Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……………
гр. Русе, 02.05.2018 год.
В ИМЕТОНА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в
публично заседание на трети
април през две
хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря БОРЯНКА Г. като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№
8334 по
описа на съда за 2017 год., за
да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
процесуалноправно основание чл. 422 от ГПК от ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД
против Г.Д.Т..
Ищецът твърди, че
между него и ответника били сключени два договора за издаване и използване на
международна карта МаsterCard/VISA с кредитен лимит 500 лв. Първият договор е
сключен на 07.07.2008 г. и след изтичането му на 27.08.2010 г., същият е
преподписан. Вторият договор е със срок, равен на валидността на картата, която
е две години. След изтичането на този двугодишен срок, картодържателят не се е
явила в банката да върне старата си карта и да получи нова. Ищецът твърди, че
ответникът е преустановил плащанията по картата след 08.01.2014 г. и от тогава
се начислява лихва върху дължимата сума, която претендира в настоящото
производство. Ищецът също така твърди, че
на 14.09.2017 г. е подал заявление за издаване на заповед за парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, въз основана което било
образувано ч.гр.д. № 6396 по описа на РРС за 2017 г. и издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по силата на
които било разпоредено ответникът да заплати на ищеца суми в размер на 500 лв.
– главница, 337.34 лв. – лихва за периода 08.01.2014 г. – 13.09.2017 г.,
разноски в заповедното производство и законна лихва върху главницата, считано
от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Въз основа на издаден
изпълнителен лист било образувано изп. дело при ЧСИ Иван Хаджииванов с рег. №
832 и район на действие РОС. След получаване на покана за доброволно
изпълнение, длъжникът подала възражение, което
породило правен интерес у ищеца да предяви настоящия иск за установяване
дължимостта на сумите по заповедта за незабавно изпълнение, издадена в
производството по ч.гр.д. № 6396/2017 г. по описа на РРС. Ищецът претендира
разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът в срока по
чл. 131 от ГПК оспорва предявения иск.
Прави две възражения: за погасяване на задълженията поради изтекла погасителна
давност и за нищожност поради неравноправност на клаузата за автоматично
удължаване на срока на договора за издаване и използване на международна карта
MasterCard/VISA. Заявява, че първият
сключен между него и ищцовото дружество договор е със срок 2 години,
който е изтекъл на 07.07.2010 г. Вторият договор е подписан на 27.08.2010 г. и
е със срок валидността на картата, който е също две години. Двугодишният срок
на втория договор е изтекъл на 27.08.2012 г., като по силата му картодържателят
е бил длъжен да погаси изцяло задълженията си преди деня на изтичане на срока
на валидност на картата или на 26.08.2012 г., откогато е станало изискуемо
задължението и е започнала да тече погасителната давност. Ответникът също така
твърди, че към 26.08.2017 г. освен, че е изтекла предвидената в ЗЗД петгодишна
давност, през този период плащането по картата е преустановено, а от страна на
ищеца не са предприемани мерки за събиране на задължението, поради което
давността не е спирана или прекъсвана. С оглед погасяване на главното вземане
счита, че са погасени и произтичащите от него допълнителни задължения за лихви.
Моли искът да бъде отхвърлен.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
Страните не спорят, че
въз основа на заявление с вх.№ 37290 от 14.09.2017
год. по ч.гр.д.№ 6396/2017 год. на Русенски районен съд е издадена Заповед № 3810/18.09.2017 год. за
изпълнение на парично
задължение по чл.417
от ГПК, с която се
разпорежда длъжникът Г.Д.Т. да заплети на кредитора ЦКБ АД сумата 500.00
лева- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.09.2017 год.
до окончателното изплащане на вземането,
337.34 лева- лихваза периода от 08.01.2014 год. до 13.09.2017 год. и 25.00
лева- разноски по делото. Длъжникът е депозирал възражение срещу
издадената заповед с вх.№
42747/20.10.2017 год., като е вписал наличието на изтекла погасителна давност
по отношение на вземането. Подаденото възражение обуславя правния интерес на
ищеца да предяви настоящия иск за установяване на вземането си.
Предмет на иска
е установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, поради което в това производство могат да се
направят всякакви възражения срещу дължимостта и
изискуемостта на вземането, по които съдът дължи произнасяне по
съществото на делото.
Като писмени
доказателства по делото са приети:договор
за издаване и използване на международна кредитна карта МаsterCard/VISA с
кредитен лимит 79300ККК- АА- от 07.07.2008 г.,
общи условия по договор за издаване и използване на международни
кредитни карти МаsterCard/VISA, тарифа за операциите с международни кредитни
карти, договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна
карта МаsterCard/VISA Фаворит № 79300ККК-АА-00351 от 27.08.2010 г., декларация
при получаване на банкова карта от 27.08.2010 г.
Страните не спорят и
че са сключени два договора за издаване и използване на международна карта
МаsterCard/VISA с кредитен лимит 500 лв. Първият договор е сключен на
07.07.2008 г. и след изтичането му на 27.08.2010 г., същият е преподписан.
Вторият договор е със срок, равен на валидността на картата, която е две
години. По силата на втория договор банката предоставя на ответника възможност
за ползване на овърдрафт по разплащателната й сметка вразмер също на
500.00 лева. Кредитополучателят се задължава да ползва суматаприусловията на
договора, като усвоява в рамките на периода за клиентски плащания и възстановява ползваните суми от
всички постъпления по разплащателната
му сметка на същата сметка.
Кредитът се предоставя
от датата на подписване на договора- 27.08.2010 год. за срок, равен на срока на
валидност на картата. В чл. 2, ал. 1 страните са уговорили възможност този срок
да бъде автоматично подновяван за още две
години, ако до първо число на месеца, в който изтича срокът на валидност на
картата, картодържателят не уведоми писмено банката за нежеланието си да го
продължи или ако банката не е взела решение прекратяването на кредита да
настъпи с изтичането на неговия срок. По отношение на уговорката за автоматично
продължаване на договора за нов двугодишен срок ответникът е направил
възражение за нищожност, като квалифицира тази клауза като неравноправна. Макар
и да няма отношение към възражението за погасяване по давност, съдът намира че
следва да обсъди и настоящото с оглед пълнота на изложението. Съгласно чл. 20,
ал. 1 от Закона за потребителския кредит правата, предоставени на потребителите
по този закон, не могат да се ограничават. Всяка уговорка, с която
предварително се изключват или ограничават правата на потребителите, е
недействителна. Разпоредбата на чл. 24 от същия закон препраща към чл. 143- 148
от Закона за защита та потребителите. Според чл. 143, т. 8а от ЗЗП неравноправна
е клаузата, която предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако
потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да
направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният
договор. В този смисъл посочената клауза е нищожна. Срокът на договора обаче не
влияе на преценката на съда относно датата, от която започва да тече
погасителната давност по отношение на вземането на банката. Това е така, защото
неизплатените задължения по договора са изискуеми не с изтичането на договора,
а на съответната падежна дата, която е краят на текущия месец (чл. 2, ал. 4, 5,
6 и 7).
Основният спор между
страните касае датата, от която е започнала да тече погасителната давност по
отношение на вземането на банката. Ищецът счита, че това е 26.08.2014 год.,
т.е. датата, на която изтича автоматично подновеният договор за кредит, а
ответникът- 26.08.2012 год.- датата на изтичане на валидността на кредитната
карта. Според приетата по делото съдебно- икономическа експертиза последното
плащане на ПОС- терминал е на 03.02.2012 год. и е в размер на 5.32 лева. На
основание чл. 2, ал. 4 от договора между страните картодържателят се задължава
най- късно в последния работен ден на текущия месец да осигури по посочената в
него разплащателна сметка сума, не по- малка от минималната месечна вноска в
размер на 30 лева или общата сума на задълженията му до края на предходния
месец, ако същата е по- малка от минималната месечна вноска. Следователно и тъй
като последният работен ден на месец март 2012 год. е бил 30 март, по отношение
на това задължение погасителната давност започва да тече от следващия ден. Аргумент
в подкрепа на горното са и уговорките на страните в процесния договор. Установява
се, че той е сключен на 27.08.2010 год. със срок на действие две години. В чл.
3 е посочено, че олихвяването се извършва до последния работен ден на следващия
календарен месец, а на основание чл. 2, ал. 4 от договора най- късно в
последния работен ден на текущия месец картодържателят трябва да осигури по
сметката си, не по- малка от минималната месечна вноска, или общата сума на
задължението, ако е в по- малък размер. Съобразно с чл. 14, ал. 6 от договора в
случай, че по сметката на клиента липсва необходимата наличност за погасяване
на изискуемите вземания на банката, за частта на недостига на клиента се оформя
служебно от банката „неразрешен овърдрафт“.
В случая се прилага
петгодишната давност, тъй като плащането не е периодично и по отношение на
посоченото по- горе задължение за 5.32 лева от 02.02.2012 год. тя е изтекла на
31.03.2017 год.- няколко месеца преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. На основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, от
който вземането е станало изискуемо.
За всички предишни
плащания и тегления в брой тече погасителна давност от съответния последен
работен, съгласно чл. 2, ал. 4 и 7 от процесния договор и всички те са погасени
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение от
страна на банката. Следователно правото на иск на банката е погасено по давност
и претенцията й за главница се явява неоснователна.
След като е погасено
главното вземане, на основание чл. 119 от ГПК, се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Поради това
е неоснователна претенцията и по отношение на лихвата за периода от 08.01.2014
год. до 13.09.2017 год. в размер на 362.34 лева.
Извършеното на
09.05.2013 год. частично плащане в размер на 40.00 лева не прекъсва давността
за остатъка то задължението, тъй като липсва изявление на длъжника, че признава
вземането в цялост, за целия период и размер, поради което не може да се
квалифицира като признаване на вземането от длъжника по смисъла на чл. 116,
буква „а“ от ЗЗД.
По изложените
съображения предявените обективно
съединени искове за дължимост на
сумата 500.00 лева- главницапо Договор за разплащателна сметка и издаване на
международна кредитна карта МаsterCard/VISA Фаворит от 27.08.2010 год. и Договор за издаване и
използване на международна карта МаsterCard/VISA с кредитен лимит от 07.07.2008
год., сумата 362.34 лева-лихва за периода от 08.01.2014 год. до 13.09.2017 год.
са неоснователни и недоказани,
поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на
спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски
по делото, но тъй като такива не са поискани и липсват доказателства да са
направени, съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от
ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, клон Русе, представлявана от Светлана Петрова
Стефанова, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Цариградско шосе № 87
против Г.Д.Т., ЕГН ********** с които се
претендира да бъде признато за установено,
че Г.Д. Танковадължи ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АДследните суми: 500.00 лева-
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.09.2017 год. до
окончателното изплащане на вземането,
337.34 лева- лихва за периода от 08.01.2014 год. до 13.09.2017 год. и за които
е издадена Заповед № 3810/18.09.2017 год. за
изпълнение на парично
задължение по чл.417
от ГПКпо ч.гр.д.№ 6396/2017 год. на Русенски районен съд.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.