Р Е Ш Е Н И Е
№ 255
гр. Враца, 19
.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВРАЦА, VI–ти
състав, в публично съдебно заседание на 29.06.2023 г. / двадесет и девети юни
две хиляди двадесет и трета година/ в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при участието на
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело №203
по описа за 2023 г. на АдмС-Враца и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/, във вр. с чл.198, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на л/св. Б.Д.М.,***,
против ЗАПОВЕД №Л-970/29.03.2023г.
на Началника на Затвора-Враца. С жалбата се изразява несъгласие относно
настаняване на лицето в общи помещения, поради регистрирани мед.документи за
заболяване. Иска се да се анулира заповедта, в частта „Настанявам …..в общи
помещения“.
В съдебно заседание жалбоподателят, л/св. Б.М. участва чрез видеоконферентна връзка със
Затвора – Враца, поддържа жалбата. Излага
съображения за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част. Иска отмяна
на заповедта и разглеждане на иска в производството. Моли за присъждане на
разноски от 29.03.2023г. до днешна дата, обезщетение в размер на 3500 лева.
Ответникът – Началник
на Затвора – Враца в с.з. се представлява от ю.к. Г.Х. Моли за решение, с което
да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Аргументи за това са
изложени в представено по делото писмено становище.
Административният съд, като се запозна с доводите на страните,
доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно
разпоредбата на чл.168 АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, адресат на акта и в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Видно от данните по
преписката жалбоподателят Б.М. изтърпява наказание „Доживотен затвор“, наложено
по НОХД № 180/2001 г. по описа на
Окръжен съд - Русе при първоначален
специален режим. С решение на комисията по чл.17 от ЗИНЗС (отм.),
режимът е заменен от специален на строг.
От приложените по преписката писмени
доказателства е видно, че по отношение на жалбоподателя Б.М. е изготвен доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди по
чл.155 ЗИНЗС от ИСДВР на 15.03.2023г. В същия е направена
подробна оценка на л/св. като е посочено,
че отчетения риск от вреди е среден, М.
с цялото си поведение очертава тенденция към положителна промяна. Изготвена е експертна оценка на актуалното
психично и емоционално състояние на Б.М., съгласно чл.198, ал.5 ЗИНЗС, в която е описано подробно актуалното психично и емоционално състояние на
жалбоподателя.
Дадено е становище от началник сектор „СДВР“ на 20.03.2023г., в
което въз основа на посочените в него факти и обстоятелства е посочено, че л/св. Б.М. отговаря на
изискванията за настаняване в общи помещения с останалите лишени от свобода и е
предложено да бъде издадена заповед на основание чл.198,ал.5 ЗИНЗС.
Дадено е и становище от
зам. началник „РНОД“ при Затвора-Враца на 21.03.2023г., в което становище
са отразени съответните обстоятелства, въз основа на които е посочено, че е налице положителна промяна от л/св. М. в
цялостното поведение при изпълнение на наказанието. Със становището е
предложено на основание чл.198,ал.5 ЗИНЗС да бъде издадена заповед за
настаняването на жалбоподателя в общи помещения с останалите лишени от свобода
и да участва във всички дейности заедно с тях.
Приложено е и препланиране на присъдата на
л/св. Б.М. от 29.09.2022г., подписано от ИСДВР и М. без коментари.
С декларация от л/св. Б.М. ***.2023г. същия е
декларирал, че по здравословни причини и връзки от различно естество и аспекти не желае да бъде в общи помещения с
други л/св., както и че желае да е във 117 килия именно от здравна гледна точка
и няма да има претенции пред съд във вр. с това помещение.
Въз основа на изпълнената административна
процедура и становищата, приложени по административната преписка, е издадена
оспорената в съдебното производство Заповед №Л-970/29.03.2023г.
на Началника на Затвора-Враца, с която на основание ч.198, ал.5 ЗИНЗС е
наредено настаняване на л/св. Б.М. в
общи помещения с останалите лишени от свобода и да участва във всички дейности
заедно с тях. Административният орган е изложил обстоятелства, въз основа на които е приел,
че с цялостното си поведение л/св. М. очертава тенденция към положителна
промяна. Евентуалното настаняване в общи помещения с останалите лишени от
свобода и възможността да участва в колективни мероприятия, ще бъде важна
стъпка за съхранение на личността, изграждане на по-ефективни комуникативни
умения и емпатични способности и преодоляване на негативни ефекти от дългогодишната
принудителна изолация и монотония. Заповедта е оспорена от М., в частта по
отношение на настаняване в общи помещения и се иска анулиране на заповедта в
тази й част.
По делото от
страна на жалбоподателя М. са представени документи–експертно решение от 2016г.,
2019г. и 2022г., протокол на медицинска комисия,амбулаторен лист от 2011г.,
2015г., 2016г.,2018г., резултати от образно изследване от кабинет по компютърна
томография на Първа частна „МБАЛ“ ЕООД гр.Враца от 2016г.
От страна на жалбоподателя по делото е депозирана и искова
молба, с която е поискано да се разгледа и иск срещу ГДИН за сума от
120 000 лева, като в с.з. жалбоподателя изрично заяви, че така
депозираната молба иска да бъде разгледана в настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Оспорената
Заповед № Л-970/29.03.2023 г. е издадена от материално и
териториално компетентния административен орган по смисъла на чл.198,
ал. 5 ЗИНЗС – Началник на Затвора-Враца. Издадена е в
изискуемата от закона писмена форма, като в нея е посочено материалноправното
основание, както и фактическите обстоятелства, въз основа на които
административният орган е приел, че л/св
Б.М. следва да бъде настанен в общи помещения с останалите лишени от свобода. Изложените в заповедта
мотиви са достатъчни за да се възприеме административното решение. Освен това същите се извличат и
от становища на лицата по чл. 198, ал.1 ЗИНЗС, на които
органът се позовава, което е допустимо съгласно разрешението, дадено в ТР № 16
/ 31.03.1975 г. на ОСГК, на ВС, според което няма пречка мотивите да се
съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта и когато този
документ е съставен с оглед предстоящото издаване на акта.
При извършената
проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Обжалваната заповед е издадена и в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
С протокол на
комисията по чл.17 ЗИНЗС (отм.),
режимът на изтърпяване на наказанието на л/св. е заменен от специален на строг.
Съгласно разпоредбата
на чл.198, ал. 5 ЗИНЗС, поставените на строг режим осъдени на доживотен затвор
и на доживотен затвор без замяна може да се настаняват с мотивирана заповед на
началника на затвора в общи помещения с останалите лишени от свобода и да
участват във всички дейности заедно с тях.
От тази нормативна
регламентация следва извод, че преместването на тази категория лишени от
свобода в общи помещения с останалите лишени от свобода е законова предвидена
възможност, която се преценява конкретно за всяко осъдено лице, след
съобразяване със становищата на длъжностните лица по чл.198, ал.1 ЗИНЗС,
относно поведението на изтърпяващия присъда доживотен затвор и доживотен затвор
без замяна. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна
предпоставка, обуславяща изменение на мястото на изтърпяване на наказанието, е
предоставена изцяло на решаващия административен орган, който действа в
условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка преценката на
административния орган е по целесъобразност, която съдът няма правомощия да
контролира и съответно е изключена от съдебен контрол. Съгласно чл.169 АПК при оспорване на акт, издаден при условията на оперативна
самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на
административния акт. В случая тези изисквания са спазени.
От съдържанието на
обжалваната заповед е видно, че за извършената от решаващия административен
орган преценка на поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване на
наказанието изцяло са възприети констатациите, съдържащи се в представените
становища на съответните длъжностни лица по чл.198,
ал.1 ЗИНЗС. Въз основа на тези становища, изготвени при отчитане и анализ
на данните относно поведението на лишения от свобода и от изпълнението на
присъдата, е формиран извод, че са налице основанията за издаване на заповед по
чл.198,ал.5 ЗИНЗС и същите са обусловили
формираното от Началника на Затвора – Враца
вътрешно убеждение за наличие на предпоставките за настаняване на л/св. Б.М. в общи помещения с останалите лишени от
свобода и участието му във всички дейности заедно с тях.
Обстоятелството, че лишеният от свобода е декларирал, че не желае да бъде настанен в
общи помещения, което се подържа и в жалбата е без значение за преценката на
неговото поведение, тъй като това обстоятелство само по себе си не е основание
да се приеме, че не са налице основанията
за издаване на заповедта.
По изложените съображения съдът приема, че административният орган е
извършил преценка на относимите факти и обстоятелства, свързани с издаване на
заповедта, в резултат на които обосновано е приел, че са налице условията за такова
настаняване, като правилността на това решение, както бе пояснено по-горе е
извън обхвата на съдебната проверка. В рамките на дискреционната власт на
административния орган е да прецени по целесъобразност, дали лицето може да
бъде преместено в общи помещения с останалите лишени от свобода и да участва
във всички дейности заедно с тях или не, като тази негова преценка е основана
на закона и следва да бъде зачетена. В случая органът разполага с оперативна
самостоятелност, действал в пределите на тази оперативна самостоятелност и е
мотивирал преценката си като е постановил законосъобразен акт.
По отношение на искането на жалбоподателя за присъждане на обезщетение в
размер на 3500 лева /без значение дали се касае за имуществени или
неимуществени вреди/, което искане е заявено в с.з. същото следва да се остави
без уважение, тъй като производството е образувано по оспорване на
горепосочената заповед и с първоначалната жалба не е предявено искане за
заплащане на обезщетение в посочения от жалбоподателя размер. Следва да се
посочи, че производството по оспорване на заповедта и производството по искане
за обезщетение са отделни производство, при които се конституират различни
страни и се провеждат по по различен ред, предвиден в съответната правна
норма от закона. В този смисъл следва да се посочи, че депозираната по делото
от жалбоподателя искова молба няма как да бъде разгледана в настоящото
производство, въпреки заявеното желание от жалбоподателя. Предмет на делото е
заповед на Началника на Затвора-Враца,която е оспорена от жалбоподателя с депозираната
от него жалба и по която е образувано производството. По съществото си
депозираната последваща искова молба по делото за заплащане на обезщетение от
страна на жалбоподателя, която същия желае да бъде разгледана в настоящото
производство представлява предявен иск
за обезщетение, който следва да бъде
разгледан в отделно производство, а не в настоящото производство. Двете производства са различни и
законодателя е предвидил различен ред за тяхното предявяване.
По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна,
а оспорената заповед следва да се потвърди, като законосъобразна.
При този изход на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат
разноски.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл.198,
ал. 2 ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на л/св. Б.Д.М. против Заповед № Л-970/29.03.2023
г. на Началника на Затвора – Враца, в частта с която същият е настанен в общи помещения с
останалите лишени от свобода.
Решението е окончателно и не подлежи на оспорване, на основание чл. 198, ал. 2, изр. второ ЗИНЗС.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМ. СЪДИЯ: