Р Е Ш Е Н И Е
№ 261 17.11.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
шестнадесети ноември две
хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 136 по описа
на съда за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ.
К.Д.Г.,
ЕГН ********** *** обжалва решение №348з-91/11.02.2020г. на началника на РУ – Дупница при ОДМВР –
Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2 и т.4 от АПК във
вр. с чл.155, ал.2 от ЗОБВВПИ. Нарушението на формата свързва с липса на
мотиви, т.к. твърдението на органа за образувано срещу жалбоподателя ДП не е
описано в решението, а в описателната му част. Противоречието с материалния
закон свързва с липса на образувани дела от наказателно-правен характер и
повдигнати обвинения по неприключили дела, като по ДП №662/2019г. по описа на
РУ – Дупница е разпитан като пострадал от престъплението и оръжията е предал
доброволно. Моли за отмяна на решението, възстановяване на разрешителното за
носене, съхранение и употреба на оръжието и неговото връщане.
В
с.з. пълномощникът на жалбоподателят поддържа жалбата.
Ответният
началник на РУ – Дупница при ОДМВР –Кюстендил не изразява становище по жалбата.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
С
оспореното решение №348з-91/11.02.2020г. началникът на РУ – Дупница при ОДМВР –
Кюстендил на основание чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ е
отнел издаденото на жалбоподателя разрешение №20150109435 за носене, съхранение
и употреба на късо огнестрелно оръжие – пистолет „ХЕКЛЕР и КОХ“, кал.45, AUTO №126-049029 и пистолет „ДЕЙВИС-ДЕР“ кал.38 SPECIAL №D142280,
валидно до 17.04.2022г., на основание чл.213, ал.1 от ЗОБВВПИ, иззел е от Г.
посочените оръжия, разпоредил е тяхното съхранение по реда на чл.74, съответно
чл.98, ал.1-3 от ЗОБВВПИ, указал е възможността по чл.213, ал.4 от закона и на
основание чл.60, ал.1 от АПК е допуснал предварително изпълнение на решението. Като
мотиви за издаване на решението органът е посочил наличието на представени
доказателства, събрани в хода на извършена служебна проверка, съгласно които
срещу Г. е образувано ДП №662/2019г. по описа на РУ – Дупница. Според органът,
наличието на образувано наказателно производство за умишлено престъпление от
общ характер срещу определено лице е дефинирано от чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ
като отрицателна материалноправна предпоставка за издаване на разрешения за
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и
предвид разпоредбата на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ настъпването на посоченото
обстоятелство при вече издадено разрешение е основание за неговото отнемане.
Решението
е връчено на адресата на 12.02.2020г., а жалбата срещу него е подадена по
пощата на 24.02.2020г.
От
представената от органа административна преписка по издаване на оспореното
решение като относими времево към становището на органа съдът преценява
Протокол №4/10.01.2020г. и ДЗ №ДП-663/09.12.2019г., касаещи обаче образувано ДП
№663/2019г. по описа на РУ – Дупница, което е различно от цитираното такова в
процесния акт. Протоколът обективира извършена балистична експертиза на 1бр.
проектил като веществено доказателство по ДП №663/2019г. със заключение, че
обектът е куршум кал.45 от патрон кал.45, предназначен за стрелба с пистолети
кал.45, а ДЗ съдържа данни, че в резултат на проведените ОИМ не е установен
извършителя на деянието и свидетели – очевидци на същото. Представените от
органа други две писмени доказателствени средства във вид на 2бр. ДЗ №УРИ ДП-662/19г.
от 09.03.2020г. и №348р-4266/09.03.2020г. са изготвени след издаване на
оспорения акт /съответно на 13.02.2020г. и 09.03.2020г./. Първата ДЗ е
изготвена от ОР при Група „Имуществени престъпления“ в РУ – Дупница до
разследващия полицай по ДП №662/2019г. и съдържа данни за издаване на
процесното решение, въз основа на което е отнето издаденото разрешение. Втората
ДЗ е изготвена от разузнавач в група „ПИмП“ при РУ – Дупница до началника на РУ
– Дупница с информация за проведено в Института по психология – МВР полиграфско
изследване с Г. с цел проверка за евентуалната съпричастност на лицето към
стрелба на територията на гр.Дупница и заявената от него кражба на личния му
пистолет „Хеклер и Кох“, с установени данни, че Г. е стрелял с пистолета през
м.11.2019г. и с голяма степен на вероятност може да се твърди, че същия лъже
полицията, че са откраднали чантичката с пистолета от автомобила му на 13.11.2019г.
в гр.Дупница.
Съдът
е приобщил и представени от жалбоподателя писмени документи във вид на
Постановление за спиране на наказателно производство вх.№2558/20.12.2019г. на
ДРП по ДП №662/2019г. по описа на РУ – Дупница, вх.№2558/2019г., ДП №861/2019г.
по описа на ДРП и Протокол за приемане на ОБВВПИ от 12.02.2020г. Видно от
Постановлението, посоченото ДП се води за това, че: за времето от 12.00 часа на
13.11.2019г. до 21.00 часа на 13.11.2019г. в гр.Дупница, ул.“П.Е.“, в района на
магазин „Мая“ от незаключен лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“ с рег.№КН****ВС,
собственост на К.Д.Г. са отнети чужди движими вещи, а именно: мъжка кожена
чантичка и в нея лични документи /лична карта, СУМПС, СРМПС, 1бр. дебитна
карта, издадена от банка ДСК, 1бр. кредитна карта, издадена от банка ДСК, 1бр.
огнестрелно оръжие – пистолет „Хеклер и КОХ“ кал.45 с №126-049029 и
разрешително за носене на оръжието №20150109435, изд. на 18.04.2017г. на името
на Г., от владението на Г. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.10 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. В
Постановлението се съдържа информация, че жалбоподателят е разпитан като
свидетел по това ДП без да е установен извършителя на престъплението, а
наказателното производство е спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 и чл.215 от НПК. Посоченият Протокол за приемане на ОБВВПИ от 12.02.2020г. обективира
действия на жалбоподателя по предаване на пистолета „Дейвис“, посочен в процесното
решение.
Съгласно
допълнително приобщените в съдебното производство писмени доказателства от ДРП във
вид на Удостоверение изх.№301/2020 от 13.02.2020г., писмо вх.№2558/2019г. от
30.09.2020г. и Постановление от 19.02.2020г. е видно, че срещу Г. няма повдигнати
обвинения по неприключени наказателни производства, по ДП №662/2019г. няма
привлечено в качеството на обвиняем лице, Г. не е привлечен в качеството на
обвиняем по това ДП, а същият е пострадал от престъплението за което е
образувано делото, като ДП е образувано срещу неизвестен извършител. С
посоченото Постановление на прокурора от ДРП е отказано връщане на Г. на
пистолет модел „Хеклер и Кох“ като веществено доказателство по посоченото ДП
поради наличие на процесното решение на органа.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като
подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК
във вр. с чл.155, ал.2 от ЗОБВВПИ, пред компетентния за разглеждането й съд в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е
основателна. Съображенията за това са следните:
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът намира, че
решението на началника на РУ - Дупница е издадено от оправомощен орган в
пределите на неговата законова компетентност по см. на чл.155, ал.1 от ЗОБВВП,
т.к. той е органът, издал разрешението за посочените дейности. Страните не
спорят относно компетентността.
По
формата:
Решението
е издадено в изискуемата се писмена форма при спазване на общите правила по
чл.59, ал.2 от АПК. В решението е посочено фактическо и правно основание за неговото
издаване, органът - издател, адресат на акта, датата на издаване, налице е
разпоредителна част с ясно формирани волеизявления на органа, посочен е реда за
оспорване и фигурира подпис на издателя.
Неснователно
жалбоподателят възразява за липса на мотиви. Становището на органа за наличие
на образувано ДП срещу Г. е формирано в обстоятелствената част на акта и не е
необходимо неговото повтаряне в разпоредителната част. Обстоятелствената и
разпоредителни части в своята съвкупност формират решението като единно цяло и
обслужват една и съща цел – изразяване на становището на органа по предмета на
произнасяне.
По
процедурата:
При
издаване на решението органът не е допуснал съществени нарушения на правилата
по чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на спора и събиране на относимите за това
доказателства. Липсата на уведомяване на Г. за образуваното производство не
нарушава по съществен начин неговото право на защита, т.к. отнемането на
разрешението по чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ се извършва
в условията на обвързана компетентност, поради което при наличие на
правнорелевантните факти относно приложимото материално право отнемането на
разрешението е дължим правен резултат от проверката на органа. Въпрос по
съществото на спора е дали фактите по преписката правилно са преценени като
водещи до отнемане на разрешението. Отделно от това, жалбоподателят има
възможност в рамките на съдебното производство да релевира своите възражения
срещу решението.
По
материалния закон:
В
случая по делото, събраните по преписката писмени доказателства и допълнително
приложените такива по делото след издаване на процесния акт не доказват
основанието за отнемане на разрешението в хипотезата по чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ. Отсъства твърдяното от органа в решението правоизключващо
обстоятелство срещу Г., свързано с образувано срещу него ДП №662/2019г. по
описа на РУ – Дупница. Към датата на издаване на оспореното решение посоченото
ДП е било висящо, но същото е образувано срещу неизвестен извършител и не е
повдигнато обвинение срещу Г., като същият има качество на пострадал свидетел.
При преценка на обстоятелствата по чл.142, ал.2 от АПК липсват данни за промяна
на посочените факти, т.к. ДП е спряно, но статута на Г. по делото не е променен.
Жалбоподателят не е и лице с повдигнати други обвинения за умишлени
престъпления от общ характер, включително по другото ДП №663/2019г., нито е
осъждано лице за такива. При това положение напълно произволен е изводът на
органа за осъществена материалноправна хипотеза по чл.155, ал.1 във вр. с
чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ и с него се преследват цели, различни от посочените
такива в ЗОБВВПИ.
Поради
незаконосъобразно отнемане на разрешението за дейностите, незаконосъобразно е и
производното на него изземване на оръжията по реда на чл.213, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Съдът
не дължи изпращане на преписката на органа за ново произнасяне, т.к. такова не
се налага. С отмяната на решението се постига целта на съдебната защита. Не е
дължим диспозитив за възстановяване на разрешителното за носене, съхранение и
употреба на оръжието и неговото връщане, т.к. съдът не разполага с подобни
правомощия в специалния ЗОБВВПИ и общия АПК. Освен това, отмяната на процесното
решение има за правна последица възстановяване на издаденото разрешително до
изтичане на неговия срок, респ. до настъпване на друго правопогасяващо
обстоятелство. След отмяната на решението органът е длъжен да възстанови
съществуващото преди издаването му фактическо положение спрямо иззетите оръжия,
като съобрази дали оръжията са предмет, средство или са приобщени като
веществени доказателства по посочените ДП №662/2019г. и ДП №663/2019г., каквото
е положението с пистолета „Кехлер и Кох“, т.к. връщането е по ред, различен от
административният – по чл.111, ал.2 от НПК.
Изложеното
налага отмяна на оспореното решение.
Въпреки
изхода от спора съдът не присъжда разноски за жалбоподателя, т.к. такива не са
поискани.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №348з-91/11.02.2020г. на началника на РУ – Дупница при ОДМВР –
Кюстендил.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: