Р
Е Ш Е Н И Е № 260540 / 16.12.2020г.
гр.
П., 16.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1694 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу Б.Б.Б. и
Г.Л.Б. с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат на ищцовото дружество при условията на разделна отговорност по ½
ид.част от сумата в размер на 624,07 лева
(по 312,04 лева от всеки), представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. П., ул. „***за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 20.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и ½
от сумата в размер на 93,82 лева (по 46,91 лева от всеки),
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
10.07.2016 г. до 28.08.2018 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6444/2018 г. по описа на
Районен съд П..
С определение от 06.08.2019 г. като
ответници по делото на мястото на Б.Б.Б., починал в хода на процеса, са
конституирани С.Б.Б. и Л.Б.Б. – всеки за по ½ част от сумите,
претендирани от наследодателя им.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа,
нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на
месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41,
ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание поддържа така
предявените искове. Претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил писмен
отговор чрез особения представител, назначен на ответника С.Б.Б., с който исковете
се оспорват по основание и размер. Изложени са твърдения за липса на
облигационна връзка между страните, оспорват се доставката на топлинна енергия
и размера на исковите претенции. Въведено е правопогасяващо възражение за
изтекла погасителна давност.
В законоустановения срок ответницата Г. Ц.
е депозирала лично писмен отговор, с който е признала изцяло предявените срещу
нея искове за заплащане на ½ от цената на доставена топлинна енергия за
исковия период, както и за заплащане на обезщетение за забава. Моли разноските
в производството да бъдат възложени на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата Л.Б.
не е постъпил писмен отговор на исковата молба.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от
публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата
молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с
това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази
връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като
източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени
в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от
ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията
то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради
което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е
неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са
спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които
ищецът носи доказателствена тежест. Единствено ответницата Г.Б. е направила
признание на иска, но доколкото се касае за общи факти при иск, насочен срещу
обикновени другари, на общо основание същите подлежат на установяване, а
признанието взето предвид при възлагане на разноските по делото.
По отношение на претенциите срещу
останалите ответници по делото са ангажирани редица писмени доказателства.
От представения по делото препис-извлечение
от ***г. от акт за сключен граждански брак, се установява, че на ***г. между Б.Б.Б.
и Г.Л.Б. е сключен граждански брак.
От Декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява,
че на 23.03.1998 г. Б.Б.Б. *** правото си собственост върху процесния имот като
е посочил, че имотът е притежаван в режим на съсобственост от него и ответницата
Г.Л.Б. на основание „покупка“, при равни квоти. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ,
подадена за целите на данъчното облагане, има характера на подписан (което не
се оспорва) от ответника Б.Б. частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се
с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че
автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало
документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има
значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно,
че деклараторът е един от собствениците на апартамента, придобит чрез покупка в
съсобственост с ответницата, което изявление се ползва с висока доказателствена
стойност в процеса, и в случая кореспондира на данните, съдържащи се в останалите
писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК. Към датата на депозиране на
декларацията пред органите на общинската администрация Б.Б. и Г.Б. са се
намирали в брачно правоотношение, поради което на осн. чл. 19 СК (обн., ДВ, бр.
41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в
сила от 1.10.2009 г.) същият е станал съпружеска имуществена общност.
Видно от нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, на 14.05.2007 г. Б.Б.Б. и Г.Л.Б. са учредили в полза на
трето лице – „Банка Пиреос Българи“ АД, договорна ипотека върху процесния
апартамент, легитимирайки се като негови собственици. Представена е и молба от
ипотекарния кредитор от 07.04.2017 г. за подновяване вписването на учредената
договорна ипотека. По делото не се твърди и не се установява след придобиването
на собствеността през 1998 г. ответниците да са прехвърлили имота на трето за
процеса лице, още повече, че съгласно събраните писмени доказателства върху
този имот за техни общи парични задължения през 2007 г. е била учредена
договорна ипотека, подновена през 2017 г.
От представеното по делото удостоверение
за наследници се установява, че първоначалният ответник Б.Б. е починал на ***г.
, като негови наследници по закон са децата му – конституираните в хода на
процеса С.Б.Б. и Л.Б.Б.. Обстоятелството, че ответницата Г.Б. не е след
посочените в удостоверението наследници по закон на Б.Б. е индиция, че брачното
правоотношение помежду им е било прекратено преди смъртта му, а с това – и
бездяловата СИО върху процесния имот е трансформирана в обикновена
съсобственост при равни дялове.
Тези обективни данни, дават основание на
съда да приеме, че в конкретния случай като обикновени съсобственици на
процесния топлоснабден имот ответниците са пасивно материално легитимирани по
отношение на предявените искове при условията на разделна отговорност в
посочените от ищеца квоти – ответницата Г.Б. за ½ от общото задължение,
а ответниците С.Б. и Л.Б. – правоприемници на починалия ответник Б.Б. – за по
¼ от задължението.
По делото е изслушана и приета заключение
по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за
дялово разпределение. Системата за дялово разпределение е въведена в СЕС, а
между ФДР и ищеца има налично споразумение за предоставяне на тази услуга,
обективирано в договор № 97 от 30.11.2011 г. и договор № 76 от 01.09.2017 г. От
заключението се установява, че монтираните в абонатната станция уреди за
търговско измерване – топломери са преминали през задължителните периодични
метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на
одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и показанията им
могат да се считат за достоверни. В експертизата е отразено, че през
релевантния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са
останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за
разпределение само нетната топлоенергия. След провеждане на годишния отчет
разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са
сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни
сметки. Изяснено е, че прогнозно е начисляван разход за битова гореща вода,
като реалното потребление на количеството топла вода е установявано при
годишния отчет на уреда за търговско измерване, монтиран в имота. Начислен е и
разход за отопление на имота, в стаите на който има три работещи отоплителни
тела с ИРУ – за тях разходът е начислен според показанията на уредите, а за
отоплителните тела без ИРУ (щранг-лира в банята) разходът е определен по
изчислителен път като за тяло, работило непрекъснато. През периода е начисляван
разход за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на
отопляемия обем на имота по проект – 122 куб.м., и само през зимния отоплителен
период – времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Не е разпределяна
топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС,
доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е отразено, че
начислените суми на абоната са коректни и пресметнати съгласно методологията,
утвърдена от действащата нормативна уредба. При така установените факти, въз
основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима
сума за процесния период е на стойност от 627,07 лева.
По делото е изслушана и приета
заключение по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото
дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на
претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ
по компоненти (отопление 415,29 лв. и БГВ в размер на 129,05 лв.), както и
вноска за услугата „дялово разпределение“ в размер на 18,96 лв. Вещото лице е
достигнало до извод, че за исковия период на ищеца е равностойността на
предоставяните от ищеца услуги за отопление, битово подгряване на гореща вода и
дялово разпределение, след корекциите, съгласно изравнителните сметки (60,77
лв.) възлиза на посочената в исковата молба обща стойност – 624,07 лв. Падежите
на всяко месечно задължение са определени, при съобразяване на клаузите на
Общите условия на дружеството. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като
същата е изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички
поставени задачи.
При така установените факти, въз основа
на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за
процесния период е на стойност от 624,07 лева, който извод съдът възприема
изцяло.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до ползвания от
него имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 624,07 лева, като всеки
от ответниците е задължен за част от тази сума, пропорционално на обема на
притежаваните вещни права върху имота. Предявените главни искове следва да
бъдат уважени така, както са предявени – спрямо ответницата Г.Б. за сумата от
312,04 лв., представляваща ½ от цената на доставената топлинна енергия
за исковия период, а за ответниците С.Б.Б. и Л.Б.Б. (като правоприемници на
починалия ответник Б.Б., легитимиран също за ½ част от задължението,
т.е. също за 312,04 лева) – за сумата от 156,02 лева, представляващи ¼
от общо доставената за периода ТЕ.
При основателност на главния иск,
основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по
гореизложените правни съждения. В заключението по СИЕ е посочено, че за
процесния период лихва за забава е в размер на 93,84 лева, поради което предявените
акцесорни искове също следва да бъдат уважени така, както са предявени – за
сумата от 46,91 лева, представляваща ½ от задължението, за ответницата Г.Б.,
а всеки от двамата ответници С.Б. и Л.Б. е легитимиран да отговаря за сумата от
23,46 лева, представляваща ¼ част от общия размер на акцесорното задължение.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени, включително възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 100 лева.
С отговора на исковата молба ответницата
Г.Б. е направила признание на иска и е поискала разноските да бъдат възложени в
тежест на ищеца. Отговорността за разноските се понася от ищеца, при кумулативното
наличие на две предпоставки: 1) ответникът с поведението си да не е дал повод
за завеждане на иска и 2) да признае иска. В процесния случай липсва навременно
плащане на енергийни услуги, за което ОУ условия изрично установяват определен
срок за плащане, а „срокът кани“ – dies interpellat pro homine (чл. 84, ал.1,
изр.1 от ЗЗД). В този смисъл при липса на срочно плащане длъжникът мотивира
кредитора да реализира субективните си права по съдебен ред и в този смисъл не
е налице първата предпоставка на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Същевременно обаче, доколкото ответницата
е признала иска, поведението ѝ не е станало повод за допълнителните
разноски, свързани с възнаграждение на особен представител и депозити за СТЕ и
СИЕ, тъй като не е оспорвала, правнорелевантните факти, във връзка с които са
изслушвани вещите лица, същите не следва да бъдат възлагани в нейна тежест.
Възнагражденията за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат понесени пропорционално от
тримата ответници, а депозитите за вещи лица и възнаграждение за особен
представител на С.Б. – от посочения ответник. Внесеното от ищеца възнаграждение
за особен представител на Г.Б., може да бъде възстановено по молба на ищеца,
доколкото същата се е представлявала лично.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к.
Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу Г.Л.Б.,
ЕГН ********** *** за сумата в размер на 312,04
лева представляваща 1/2
(една втора) част от общата стойност (624,08 лева) на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 20.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 46,91 лева, представляваща ½ от законната лихва за забава
върху главницата от 624,08 лева за периода от 10.07.2016 г. до 28.08.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 6444/2018 г. по описа на Районен съд П..
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к.
Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу С.Б.Б., ЕГН **********, с адрес *** – чрез
особен представител адв. Р.М., за сумата в размер на 156,02 лева представляваща 1/4 (една
четвърт) от общата стойност (624,08 лева) на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 20.09.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 23,46 лева,
представляваща 1/4 от законната лихва за забава върху главницата от 624,08 лева
за периода от 10.07.2016 г. до
28.08.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 6444/2018 г.
по описа на Районен съд П..
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к.
Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу Л.Б.Б., ЕГН **********, с адрес *** за сумата
в размер на 156,02 лева
представляваща 1/4 (една четвърт) от общата стойност (624,08 лева) на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. П., ул. „***за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 20.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 23,46 лева, представляваща 1/4 от
законната лихва за забава върху главницата от 624,08 лева за периода от 10.07.2016 г. до 28.08.2018 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6444/2018 г. по описа на
Районен съд П..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Г.Л.Б.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 62,50 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 37,50 лева
– разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК С.Б.Б.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 431,25 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство за
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен
представител и депозити за вещи лица по СТЕ и СИЕ, както и сумата от 18,75
лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Л.Б.Б.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 31,25 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 18,75
лева – разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________