№ 41
гр. С., 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20225400500013 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 399/26.11.2021 г. по гр.дело № 608/2021 г. С. районен съд
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Дженерали застраховане" АД-гр.С. иск по
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1 т.3 от КЗ за приемане за установено,
че СТ. ИВ. Л. дължи на ищеца "Дженерали застраховане" АД сумата в размер
на 920,29 лева изплатено застрахователно обезщетение по щета № */2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение на паричното задължение по чл.410 от ГПК –
08.03.2021 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 86 лева
мораторна лихва за периода от 07.04.2020 г. до подаване на заявлението за
издаване на заповедта – 28.03.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 132/09.03.2021 г. по
ч.гр.дело № 315/2021 г. по описа на РС-С..
Също така, „Дженерали застраховане" АД - гр.С. е осъдено да заплати
на СТ. ИВ. Л. направените съдебни разноски в размер на 450 лева за
адвокатско възнаграждение.
1
Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД - гр.С., чрез юр.В.С., с искане да бъде
отменено, исковете на дружеството – уважени, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован,
не се явява представител. С писмена молба-становище дружеството поддържа
жалбата си и представя списък на разноските.
Въззиваемият СТ. ИВ. Л., чрез пълномощника адв.М.Г.,
оспорва жалбата с отговор по чл.263, ал.1 ГПК и моли решението да бъде
потвърдено и да му бъдат присъдени разноските за въззивното производство.
В съдебно заседание въззиваемият Л., редовно призован, не
се явява. За него пълномощникът му адв.М.Г. поддържа изразеното в
отговора на жалбата становище за нейната неоснователност.
Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва
да се потвърди, като се имат предвид изложените в него мотиви на осн.чл.272
ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:
На 28.10.2019 г. настъпва към 06.45 часа сутринта ПТП -
С.Л., управлявайки автобус, обслужващ градска линия № 1 на превозвача
„Рожен експрес“ АД, при завиване наляво по ул.Ч.в.“ в кв.К. на гр.С., удря с
дясното огледало козирката на автомат за продажба на кафе, разположен на
тротоара недалеч от автобусната спирка/обръщало/ на тази улица. Ищецът
„Дженерали застраховане“ АД-гр.С. изплаща на собственика на автомата за
продажба на кафе В.Б. сумата от 920,29 лв. застрахователно обезщетение по
силата на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по
съответната полица, покриващ отговорността на водача С.Л..
Ищецът-застраховател сочи в исковата молба само, че
претендира така платеното на Б. обезщетение на основание т.3 на чл.500, ал.1
КЗ, тъй като водачът С.Л. напуснал мястото на настъпване на
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, без никакви допълнителни уточнения.
Чл.500, ал.1, т.3 КЗ разпорежда, че, освен в случаите по чл.
433, т. 1 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
2
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях
е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач.
Не се установява обаче посещаването на
местопроизшествието от органите за контрол на движението по пътищата да е
било задължително, тъй като не са настъпили условията по чл.125 ЗДвП,
налагащи такова задължително посещение: няма убит или ранен човек/т.1/;
ПТП не е предизвикало задръстване на платното за движение/т.2/; в него не
участва ППС, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на
пътя и в резултат на това създава опасност за движението/т.3/; няма
съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно
превозно средство/т.5/; произшествието не е с участието на пътно превозно
средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и
на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през
територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се
уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната/т.6/; между
участниците в произшествието няма разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него /т.7/; нито произшествието е с един участник и моторното
превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му от произшествието вреди/т.8/.
С оглед естеството на ПТП, в случая би могло да се обсъжда
само дали е било налице разносъгласие между участниците в ПТП относно
обстоятелствата, свързани с него, но доказателства за такова няма.
Както се посочи по-горе, ПТП настъпва около 06.30-45 часа
сутринта на 28.10.2019 г. По делото е разпитана свидетелката Н.К., която е
била към онзи момент кондуктор в автобуса и очевидец, при което нейните
показания се преценяват при съблюдаване изискването на чл.172 ГПК. Тя
установява, че автобусът с върха на огледалото закача козирката на вендинг-
машината и тя се наклонява. Причината за тази маневра на автобуса, при
3
която е засегната козирката, е да се избегне ПТП с намиращите се на същото
място от двете страни на автобуса леки коли. Шофьорът Л. с помощта на друг
пътник изправя наведената машина. Също така, Л. провежда два телефонни
разговора. Единият е със собственика на машината, чийто тел.номер е
изписан на нея. Л. и останалите го чакат около 10 минути, след което
автобусът потегля за изпълнение на графика на движение на автобусната
линия.
Представено е в тази връзка Маршрутно разписание на
автобусна линия № 1 - І-ви автобус-делнични дни от 01.07. до 15.09. по
маршрут К. - КАТ-У., на превозвача „Рожен експрес“ АД. От него е видно, че
автобусът следва да е на спирка „К.“ в 6.49, откъдето да тръгне в обратната
посока на същата линия към следваща спирка „Военно окръжие“, на която
следва да е в 6.55 часа и т.н. до последната спирка в кв.У..
Св.К. също така установява, че вендинг-машината се намира
на тротоара и е точно на самото обръщало, като козирката и стърчи доста
навън; така, както е поставена, пречи на движението на автобусите. На
същото място спират много коли, а не бива, защото трябва да се обръща.
Обобщава, че кафемашината е разположена по такъв начин и място, че пречи
на автобусите да обръщат, тъй като е с голяма козирка, освен това е поставена
на тротоара.
Същото обстоятелство се доказва от заключението по
САТЕ, неоспорено от страните и прието от съда. На съдебното заседание от
22.11.2021 г. вещото лице по нея инж.Г.Т. обяснява, че автомобилът, за който
говори свидетелката К. и заради който автобусът минава по-встрани, е
длъжен да изчака, ако има коли по главния път. Автобусът на Л. е бил в
своето платно, той не се е качвал на тротоара. Когато няма автомобил вляво,
автобусът минава по-плътно, но в случая заради този автомобил автобусът е
бил по-вдясно. Козирката за кафе-машината е излизала извън тротоара с
около 20-30 см към платното при ПТП и затова шофьорът на автобуса с
огледалото, което стърчи 50 см., я е закачил. Понастоящем козирката е
преработена – тя вече е скъсена и нейната дължина е точно до ръба на
тротоара. Причината за ПТП според вещото лице е, че козирката е излизала
твърде много в посока на пътното платно.
Съставен е същия ден - на 28.10.2019 г., но вече към 10 часа,
4
протокол за ПТП № 1578932 от инспектор от МВР, в който с данните си е
отразен един участник в ПТП – въззиваемият Л.. Записано е в протокола, че
се съставя на ул.Ч.в. на обръщалото на автобус № 1. Безспорно е обаче, че
протоколът не е съставен в момента на или непосредствено следващ ПТП,
тъй като Л. потегля да изпълнява задължението си да спази маршрутното
разписание на управлявания от него автобус. В протокола няма попълнени
данни за участник № 2, макар, че на мястото, където са подписите на
участниците, е положен такъв и за участник № 2. Ясно е, че протоколът е
съставен въз основа на дадените от участниците сведения. Съставителят на
протокола е отразил в него извода си, че участник № 1 не контролира
непрекъснато МПС-то, което управлява, като при завиване наляво, с дясното
огледало блъска монтирания на тротоара вендинг-автомат и го събаря на
земята.
В Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008
г., II т. о., е прието, че, освен с формална доказателствена сила, протоколът
за ПТП, като свидетелстващ документ, материализира
удостоверителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това
се състои неговото доказателствено значение, но спорът не може да се
реши само въз основа на отбелязаното в него, че и двамата участници в
произшествието са нарушили правилата за движение. В постоянната си
практика ВКС приема, че съдът е длъжен непосредствено да събере
доказателства с участието на страните в процеса като изследва
механизма на ПТП чрез назначаване на АТЕ, което ще е от значение за
изводите му относно степента на съпричиняване, респ. за размера на
имуществената отговорност.
В решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011
г., II т. о., се приема, че съставеният само по данни на водача на МПС
протокол за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на
инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за
авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но
не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на
произшествието не са възприети лично от съставителя. В същото решение се
споделя и практиката, че обвързващата доказателствена сила на протокола за
ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на
5
произшествието и с други доказателствени средства.
В Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1506/2013 г., I т. о., посочено и във въззивната жалба, се застъпва тезата, че
протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява
волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за
лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта
на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и
други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички
релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания, които съдът не притежава.
Тези решения са постановени при действието на вече
отменената Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за
взаимодействие между контролните органи на Министерството на
вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани
с моторните превозни средства. Разрешенията по тях обаче са принципни и
важат и при действието на настоящата Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд, защото в нея не се съдържат
разпоредби, които да изключват така приетото от ВКС.
Именно в изпълнение задължението непосредствено да
събере доказателства с участието на страните в процеса, като изследва
механизма на ПТП чрез назначаване на АТЕ, РС-С. основава решението си на
заключението по САТЕ; а, вземайки предвид и свидетелските показания,
изяснява детайлно спорните по делото въпроси, за да отговори на
повелителното изискване да основе акта си на съвкупен анализ на всички
релевантни доказателства. Тъй като протоколът е съставен няколко часа след
ПТП и съставителят му не е отразил всички релевантни факти, включително
6
няма измерване на козирката на машината, отстоянието и от платното,
дължината на огледалното рамо на автобуса, тези обстоятелства са изяснени в
настоящото съдебно производство чрез допустими от закона доказателствени
средства. Ето защо, противно на твърдяното във въззивната жалба, не е
осъществено забранено от чл.164, ал.1, т.2 ГПК опровергаване със
свидетелски показания съдържание на официален документ. В тази връзка
изобщо не се явява обвързващ изводът на съставителя на протокола, че Л. не
контролира непрекъснато МПС-то, което управлява, заради което, при
завиване наляво, с дясното огледало блъска монтирания на тротоара вендинг-
автомат и го събаря на земята. Напротив, стърчащата с 20-30 см над пътното
платно козирка на машината и стремежът на ответника да избегне сблъсък
между автобуса и леката кола, имат за резултат нанесените повреди върху
самата машина.
Както се отбеляза обаче, отговорността на Л. би могла да
бъде ангажирана само ако се установи, че е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон /тук - поради наличие
на разногласие между участниците относно обстоятелствата, свързани с
ПТП/, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска
помощ или по друга неотложна причина.
Не се установява наличието на такова разногласие;
напротив, протоколът е подписан и от т.нар.участник № 2. Тук следва да се
отчете и особеното обстоятелство, че ударено от автобуса на Л. е не МПС, а
намираща се на тротоара машина за продажба на напитки, чийто собственик
очевидно не може да присъства постоянно на мястото, където е тя. От
показанията на св.К. може да се заключи, че собственикът е отишъл на
местопроизшествието чак след като управляваният от Л. автобус е довършил
този курс и е започнал втория си курс по маршрута в посоката У.-К..
Както е изяснено в мотивите по т. 15 от ТР № 6/06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, задължителни по смисъла на чл.
300 ГПК за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, са само тези актове на
наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в
7
извършване на престъпно деяние – с присъда, решение по чл. 78а НК или
споразумение в наказателния процес. Т.е., решението по чл. 78а НК се
приравнява на влязла в сила присъда, поради това, че и в този случай
деянието си остава престъпление, а не административно нарушение, като
разликата с присъдата е само във вида на отговорността – освобождаване от
наказателна отговорност и налагане или не на административно наказание.
С оглед така възприетия в горното тълкувателно решение
критерий, след като наказателното постановление има за предмет деяние,
което не е престъпление, а административно нарушение, то не обвързва,
съгласно чл. 300 ГПК, гражданския съд относно вината на дееца и
противоправността на деянието. В този смисъл е напр.Определение №
435/12.06.2015 по дело № 2947/2014 на ВКС, ТК, I т. о.
Ето защо, макар с НП № 19-1058-000944/28.11.2019 г.
на началника на сектор “Пътна полиция“ към ОД на МВР-С. да е прието, че,
при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, Л. го напуска,
не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията и, заради
което му е наложено и административно наказание, това не обвързва
гражданския съд по настоящото дело да приеме, че действително е имало
разногласие между участниците в ПТП.
Дори да се приеме, че между участниците е било налице
разногласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП, заради което
посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на пътищата е
било задължително, напускането от Л. на местопроизшествието преди
тяхното идване е било по „друга неотложна причина“ по смисъла на чл.500,
ал.1, т.3, пр.посл.КЗ. Тази причина е била необходимостта да изпълни
задължението си да осъществи в определените срокове маршрутното
разписание на управлявания от него автобус № 1, което се посочи по-горе.
Установено е в тази връзка, че Л. е позвънил на собственика на машината,
изчакал е около 10 минути и едва след това е потеглил обратно по
маршрутната линия; върнал се е впоследствие за съставянето на протокола,
когато му се обадили да отиде на „К.“, че собственикът е вече там, като се е
наложило Л. да бъде сменен от друг шофьор.
С оглед неоснователността на въззивната жалба и на
осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец следва да бъде осъден да заплати
8
на въззиваемия-ответник направените от последния разноски във въззивното
производство в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 399/26.11.2021 г. погр.дело №
608/2021 г. на С.ския районен съд
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.С., ЕИК *********, да
заплати на СТ. ИВ. Л., ЕГН **********, направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението
по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9