РЕШЕНИЕ
№ 3697
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110200503 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Н. Л. Н. срещу електронен фиш серия К № 4251958, издаден
от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 400 лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли
за неговата отмяна. В жалбата се твърди, че фишът за нарушение, извършено на 10.12.2020 г.
е връчен на жалбоподателката 3 години по-късно – на 16.12.2023 г., като тя се съмнява дали
фишът е издаден в 6-месечен срок от датата на нарушението, тъй като не е правен никакъв
опит да й бъде връчен, поради което пледира за прекратяване на производството.
Допълнително се позовава и на изтекла давност по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН за изпълнение на
наказанието.
В съдебно заседание не се явява редовно призованият жалбоподател Н., която не
изпраща и процесуален представител. Същата е изпратила писмено становище по
съществото на делото, в което настоява за отмяна на електронния фиш и за присъждане на
разноски в размер на 200 лева, тъй като жалбоподателката е адвокат.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. От
юрисконсулт са депозирани писмени бележки по съществото на делото с молба за
потвърждаване на електронния фиш.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
1
допустима. От ОПП СДВР и в жалбата се твърди, че електронният фиш е връчен на
жалбоподателя на 16.12.2023 г., като жалбата срещу него е изпратена по пощата до ОПП
СДВР на 28.12.2023 г., следователно съдът я приема за подадена в срок.
Разглеждана по същество, същата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.12.2020 г. в 12:07 ч., в гр. София, по бул. *** в района на номер 118, до Бизнес
център ***, с посока на движение от бул. *** към **** с мобилна система за видеоконтрол –
АТСС, Cordon № MD1192, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил
марка „****”, модел „***“ с рег. № ********, 103 км./ч. (след отчитане на допустима грешка
в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 70 км./ч. в населено място. Автомобилът бил
заснет в лице, приближавайки към мобилната камера, тип „триножник“, която била
монтирана в рамките на населено място и след знак В 26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 70 км./ч. Автомобилът бил регистриран на името на Н. Л. Н. с ЕГН
**********. Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К №
4251958 срещу Н. Л. Н. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС Cordon № MD1192, която е
веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на
процесната дата – 10.12.2020 г., в 12:07:57 ч., в района на Столична община, с координати
EL 23о28.4232 и NL 42о65.6227, е засечена скорост на движение от 107 км/ч, като са
записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от който се
установява, че автомобилът се е приближавал към камерата, както и снимка на мястото на
поставяне на мобилната камера, както и на поставения знак В 26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 70 км./час в зоната на контрол на техническото средство. Поставеното на
снимката кръстче точно върху номера на автомобила несъмнено сочи, че именно неговата
скорост е засечена. Поради това, съдът приема за доказано, че именно с автомобил с
регистрационен номер ******** е извършено нарушението.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на
07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на
системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост
100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 21.02.2020
г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1192 е била
преминала първоначалната и последваща проверка. В случая липсват данни, които да
установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това
условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в
идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът
намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и
регистрационния номер на автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4251958 от МВР-
СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за
собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед на министъра на
вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец
на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на
удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за
2
използване на техническото средство; справка от АПИ, ОПУ София и др. Събраните по
делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, като е посочено и че то се намира в
населено място; посочена установената скорост на движение на процесното МПС, както и
въведената с пътен знак максимално разрешена скорост на движение.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните
фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение. От представената от ОПУ София справка
се установява, че в района на бул. **** в.з. ***** в гр. София максимално разрешената
скорост за движение е 40 км./ч. и участъкът се намира в населено място. От същата справка
3
и схемата се установява, че към момента на констатиране на нарушението преди зоната на
действие на радара не са били монтирани знаци Е24, указващи контрол на скоростта с
техническо средство.
С измененията на ЗДвП, приети с ДВ бр. 19/2015 г. в чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП е
регламентирано задължението на определените от министъра на вътрешните работи служби
да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи,
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. Но с ДВ бр. 54/2017 г. в сила от
09.07.2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, като по този начин е
отпаднало и изискването за обозначаване на поставено автоматизирано техническо средство.
Поради това съдът намира, че и дадените с ТР № 1/26.02.2014 г. по ТД № 1/2013 г. на ОС на
ВАС разрешения във връзка с обозначаването на зоната на контрол на използваните
технически средства за контрол на скоростта, са загубили значението си.
С ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. 7 от Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР, който
предвиждаше задължението местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи.
Следователно, за законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, след
изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен техническата изправност на използваната
автоматизирана система за контрол, не е необходимо да се установи и обозначаването на
пътния участък със знак Е 24 поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, съответно по чл. 7 и 8 от Наредбата.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗАНН. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния
акт. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на
електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42,
т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне
на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение.
В този смисъл се явяват изцяло неоснователни възраженията на жалбоподателя за
пороци на процедурата по издаване на електронния фиш и издаването му извън
законоустановените срокове за това. Видно от справката от ОПП СДВР фишът е съставен на
11.12.2020 г., на следващия ден след процесното нарушение. Фактът, че фишът е връчен на
жалбоподателката 3 години след съставянето му, няма отношение към законосъобразността
на издаването му. Съдът взе предвид, че на 16.12.2023 г. на жалбоподателката са връчени
общо 15 електронни фиша за нарушения от края на 2020 г. до октомври 2023 г., което оборва
изложеното в жалбата във връзка с множеството възможности на органите на МВР да
връчат на жалбоподателката съставените срещу нея електронни фишове. В случая, към
момента не е изтекла абсолютната погасителна давност за административН.казателно
преследване на жалбоподателката, която е 4 години и половина. А давността по чл. 82 от
ЗАНН не е започнала да тече, тъй като тя касае изпълнението на влязло в сила
административно наказание.
Измерената скорост на движение на автомобила е 107 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от
103 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е
благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
4
толеранс като скоростта е намалена на 103 км./ч. В случая съдът прие за безспорно доказано,
че в процесния пътен участък е била въведена максимална скорост на движение от 70
км./час с пътен знак В 26, поставен преди зоната на контрол, което се установява от
приложената фотоснимка на знака и протокола за използване на техническото средство, като
нарушението е извършено в населено място. Следователно, с оглед приетите по-горе
фактически положения се налага извод за превишение на разрешената скорост с 33 км./час,
както е посочено и във фиша.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство АТСС било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 103 км./ч.
при ограничение от 70 км./ч. в населено място, въведено с пътен знак В 26, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е установено превишение с 33 км./ч.
По аргумент от чл. 188, ал. 1 ЗДвП, регистрираният собственик или ползвател на
автомобил, с който е извършено нарушение, ако не посочи конкретно лице, което е
управлявало автомобила, отговаря за извършеното с това МПС административно
нарушение. Доколкото по делото не е представена декларация от законния собственик на
автомобила за конкретното лице, което е управлявало автомобила на посочената във фиша
дата, правилно е санкциониран регистрирания собственик на автомобила.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се
установява извършването на нарушението, самоличността на наказаното лице и правното
основание за това. Водачът на автомобила е следвало да съобрази поведението си с
изискванията на закона и да се движи в гр. София с разрешената скорост от 70 км/ч.,
въведена с пътен знак В 26, но е неглижирал настъпването на общественоопасните
последици (застрашаване на безопасността на движещите се по пътя лица), при пряката си
цел да управлява своето МПС с избрана от него самия скорост, независимо от наличното
ограничение.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182
ЗДвП, като за конкретното превишение от 33 км./ч. в населено място, законодателят в
разпоредбата на ал.1, т. 4 от същия текст е предвидил глоба от 400 лева, към момента на
извършване на деянието. Размерът на санкцията от 400 лева е фиксиран такъв, поради което
обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч. в населено място, следователно
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен, поради което и претенцията за
присъждане на разноски за адвокатска защита на жалбоподателя в неоснователна.
Наказващият орган не е изпратил свой процесуален представител в проведеното съдебно
заседание и също не му се дължи възнаграждение за юрисконсултска защита.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2 т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4251958, издаден от СДВР, с който на
Н. Л. Н. за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4,
5
вр. чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6