Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.02.2021 г. гр.Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
Районен
съдия: Таня Спасова
секретар
Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия
Спасова гражданско дело № 873 по описа
за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец по делото е „ЮБЦ”, ЕООД ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, чрез
пълномощник Адвокатско дружество „***“ Булстат: ***, представлявано от адв. В.Г. с адрес: ***, а ответник - А.М.А.,
ЕГН ********** ***.
Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за
признаване за установено дължимостта на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 524/2020 г. на
РС-Айтос. Поддържа се, че вземането произтича от договор за електронни
съобщителни услуги с клиентски №*** от 07.06.2016 г. и допълнително
споразумение към него от 02.12.2016 г., сключен между ответницата и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД ЕИК ***, което вземане е прехвърлено на
„С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК ***с договор за цесия от дата 16.10.2018 г., а „С.Г.Груп“
ЕАД, с ЕИК *** го е прехвърлило на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *** с договор за цесия от дата 01.10.2019 г. По договора са издадени
фактури за ползваните услуги и същевременно е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, като по настоящото дело същата се претендира в размер
на 185, 91 лева. Счита се, че изискуемостта на вземанията е настъпила, поради
което въз основа на заявление по чл.410 от ГПК са претендирани по ч.гр.д. №
524/2020 г. на РС-Айтос. С оглед указанията по ч.гр.д. №
524/2020 г. на РС-Айтос се предявява настоящия установителен иск по реда на
чл.422 от ГПК за установяване на вземането по издадената заповед.
В срока за отговор не е постъпил
такъв – книжата са върнати с отбелязване, че е налице отказ за тяхното получаване
/ответницата с ТЕЛК за глухота по данни на връчителя/.
Макар от
ищцовата страна да е направено искане за неприсъствено
решение, то съдът намира, че не може да пристъпи към постановяване на
такова, тъй като не констатира наличието на предпоставките по чл.238 и чл.239
от ГПК, изискващи вероятна основателност на исковата претенция. За
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни – т.1 и т.3 от
ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Преценката за неравноправния
характер на клаузите следва да се направи от съда с крайния съдебен акт, което
препятства постановяването на неприсъствено решение при положение, че съдът
констатира такива клаузи. Няма нарушение на правата на ищцовото дружество, тъй
като съдът е събрал всички доказателства, поискани от него.
Въз основа на събраните по делото доказателства от
ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА съдът намира следното:
По делото е приложено
ч.гр. д. № 524/ 2020 г. на РС гр. Айтос, от което е видно, че след подадено
заявление по чл. 410 от ГПК в полза на ищецът е била издадена заповед № 243/06.08.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните
суми, описани в заявлението за издаване за заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Предявеният иск за
установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото
е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена горепосочената заповед за
изпълнение. Заповедта е била връчена на ответницата при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, което обосновава интереса на ищеца да предяви иска си в настоящото
производство, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК.
От представените по
делото писмени доказателства се установява, че между БТК ЕАД и ответницата
е сключен процесния договор от 07.06.2016 г. за мобилен номер *** при условията
на тарифен план VIVACOM Smart M 23, 99 лева с Добавени допълнителни пакети Удвоени МВ на
макс. скорост Smart с абонамент 1, 99 лева
+ Неограничени минути с абонамент 8 лева. По този договор ответницата е абонат
на дружеството – доставчик на мобилни услуги с абонатен номер № *** за
уговорения срок на действие 24 месеца. На 02.12.2016 г. с допълнително
споразумение към договора ответникът е добавил и друга мобилна услуга за номер ***
с месечен абонамент 27,99 лева и за срок от 24 месеца. Ето защо следва да се
приеме, че между БТК ЕАД и ответницата е възникнало валидно облигационно
правоотношение по посочения договор за предоставяне на елекронни
съобщителни услуги.
Вземанията на „БТК“ ЕАД
към ответницата по договорите са прехвърлени на „ С.Г.Груп“ ООД, а то от своя
страна ги е прехвърлило на ищеца „ЮЦБ“ ЕООД.
Претенцията за дължимите неустойки в размер на 185, 91
лева – частично от общо начислените 555, 76 лева по фактура № ********** от
15.07.2017 г. за предсрочно прекратяване на договорите на основание чл.92, ал.1
от ЗЗД подлежи на отхвърляне, като съображенията са следните:
Търсената неустойка е в размер на 185, 91 лева,
начислена във фактура № ********** от 15.07.2017 г. на обща стойност от 555, 76
лева. Не се доказа по делото осъществяването на предпоставките, водещи до
възникване на това вземане. За да обоснове правото на неустойка, ищецът се
позовава на клауза от договора, даваща право на оператора едностранно да
прекрати процесния договор за мобилни услуги – т.2 от договора, според която
при прекратяване на договора по вина
на абоната /вкл. при неплащане на дължимите суми/ или по негово искане преди
изтичане на уговорения срок, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите за срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
вкл. за допълнителни услуги по техния стандартен размер без отстъпка.
Допълнително се сочи, че абонатът дължи на оператора и възстановяване на част
от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата /закупени или предоставени на лизинг/.
Ищцовото
дружество, комуто се следва доказателствената тежест да установи основанието за
претендиране на неустойка и нейния размер, не ангажира доказателства по делото
за предприети от страна на оператора действия за разваляне /прекратяване на
договорната обвързаност/, обусловили възникването на претендираната неустойка,
като обезщетение за неизпълнението на задължението заплащане на дължимите суми. Надлежното прекратяване на процесната договорна връзка
е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка,
недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на претенцията по чл.92, ал.1
от ЗЗД. Това прекратяване се подчинява на общите правила на чл.87,
ал.1 от ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина,
за която отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения
през предварително определен срок в договора, е основание за развалянето
му според разписаното в чл.87, ал.1 от ЗЗД. Следователно доколкото процесният договор е сключен в
писмена форма, изявлението за прекратяването също следва да е в
такава форма и с него следва да се даде подходящ срок за
изпълнение. По делото не се установява отправено до абоната писмено предизвестие,
с което да му е даден достатъчен срок за изпълнение на задължението му за
плащане на дължимата по договора сума за главница /начислена по
представената фактура и описана в исковата молба/. Следва да се отбележи, че
дори не се твърди в исковата молба, че тази предпоставка е изпълнена. Точно обратното, от твърденията в исковата
молба става ясно, че отправяне на писмено предизвестие до абоната не е имало –
сочи се в исковата молба като основание за начисляване на неустойките датата на
деактивация на процесния абонамент от оператора - 11.07.2017 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличие на незаплатени суми след изтичане на
предвидените в месечните фактури срокове. Според съда датата на деактивация,
т.е. спиране на подаваните услуги, което става автоматично чрез електронна
система на оператора, не може да се приравнява и не е равнозначна на датата на
прекратяване на договора при положение, че за прекратяването на договора се
прилагат правилата на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Съгласно договореностите по договора неустойка
се дължи не при т.нар. в исковата молба „деактивация …чрез електронната
система“, а при прекратяване на договора, което изисква писмено предизвестие с
достатъчен срок за изпълнение на задълженията за главница по договора. Към този
момент - моментът на предизвестие - неустойка не се дължи, тъй като не са се
осъществили предпоставките за нея. Въпреки това и без такова предизвестие
същите са били начислени в издадената фактура без основание. Исковата молба е
подадена след изтичане на срока на договора – на 20.11.2020 г., за да бъде ценена
като изявление за разваляне на договора. С оглед всичко изложено претенцията за
неустойка е неоснователна - липсата на надлежно прекратяване на
договора препятства пораждането на вземането за неустойка поради
прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на уговорения
срок. В същия смисъл - влязлото в сила Решение № I-2 от 28.01.2021 г. на Бургаския окръжен
съд по гр.д. № 2638/2020 г.
На следващо място и в допълнение на
гореизложеното, съдът констатира
нищожност на клаузата за неустойка като неравноправна и
противоречаща на добрите нрави. Неустойка в размер на 555, 76 лева е начислена по фактура № ********** от
15.07.2017 г., от която ищецът претендира сумата
от 185, 91 лева и като основание за претенцията се сочи разпоредбата на т.2 от
договора. Видно е от същата фактура, че главницата /неплатените задължения/
възлиза на 130, 06 лева, както е описано и в исковата молба. Неустойката за предсрочно прекратяване на
договорите следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед
наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Абонатът притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, а чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“
в договор, сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са
следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване
и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи
пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски
отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по
договора, водеща до тяхната нееквивалентност. Процесният договор е сключен при
предварително определени условия от едната страна по правоотношението -
доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самия договор и приложенията към
него, че същите са бланкови и не са били предмет на предварително договаряне
между страните, респ. ответницата не е имала възможност да влияе върху
съдържанието им, като не се установява клаузата за неустойка да е била
индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и доказателства от
ищцовата страна. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от
същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която
е транспонирана с § 1 За, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая с оглед начина на
попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на мобилния оператор, се налага извода, че ответницата не е имала
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка.
Следва също така да се отбележи, че неустойка в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на
услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна
търговска практика /вж. Решение № 7586/04.12.2013 г. на АдмС - София-град по
адм. д. № 6627/2013 г./. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че в случая
не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите от договора, касаещи
отговорността на страните и дължимата неустойка. Следва да се отбележи, че
клаузите за неустойката не уреждат каквито и да било правила за изчисляване на
същата с оглед размера на неизпълненото задължение от потребителя /което в
случая видно от фактурите е значително по-ниско от начислените неустойки в общ
размер на 555, 76 лева/, а във всеки случай на неизпълнено задължение,
потребителят дължи заплащане на посочената в договора неустойка, което не
кореспондира с изискването за добросъвестност на търговеца.
Съдът следи служебно, дори при липсата на
възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност,
когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави
и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при
които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес /в този
смисъл ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.
д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. №
1050/2011 г. на ВКС, II т.о. и др./.
Така мотивиран, съдът
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.Г.
от САК, срещу А.М.А., ЕГН **********,***, за признаване на установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 185, 91 лева, представляваща начислена
по фактура № ********** от 15.07.2017 г. неустойка за предсрочно прекратяване
на договор от 07.06.2016 г. и допълнително споразумение от 02.12.2016 г.,
сключени между ответницата и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 524/ 2020 г. на РС гр. Айтос.
Решението може да се
обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: