№ 2823
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100508394 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20074752 от 16.01.2023 г. по гр.д. № 2241/2020 г.
Софийски районен съд, 127 състав отхвърлил предявените от Р. П. Т., ЕГН
**********, срещу З. К. Ж., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26,
ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване на договор за продажба на наследство от
16.01.2015 г. за нищожен поради липса на съгласие, предявения при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за
унищожаване на договор за продажба на наследство от 16.01.2015 г. като
сключен от лице, което не е могло да разбира или ръководи действията си, и
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 87, ал.
3 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на наследство от 16.01.2015 г. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответницата
разноски в размер на 1 400 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Р. П. Т., която го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност, при твърдения решението да е
постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Съдът приел,
1
че след като ищцата не е открита на адреса, не е извършена съдебната
експертиза и ищцата не е осигурила свидетел, и това автоматично означава,
че исковете са неоснователни. Въззивницата не знаела кога е търсена и защо
не е открита за преглед, но било напълно възможно в тези моменти да е била
в кризи, които всеки път били с различна продължителност, след които не си
спомняла какво се е случило. Счита, че са нарушени правата й и
първоинстанционният съд не направил всичко възможно да събере всички
доказателства и делото да бъде изяснено от фактическа и правна страна.
Освен това към исковата молба били приложени множество медицински
документи и епикризи, които не били оспоР. от ответната страна, а
необсъждането им от съда представлявало съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В допълнение на въззивната жалба
назначеният на въззивницата по реда на чл. 95 ГПК вр. чл. 23 ЗПП
процесуален представител адв. Б. от САК поддържа, че исковете били
неправилно отхвърлени. Не ставало ясно разпитан ли е нотариусът, пред
когото е изповядана сделката от 16.01.2015 г., при какви условия, явила ли се
е лично Р. Т., присъствали ли са други лица и т.н. Преди да извърши
удостоверяването, нотариусът бил длъжен да провери самоличността и
дееспособността на явилите се пред него лица (чл. 578, ал. 4 ГПК).
Законодателят не изчерпвал проверката до представянето на документ за
самоличност, а изисквал нотариусът да се увери и в способността на явилите
се лица да разбират или да ръководят действията си. Психическото
увреждане, причинило трайна неспособност и старческото слабоумие, били
лесно установими. Същото задължение нотариусът имал и при
удостоверяване на подписите под частни документи – пълномощно за
разпоредителни сделки с недвижими имоти, договор за прехвърляне на
собствеността върху моторни превозни и въздухоплавателни средства и т.н.
Освен това представените решения на ТЕЛК от 2012 г., 2015 г. и 2018 г. на Р.
Т. ясно показвали, че установената болест се задълбочава. Съдът дал вяра на
личната оценка на назначеното вещо лице, което не извършило експертиза,
заявено в съдебно заседание от 04.10.2022 г. с твърдение, че решение на
ТЕЛК не означавало, че Р. Т. не разбира свойството и значението на
извършеното, което представлявало съществено нарушение. Втора експертиза
не била назначена, като по този начин „не била направена пълна и обективна
проверка да се събере и оцени доказателствения материал“. Съгласно чл. 51,
2
ал. 3 от Конституцията, лицата с психически увреждания се намирали под
особената закрила на държавата и обществото. Чл. 12 КЗПУ също следвало да
се тълкува в смисъл, който защитава правата на формално дееспособните
лица, а не по начин, който изключва или значително затруднява тази защита.
Поради това се иска от въззивния съд да отмени атакуваното решение и да
върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Въззиваемата страна З. К. Ж. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение
като правилно. Претендира разноски за въззивното производство.
Съображения излага в молба от 16.04.2024 г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт. Въззивният съд намира, че в периода от 10.02.2024 г., когато е започнала
процедура по замяна на назначения на ищцата по реда на чл. 95 ГПК
процесуален представител адв. Н.А., до връчване на решението на
новоназначения процесуален представител адв. Б. Б., по арг. от чл. 259, ал. 2
ГПК срокът за въззивно обжалване е бил прекъснат и не е текъл, а от
връчване на решението на адв. Б. на 15.05.2023 г. е започнал да тече нов срок,
съгласно ал. 3 на чл. 259 ГПК. Поради това въззивната жалба и допълнението
й са подадени в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд
като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи,
при което намира за установено следното:
С оглед фактическите твърдения в исковата молба, уточнена с молба от
24.06.2020 г., съдът е сезиран с обективно евентуално съединени искове – с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за продажба на наследство от 16.01.2015 г., с нотариална заверка на
подписите рег. № 00667/16.01.2015 г. на нотариус с рег. № 302 на НК, по
който ищцата твърди, че не е подписала договора; с правно основание чл. 31,
ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договора за продажба на наследство, по който
ищцата твърди, че при сключването на договора не е могла да разбира и/или
ръководи действията си, тъй като страдала от епилепсия с честа
генерализация и периоди на дезориентация, дисфорични епизоди с афективно
3
поведение и без спомен за случилото се, и с правно основание чл. 87, ал. 3
ЗЗД за разваляне на процесния договор поради виновно неизпълнение на
купувача на задължението му за плащане на уговорената продажна цена.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответницата е оспорила предявените искове. Оспорила е твърденията на
ищцата, че не е сключвала процесния договор, не е продавала наследството си
и не е получавала уговорената цена по договора. С ищцата се познавали от
началото на 2014 г., между страните бил сключен и договор за заем, през м.
11.2014 г. ищцата упълномощила ответницата да я представлява пред
различни държавни органи, както и да продаде от нейно име и за нейна
сметка наследството, оставено от баща й П.Т., вкл. при условията на
договаряне сам със себе си по чл. 38, ал. 1, изр. последно ЗЗД, като наред с
пълномощното на 28.11.2014 г. била заверена и декларация по чл. 264, ал. 1
ДОПК. Твърди, че при сключване на процесната сделка страните постигнали
съгласие ищцата да остане да живее в наследствения ап. 75, находящ се в ж.к.
„Надежда“ и да ползва имота до 2022 г. Твърди, че ищцата лично подписала
договора, като към момента на сключване на сделката е разбирала свойството
и значението на постъпките си и не е била поставена под запрещение, поради
което сделката е валидна и обвързва страните по нея. При условията на
евентуалност е релевирала възражение за погасяване по давност на
предявените искове. Искала е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.
№ 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно. Същото е и допустимо, постановено от
родово компетентен съд. Предвид спецификата на договора за продажба на
наследство – прехвърля се не отделен имуществен обект, а имуществена
съвкупност (която може да включва освен права също и задължения и
фактически отношения, които са били притежание на наследодателя към
момента на откриване на наследството), неговата цена не може да бъде
определена съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като активите
4
и пасивите, които съставляват наследствената маса, не могат да бъдат
предмет на данъчна или пазарна оценка по смисъла на тази разпоредба. Ето
защо предявените искове имат за цена размера на продажната цена по
договора за продажба на наследство (в този смисъл определение № 463 от
08.12.2016 г. по т. д. № 5009/2016 г., ІІІ ГО на ВКС и потвърденото с него
определение № 216 от 18.07.2016 г. по ч.гр.д. № 2674/2016 г. на ВКС, I ГО). В
случая продажната цена по договора е 9 000 лв. и съобразно чл. 104, т. 4 ГПК
исковете са подово подсъдни на районния съд като първа инстанция.
Настоящият въззивен състав намира, че при постановяване на
първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата решението е
правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Приет по делото е договор за продажба на
наследство по чл. 212 ЗЗД от 16.01.2015 г., с нотариална заверка на подписите
рег. № 00667/16.01.2015 г. на нотариус с рег. № 302 на НК, съгласно който Р.
П. Т. продала на З. К. Ж. цялото си наследство – като съвкупност от права и
задължения, оставено й от покойната и баба и наследодател Р.Г.В., починала
на 31.05.1985 г., и баща и наследодател П.М.Т., починал на 28.04.1995 г., за
сумата в размер на 9 000 лева, която сума продавачът заявил, че е получил
напълно и в брой от купувача. Договорът е вписан в Служба по вписванията
под № на акта 52, том I, дело № 30246.
Приети по делото са и декларация от Р. П. Т., с нотариална заверка на
подписа рег. № 00669/16.01.2015 г. на нотариус с рег. № 302 на НК, съгласно
която П.М.Т., починал на 28.04.1995 г., е оставил като наследство недвижим
имот - ап. 75, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“-I, **** (****), ****, и
декларация от Р. П. Т., с нотариална заверка на подписа рег. №
00670/16.01.2015 г. на нотариус с рег. № 302 на НК, съгласно
която Р.Г.В., починала на
31.05.1985 г., е оставила като наследство недвижим имот - ап. 76, находящ се
в гр. София, ж.к. „Надежда“-I, **** (****), ****.
Приета по делото е медицинска документация – епикризи, етапни
епикризи, резултати от рутинна енцефалограма, психологично изследване,
както и три експертни решения на ТЕЛК - № 1199/26.06.2012 г., №
1319/08.06.2015 г. и № 1210/04.06.2018 г. (л. 5 – 23 от делото на СРС).
5
Съгласно ЕР на ТЕЛК № 1199/26.06.2012 г., на ищцата е определена 70 %
трайно намалена работоспособност за период от три години, с водеща
диагноза епилепсия, с вторична генерализация – редки към средно чести, с
периоди на дезориентация, органично дисоциативно разстройство; Съгласно
ЕР на ТЕЛК № 1319/08.06.2015 г., на ищцата е определена 80 % трайно
намалена работоспособност за период от три години, с водеща диагноза
темпорална епилепсия, с вторична генерализация и периоди на дезориентация
(средно към чести), органично дисоциативно разстройство; Съгласно ЕР на
ТЕЛК № 1210/04.06.2018 г., на ищцата е определена 80 % трайно намалена
работоспособност за период от три години, с водеща диагноза епилепсия с
генерализация от ГТКП (чести, ежедневни); Дисфорични епизоди с
афективно поведение и без спомен за случилото се.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СГЕ се
установява, че подписът, положен за „продавач“ в договор за продажба на
наследство по чл. 212 ЗЗД от 16.01.2015 г., с нотариална заверка рег. №
00667/16.01.2015 г. на нотариус с рег. № 302 на НК, е изпълнен от Р. П. Т..
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно. Същото не е
оспорено от страните.
Съгласно показанията на свидетеля Б.Г., страните по делото се
познавали, З. редовно давала пари на Р., като последната многократно чакала
ответницата пред дома й и искала различни суми. Ответницата споделила със
свидетеля за предстоящото сключване на процесния договор и му поискала в
заем уговорената продажна цена, тъй като към момента на сключване на
договора банковата й сметка била запорирана. Свидетелят занесъл сумата на
З. в деня на сключване на договора. Не присъствал лично в кантората на
нотариуса, но видял страните, които били наясно за какво става въпрос, били
се договорили за сумата и нямали никакви противоречия.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
С определението за насрочване на делото районният съд е допуснал
изслушване на комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза,
която след преглед на представената по делото медицинска документация и
личен преглед на ищцата да даде отговор какво е било психологичното и
психично състояние на ищцата към датата на сключване на процесния
договор - 16.01.2015 г., към посочената дата страдала ли е от неврологично,
6
психологично или психично заболяване и ако да, то отразявало ли се е върху
способността й да разбира и/или ръководи постъпките си и в каква степен.
С молби от 15.10.2021 г. и от 20.01.2022 г. вещото лице А.А. и вещото
лице К.Г. са уведомили съда, че многократно са търсили ищцата по телефона,
за да извършат личен преглед и изготвят експертизата, но контакт не е
установен.
С протоколни определения от 19.10.2021 г. и 25.01.2022 г. районният съд
указал на ищцата, че следва да съдейства на вещите лица за изготвяне на
допуснатата комплексна експертиза, като в случай, че откаже да съдейства и
създава пречки за събиране на допуснатите доказателства, съдът може да
приложи санкцията по чл. 161 ГПК. Указанията са съобщени на назначения
процесуален представител на ищцата адв. Н.А. и лично на ищцата на
03.02.2022 г. С молба от 25.01.2022 г. процесуалният представител на ищцата
е заявил, че въпреки многократните й опити да се свърже с ищцата по
телефона контакт не е осъществен, като ищцата или не отговаря на
повикванията, или прекратява разговора веднага щом той започне. Поради
това не е в състояние да съдейства за изготвяне на допуснатата експертиза,
както и да доведе свидетел.
С протоколно определение от 19.04.2022 г. районният съд указал на
вещите лица да отговорят на поставените им задачи въз основа на
представената към исковата молба медицинска документация. В проведеното
на 04.10.2022 г. открито съдебно заседание вещото лице А.А. е заявило, че
заключение не е изготвено, тъй като не са осъществили връзка с ищцата. Без
личен преглед, единствено въз основа на представените медицински
документи експертизата категорично не би могла да бъде изготвена, тъй като
от същите не може да бъде установено какво е било състоянието на ищцата
към момента на сключване на процесния договор. Медицинското състояние
на лицето, установено с представените решения на ТЕЛК не означава
автоматично, че ищцата не е могла да разбира свойството и значението на
постъпките си към релевантния за спора момент. Вещото лице е посочило, че
многократно в практиката си се е сблъсквало с медицинска документация,
която сочи за изключително тежко състояние на дадено лице, а след
извършен преглед и анализ на цялостното заболяване се установява, че
7
лицето е годно да формира воля.
С оглед така заявеното от вещото лице, с протоколно определение от
04.10.2022 г. районният съд отменил определението си, с което е допуснал
изслушване на комплексната експертиза.
От правна страна: Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, нищожни са
договорите, при които липсва съгласие. Порокът липса на съгласие е налице,
когато волеизявленията (предложение и приемане) са направени и съвпадащи,
но някое от тях или и двете са дадени при „съзнавано несъгласие“, т.е. при
отсъствие на намеР.е за обвързване (изтръгнато чрез насилие, на шега, като
учебен пример и пр.); Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и
когато няма две насрещни противоположни по съдържанието си
волеизявления или тези волеизявления не се отнасят за един и същ
предмет. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 5 от 30.05.2022 г. по тълк. д. № 5/2020 г., ОСГТК на ВКС, когато
договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е
могло да разбира или да ръководи действията си, договорът не е нищожен
поради липса на съгласие, а е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
В случая от кредитираното заключение на СГЕ се установи, че
процесният договор за продажба на наследство е подписан от ищцата. Поради
това предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Недоказан и като такъв – неоснователен е и евентуалният иск с правно
основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, унищожаем е
договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е
могло да разбира или да ръководи действията си.
В случая, при доказателствена тежест за ищцата съгласно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК, същата не е доказала невъзможността си към момента на
сключване на процесната сделка – 16.01.2015 г., да разбира и/или ръководи
действията си. Такъв извод не може да бъде направен само въз основа на
представената медицинска документация. За установяване на
правнорелевантния факт са необходими специални знания, във връзка с което
е била допусната и комплексната експертиза. Въпреки дадените на ищцата
указания да окаже съдействие на вещите лица предвид необходимостта от
извършване на личен преглед, за да може да се отговори на поставените
8
въпроси, ищцата не е оказала такова съдействие. Предвид създадените от
ищцата пречки за изготвяне на заключението и категоричното изявление на
вещото лице Атанасова, че обективно заключение не може да бъде дадено
само въз основа на представените медицински документи, районният съд
правилно е отменил определението си за допускане на експертизата и е решил
делото без това доказателство.
Поради това и доводите във въззивната жалба районният съд да бил
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и правото
на защита на ищцата да било нарушено са неоснователни. Първостепенният
съд на три пъти е отлагал делото с оглед изготвяне на комплексната
експертиза, но ищцата не е оказала необходимото съдействие за изготвянето
й, като въпреки многократните опити контакт с нея не е осъществен нито от
вещите лица, нито от назначения й процесуален представител. Противно на
поддържаното в жалбата, районният съд е обсъдил представените с исковата
молба решения на ТЕЛК, но само въз основа на тях, а и на другите
медицински документи извод, че към правно релевантния момент ищцата не е
могла да разбира и/или да ръководи действията си не може да бъде направен
дори и от вещите лица, още по-малко – от съда, който не притежава
специални знания за такава преценка. Искане за разпит на нотариуса,
извършил нотариалната заверка на подписа на ищцата не е правено, поради
което неотносими за правилността на атакуваното решение са доводите на
въззивницата в тази насока в допълнението към жалбата. На ищцата е била
предоставена безплатна правна помощ, но същата е отказвала осъществяване
на контакт и с процесуалния й представител. Прокламираният
конституционен принцип, че лицата с психически увреждания се намират под
особената закрила на държавата и обществото по никакъв начин не означава,
че за дееспособни лица с психологични или психически заболявания не важат
процесуалните правила.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
атакуваното решение в частта му по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2,
пр. 2 ЗЗД и чл. 31, ал. 1 ЗЗД следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба
срещу решението в частта му по евентуалния иск с правно основание чл. 87,
ал. 3 ЗЗД е бланкетна – в нея не са посочени никакви конкретни оплаквания
за неправилност на решението в тази част, поради което и съобразно чл. 269
ГПК и в частта му по този иск решението следва да бъде потвърдено.
9
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемата. По делото обаче няма доказателства да
е направила такива, поради което разноски не й се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20074752 от 16.01.2023 г., постановено
по гр.д. № 2241/2020 г. на Софийски районен съд, 127 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10