Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен състав, в
публично съдебно заседание на четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА
и прокурора СИЛВИЯН
ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм.
нак. дело
№ 164/2021 г. по описа
на Административен съд –
Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Областна дирекция /ОД/ на МВР Варна,
против Решение № 260540/11.12.2020 година, постановено по АНД № 4257/2020
година по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 20-0819-002938/21.08.2020 г. на Началник група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.
В касационната
жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение,
които по съществото си са такива за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/,
и се изразяват в несъгласие с изводите на районния съд, че чл. 178, ал. 1, т. 8
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ не регламентира наказание за
нарушението на чл. 9, ал. 3 ЗДвП, а съдържа самостоятелен състав на
административно нарушение, представляващо самоволна промяна на организацията на
движението. Навеждат се доводи, че описанието на нарушението от фактическа
страна напълно кореспондира със санкционния състав на чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП, както и че административнонаказателното производство е проведено правилно
и законосъобразно, без да са допуснати процесуални нарушения, като предвид
доказаността на нарушението правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на П.С.. Отправено е искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление, както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В
случай на отхвърляне на жалбата и претендиране на разноски за адвокатско
възнаграждение от ответната страна, се моли същите да бъдат присъдени в
минимален размер.
В съдебно заседание касационната жалба се
поддържа от упълномощен процесуален представител.
Ответникът
–
П.П.С.,
в депозиран чрез
представител по пълномощие писмен отговор на касационната жалба и в съдебно
заседание, оспорва същата като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на сторените по делото разноски съгласно
представен списък.
Участващият
по делото представител на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност
на касационната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
По силата на препращащата норма на чл. 63, ал. 1 ЗАНН
жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при
спазване изискванията на АПК относно касационното обжалване, от лице с активна
процесуална легитимация, пред надлежния съд, срещу решение от категорията на
чл. 63, ал. 1
ЗАНН, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното пред
районния съд наказателно постановление на
П.П.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000
лева, на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП, за нарушение на чл. 9, ал. 3 ЗДвП
– за това, че на 07.08.2020 г., около 04:30 часа, в гр. Варна, на кръстовището
на бул. „Сливница“ и бул. „Мария Луиза“ /пред административната сграда на
Община Варна/ извършва дейност, а именно: престоява в изградена и разположена в
зоната на кръстовището палатка, като тази дейност не е свързана с
предназначението на пътя и за същото няма разрешение от собственика или
администрацията, управляваща пътя.
За да отмени наказателното
постановление, ВРС е приел,
че същото е издадено от компетентен орган и в предвидения от закона срок, но
нарушението не е описано пълно и точно нито от правна, нито от фактическа
страна, като даденото описание е противоречиво.
Изложил е мотиви, че в чл. 9, ал. 3 ЗДвП и чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП са регламентирани две отделни
административни нарушения, които не са свързани помежду си, като описването
едновременно и на двете нарушения ограничава правото на защита на привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице, тъй като не става ясно за
какво точно е наложено наказанието – за поставяне на предмети на пътя,
ограничаващи ползването му по предназначение, или за създаване на организация
без съгласуване със съответните органи. Посочил е, че в акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и в НП не са описани съставомерните признаци
на нарушението по чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП. Горните обстоятелства районният
съд е квалифицирал като съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото
на защита на наказаното лице. Изложени са съображения и за липса на осъществен
състав на нарушението по чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП, а оттам – за неправилно
приложение на материалния закон, доколкото блокирането на кръстовището с
поставяне на палатки, действително би могло да стане причина да бъде променена
организацията на движението, но лицата, поставили палатките, не извършват
действия по организация на движението.
Касационната инстанция възприема
изцяло изводите на районния съд от фактическа и правна страна. При
постановяване на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на
обжалваното НП, съгласно задължението си по чл.
312 и чл.
313 НПК, приложими по препращане от чл.
84 ЗАНН. ВРС подробно и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички
събрани в хода на производството доказателства поотделно и в съвкупност, в
тяхната хронология и логическа последователност. Направените изводи съответстват на приложимия материален
закон и се споделят от настоящия касационен състав, като на основание чл. 221,
ал. 2 АПК препраща към мотивите на въззивния съд.
Неоснователни
са релевираните в касационната жалба възражения за съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и посочената в НП санкционна
разпоредба.
Правилно
ВРС е приел, че правната квалификация на нарушението по чл. 9, ал. 3 ЗДвП не кореспондира
със санкционната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП. Последната, освен
санкция, съдържа и самостоятелно изпълнително деяние, изразяващо се в промяна
на въведената организация на движение без съгласуване с органите на
Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя. От
своя страна нормата на чл. 9, ал. 3 ЗДвП, предвижда, че поставянето на предмети
или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението
му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията,
управляваща пътя. В случая в съставените срещу касационния ответник АУАН и НП
липсват факти за промяна на въведената организация на движение /изразяваща се в
промяна на регулацията чрез пътни знаци, светофарна уредба или пътна
маркировка/ в описания в тези актове пътен участък, а още по-малко това да е
сторено именно от С., поради което с основание районният съд приема, че не е
доказано извършването на нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП.
С разпоредбата
на чл. 9, ал. 3 ЗДвП е допуснат разрешителен режим за поставянето на предмети
или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му
само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. Административнонаказателната
разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП е с изпълнително деяние „променя“
организацията на пътя, като не става въпрос за разрешение, визирано в чл. 9,
ал. 3 ЗДвП, а за съгласуване, което означава, че поставянето на предмети или
извършването на дейност в обхвата на пътя е дейност, различна от промяната на
организацията на пътя. Правната квалификация по чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП не
съответства на фактическата обстановка, описана в НП, изразяваща се в: „извършване
на дейност, а именно: престоява в изградена и разположена в зоната на
кръстовището палатка, като тази дейност не е свързана с предназначението на
пътя и за същото няма разрешение от собственика или администрацията,
управляваща пътя“, предвид обстоятелството, че не е осъществено изпълнителното
деяние „променя“ организацията на пътя. Освен това, според така направеното описание,
жалбоподателят е следвало да се снабди с надлежно разрешение, респ. да носи в
себе си такова разрешение, а не да съгласува промяната на организацията на пътя,
каквото е предвидено в чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП.
Констатираното
разминаване между сочените като нарушени законови норми и описанието на
нарушението в НП представлява съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН,
защото не става ясно за какво точно нарушение е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ответника по касация, което от своя
страна влече незаконосъобразност на издаденото НП.
По тези съображения, касационният състав намира, че
не са налице твърдените касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
Предвид изхода на правния спор, своевременно
направеното искане и съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие, в който е договорено възнаграждение в размер на 200 лева, за
присъждане на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
ответната страна следа да бъде осъдена да заплати в полза на адвокат Б.М.Р.
адвокатско възнаграждение в посочения в договора размер от 200 лева, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата .
Мотивиран
от изложеното и съобразно правомощията си чл. 221, ал. 2, изречение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, касационният съдебен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 260540/11.12.2020 година,
постановено по АНД № 4257/2020 година по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати в полза на
адвокат Б.М.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 200 /Двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.