№ 162
гр. Благоевград , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20201200501130 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно-по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по
въззивна жалба ,подадена от адв. Е.Р. в качеството на особен представител
на ответницата И.Д. против решение№ 6076/23.07.2020г. на РС-Благоевград
постановено по гр.д№512/2019г., в частта му, с която е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И. В. Д., с ЕГН: -, с адрес: гр.Б,
ж.к. Е, бл.-, че ДЪЛЖИ на "А.в", с ЕИК, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул."Д-р П.Д" №, сумата от 1 300,47 /хиляда и триста лева и
четиридесет и седем стотинки/ лева, представляваща неизплатена главница за
периода от 20.10.2017г. до 20.06.2019г. по Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-14955270 от 17.06.2017г., ВЕДНО със законната лихва
върху главницата, считано от датата на входиране на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /02.11.2018г./ до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
10388/02.11.2018г. на парично задължение по ч.гр.д. № 2665/2018г. по описа
на Районен съд – гр. Благоевград. Решението се атакува и в осъдителните му
част, с които ответницата Д. е осъдена да заплати на ищеца разноските по
1
заповедното и исковото производство пред първата инстанция.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното решение. Твърди се, че делото е решено при ненапълно изяснена
фактическа страна на спора относно обстоятелствата дали е обявен договора
за цесия на длъжника, като се твърди, че цесията не е породила никакво
действие и длъжника не може да се счита за уведомен за цесията чрез
назначения му особен представител и след като длъжника не е надлежно
уведомен не се дължи от него и чистата сума за главница по договора за
кредит. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне
изцяло на предявената искова претенция.
В отговора на жалбата, подаден от насрещната страна в срока по чл.263 ал.1
ГПК, е заявено становище за оспорването й като неоснователна. Поддържат
се доводи за основателност на исковата претенция и изразената позиция на
въззиваемата страна е за потвърждаване на обжалваното решение, в
атакуваните му части като правилно и постановено в съответствие със закона,
доказателствата и процесуалните правила. Претендират се разноски за
въззивното производство.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирано да я
подаде лице-особен представител на страна в производството, при наличие на
правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт на
първоинстанционен съд.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.269
ГПК, при извършената служебна проверка Благоевградският ОС намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, в атакуваните му части, а по
повдигнатите в жалбата въпроси по съществото на спора приема следното:
Въззивната жалба, както и отговора на исковата молба, подадени от
назначения по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител на ответницата
съдържат доводи за неоснователност на предявените по реда на чл. 422 от
ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във
връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД искове ,които са неотносими за предмета на спора, тъй като
нямат връзка с въведените в исковата молба твърдения за правопораждащи
факти .Така в жалбата е направено оплакване ,че първоинстанционният съд не
е обсъдил всички доказателства и необосновано е приел, че е налице
изправност на кредитора –ищец ,без да отчете че цесията не е породила
2
никакво действие и длъжника не може да се счита за уведомен за цесията
чрез назначения му особен представител и след като длъжника не е надлежно
уведомен не се дължи от него и чистата сума за главница по договора за
кредит.
По повдигнатите във въззивната жалба относими към предмета на делото
въпроси, въззивният съд намира, че обжалваното решение е постановено
съобразно материалния закон и събраните доказателства. Неоснователно се
поддържа в жалбата, че цесията на процесните вземания не е породила
действие по отношение на длъжника- ответницата по предявените искове.
Предвид събраните по делото доказателства съдът заключава, че
уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД не е съобщено надлежно на ответницата
чрез предприетите от упълномощения цесионер фактически действия за
връчване-по пощата. То обаче е приложено към исковата молба и е получено,
ведно с препис от нея, от особения представител на ответницата. Този факт
,настъпил в хода на производството по делото следва да бъде съобразен по
реда на чл.235 ал.3 ГПК. В съдебната практика е прието ,че уведомлението по
чл.99 ал.3 ЗЗД за прехвърлянето на вземането може да бъде извършено от
новия кредитор/цесионера/ ,ако е упълномощен за това от стария
кредитор/цедента/ -решение по т.д.№62/2015г. на ВКС-ТК-Второ т.о.
,решение №137/2.06.2015г. по гр.д.№5759/2014г.-ГК-Трето г.о.; решение
№156/30.11.2015г. по т.д.№2639/2014г.-ТК-Второ т.о. В случая освен
включената в цесионния договор клауза за предоставяне на право на
цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, има и
изрично упълномощаване за това по представеното пълномощно. Връчването
на уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД като приложение към исковата молба на
особения представител на ответницата поражда за нея предвиденото в чл.99
ал.4 ЗЗД действие/вж.решение №114/07.09.2016г. на ВКС-ТК-Второ т.о. по
т.д.№362/2015г.;решение №123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на ТК-Второ
т.о.;решение №3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на ТК-Първо
т.о./.Връчването на особен представител е приравнено на връчване на
страната./решение №209/28.11.2018г. по т.д.№2530/2017г. на ТК-Първо
т.о.;определение №260/16.05.2019г. по т.д.№1821/2018г. на ТК-Първо т.о.
Предвид изложеното доводът на особения представител на ответницата за
неизвършено съобщаване на цесията по чл.99 ал.3 ЗЗД, е неоснователен.
Неоснователно е и оплакването във ВЖ, че чистата сума, представляваща
3
главница не се дължи от Ирена Владимирова, поради факта че цесията не е
породила действие, а както и поради факта, че предвид недействителните
клаузи по Договора за потребителски кредит, същия е изцяло недействителен
и затова не се дължи и главницата по него. Напротив, обоснован е извода за
основателност само на претенцията са главницата, т.е. за връщане само на
представената в заем сума, респ. нейния остатък остатъкът от която е 1 300,47
лв. Той е обоснован с наличието на предпоставките по чл. 23 от ЗПК, според
който, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Затова съдът намира за неоснователни
възраженията на особения представител на ответника, свързани с липсата на
надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия и следва да се
приеме, че процесната цесия има действие за длъжника и тъй като не се
твърди той да е извършил цялостно плащане на прехвърлените суми, то
ищецът - цесионер "А за с се явява носител на тези вземания.
Съдът намира, че решението е валидно и процесуално допустимо, а по
същество – правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционния по отношение на установените факти и
направените правни изводи. Преценката на първостепенния съд за
основателност на предявения иск е правилна, изложените от РС мотиви се
споделят. Установената по делото от първостепенния съд фактическа
обстановка не е спорна между страните, във въззивната инстанция не се
ангажираха доказателства, които да доведат до промяната й, съответно – до
различни правни изводи.
При изложеното до тук атакуваното решение се прецени за правилно и
нестрадащо от пороците, визирани във въззивната жалба и като такова следва
да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна – да се остави
без уважение.
По разноските:
Искане за разноски за въззивното производство е направено своевременно с
писмена молба преди съд.заседание ,в което е даден ход по същество.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК въззивницата следва
да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна разноските, които са
направени за възнаграждение за назначения й особен представител –
321,03лв ,както и юрисконсултско възнаграждение ,което съдът определя в
4
размер на 100лв на основание чл. 78, ал. 8, предл.първо от ГПК във вр. с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ .
Мотивиран по изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК и
чл.78 ал.1 и 8 ГПК, Благоевградският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6076/23.07.2020г. на РС-Благоевград
постановено по гр.д№512/2019г. по описа на с.с.
ОСЪЖДА И. В. Д., с ЕГН: -, с адрес: гр.Б, ж.к. Е, бл.-, ДА ЗАПЛАТИ на "А.в",
с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул."Д-р П.Д" №, сумата
от общо 421,03 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5