Решение по дело №1855/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от К. Б. Н., с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. П. Н. от АК - Бургас, против ЗППАМ № 24-0320-000268 от 21.08.2024 г. издадена от полицейски инспектор в РУ -Поморие, ОД МВР Бургас. С оспорената заповед, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца“. Наведени са доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Сочи се, че водач на автомобила е бил друго лице, а именно К. П., а жалбоподателят е стоял на предната дясна седалка, когато са спрени от полицейски автомобил и полицаите са поискали документи за проверка. При излизане от МПС от пасажерското място излиза К. Н., а приятелят му К.- от вратата на водача. Признава се факта, че К. Н. е отказал да бъде тестван за установяване употреба на алкохол с техническо средство, но причината за това е, че не е бил водач на превозното средство към онзи момент. Твърди се, че адресатът на наложената ПАМ е определен неправилно. Заповедта е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон. По същество се прави искане за отмяна на заповедта.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и се представлява от процесуален представител- адвокат П. В. от АК-Бургас, преупълномощен от адвокат П. Н. от АК-Бургас. Поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорената заповед. Ангажира гласни доказателства.

Ответникът- полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас, РУ-Поморие, редовно уведомен, се явява лично в първото открито заседание и оспорва жалбата, като неоснователна. Представя административната преписка. Заявява, че служебният автомобил, с който са изпълнявали задълженията си служители на РУ на 21.08.2024г. няма монтирана техника за видеонаблюдение. Служителите са имали на разположение един брой видеокамера, която е персонална и са стартирали записа от момента на проверката при спрял автомобил на жалбоподателя. Заявява, че от записите, с които се е запознал по повод извършена от своя страна проверка, от вратата на водача на проверявания автомобил е излязъл К. П., а от предната дясна страна /пасажерското място/ е излязъл К. Н.. Сочи се, че по време на разминаване на двата автомобила, когато актосъставителят Г. е видял лицето на водача, управлявал процесния автомобил, камерата не е била включена.

Видно от вписване върху процесната заповед (заверен препис на л.9), същата е връчена на жалбоподателя лично, срещу подпис на 21.08.2024г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 04.09.2024г., поради което е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК. Оспорването е направено от лице, което е адресат на административния акт, съответно има правен интерес от оспорването на неблагоприятен за него акт, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. Следователно, жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:

Относно установените по делото факти:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 21.08.2024г. около 01 часа в [населено място] полицейските служители Г. Г. и В. В. са изпълнявали задълженията си, като са извършвали обход със служебен автомобил. Движейки се с по ул.“Слънчев бряг“ забелязали приближаващ срещу тях друг лек автомобил „Алфа Ромео 147“, който „криволичел по пътното платно“ и се движил с „включени само габаритни светлини“. При приближаването на автомобила, от страна на водача на служебния автомобил- Г. Г. са предприети действия за спиране на насрещно движещото се МПС, с подаване на стоп-палка /по образец на МВР/, през прозореца на полицейския автомобил. При изравняване на двете насрещно движещи се МПС, прозорците на водачите са били отворени, при което свидетелят Г. възприел ясно образа на водача, който разпознал като лицето К. Н.. Последният е установен преди време да управлява същия автомобил под въздействие на наркотични вещества. Когато погледите на свидетеля Г. и водача на другия автомобил /К. Н./ се пресрещнали, Н. имал „притеснен вид“. На предната дясна седалка стояло друго лице- свидетелят К. П.. Св. Г. заявява, че водачът Н. не се подчинил на разпореждането да спре движението на автомобила и продължил да се движи, като сменил направлението и продължил по ул.„Шейново“, ускорявайки скоростта на движение. В. Г. предприел необходимата маневра и последвал другият автомобил, който на ул. „Шейново“ пред дом № 6 спрял, но преди това докато се движил един-два пъти намалявал скоростта си почти до спиране. Полицейският служител отворил вратата на служебния автомобил, за да пристъпи към проверка, но другият автомобил потеглил. Движил се около 7-8 метра и спрял в пълен покой. Двамата служители излезли от своя автомобил и пристъпили незабавно към проверка, като се приближили от двете страни на проверяваното МПС, а в този момент забелязали, че лицата вътре си сменят местата. След това отворили вратите на проверяваното превозно средство и разпоредили на лицата да излязат, като от лявата страна /на водача/ излязъл К. П., а от дясната излязъл К. Н..

При извършената проверка, лицето, което полицейските служители възприели като водач на автомобила- К. Н. отказал да бъде тестван за установяване употреба на алкохол, с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с посочен фабричен номер. Издаден е и съответен талон медицинско изследване № 0153035, съставен в 1.20 часа на 21.08.2024г., но видно от отразеното в документа К. Н. е отказал да го получи и подпише, удостоверено с подписа на друг свидетел- служител на МВР. Съставен е и акт за установяване на административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Съставеният акт за установяване на нарушение /л.10 от делото/ удостоверява, че е изготвен на същата дата при извършване на проверката, за нарушение по чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП, а именно за отказ на водача К. Н. да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, като не е изпълнил и даденото предписание за предоставяне и изследване на кръвна проба. Видно от съдържанието на АУАН, лицето е отказало да го подпише, към момента на изготвянето, а след това е дописан саморъчно изписан текст „На 21.08.2024г., 15.00 часа получих препис от АУАН“.

На 21.08.2024г. е издадена процесната оспорена по делото заповед.

При издаване на оспорената по делото заповед, ответният административен орган наложил на водача ПАМ, съгласно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.

В съдебното производство освен актосъставителя и очевидец на вмененото нарушение, бяха изслушани в качеството на свидетели и лицата К. П. и Т. П., по искане на жалбоподателя.

В показанията си свидетелят К. П. заяви, че на посочената дата -21.08.2024г. е отишъл до [населено място], за да вземе приятеля си К., който бил на гости. Заявява, че през деня К. е оставил неговия автомобил „Алфа Ромео 147“ и К. го е управлявал, след което отишъл до [населено място], за да вземе К.. Приближавайки дома си на ул.“Шейново“ в [населено място] малко преди това видял движещ се зад тях друг автомобил, който „почна да ми пресвятка къси-дълги“, след което заявява, че може и да е ускорил движението на управлявания от него „Алфа Ромео 147“, понеже участъкът бил неосветен и малко се притеснил. Пред дома му било осветено и видял баща му и спрял на улицата пред къщата. След това възприел, че намиращата се отзад кола е бяла на цвят, без надписи и други обозначения, а от нея излезли двама униформени служители на полицията и приближили управляваната от К. кола. Разпоредено им било веднага да излязат от автомобила, след което двамата с К. излезли навън, след което попитали защо ги спират. Последвал обиск, проверка на автомобила. Свидетелят К. П. заявява, че не е възприел движещ се срещу управлявания от него автомобил, друг, в който са били полицаите. Сочи, че за първи път е възприел белият служебен автомобил „Опел Астра“ едва при пристигането пред дома си в [населено място]. Полицейският автомобил не бил обозначен с надписи и стикери, нито имал синя лампа.

Между двамата свидетели /Г. Г. и К. П./ е извършена очна ставка, с оглед съществени противоречия в заявеното от тях относно лицето управлявало автомобил „Алфа Ромео 147“, с рег. № [рег. номер], собственост на К. Н. на инкриминираната дата и място, както и във връзка със заявеното от двамата дали е имало разминаване между двете МПС, съответно дали и кога е подаден сигнал за спиране. Въпреки проведената очна ставка по реда на чл.174 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, всеки от свидетелите поддържа своята версия за случилото се и повтаря вече заявеното по време на разпита в съдебно заседание.

В показанията си другият допуснат свидетел- Т. П. /баща на К. П./ заяви, че при пристигането си пред дома им, автомобилът на К. е бил управляван от неговия син- К., който излязъл от мястото на водача. Пристигналият на мястото полицейски автомобил не е обозначен и не е била с включен светлинен сигнал. Свидетелят сочи, че и двамата /К. и К./ са били облечени с тениски с къс ръкав, тъмни на цвят, като са късо подстригани и са били с брада.

При така установените факти, съдът обосновава следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ от процесния вид (по чл.171, т.1) се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен съгласно т.1.7 на Заповед № 251з-5636 от 10.10.2023г. на Директора на ОДМВР- Бургас, приложена по делото. Административният акт е издаден в предписаната от закона форма и съдържа изискуемите реквизити.

Съдът счита, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е съобразена с посочената в чл.171 цел на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения.

Издаденият административен акт за прилагане на принудителната административна мярка се основава на констатациите при извършена полицейска проверка, обективирани в цитирания Акт за установяване на административно нарушение от 21.08.2024г. Актът първоначално не е връчен на нарушителя, поради отказ на К. Н. да го подпише, но по-късно на същият ден е връчен, с оглед обсъденото по-горе съдържание. Безспорно е по делото, че К. Н. е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с посоченото техническо средство, като не е получил и издаденият талон за медицинско изследване, с аргумента, че не той, а приятелят му К. П. е управлявал автомобила.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля К. П., който е пристрастен, поради близките си отношения с жалбоподателя. От показанията на актосъставителя и редовно съставеният акт за установяване на нарушението, подписан и от другия полицейски служител-очевидец В.В., се установява, че именно К. Н. е управлявал процесното МПС на 21.08.2024г. в [населено място], когато се е движил срещу управляваното от свидетеля Г. превозно средство /служебен автомобил/. Липсват данни и причини, показанията на полицейският служител да не се кредитират с доверие, като обективни и безпристрастни. Фактът, че е познавал по физиономия К. Н. от предходна проверка не означава, че е пристрастен, поради липсата на каквито и да било лични отношения.

Обстоятелството, че служебният автомобил не е бил обозначен с надписи или стикери, съответно, че не е бил със спецален режим на движение няма отношение към предмета на доказване, а именно кое лице е управлявало лек автомобил „Алфа Ромео 147“ в [населено място], навлизайки по ул. „Шейново“ на посочената дата. От коментираните по-горе гласни и писмени доказателства се установява, че това лице е именно адресата на заповедта- К. Н..

Заявеното от другият свидетел Т. П., че двамата /К. П. и К. Н./ са били облечени с тъмни тениски и са били със сходни прически и брада, не опровергава заявеното от свидетеля Г., защото той лично е възприел лицето но водача, по време на движението на превозното средство и го е разпознал конкретно.

Следва да се отбележи, че в настоящото производство могат да се обсъждат само показанията на свидетелите дадени пред настоящия съд /съгласно принципа на устно изслушване и непосредственост/, а липсва основание тези показания да се сравняват с такива дадени пред други органи и съдилища, съответно по други дела, както се предлага с молба на жалбоподателя /постъпила с вх.№ 1307 от 05.02.2025г./, чрез пълномощник на страната, след приключване на последното открито заседание по делото, проведено на 29.01.2025г. В този смисъл, представеният към нея протокол от заседание пред друг съд и по друго дело не може да се цени като доказателство, нито е налице въобще основание за приемането му, което би могло да се извърши само при евентуална отмяна на даденият ход по същество и насрочване на ново открито заседание. Както вече бе посочено, такива предпоставки не са налице и в тази връзка липсват други доказателства, които да се обсъждат.

Липсата на запис от камера по време на движението също не може да опровергае показанията на актосъставителя и констатациите на редовно съставеният АУАН, а успешната размяна на местата между двете лица, при което К. Н. е излязъл от дясната врата /на пасажера/, а К. П. е излязъл от лявата страна /на водача/, при вече спрян автомобил, също не променя констатациите относно водачът, по времето, когато е възприет от служителите на полицията, движили се със служебен автомобил по същата улица. Колкото до това, че автомобилът на полицаите не е бил с надписи или с включен специален режим на движение /синя лампа/, следва да се отбележи, че спирането е осъществено със стоп палка /по образец на МВР/, а не посредством надписи на автомобила или наличие на синя лампа. Освен това, след като добре е възприел „униформените“ при приближаването им към автомобила на осветено място пред дома на К. П., не е имало пречка, водачът до този момент К. Н. да изпълни разпореждането и да се подложи на тест на употреба на алкохол, което обаче не е сторил, а с това си поведение е изпълнил и състава на вмененото нарушение, обуславящо издаване на заповедта.

Индивидуалният административен акт е надлежно мотивиран от ответния орган. Не се констатират съществени нарушения на производствените правила, нито е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Двете производства – по издаване на ПАМ и налагане на административни наказания /АНП/ са различни и не са взаимно обусловени, т.е. изходът от едното производство не предпоставя изход и от другото.

При така обсъдените факти и обстоятелства съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки за налагане на принудителната административна мярка от категорията на процесната.

Целта на приложената принудителна административна мярка е да се осуети възможността да се извършват други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

Относно съответствието с материалноправните разпоредби:

Съгласно чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по отношение на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване се налага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

Видно от текста на закона- чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП този срок е„…до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца…“. В този смисъл, времето на наложената мярка е изцяло в съответствие с указаното в материалния закон и издаденият административен акт е законосъобразен.

Обективно не може да се намаля срока за налагане на ПАМ, защото такъв конкретен срок не е определен, а е посочен само крайният възможен период- не повече от 18 месеца. Това е така, защото статуса на СУМПС, т.е. дали същото ще бъде отнето за конкретен период в изпълнение на адм. наказание ще реши съдът, който е компетентен да разгледа оспорване на евентуално издаденото НП за вменено на водача нарушение. Именно в това производство може да се определи конкретен период на отнетите права, в случаите когато се налага такова наказание. В настоящото производство наказание не е наложено, а е определена само временна мярка, до решаване на тази отговорност.

Видно от обсъжданата законова разпоредба, при наличие на някоя от предвидените хипотези, компетентният орган действа в условията на обвързана компетентност и бива задължен да наложи ПАМ, като процесната. В случаят е налице допуснато от закона предварително изпълнение на заповедта /изземване свидетелството преди да е влязла в сила/, на основание чл.172, ал.6 от ЗДвП.

По изложените съображения, оспорената по делото заповед, се явява законосъобразен административен акт, респективно подадената жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора разноски не могат да се присъждат, тъй като няма искане за това от ответната страна.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, трети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на К. Б. Н., с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. П. Н. от АК - Бургас, против ЗППАМ № 24-0320-000268 от 21.08.2024 г. издадена от полицейски инспектор в РУ-Поморие, ОД МВР Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП– „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.