РЕШЕНИЕ
№ 9940
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110107707 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Т С “ ЕАД против М.
В. М. с искане да бъде установено, че дължи на топлофикационното
дружество сумата от 1446,84 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г. за имот с адрес ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 231,31 лева – мораторна
лихва върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до 11.10.2022 г., сумата от
45,69 лева – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от
01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 10,13 лева – мораторна
лихва върху тази сума за периода от 31.10.2019 г. до 11.10.2022 г. Ищецът
твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва
исковата молба. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните.
Не оспорва размера на исковете. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
1
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се
явяват, не изпращат представители и не взимат становище.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
2
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По делото е представен препис от Нотариален акт от договор за
продажба на недвижим имот от 20.03.1974 г. (л. 22 и л. 23 от делото) и
удостоверение за съответствие (л. 29 от делото) от които се установява, че
процесният имот е бил придобит от ищеца. С оглед така представените
доказателства, съдът намира, че единствено ответникът има качеството
потребител по смисъла на ЗЕ, като не се споделят съображенията, посочени в
отговора на исковата молба за липса на това качество.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
3
вещите, предмет на договорното правоотношение
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение и ответникът не оспорва доставката и размера на топлинната
енергия.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът
следваше да докаже извършване на плащане. Тъй като това не е сторено,
съдът приема, че задължението не е погасено.
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност, съдът намира за частично основателно. Искът
е предявен на 27.10.2022 г., а процесният период за доставка на топлинна
енергия е от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. Безспорно между страните е
юридическото обстоятелство, че вземанията на Топлофикация София ЕАД са
периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна
погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно приетите по
делото общи условия, вземанията стават изискуеми с изтичането на
четиридесет и пет дни от периода за който се отнасят. Публикуването на
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите
условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си (поканата) за изпълнение. Следователно изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска
изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му,
законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни) възникват след
изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия –
всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е. погасени по давност
се явяват всички задължения на ответника за периода от 01.05.2019 г. до
30.09.2019 г. включително за топлинна енергия и за периода от 01.09.2019 г.
до 30.09.2019 г. включително за дялово разпределение. Видно от
представената по делото обща фактура № ********** (л. 18 от делото) за
периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. задължението на ответника за
топлинна енергия възлиза на 36,98 лева, а задължението за периода от
01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. – на 518,94 лева. Тъй като по делото не са
представени доказателства за това каква е стойността на дължимата топлинна
енергия за всеки от тези месеци, на основание чл. 161, ал. 1 ГПК съдът
приема, че тя е равна за всеки месец. За посочения период от девет месеца,
тази стойност възлиза на 57,66 лева. За периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2019
г. погасени по давност са 172,98 лева, т.е. общият размер на погасеното по
давност вземане възлиза на 209,96 лева. За сумата от 1236,88 лева искът е
основателен и следва да бъде уважен. Видно от представената по делото
справка за абонат (л. 17 от делото) за периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г.
включително дължимата сума за дялово разпределение възлиза на 2,24 лева.
За сумата от 43,45 лева искът за главница за дялово разпределение е
основателен и следва да бъде уважен.
По отношение иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, съдът намира следното: съгласно твърденията в исковата молба,
вземанията за дължими суми стават изискуеми в 45-дневен срок от изтичане
на срока, за който се отнасят. Размерът на тази лихва не беше оспорен от
4
страните и съдът го намира за установен. На основание чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, т.е. с
погасяване по давност на вземанията за главница, се погасяват и вземанията
за лихви. Съдът изчисли служебно размера на лихвата върху погасената по
давност главница от 209,96 лева за периода от 15.09.2020 г. до 11.10.2022 г. и
установи, че той е 44,15 лева. За разликата от 187,16 лева искът е основателен
и следва да бъде уважен.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
иска. От него бяха доказани сторени разноски в размер на общо 69,36 лева –
държавна такса в заповедното и настоящото производство както и
юрисконсултско възнаграждение в настоящото и заповедното производство,
което съдът определя на общо 150 лева. Пълният размер на интереса на
ищеца възлиза на 1733,97 лева, а общата стойност на уважената част от него –
на сумата от 1467,49 лева. Т.е. размерът на дължащите се на ищеца разноски
съобразно уважената част от исковете е 185,65 лева. От ответника не са
заплащани разноски, но доколкото по делото му беше предоставена безплатна
правна помощ, на процесуалния му представител се дължи възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед фактическата и
правна сложност на делото съдът определя дължимото възнаграждение на 475
лева. Съобразно с отхвърлената част от исковете на процесуалния
представител се дължат 64,78 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. М., ЕГН: **********, със
служебен адрес дължи на „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление: г на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 1236,88 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот с адрес ведно със законната лихва от
27.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
така предявения иск за сумата от 209,96 лева и за периода от 01.05.2019 г. до
30.09.2019 г. като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. М., ЕГН: **********,
дължи на „Т С ЕАД, ЕИК: , на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 187,16
лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 11.10.2022 г. върху
доставената топлинна енергия, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за
сумата от 44,15 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
11.10.2022 г. върху доставената топлинна енергия като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. М., ЕГН: ********** дължи
5
на Т С ЕАД, ЕИК: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във
вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 43,45 лева – главница,
представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот с адрес ведно със законната лихва от
27.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
така предявения иск за сумата от 2,24 лева и за периода от 01.09.2019 г. до
30.09.2019 г. като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С ЕАД, ЕИК: против М. В. М., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 10,13 лева – законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за
услуга дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 11.10.2022 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 185,65 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК: да заплати на адв. И. А. Н. на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 64,78 лева
– адвокатско възнаграждение съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК: да заплати на И С К , ЕГН: на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 350 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
Техем Сървисис ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6