РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 28.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР ПАПУРКОВ като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА КАНД № 128 / 2023 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 160 от 14.08.2023 г., постановено по НАХД № 512/2022 г., Ловешкият районен съд, втори състав, е потвърдил Наказателно постановление № 22-1762-000058 от 17.06.2022 г. на Началник РУ – Ловеч, към ОДМВР – Ловеч, с което на Г.Е.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 98, ал. 2, т.3 от ЗДвП, като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал Г.Е.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, който чрез адв. Д.Н., е подал касационна жалба, в която изразява несъгласие с решението на РС, като сочи, че описаното в АУАН и НП деяние не представлява административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като акцентира, че процесната спирка за обществен транспорт обслужва завод „Балкан“, а не редовните линии за обществен транспорт на Община Ловеч. Сочи, че при издаването на НП е допуснато процесуално нарушение във връзка с посочването на две различни места на административното нарушение. Алтернативно сочи, че дори да се приеме, че деянието е съставомерно, то липсва обществена опасност, т.к. е извършено в 23,20ч., когато твърди, че обществен транспорт не се движи в гр. Ловеч, поради което моли за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС, като липсва изрично искане за отмяна на наказателното постановление. Иска се осъждане на ОДМВР-Ловеч да заплати адвокатски хонорар на адв. Д.Н. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от адв. Д.Н., който поддържа касационната жалба, както и искането за присъждане на адвокатски хонорар.
Ответникът по касационната жалба - Началник РУ – Ловеч, към ОДМВР – Ловеч, не се явява и не се представлява.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд, втори състав, е потвърдил Наказателно постановление № 22-1762-000058 от 17.06.2022 г. на Началник РУ – Ловеч, към ОДМВР – Ловеч, с което на Г.Е.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 98, ал. 2, т.3 от ЗДвП.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на соченото административно нарушение.
С касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, като не се сочат касационни основания по чл. 348 от НПК, а се изразява несъгласие с мотивите на РС, като се повтарят доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление, развити в производството пред РС.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
По отношение на довода на касатора, че в наказателното постановление е допуснато процесуално нарушение във връзка с посочването на две различни места на административното нарушение, касационната инстанция намира, че липсва такова процесуално нарушение както в АУАН, така и в наказателното постановление, в което е посочено, че нарушителят/касатор паркира л.а. БМВ рег. № ОВ 1732 ВА на автобусна спирка за обществен транспорт на завод „Балкан“ на 29.05.2023 г. около 23,20ч. в гр. Ловеч на бул. „Мизия“. Правилно е прието от РС в мотивите на обжалваното решение, че мястото на административното нарушение е посочено достатъчно конкретно - бул. „Мизия“ в гр. Ловеч на автобусна спирка за обществен транспорт на завод „Балкан“, като правилно е прието от РС, че повече от тези данни за място на нарушението е нямало какво да се посочи, „като се има предвид, че в тази част на бул. „Мизия“ няма жилищни или обществени сгради, за да може да се отрази пред кой административен адрес се е намирала спирката за обществен превоз, нито пък самите спирки имат някаква собствена номерация.“
Правилно РС е кредитирал показанията на двамата свидетели-очевидци Филип Тошков Филипов и Михаил Иванов Петков, чиито показания са обективни, безпристрастни и съответстват на писмените доказателства по делото, като е отчел, че показанията на сочената от наказания свидетелка Виктория Викторова Иванова „по никакъв начин не разколебават достоверността на заявеното от свидетелите Филипов и Петков, а в известна степен дори кореспондират с техните, доколкото и тя сочи пререкание между жалбоподателя К. и полицейските служители относно това дали е спрял в нарушение на правилата за движение по пътищата“.
Касационната инстанция намира, че правилно РС е констатирал липсата на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и правилно е приел, че административното нарушение е доказано, като е анализирал разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, във връзка с всички писмени и гласни доказателства.
Следва да се посочи, че е ирелевантно дали касаторът е паркирал на спирка „от редовните линии за обществен превоз на пътници“ или на „автобусна спирка за обществен транспорт“, защото за съставомерността на деянието съгласно административнонаказателната разпоредба чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, която освен санкционна част, съдържа и състав на административно нарушение, е достатъчно осъществяването на едно от следните нарушения - „неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище“. Ето защо не се е налагало в НП да се сочи и разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т.3 от ЗДвП, т.к. в случая административнонаказателната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП съдържа и състав на административно нарушение.
Обстоятелството, че към момента на административното нарушение с оглед късния час 23,20ч. не са се движили автобуси от редовни автобусни линии, не изключва съставомерността на деянието, още повече с оглед установената безспорно фактическа обстановка, че касаторът заедно с още един водач е спрял на процесната спирка, като водачите на двата неправилно паркирани автомобила са били с други младежи на същата спирка, където съгласно показанията на свидетелите – очевидци св. Филипов и св. Петков, редовно са се събирали младежи, а служителите на полицията са отишли там по сигнал на граждани за вдигане на шум да ги предупредят, но са констатирали двата неправилно паркирали автомобила, предложили са на водачите да им съставят фиш, с оглед по-облекчения ред за нарушителите, но касаторът е отказал, за разлика от другия водач, поради което му е бил съставен АУАН, а впоследствие и обжалваното пред РС наказателно постановление.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, поради което следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Следва да се посочи, че наложената с наказателното постановление наказания - глоба в размер на 50 лв. е с фиксиран в закона размер - чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Административното нарушение е доказано видно от всички писмени и гласни доказателства, които правилно са кредитирани от РС, като видно от същите доказателства и възприетата от РС фактическа обстановка, няма основание дори за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като настоящият случай на административно нарушение с нищо не се отличава от типичните такива случаи. Отделно, видно от справка за нарушител, независимо от младата си възраст, до момента касаторът е наказван многократно за нарушения по ЗДвП. Допълнително съгласно специалната разпоредба на чл. 189з от ЗДвП - За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.
Следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.
При този изход на делото на касатора и неговия повереник адв. Н. не се дължат разноски.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквито не са и направени, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160 от 14.08.2023 г., постановено по НАХД № 512/2022 г. на Ловешкия районен съд, втори състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: