Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __ .04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на тридесети март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 12611 по описа за
2020 г.:
Производството
по делото е образувано по предявени от „Н.С.– 9.” ООД, ЕИК ********, гр. Т.
срещу „Е.П.П.” АД в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно осн. чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 54, 61 лв. без ДДС, претендирана като
платена при начална липса на основание такса пренос „ниско напрежение” за
периода от 01.09.2015г. до 30.11.2015г., начислени в обект, представляващ битов
комбинат, намиращ се в гр. Т., ******, разположен в парцел IV – 4613, кв. 190 с
площ от 1 700 кв.м. и сумата от 14,
87 лв. без ДДС, претендирана като платена при начална липса на основание
такса достъп (средно/ниско напрежение) за периода от 01.09.2015г. до
30.11.2015г., начислени в същия обект, които суми са обективирани в
следните фактури: 1./ № **********/05.10.2015г., издадена за периода от
01.09.2015г. до 30.09.2015г. на стойност 18, 40 лв. без ДДС, от която 14, 47
лв. такса пренос „ниско напрежение” и 3, 93 лв. такса достъп (средно/ниско
напрежение); 2./ № **********/05.11.2015г., издадена за периода от
01.10.2015г. до 14.10.2015г. на стойност 9, 20 лв. без ДДС, от която 7, 23 лв.
такса пренос „ниско напрежение” и 1, 97 лв. такса достъп (средно/ниско
напрежение) и за периода от 15.10.2015г. до 31.10.2015г. сумата от 12, 65 лв.
такса пренос „ниско напрежение” и 3, 45 лв. такса достъп (средно/ниско
напрежение); 3./ № **********/03.12.2015г., издадена за периода от
01.11.2015г. до 30.11.2015г. на стойност 25, 78 лв. без ДДС, от която 20, 26
лв. такса пренос „ниско напрежение” и 5, 52 лв. такса достъп (средно/ниско
напрежение), ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 07.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират
се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Ищецът „Н.С.– 9.” ООД твърди, че по силата
на договор за изкупуване на общинска фирма „Н.С.”, гр. Т. по реда на чл. 35,
ал. 1, т. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински
предприятия, сключен на 30.09.1997г., е придобил правото на собственост върху
битов комбинат на ******, гр. Т., ведно с трансформаторен трафопост с
наименование „Битов комбинат” 20/0.4 kV, 15 kVa, 1*250 Kv, изграден в сграда,
построена в дворното място, който намалява напрежението от средно в ниско до
220 волта и обслужва единствено и само ищцовото дружество, явяващо се единствен
потребител.
Електроенергията до обекта, собствен на
ищеца се пренася, чрез кабелна линия средно напрежение 20 Kv
от трафопост ТП „Брегалница” до ТП „Битов комбинат”, също принадлежащ на
ищцовото дружество.
Доколкото техническите съоръжения, чрез
които се осъществява пренос ниско напрежение и достъпа ниско напрежение са
негова собственост, то счита, че без основание ответното дружество ежемесечно е
начислявало суми за услуги, които не му е предоставяло, а именно пренос ниско
напрежение и достъп до средно и ниско напрежение като компоненти на цената.
Ответникът е получил недължимо цената за ниско и средно напрежение за процесния
период, поради което и дължи връщане на даденото при изначална липса на
основание.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Е.П.П.” АД, е
депозирал писмен отговор, в който счита, че исковете са недопустими, евентуално
неоснователни.
Признава, че страните по делото са обвързани
от правоотношение по договор за доставка на ел. енергия, както и че за процесния
период е фактурирало количество ел. енергия, която е и заплатена. Твърди се, че
ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове, тъй
като не той е последният реципиент на платените суми, предвид че дължи
възстановяване на „Е.С.” АД цената за пренос.
Оспорват се твърденията, че при сключване на
договора, ищецът е придобил собствеността върху ТП „Битов комбинат”, доколкото
това съоръжение, не е изрично посочено. Отделно от изложеното се поддържа, че
собствеността върху процесния трафопост не би могла да бъде придобита,
доколкото не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗЕ.
Излага се, че съобразно действащите в
процесния период Правилник за търговия с електрическа енергия и Указанията на
ДКЕВР за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа, приети с протоколни решения на ДКЕВР, цената за
пренос през разпределителната мрежа се определя съобразно начина на
присъединяване на обектите чрез мрежата към съответното ниво на напрежение-
средно или ниско. Затова потребителят дължи заплащане на цена на преноса, като
задължителна компонента от стойността на доставената електроенергия.
Поддържа се още, че мрежовите услуги се
заплащат върху използваната ел.енергия съгласно показанията на СТИ в местата за
измерване, т.е заплащането им е поставено в зависимост от това на какво
напрежение е извършено присъединяването към елекроразпределителната
мрежа. Посочва, че като краен снабдител събира и възстановява на
разпределителното предприятие фактурираните суми за пренос, достъп и всички
мрежови услуги. В този смисъл цената за пренос представлява част от цената на
ел.енергията и задължение на потребителя е да я заплаща. Затова и плащането не
е лишено от основание, поради което и не подлежи на връщане.
Въз основа на изложеното се настоява за
отхвърляне на осъдителните претенции и присъждане на разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно
основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. За успешното им провеждане, предвид
разпределянето на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е
заплатил на ответника процесните суми. Ответникът от
своя страна следва да докаже, че е налице основание за дължимост на цената за
пренос и достъп до разпределителната мрежа на ниско напрежение и че ищецът е
присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение.
Няма спор между страните, че са в договорни отношения
по повод доставка на електроенергия, регулирани от публично известни Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия.
Ищцовото дружество се легитимира като
собственик на терена и сградите, измежду които и тази, в която е разположен на
площ от 33 кв.м. ТП „Битов комбинат“ въз основа на договор за изкупуване на
Общинска фирма „Н.С.“ гр. Т. по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗПСПК /отм./.
С посочения договор, Община Т. е продала на
работниците и служителите, желаещи да участват в приватизацията на ОФ „Н.С.“
общинско предприятие, представляващо общинска фирма „Н.С.“, която е
правоприемник на активите и пасивите на Промишлен комбинат „Н.С.“, като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, както следва:
1./ недвижими имоти, сред които дворно място с площ
от 11 708 кв.м., производствена база, включваща 7 терена с разположени в
тях самостоятелно съществуващи производствени цехове;
2./ битов комбинат ул.“Славянска“, самостоятелна
сграда на два етажа, включваща и множество допълнителни сгради, магазини,
павилиони, бараки и почивни станции, машини и съоръжения, транспортни средства
и стопански инвентар;
С решение от 12.06.2007г. по партида на „Н.С.– 9.” ООД е
вписана промяна касаеща прехвърлянето на дялове от
капитала.
От изготвеното и неоспорено от страните заключение
по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира и от проведения разпит на експерта в
първото съдебно заседание се установява, че трафопост с диспечерско
наименование ТП „Битов комбинат“ 20/04 kv 1*250 kVA е
разположен на първия етаж от масивна сграда, изградена в имот, находящ се в гр.
Т., ул.“Росица“, който е въведен в експлоатация през 1986г.
Същият е изграден през същата 1986г. за нуждите на
битовия комбинат в гр. Т..
Трансформаторният пост /ТП/ „Битов комбинат“ 20/04 kv е
съоръжение за понижаване на трифазно напрежение от 20 Kv до
трифазно линейно напрежение 0.4 kv. Техническите съоръжения, чрез
които се осъществява достъпът до средно напрежение е въздушна линия 20 kv или
кабелна линия 20 kv, подземно положена.
Техническите съоръжения, чрез които се осъществява
достъпът до ниско напрежение и уредите за измерване на консумираната ел.
енергия в обектите, които се захранват от процесния трафопост са монтирани
вътре в сградата на трафопоста на ниво ниско напрежение в килия ниско
напрежение.
Обектът на ищеца е присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Е.С.“ АД и „ЕНЕРГО – ПРО“ АД, чрез трафопост
ТП „Битов комбинат“. Същият е с абонатен № 21047044.
Присъединителните съоръжения, чрез които се
осъществява електрозахранването на обекта са: кабелна линия средно
напрежение (КЛ СрН), ТП „Битов комбинат“ и
монтираните съоръжения в него (трафомашина, мощностен разединител, разеденители със заземителен нож,
високомощни предпазители и кабелна линия ниско
напрежение (КЛ НН).
Захранването на ниско напрежение на обекта на ищеца
с абонатен № 21047044 се осъществява, чрез кабелна линия средно напрежение
(КЛ СрН) от ТП „Битов комбинат“. Достъпът
до ниско напрежение се осъществява в килия НН на комбината след трансформация
на СрН в НН в трафомашината
в килия трансформатор на същия комбинат.
Средството за търговско измерване на дружеството е
монтирано в главното разпределително табло в килия ниско напрежение. То измерва
консумираната ел. енергия потребена от абонатите, ползващи помещенията на
битовия комбинат. Меренето на консумираната ел. енергия е на ниво ниско
напрежение.
Съоръженията, монтирани в ТП „Битов комбинат“ се
експлоатират по предназначение и са в добро общо състояние. Съоръженията,
машините и апаратурата, които се намират в процесния обект способстват за
безаварийно осъществяване доставката и отчитането на потребеното
количество ел. енергия от обектите, захранвани от ТП „Битов комбинат“.
Към настоящия момент обектите (къщи и жилищен блок),
които се захранват от ТП „Битов комбинат“ са 149 броя, според писмо от „Е.С.“
АД, но точният момент на присъединяване на всеки един от тях, остава
неизвестен.
В последващо писмо,
предоставено на експерта, неразделна част от заключението, „Е.С.“ АД уточнява,
че присъединяването на 149 обекти, е извършено в периода от 12.10.1995г. до
05.07.2018г.
През 2007г. по възлагане на „Е.Б.М.“ АД е изготвена
оценка на ТП „Битов комбинат“.
Въз основа на предоставените данни от „Е.С.“ АД,
вещото лице дава заключение, че обектите са присъединени едва след 2007г.,
извод формиран от данните по делото, вкл. и от скица, приложена в кориците му
от 10.04.2007г., от която е видно, че други обекти в района, все още не са били
изградени. Доколкото изграждането им е извършено след 2007г., то следва да се
приеме, според експерта, че присъединяването им е осъществено след посочената гона.
За времето от 01.09.2015г. до 01.12.2015г., „Е.П.П.“ АД е издало процесните
фактури и е начислило общо сумата от 14, 85 лв. без ДДС
за такса
достъп (средно/ниско напрежение), а такса пренос „ниско напрежение” възлиза на 54, 63 лв. без ДДС, които няма спор, че са платени. Фактът на плащане се
установява и от представените преводни нареждания.
В
казуса към релевантния за спора момент, а именно присъединяването на ищеца към електропреносната мрежа, което от събраните по делото
доказателства се установи да е на 18.11.2013г., действащи са разпоредбите на
Закон за енергетиката чл.117, Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на
производителите и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните
ел. мрежи /отм. ДВ бр.31/04.04.2014г./, Правила за
търговия с ел. енергия / ДВ, бр. 66/26.07.2013г., в сила от 26.07.2013г.
/ и Правила за измерване на количеството ел.енергия / ДВ, бр. 98/12.11.2013г./.
А
по отношение компонентите и начин на формиране на цената в рамките на въведения
исков период 22.10.2011г. до 31.10.2014г. Правила за търговия с ел. енергия /ДВ
бр.66/27.06.2013г./.
В
чл. 29 от Правилата за търговия с ел. енергия е предвидено, че мрежовите услуги
се заплащат от клиенти и производители върху използваната/отдадената
електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 /за достъп до електропреносната мрежа
и предоставяне на системни услуги, за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа/ по утвърдените от ДКЕВР цени.
Следователно
от значение за разрешаване на така възникналия правен спор е въпросът дали СТИ
е поставено на мястото на измерване съобразно изискванията на нормативната
уредба. Съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, електрическата енергия, доставяна на
крайните клиенти се измерва със СТИ- собственост на оператора на електропреносната или електроразпределителната мрежа,
разположени до или на границата на имота на клиента. В чл. 27 от Наредба №
6/2004г. /отм. ДВ бр.31/04.04.2014г./ е дадено
разрешение, че границата на собственост между електрическите съоръжения на
преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване.
В чл. 14 от Правилата за измерване на
количествата ел.енергия е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия
от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към клиент, мястото на измерване е на страната с
по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента /ако има такава
трансформация/ или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната
мрежа.
От
заключението на вещото лице се установява, че техническите съоръжения, чрез които се осъществява достъпът до ниско
напрежение са монтирани вътре в сградата на трафопоста на ниво ниско напрежение
в килия ниско напрежение, а техническите съоръжения, чрез които се
осъществява достъпът до средно напрежение е въздушна линия 20 киловолта и трафопоста.
По
делото са ангажирани доказателства установяващи, че трафопостът е изграден през
1986г. за нуждите на битовия комбинат към който момент е в сила Законът за електростопанството от 1975г./отм. ДВ бр.64/1999г./.
В
чл. 2 е предвидено, че електрическите централи за производство на
електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение
на електрическа енергия са държавна собственост, като електрическите уредби,
мрежи и вътрешни инсталации на потребителите на електрическа енергия и
необходимите съоръжения за свързването им с електроенергийната система,
включително и заводските централи, се изграждат и поддържат от потребителите.
В чл.3, ал.1 е предвидено, че дейността, свързана с изграждането на електроенергийните
обекти, с производството, преноса, разпределението и използуването
на електрическа енергия в Народна република България, се ръководи, координира и
контролира от Асоциация "Енергетика". И като държавна собственост не
могат да преминат в собственост на други лица, вкл. на договорно основание.
Кооперациите
и обществени организации, с разрешение на Асоциация Енергетика, могат да
притежават отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си
/на един потребител/ нужди от ел.енергия. Затова и релевантен е въпросът за
какви нужди е строен трафопостът и ползван към момента на предоставянето му в
собственост на праводателя на дружеството и в частност дали е задоволявал
нуждите на само един потребител или е ползван и от други потребители.
От
заключението на вещото лице се установява, че от трафопоста се захранват и други
потребители, но не е ясно кои са те и кога са присъединени. Не са ангажирани
други доказателства установяващи годината, в която са били присъединени.
Данните от писмата на „Е.С.“ АД, приложени към заключението, не се подкрепят от
други доказателства.
Затова
и еднозначен извод, че въпросният трафопост има характеристика на общ енергиен
обект, които по силата на закона, ищецът не е могъл да придобие, не би могъл да
се направи.
Понастоящем,
липсват твърдения, а и ангажирани доказателства, тези съоръжения да са изкупени
по пар. 4 от ПЗР на ЗЕ.
Съобразно
заключението на вещото лице СТИ е монтирано в сградата на трафопоста на ниво
ниско напрежение в ел.табла ниско напрежение, с изводни
полета ниско напрежение и трифазни кабели ниско напрежение. Съобразно
предвиденото в чл. 29 от Наредба 6/2004г. при присъединяване на електропровод,
собственост на ЕРП към ел.уредба на потребител, границата на собственост е
клемите за присъединяване на проводниците към съоръженията на уредбата- при
въздушен електропровод и открита уредба /както е в случая съобразно
заключението на в.л./.
В
чл.14 от Правилата за измерване на количеството ел.енергия /отм./ е предвидено,
че при отдаване на ел. енергия от електропреносната
мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по- високото
напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя, доколкото в случая се
установи да е налице такъв. Присъединяването е посредством кабелна линия ниско
напрежение, която е изградена от потребителя. Следователно, мястото на измерване
следва да е на страната с по-високото напрежение, т.е в случая на средно
напрежение.
Горното
обосновава извод, че извършеното от разпределителното дружество измерване е
неправомерно и поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената
му от ответното дружество цена на услуга пренос и достъп през разпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение.
Следователно
предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
сумата от 54, 63 лв. без ДДС, представляваща такса пренос
„ниско напрежение” се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния
претендиран размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 07.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Другият
осъдителен иск следва да бъде уважен до размера на сумата от 14, 85 лв. и
отхвърлен за разликата над присъдената сума до претендираната от 14, 87 лв. за периода от
01.10.2015г. до 31.10.2015г. по фактура №
**********/05.11.2015г., издадена за времето от 01.10.2015г. до
14.10.2015г. за 0, 01 лв. и от 15.10.2015г. до 31.10.2015г. за 0, 01 лв., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 07.10.2020г.
до окончателното изплащане на задължението.
По
разноските
При
този изход на спора с право на разноски за уважената част от претенциите
разполага ищцовото дружество „Н.С.– 9.“ ООД, чиито размер на 649, 81 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар от
400 лв. е неоснователно, тъй като делото се отличава с правна и фактическа
сложност, а доказателствата са събирани в две съдебни заседания.
В полза на ответната страна следва да се присъдят
разноски за отхвърлената част възлизащи на 0, 01 лв., на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на „Н.С.– 9.“ ООД, ЕИК ********, гр. Т. сумата от 54, 61 лв. без ДДС /петдесет и четири лева и шестдесет и
една ст./,
представляваща платена при начална липса на основание такса пренос „ниско
напрежение” за периода от 01.09.2015г. до 30.11.2015г., начислени в обект,
представляващ битов комбинат, намиращ се в гр. Т., ******, разположен в парцел
IV – 4613, кв. 190 с площ от 1 700 кв.м. и сумата от 14, 85 лв. без ДДС /четиринадесет лева и осемдесет и пет ст./, представляваща
платена при начална липса на основание такса достъп (средно/ниско
напрежение) за периода от 01.09.2015г. до 30.11.2015г., начислени в
същия обект, които суми са обективирани в следните фактури: 1./ №
**********/05.10.2015г., издадена за периода от 01.09.2015г. до
30.09.2015г. на стойност 18, 40 лв. без ДДС, от която 14, 47 лв. такса пренос
„ниско напрежение” и 3, 93 лв. такса достъп (средно/ниско напрежение); 2./ №
**********/05.11.2015г., издадена за периода от 01.10.2015г. до
14.10.2015г. на стойност 9, 20 лв. без ДДС, от която 7, 23 лв. такса пренос
„ниско напрежение” и 1, 96 лв. такса достъп (средно/ниско напрежение) и за
периода от 15.10.2015г. до 31.10.2015г. сумата от 12, 65 лв. такса пренос
„ниско напрежение” и 3, 44 лв. такса достъп (средно/ниско напрежение); 3./ №
**********/03.12.2015г., издадена за периода от 01.11.2015г. до
30.11.2015г. на стойност 25, 78 лв. без ДДС, от която 20, 26 лв. такса пренос
„ниско напрежение” и 5, 52 лв. такса достъп (средно/ниско напрежение), ведно
със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 07.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.С.– 9.“ ООД, ЕИК ********, гр. Т.
срещу „Е.П.“ АД, *** иск с правно осн. чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 14,
85 лв. до претендираната от 14, 87 лв., представляваща платена при начална
липса на основание такса достъп (средно/ниско напрежение), начислени в
обект, представляващ битов комбинат, намиращ се в гр. Т., ******, разположен в
парцел IV – 4613, кв. 190 за периода от 01.10.2015г. до 31.10.2015г. по фактура
№ **********/05.11.2015г.,
издадена за времето от 01.10.2015г. до 14.10.2015г. за 0, 01 лв. и от
15.10.2015г. до 31.10.2015г. за 0, 01 лв., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба – 07.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на „Н.С.– 9.“ ООД, ЕИК ********, гр. Т. сумата от 649, 81 лв. /шестстотин четиридесет и девет
лева и осемдесет и една ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.С.– 9.“ ООД, ЕИК ********, гр. Т. ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, ***
сумата от 0, 01 лв. /една ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: