на секретар ……………. ТЕОДОРА СТАВРЕВА…….....………… и на
прокурора ………………………… АЛЕКСАНДРОВ………………………… разгледа
НД № 1032 по описа на САС за 2020 год., докладвано от съдия КАЛПАКЧИЕВ,
като, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК.
Образувано е по искане на осъдения И. С. Б. за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД № 2376/2019 г. на СГС, НО, VII въззивен наказателен състав. В
искането се твърди, че при разглеждане на делото от въззивния съд са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – основание за възобновяване по чл. 348, ал. 1, т. 2
НПК. По конкретно искателят сочи, че: градският съд фактологично невярно е посочил, че е
провел разпит във въззивното производство на всички свидетели, разпитани в досъдебното
производство, а всъщност били разпитани само свидетелите, поддържащи обвинителната теза,
но не и тези свидетелстващи в подкрепа на защитната позиция – П., Ч., Б.; че анализът във
въззивното решение на показанията на свидетелите П. и Ч. е превратен и непълен, което е в
1
нарушение на чл. 13 и чл. 14 НПК; че показанията на свидетелката М. по отношение на факта
за установената концентрация на алкохол в кръвта, са анализирани непълно и без отчитане на
обясненията на осъдения и релевираните от него възражения за нарушения на нормативния
ред за установяване на алкохол в кръвта; че въззивният съд неоснователно е отказал да
назначи графическа експертиза на протокола химическа експертиза № 28/11.1.2017 г. (л. 22 от
досъдебното производство), с което е допуснал процесуално нарушение, довело до погрешно
установяване на фактите по делото и до нарушено право на защита на осъдения; че
въззивният съд не е анализирал свидетелските показания обективно, пълно и безпристрастно,
като е допуснал логически грешки в оценката на гласните доказателства, избирателност и
еднопосочност; не са обсъдени противоречията в показанията на свидетелите А. и М.; липсва
доказателствен анализ от въззивния съдебен състав на представените от осъдения 5 броя
визуални записа от информационната система Google карти, който би довел до извод за
недостоверност на показанията на свидетеля А..
В искането се отправя молба за възобновяване на наказателното производство по
ВНОХД № 2376/2019 г. на Софийски градски съд, НО, 7 въззивен наказателен състав, за
отмяна на постановеното решение № 430/3.7.2020 г. и за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Осъденото лице И. Б. се явява в съдебно заседание пред апелативния съд. Заявява, че
поддържа депозираната лично от него молба за възобновяване на наказателното производство
по ВНОХД № 2376/2019 г. на СГС. Твърди, че не е извършил престъплението, за което е
осъден, а предходните съдебни състави са допуснали множество нарушения, които не са им
позволили да достигнат до разкриване на обективната истина. Отправя искане за уважаване на
молбата за възобновяване на наказателното производство и в този смисъл се надява на
правилно и справедливо решение.
В съдебно заседание представителят на САП изразява становище за неоснователност на
молбата за възобновяване на наказателното производство. Счита, че не са налице основанията
на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК; че деянието, за което е осъден Б. е доказано от обективна и
субективна страна; че след предходното възобновяване на делото и връщането му за ново
разглеждане, новият състав на въззивния съд е изпълнил всички указания, дадени от САС –
извършено е всеобхватно въззивно съдебно следствие, а решението на съда е подробно
мотивирано. В този смисъл прокурорът моли да се остави без уважение молбата за
възобновяване.
Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено
следното:
Искането на осъдения И. С. Б. е допустимо - подадено от процесуално легитимирана
страна по чл. 420, ал. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу
акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество – искането е неоснователно.
С присъда от 17.4.2018 г., постановена по НОХД № 2466/2018 г., Софийският
районен съд, НО, 7-ти наказателен състав, се е произнесъл по обвинението на И. С. Б. за
извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като го осъдил на една година
лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК
изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок за три
години. На основание чл. 343г НК съдът е наложил на подсъдимия Б. наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила,
2
като на основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднал времето, през което е било отнето
свидетелството за правоуправление по административен ред.
Присъдата на СРС по НОХД № 2466/2018 г. по описа на същия съд била обжалвана
от защитника на подсъдимия пред СГС, като с решение № 1302 от 18.12.2018 г. по ВНОХД
№ 4540/2018 г. въззивният съд на основание чл. 338 от НПК я потвърдил.
По искане на главния прокурор и по молба на осъдения е образувано НД № 430/2019
г. по описа на САС, НО, 1 състав за възобновяване на наказателното производство по
ВНОХД № 4540/2018 г. на СГС, НО, 12 въззивен състав. С решение № 218/28.5.2019 г. САС,
НО, 1 състав е възобновил наказателното производство по ВНОХД № 4540/2018 г. на СГС,
НО, 12 въззивен състав, отменил е постановеното по въззивното производство решение и е
върнал делото на СГС за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на въззивното
производство. В отменителното решение са дадени най-общо указания за пълен и обективен
анализ на доказателствата и конкретно на обясненията на подсъдимия и в случай на
необходимост за допускане на нови доказателства за факта на релевантната концентрация на
алкохол в кръвта на водача на превозното средство.
При новото разглеждане на делото от въззивния съд – СГС, НО, 7 въззивен състав, е
проведено съдебно следствие, при което са разпитани свидетели, допусната е
съдебномедицинска експертиза, чието заключение е прието в съдебно заседание след
разпита на вещото лице. С решение № 430/3.7.2020 г. по ВНОХД № 2376/2019 г. съдът е
изменил присъдата на СРС по НОХД № 2466/2018 г., като е намалил размера на наказанието
лишаване от свобода от 1 година на 4 месеца и размера на наказанието глоба от 200 лева на
150 лева, осъдил е подсъдимият да заплати направените във въззивното производство
съдебни разноски и е потвърдил присъдата в останалата й част.
САС намира, че при посочените данни не са налице предпоставките за възобновяване
на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Възраженията в искането за възобновяване обхващат касационното основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 НПК, като подробно се описват нарушения, допуснати от въззивния съд при
оценката на свидетелските показания, довели до превратност на изводите по фактите, както
и се поддържат нарушения на правото на защита, свързани с отказа на съда да допусне
графическа експертиза и липсата на анализ във въззивното решение на представените от
защитата 5 броя визуални записа от информационната система Google карти.
САС не установи наличието на процесуални нарушения при първоинстанционното
разглеждане на делото, които да са били пропуснати от въззивната инстанция при
постановяване на решението по ВНОХД № 2376/2019 г. по описа на СГС, нито такива,
които да се били допуснати при втората въззивна проверка.
Претенциите на искателя срещу осъществения от съдебните инстанции
доказателствен и правен анализ са неоснователни. СРС е оценил доказателствените
материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал.
5 НПК. В процесуалната му дейност липсват пороци, които да доведат до съмнителност на
приетата фактология. В обхвата на въззивната проверка, определен от разпоредбата на чл.
314 НПК, СГС е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда и то, след
проведено въззивно съдебно следствие и собствен анализ на всички доказателствени
материали и пълноценно изясняване на отправените от подсъдимия Б. и защитника му
възражения за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд
във връзка с обективната съставомерност на деянието.
По съществото на обвинението е прието, че на 10.1.2017 г., малко преди 22:50 часа
свидетелят В. А. отишъл с лек автомобил марка „Рено”, модел „Сценик” с ДК № *** да
3
вземе свидетелката М., с която живеел на семейни начала, от местоработата й – китайски
ресторант „Двата лъва”, намиращ се в гр. ***, ул. „***” № 90, където работела като
управител. По това време валял обилен сняг, а температурите били ниски – минус 10 – 11
градуса по Целзий.
Свидетелят А. спрял лекия автомобил от другата страна на улицата срещу ресторанта
пред входа на гаражите, където подсъдимият Б. паркирал своето превозно средство.
Свидетелката М. се качила в автомобила при А.. Междувременно свидетелят А. решил да
закупи безалкохолни напитки и цигари от близкия денонощен магазин, поради което слязъл
от превозното средство, като оставил двигателя включен. След няколко минути той се
върнал и оставил покупките в автомобила. В този момент до него се приближил лек
автомобил марка „Ландровер”, модел „Рейндж Ровер” с ДК № ***, управляван от
подсъдимия Б., който се движел в посока от ул. „Гео Милев” към ул. „Боян Магесник”.
Водачът бил сам в превозното средство.
Лекият автомобил, управляван от подсъдимия спрял в непосредствена близост до
автомобила на А., така че той не можел да напусне мястото. Започнало пререкание между
подсъдимия и свидетеля. А. помолил Б. да отмести превозното си средство, но последният
отказал. Свидетелят заявил, че ще сигнализира органите на реда. Когато подсъдимият слязъл
от автомобила си А. видял, че движенията му са некоординирани и поради това
предположил, че е употребил алкохол. Свидетелят също слязъл от автомобила си и се
обадил на тел. 112 в 22:50 часа от мобилния си телефон. В проведения разговор (чието
съдържание е установен посредством техническа експертиза по протокол № 982/2017 от
6.12.2017 г. на представения от „НС 112” запис) А. заявил, че на ул. „***” в гр. ***, джип
„Рейндж Роувър” с ДК № *** е спрял до неговия автомобил и му пречи да излезе, като
водача на джипа и видимо пиян.
Обаждането на тел.112, проведеният разговор, както и цялата ситуация била
възприета от свидетелката М., тъй като прозорецът на автомобила, в който се намирала бил
отворен.
След като чул разговора с оператора на тел. 112 подсъдимият се качил отново в
автомобила си и го преместил. Докато чакал да пристигне полицейски автомобил,
подсъдимият провел телефонен разговор с неустановено по делото лице, след което взел
лопата от подземния паркинг и започнал да почиства подхода към гаража. Видимост към
действията му имал свидетелят А., който не видял в този момент Б. да употребява алкохол.
На мястото пристигнали полицейските служители от 1 РУ на СДВР – свидетелите
Щ., И. и М., като в този момент подсъдимият бил извън лекия си автомобил и не разчиствал
сняг. Полицаите поискали съдействие от ОПП-СДВР, като вследствие на това пристигнали
свидетелите Н. и Ш. от Пътната полиция. Подсъдимият бил изпробван с техническо
средство алкотест Дрегер 7410 + с № ARSM 0056 в 23:45, като уредът отчел 1,32 промила
алкохол в издишания въздух. Резултатът бил видян от подсъдимия, който заявил, че не той,
а съпругата му е управлявала автомобила. Срещу Б. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 451900/10.1.2017 г. Полицейските служители издали на
подсъдимия талон за медицинско изследване № 04299643, връчен му в 00:10 часа на
11.1.2017 г., след което бил съпроводен до МБАЛ „св. Анна” за вземане на кръвна проба. В
00:32 часа на 11.1.2017 г. бил съставен протокол за медицинско изследване от д-р Русева,
която отразила, че лицето е заявило, че е употребило алкохол (водка) около 150 гр., около
23:00 часа, че е със запазена координация, ясно съзнание, с възбудено поведение, без
абстинентни явления.
Подсъдимият бил задържан и освободен на 11.1.2017 г. в 12:50 часа, а с решение №
2541/18.4.2017 г. на АССГ заповедта за задържане била отменена като незаконосъобразна.
4
С протокол за химическа експертиза № 28/11.1.2017 г. свидетелката М. удостоверила,
че концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия към 00:32 часа на 11.1.2017 г. била 1.3
промила.
Със заповед № 17-4332-000094/12.1.2017 г. на подсъдимия временно било отнето
свидетелството за управление на моторно превозно средство.
Според заключението на съдебномедицинската експертиза, извършена от клиничния
токсиколог д-р М., при определено количество алкохол в кръвта на подсъдимия към 00:32
часа на 11.1.2017 г. в размер на 1.3 промила, при използване на метода на Видмарк, кръвната
концентрация към 22:50 часа на 10.1.2017 г. би била 1.56 промила при среден темп на
елиминация и 1.47 промила при минимален темп на елиминация.
В този смисъл градският съд е изложил самостоятелни констатации по релевантните
факти, а не се е доверил безкритично на първата инстанция и отразеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт от прокурора. Изложената във въззивното
решение фактология на деянието е пълна и задълбочена и е резултат от самостоятелната
дейност на въззиввната инстанция по оценка на надлежно събрания по делото
доказателствен материал. Обстойни доводи са изложени във въззивното решение и относно
основния спорен момент по случая, касаещ твърденията на искателя за това, че не той е
управлявал автомобила, а неговата съпруга както и че фактите по случая са установени
едностранчиво и поради това невярно.
Следва да се подчертае, че въззивният съд е изпълнил отговорно и задълбочено
задължението си по чл. 13 и чл. 14 НПК и като съд по фактите е провел въззивно съдебно
следствие, а след това в постановения съдебен акт е извършил подробен и обоснован анализ
и оценка на всички надлежно събрани доказателствени материали – както тези от първата
инстанция, така и тези в рамките на второинстанционното производство. Освен това СГС е
изпълнил и дадените указания с предходното решение на САС по реда на чл. 422 и сл. НПК
– осъществил е подробна оценка на обясненията на подсъдимия, като ги е съпоставил с
останалите доказателства, допуснал и приел е съдебномедицинска експертиза, чието
заключение установило по несъмнен начин концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия към момента на деянието. При формиране на вътрешното си убеждение по
фактите, съставът на градския съд е съобразил действителното съдържание на отделните
доказателства, извършил е подробна и добросъвестна съпоставка на всеки един
доказателствен източник при стриктно съблюдаване на правилата на процесуалния закон и
формалната логика. В този смисъл не е налице превратност или едностранчивост на
осъществения от въззивния съд доказателствен анализ.
Като се имат предвид посочените съображения, САС приема следното по
конкретните възражения на искателя:
1. Не е налице порок в решението на въззивния съд, извеждан от твърдението на
искателя, че градският съд фактологично невярно е посочил, че е провел разпит във
въззивното производство на всички свидетели, разпитани в досъдебното производство, а
всъщност били разпитани само свидетелите, поддържащи обвинителната теза, но не и
тези свидетелстващи в подкрепа на защитната позиция – П., Ч., Б..
Видно от съдебното решение – л. 109 гръб от съдебното дело по ВНОХД № 2376/129 на
СГС, съдът е посочил, че е провел повторен разпит на всички свидетели от досъдебното
производство, като по този начин е изпълнил указанията на предходния състав на САС, който
е постановил възобновяване на наказателното производство. Вярно, е че това не отговаря на
действителното положение, доколкото съдът е провел повторен разпит на полицейските
служители – свидетелите Щ., И., М., Н. и Ш., разпитал е свидетелите очевидци на деянието
В. А. и М. М., разпитал е свидетелката М., провела химическото изследване на кръвната проба
5
на подсъдимия. Съответно не са разпитани повторно свидетелите П., Ч. и Б.. Така
констатираната неточност в решението по никакъв начин не се е отразила на
законосъобразността и пълнотата на проведеното пред втората инстанция съдебно следствие.
Същественото е, че показанията на свидетелите П., Ч. и Б. са били надлежно обсъдени и
съпоставени с останалите доказателствени материали по делото, а и не е съществувала
необходимост от повторния им разпит, доколкото приобщените протоколи за разпита им от
първоинстанционния съд, по реда на чл. 373, ал. 1, вр. с чл. 283 НПК, са пълни и съдържат
отговори на всички относими към предмета на делото въпроси. Още повече, че в голяма
степен обемът на проведеното въззивно следствие е предопределен от указанията на САС в
предходното решение по възобновяване, а те, както се установява от материалите по делото,
са били изпълнени надлежно и добросъвестно от състава на градския съд.
2. Неоснователно е възражението на искателя, че анализът във въззивното решение
на показанията на свидетелите П. и Ч., Б. е превратен, непълен и поради това е в
нарушение на чл. 13 и чл. 14 НПК. Във въззивното решение – л. 115 гръб – 116 от
съдебното дело на СГС, съдът е изложил подробни и последователни съображения защо
не приема за достоверно казаното от тримата свидетели. Извършен е конкретен анализ
на свидетелските показания на тримата свидетели, като съдебният състав е откроил
фактическите противоречия и несъответствия в показанията на тези свидетели относно
времето на инкриминирания инцидент и лицата, които са присъствали. Съответно съдът
се е мотивирал защо приема показанията на тези свидетели за опровергани от другите
приети за достоверни доказателствени материали по делото. При осъществения
доказателствен анализ не са допусни логически грешки и показанията са тълкувани
според техния действителен смисъл, поради което не е налице поддържаната от
искателя превратност в оценката на коментираните гласни доказателствени средства.
3. Неоснователно е отправеното възражение в искането, че показанията на
свидетелката М. по отношение на факта за установената концентрация на алкохол в
кръвта, са анализирани непълно и без отчитане на обясненията на осъдения и
релевираните от него възражения за нарушения на нормативния ред за установяване на
алкохол в кръвта.
Събраните по делото доказателства (разпита на свидетелката М. и приложените
писмени доказателства) несъмнено установяват, че процедурата по вземане, съхранение и
изследване на кръвната проба на осъдения е била спазена и отчетеният резултат е напълно
достоверен. Както при вземането на кръвната проба, така и при нейното съхранение, са
взети предвидените в чл. 13 и чл. 14 от Наредба № 30/2001 г. мерки, които гарантират
достоверността на проведеното впоследствие химическо изследване.
Следва да се отбележи, че след извършване на деянието е последвала нормативна
промяна, изразяваща се в отмяна на Наредба № 30/2001 г. с приетата и влязла в сила на
29.09.2017 г. заместваща я Наредба № 1. Това обстоятелства не се отразява на констатациите
на решаващите инстанции, тъй като в новия нормативен акт са предвидени норми съответни
на тези, съдържащи се в чл. 11 – чл. 15 от отменената Наредба № 30/2001 г.
Освен липсата на нарушения на реда за изследване на алкохол в кръвта на осъдения,
които да поставят под основателно съмнение достоверността на крайния резултат,
съдилищата по фактите са изследвали и защитната позиция на И. Б.. Основателно въззивния
съд е приел, че доказателства за това той да е продължил да употребява алкохол докато
изчаква полицаите, не са налице. В това отношение градският съд е изложил убедителни
мотиви за невъзприемане на защитната версия на осъдения, доколкото в нейна подкрепа не
6
е налице нито едно друго доказателството по делото.
Освен недоказаност на твърденията на осъдения за продължаващ прием на алкохол и
до изчакване на идването на полицаите, съдилищата са коментирали и заключението на
съдебномедицинската и токсикологична експертиза, което в пълнота изяснява релевантните
за делото факти. Според обсъжданото доказателствено средство, изпълняващо и указанията
в отменителното решение на САС, при определено количество алкохол в кръвта на
подсъдимия към 00:32 часа на 11.1.2017 г. в размер на 1.3 промила, при използване на
метода на Видмарк, кръвната концентрация към 22:50 часа на 10.1.2017 г. би била 1.56
промила при среден темп на елиминация и 1.47 промила при минимален темп на
елиминация. Това означава, че същественият съставомерен факт за концентрацията на
алкохол в кръвта на осъдения Б. е несъмнено установен.
4. Неоснователно е и възражението, че въззивният съд неоснователно е отказал да
назначи графическа експертиза на протокола химическа експертиза № 28/11.1.2017 г. (л.
22 от досъдебното производство), с което е допуснал процесуално нарушение, довело до
погрешно установяване на фактите по делото и до нарушено право на защита на
осъдения. Съдът подробно е обсъдил (л. 114 от съдебно дело на СГС) защо показанията
на свидетелката М. и писмените доказателства безспорно установяват липсата на
пороци в съставения и подписан от свидетелката документ – Протокол за химическа
експертиза № 28/11.1.2017 г. Доколкото самата М. е потвърдила подписа си и не са
налице основателно съмнение в авторството на документа, СГС законосъобразно е
отказал да назначи графическа експертиза. Съдът не е задължен да уважава всички
искания на страните за допускане на доказателства, а доколкото е изложил съответни и
убедителни съображения за своя отказ, градският съд не е ограничил правото на защита
на осъдения, нито е допуснал процесуално нарушение, което до е довело до непълнота и
неяснота на фактите по делото.
5. САС счита за неоснователно поддържаното в искането оплакване, че въззивният
съд не е анализирал свидетелските показания обективно, пълно и безпристрастно, като е
допуснал логически грешки в оценката на гласните доказателства, избирателност и
еднопосочност; не са обсъдени противоречията в показанията на свидетелите А. и М..
В мотивите на въззивното решение СГС е осъществил пълна и задълбочена оценка на
цялостния доказателствен материал – изследвал е достоверността на всяко доказателство
поотделно и в съпоставка с останалите. Подробно са анализирани обясненията на осъдения и
противостоящите им показания на свидетелите А. и М. – л.111 гръб – л. 116 от съдебното дело
на СГС. Съставът на СГС обосновано и без логически грешки е обсъдил гласните
доказателствени средства, като и откроил всички противоречия и несъответствия, както за
поведението на осъдения Б. и възприятията на А. и М., като е изложил убедителни и пълни
съображения за възприемането на показанията на свидетелите – очевидци на деянието и за
игнорирането на обясненията на осъдения и приемането им като изцяло защитна версия
относно съществения въпрос за авторството на деянието.
6. Настоящият състав на апелативния съд счита за неотносим довода, развит в
искането за възобновяване, за липсва на доказателствен анализ от въззивния съдебен
състав на представените от осъдения 5 броя визуални записа от информационната
система Google карти, който би довел до извод за недостоверност на показанията на
свидетеля А.. Представените по делото визуални записи, представляващи копия от
7
информационната система Google карти разкриват картини от мястото, на което живее
осъденият, но не и от инкриминираните събития. Визуалните записи нямат отношение
към конкретното деяние, доколкото видимостта на свидетеля А. към мястото, на което
се е намирал Б. и неговото поведение се установява от показанията на самия свидетел,
подкрепени от тези на свидетелката М.. Освен това видимостта в конкретния момент –
около 22:50 часа на 10.1.2017 г. е била в зависимост и от много други фактори – тъмната
част на денонощието, наличието на снеговалеж, ръст и местоположение на свидетелите,
които няма как да бъдат променени от сочените от осъдения визуални записи от
информационната система Google карти.
С оглед изложените съображения може да се обобщи, че при разкриването на
фактическата обстановка по делото не са допуснати съществени непълноти, нито се
констатират основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти.
Задълженията на СРС и СГС по установяване на обективната истина са изпълнени
отговорно, като картината на деянието е разкрита в обем, необходим и достатъчен за
правилното решаване на делото. Щом относимите към предмета на доказване обстоятелства
са установени съобразно процесуалните правила, вътрешното убеждение на предходните
инстанции е правилно формирано и САС не разполага с процесуална възможност да го
променя или замества.
Доколкото искателят не релевира касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3
НПК, САС не следва да изследва въпроса за приложение на материалния закон и за
справедливостта на наложеното на осъдения наказание, тъй като съдът по възобновяването е
обвързан от посоченото в искането, а не извършва цялостна и пълна проверка на
законосъобразността на влязлото в сила въззивно решение.
Посочените доводи обуславят неоснователност на искането на осъдения И. Б. за
възобновяване на посоченото наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 425 НПК Софийският апелативен
съд, наказателно отделение, ІІ състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Б. за възобновяване на
ВНОХД № 2376/2019 г. по описа на Софийския градски съд, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5
от НПК.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране, а за постановявавето
му да се уведомят искателя И. Б. и САП.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
9