Решение по дело №423/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юли 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Биляна Стефанова Икономова
Дело: 20227260700423
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 452

 

 от 01.07.2022 г., гр. Хасково

 

Административен съд - Хасково, ІІ-и касационен състав, в открито съдебно заседание на осми юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

 БИЛЯНА ИКОНОМОВА

 

като разгледа АНД /К/ № 423/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдия Икономова, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началник сектор „Пътна полиция“ /„ПП“/, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково, срещу Решение № 76 от 24.03.2022 г. по АНД № 1313/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на постановеното съдебно решение. Твърди се, че при описание на нарушението на чл. 150а ЗДвП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на административнонаказаното лице. Представени били доказателства, че спрямо наказаното лице е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1253-000640/12.09.2021 г. – „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство“ /СУМПС/. По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП неправилно било възприето, че не е изяснен моментът, в който водачът на МПС е следвало да представи свидетелство за регистрация на МПС /СРМПС/. Ноторно известно било, че нарушенията на водачите на МПС се констатират в момента на извършване на проверката. Моли решението да бъде отменено, НП – потвърдено, алтернативно – изменено.

В съдебно заседание касаторът - Началник сектор „ПП“, ОД на МВР - Хасково, не се явява и не се представлява.

Ответникът - Г.И.К., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, изразява становище за основателност на жалбата. Посочва, че не е изследван въпросът дали нарушителят може да носи наказателна или административнонаказателна отговорност, доколкото били налице доказателства за психично заболяване, от което той страда. С оглед това решението следвало да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Административен съд - Хасково, като съобрази наведените касационни основания и становището на представителя на Окръжна прокуратура – Хасково, прецени събраните по делото доказателства, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Следва да бъде посочено, че по делото липсват доказателства за връчване на оспореното НП на наказаното лице по някой от способите по чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 14.09.2021 г., на бул. *** в гр. Х., и наляво на кръстовището с бул. *** с посока на движение центъра на града, Г.И.К. управлявала лек автомобил „“Алфа Ромео“, модел „146“с рег. *******, собственост на П. Г. П.. Констатирано от контролните органи било, че на водача било издадено СУМПС № *********, валидно до 2024 г., като същото било отнето. Водачът не представил СРМПС, част II. За извършените нарушения на чл. 150а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е съставен акт № 479109/14.09.2021 г. Въз основа акта е издадено оспореното в настоящото производство, с което на Г.И.К. са наложени следните административни наказания: за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС-Хасково доказателствен материал.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на чл. 189, ал. 1 и, ал. 12 от ЗДвП във връзка със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Настоящата съдебна инстанция не споделя извода на РС – Хасково за допуснати съществени процесуални нарушения, предпоставка за отмяна на процесното НП.

По пункт 1:

Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП „наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“.

Съгласно чл. 150а ЗДвП „за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“.

Видно от цитираните две разпоредби, на лице, което управлява МПС, след като СУМПС му е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП, се налага наказанието глоба в предвидените размери. В процесния случай нарушението е описано в АУАН /чл. 42, т. 4 ЗАНН/ и НП /чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН/, както следва: „водача управлява със СУМПС, отнето по реда на чл. 171, т. 1, /…/ с което виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1 ЗДвП“. Не се споделя изложеното от РС – Хасково, че „липсват каквито и да е твърдения при какви условия, на какво основание измежду изброените в цитираната разпоредба /…/ и с какъв акт е станало това отнемане“. В действителност в АУАН и НП не е посочено по какъв начин е временно отнето СУМПС на водача. Данни за последното се съдържат в приложената по делото справка за нарушител/водач – заповед за прилагане на ПАМ от 12.09.2021 г. Независимо от това, с оглед чл. 172, ал. 1 във връзка с чл. 171, т. 1 ЗДвП временното отнемане на СУМПС представлява ПАМ, която се прилага с мотивирана заповед, чието обжалване не спира изпълнението й с оглед изричната разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП. От значение е единствено фактът, че е налице временно отнемане на СУМПС по чл. 171, т. 1 ЗДвП, по отношение на който факт не се спори от страните в производството. С оглед разпределената доказателствена тежест лицето, на което е извършена проверка, е следвало да представи доказателства, опровергаващи влизането в сила на акта, с който му е отнето временно СУМПС, или такива, че е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта по смисъла на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК.

По пункт 2:

Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗДвП „наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство“. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП „водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява“. С цитираните разпоредби се въвежда задължението на водача на МПС да носи СРМПС, за неизпълнението на което се ангажира неговата административнонаказателна отговорност. В конкретния случай се установява с АУАН, че лицето не представя СРМПС, част II. Без значение е дали от разпита на свидетелите се установява извършването на това деяние и обстоятелствата, при които е извършено. Презумптивната доказателствена сила на акта не е оборена от наказаното лице в хода на съдебното производство /чл. 189, ал. 2 от ЗДвП/. Не се споделя от настоящата съдебна инстанция, че липсва уточняване към кой момент водачът на МПС не е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП – към момента на проверката или в по-късен момент. От съставения АУАН се установява безспорно, че проверката на водача на МПС е извършена на 14.09.2021 г. от служители на МВР, към който момент и той е бил длъжен да представи СРМПС. Видно от АУАН, НП и представените по делото писмени доказателства, датата на извършване на проверката представлява както дата на установяване на нарушението, така и дата на неговото извършване. Следователно, безспорно се установява в конкретния случай датата на нарушението съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Този извод се обуславя и от легалните дефиниции на понятията: „водач“ /§ 6, т. 25 ДР ЗДвП/ - „лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата“, и „участник в движението“ – „всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя“, каквито са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя /§ 6, т. 28 ДР ЗДвП/. За лицето Г.И.К., в качеството му на водач по смисъла на § 6, т. 25 ДР ЗДвП, възниква задължението да спазва правилата за движение по пътищата /глава Втора ЗДвП/, сред които и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП – да носи СРМПС на МПС, което управлява. В хода на проверката, а не в по-късен момент, лицето – участник в движението, следва да представи СРМПС на това МПС, което управлява именно към момента, в който се извършва проверката. Това се извежда и от тълкуването на разпоредбите, регламентиращи правата и задълженията на службите за контрол, конкретно – чл. 165, ал. 1 ЗДвП /т. 1 – „определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението“/, чл. 165, ал. 2 ЗДвП /т. 1 определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство“, както и да изземват и задържат тези документи – т. 2/. Без значение е дали СРМПС е представено от провереното лице след извършване на проверката, тъй като нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП е формално, на просто извършване.

Въз основа на изложеното по-горе настоящата съдебна инстанция намира, че решението на РС – Хасково следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. На изследване подлежат съставомерността на извършените деяния по смисъла на чл. 6 ЗАНН, всички елементи от обективната и субективната страна на нарушенията /чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН/, както и дали действително осъществилата се фактическа обстановка е подведена под релевантния по време, място и лица закон /чл. 3, ал. 1 ЗАНН/. РС извършва и преценка дали законосъобразно и явно справедливо са наложени административните наказания за всяко едно от нарушенията, спазвайки нормите на чл. 12, чл. 27, ал. 2 и, ал. 3 от ЗАНН, прилагайки института на по-благоприятния закон, ако има такъв /чл. 3, ал. 2 ЗАНН/, и на освобождаване от отговорност поради маловажност на случая.

            При новото разглеждане РС – Хасково следва да съобрази и следното: съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН „административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред“. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗАНН „административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост“. „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго“ /чл. 11 ЗАНН/. Съдържанието на понятието „вменяемост“ се извежда по аргумент от противното от чл. 33, ал. 1 от НК, където е дефинирано понятието за невменяемост, а именно – вменяемо е това лице, което разбира свойството и значението на извършеното и ръководи постъпките си. Като предпоставки за невъзможността лицето да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си, така че същото да не е наказателно отговорно, са посочени - умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.

В хода на производството пред РС - Хасково жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е представил следните писмени доказателства – Медицинско удостоверение № 3008/09.09.2020 г., Епикриза № 535/2020 г. с диагноза - „Биполярно афективно разстройство. Маниен период“, а служебно е изискано и приложено по делото Постановление на РП - Хасково от 14.11.2018 г. за прекратяване на досъдебно производство поради невменяемост. Въз основа на тези документи се поражда основателно съмнение дали към датата на извършване на нарушенията лицето е било вменяемо, можело ли е това лице да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в който случай може ли същото да носи отговорност. Този пропуск, въпреки разпределението на доказателствената тежест у наказващия орган да установи нарушението от обективна и субективна страна, би могъл да бъде отстранен и от съда с надлежния за това способ, какъвто е назначаването на съдебно-медицинска /психиатрична/ експертиза, каквото съждение е обективирал и РС – Хасково, но с уточнението, че това не необходимо поради извода за допуснато процесуално нарушение от категорията съществените. Предвид изложеното от касационната инстанция в обратната посока – липсата на съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на съда, последният следва да предприеме процесуални действия за разкриване на обективната истина, вкл. и служебно, съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и чл. 107, ал. 2 НПК, намиращи субсидиарно приложение съгласно чл. 84 ЗАНН. По аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК съдът е длъжен да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по случая, вкл. и чрез назначаване на съдебно-медицинска експертиза поради липсата на специални знания и/или изискване на допълнителни писмени доказателства, при преценката на които да се обоснове отговор досежно обективното здравословно състояние на лицето, конкретно – вменяемостта или невменяемостта на същото, в частност и към момента на извършване на проверката в качеството му на водач на МПС.

С оглед обективираното становище на представителя на Окръжна прокуратура – Хасково и доколкото направените от Районен съд - Хасково изводи не съответстват на фактическата обстановка, настоящата касационна инстанция констатира, че са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348, ал. 3, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс за отмяна на оспорения съдебен акт, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

На основание чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 226, ал. 3 АПК и доколкото спорът не е разрешен по същество, по аргумент от чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по направеното по АНД № 1313/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково искане за присъждане на разноски в полза на Г.И.К..

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 и чл. 224 от АПК, Административен съд - Хасково,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 76 от 24.03.2022 г. по АНД № 1313/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Хасково при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.

 

Решението е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                        2.