Решение по дело №179/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 64, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ЗУСЕФСУ/.

Делото е образувано по жалба от Община Монтана, вписана в регистъра БУЛСТАТ * код ***, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана 3400. ул. „Извора“ № * , представлявана от кмета на общината З* Ж*, срещу Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с рег.№BG05М9ОР001-2.056-0012/33 от 25.03.2024г. на Ц*** С*** -Главен директор на ГД“Е*** “ и Ръководител на УО на ОП „РЧР“,В ЧАСТТА по т.2,с която на основание чл.64,ал.3 от ЗУСЕФСУ ,на Община Монтана са определени неверифицирани разходи в размер на 21 454,10лв.,В ЧАСТТА по т.3 ,с която е определена финансова корекция/ФК/ в размер на 19500лв. и В ЧАСТТА по т.4,с която е определена обща сума за плащане в размер на 32 794,68лв.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради немотивираност и необоснованост, съществени нарушения на административно- производствените правила, противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона.Излагат се доводи,че не е посочена конкретната нарушена правна норма ,като нито една от разпоредбите на чл.62,ал.3,чл.62,ал.1 и чл.63,ал.1 ЗУСЕФСУ не може да е правно основание за издаване на акта,който определя кои разходи са допустими и съответно верифицирани,т.к. само допустимите разходи се верифицират, съгласно чл.62,ал.2 ЗУСЕФСУ. Административният орган при обективиране на волята си да откаже верификация на разхода следва да подведе своите фактически установявания ,изложени в оспорената част на административния акт под хипотезата на някоя от нормите на чл.57 и чл.58 ЗУСЕФСУ,като изложи съответните мотиви в какво точно се изразява тврърдяната от него недопустимост на разхода.Цитирана е и съдебна практика на ВАС по сходни дела. Твърди че ,съдържанието на дължимите мотиви не се изчерпва с обобщеното и схематично посочване на стойности и суми ,а изисква аналитичен отговор на въпросите кои са източниците на задължението,кои нормативни критерии за допустимост на разходваните средства не са удовлетворени по отношение на отказаната верификация,кои са „другите основания“ за неверифицирене на разходите.Моли да се отмени решението,като незаконосъобразно. Не претендира разноски.В съдебно заседание жалбоподателя не се представлява ,но в писмено становище, чрез надлежно упълномощения си представител адв.И.М.-Г. поддържа жалбата и иска отмяна на оспореното решение.Не представя писмено становище в определения от съда срок.

Ответникът- Главен директор на ГД“Е*** “ и Ръководител на УО на ОП „РЧР“2014-2020г.,чрез надлежено упълномощения И*** Д*** -държавен експерт в отдел“Управление на качеството“,ГД“Е*** “ в МТСП,правоспособен юрист с представено удостоверение за юридическа правоспособност изразява доводи по същество на спора за неоснователност на жалбата и потвърждаване на оспореното решение,прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура –Монтана ,чрез представляващия я прокурор Галя Александрова дава заключение за основателност на жалбата.Моли съда да отмени оспореното решение, по подробно изложени доводи в писмено заключение.

Разпределена е и доказателствената тежест между страните с разпореждането за насрочване на делото.Доказателствата са писмени.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –Монтана,ІІІ състав, след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт, на основание чл.168 АПК във вр. с чл.146,т.1-5 АПК ,за да се произнесе съобрази следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА, въз основа на следните факти и правни съображения:

Не е спорно между страните, че жалбоподателят Община Монтана ,чрез кмета Златко Живков ,е бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по Оперативна програма“Развитие на човешки ресурси“ 2014-2020г. и ОП“Наука и образование за интелигентен растеж“2014-2020г.,процедура чрез директно предоставяне с интегрирано проектно предложение , рег.№BG05М9ОР001-2.056 „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи .Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование“-компонент 2,като договора е сключен между Министерство на труда и социалната политика и Изпълнителна агенция „ОП“Наука и образование за интелигентен растеж“, и Община Монтана ,представлявана от кмета Златко Живков.Определени са дейностите по програмата със съответните индикатори за резултат ,както и срокът на изпълнение на проекта-22 месеца,но не по късно от 30.06.2023г.,считано от датата на сключване на договора.

Предмет на оспорване в настоящето производство е Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с рег.№BG05М9ОР001-2.056-0012/33 от 25.03.2024г. на Ц*** С*** -Главен директор на ГД“Е*** “ и Ръководител на УО на ОП „РЧР“,В ЧАСТТА по т.2,с която на основание чл.64,ал.3 от ЗУСЕФСУ ,на Община Монтана са определени неверифицирани разходи в размер на 21 454,10лв.,В ЧАСТТА по т.3 ,с която е определена ФК в размер на 19500лв. и В ЧАСТТА по т.4,с която е определена обща сума за плащане в размер на 32 794,68лв.

В мотивите на решението е посочено, че на основание чл.64, ал.3 от ЗУСЕСИФ е определен общ размер на неверифицираните разходи: 21 454,10 лв., поради наличие на следните обстоятелства:

2.1. 774,64 лв., от които: 203,15 лв. за месец 04.22г., 203,15 лв, за месец 05.22г и 368,34 , за месец 06.22г. от Сметка за изплатени суми 2 от 30.09.2023, отчетена по бюджетно перо V. 11.1 Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде, за лицето А*** Г*** - експерт по Дейност 6 "Предоставяне на интегрирани социално-здравни услуги в общността" с договор по ЗЗД, сключен с партньора по проекта сдружение "Закрилници", на основание описаното по горе в т. Б;

2.2. 264,09 лв., от които: 162,52 лв. за месец 04.22г, и 101,57 лв. за месец 05.22г. от Сметка за изплатени суми 2 от 30.09.2023, отчетена по бюджетно перо V.11.1 за лицето А*** Г*** - експерт по Дейност 6 "Предоставяне на интегрирани социално- здравни услуги в общността" с договор по ЗЗД, сключен с партньора сдружение "Закрилници", на основание описаното по горе в т. В;

2.3. 78,30 лв., от които:39,15 лв. за месец 04.22г. и 39,15 лв. за месец 05.22г. от Сметка за изплатени суми 2 от 30.09.2023,отчетена по бюджетно перо "V. 11.1 за лицето Р*** А*** - експерт по Дейност 6 с договор по ЗЗД, сключен с партньора сдружение "Закрилници", на основание описаното по горе в т. В;

2.4.9,33 лв., от които: 4,79 лв. за месец 05.22г. и 4,54 лв. за месец 06.22г. от Сметка за изплатени суми 2 от 30.09.2023, отчетена по бюджетно перо V. 11.1 за лицето К*** К*** - експерт по Дейност 6 с договор по ЗЗД, сключен с партньора сдружение "Закрилници", на основание описаното по горе в т. В;

2.5.9,58 лв. /за месец 05.22г./ от Сметка за изплатени суми 2 от 30.09.2023, отчетена по бюджетно перо V.11.1 за лицето А*** Г*** - експерт по Дейност 6 с договор по ЗЗД, сключен с партньора сдружение "Закрилници", на основание описаното по горе в т.В;

2.6.768,00 лв. за 2 от общо 50 лица, включени в дейностите по провеждане на обучения, които са на стойност 16000 лв. без ДДС съгласно чл.7, ал.1, т.1.3 от договора за услуга, по Фактура ********** от 23.11.2023, отчетена по бюджетно перо V.11.1, на основание описаното по горе в т. Г;

1. 7. 4 992,00лв. за 13 от общо 50 лица, включени в дейностите по провеждане на обучения, които са на стойност 16000 лв. без ДДС съгласно чл.7, ал.1, т.1.3 от договора за услуга, по Фактура ********** от 23.11.2023, отчетена по бюджетно перо V. 11.1, на основание описаното по горе в т. Д;
   8. 1 152,00 лв. за 2 от общо 50 лица, включени в дейностите по провеждане на консултации, които са на стойност 24000лв. без ДДС съгласно чл.7, ал. 1, т.1.4. от договора за услуга, по Фактура ********** от 28.11.2023, отчетена по бюджетно nepoV.ll.l, на основание описаното по горе в т. Г;

1. 9. 7 488,00 лв. за 13 от общо 50 лица, включени в дейностите по провеждане на консултации, които са на стойност 24000лв. без ДДС съгласно чл.7, ал. 1, т.1.4. от договора за услуга, по Фактура ********** от 28.11.2023, отчетена по бюджетно перо V.11.1, на основание описаното по горе в т. Д;

2.10. 3600,00 лв. за 3 от общо 8 лица, включени в дейностите по подготовка на документи за регистрация на стопанска дейност, които са на стойност 8000 лв. без ДДС съгласно чл.7, ал.1, т.1.5. от договора за услуга, по Фактура ********** от 29.11.2023, отчетена по бюджетно перо V.11.1, на основание описаното по горе в т. Д;

2.11. 2 318,16 лв. от Друг 1 от 31.07.2023, отчетен по бюджетен ред VI.12.1 Единна ставка в размер на 6 % от допустимите преки разходи за персонал по проекта, на основание описаното по горе в т. Е.

3. На основание Решение за определяне на финансова корекция рег.№ BG05M90P001- 2.056-0012/21 от 26.09.2023г. и чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е определена финансова корекция/ФК/ в размер на 19 500,00 лв. БФП по бюджетен ред V.11.1 Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде.
4. Е определен общ размер на сумата за плащане: 32 794,68 лв. Размерът на окончателното плащане се изчислява като от всички общо верифицирани разходи по проекта, финансирани чрез безвъзмездна финансова помощ (992 767,69 лв.), се приспадат отпуснатите авансово и междинни плащания (959 973,01 лв.), като от получената сума се приспадат начислените лихви от обслужващата банка за сметката, по която са превеждани средствата от БФП (0,00 лв.).

В т.2.4 от административния договор е записано ,че Бенефициентът изпълнява договора, съгласно одобрено проектно предложение с рег.№BG05М9ОР001-2.056-0012 , в обема и вида, посочени в него, условията за изпълнение ,утвърдени с условията за кандидатстване по процедурата,уточнени са в т. 3 условията за изпълнение на проекта и финансирането на проекта.

Видно от представените по делото доказателства решението е издадено по повод на подадено искане за окончателно плащане№7 от ИСУН 2020 с отчетен период:01.04.2023г.-30.11.2023г.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

По компетеността на оргава ,издал акта.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в съответствие с разпоредбите на чл. 60, ал. 1 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 4, т. 7 от Устройствения правилник на Министерство на труда и социалната политика и заповед №РД-03-2/01.12.2020 г. на министъра на труда и социалната политика,с която в т.1 е определен Ц*** С*** –зам. главен директор на Главна Дирекция „Европейски фондове ,международни програми и проекти“ считано от .01.12.2020г. да изпълнява функциите на Ръководител на УО на ОП „РЧР“,при което решението е издадено от компетентен орган в пределите на неговата териториална и материална компетентост.

По формата на акта.

Изложени са формално фактически,без правни основания за издаване на решението при неспазване формата на акта,съгласно чл.59,ал.2,т.4 АПК,на които съдът ще се спре при обсъждане на материално-правната законосъобразност на решението.

По спазване на административно-производствените правила и материалния закон.

Предмет на спора е дали заявените за изплащане разходи от Община Монтана са допустими и следва да бъдат верифицирани, за да се възстановят чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на бенефициера от структурните фондове на ЕС. Верифицирането на извършените от бенефициера разходи по изпълнението на проекта е вид проверка, която се прави с цел одобряване или отказ да бъдат изплатени на бенефициера същите суми. Резултатът е обусловен от преценката на тяхната допустимост. Последната се определя от съответствието на извършените разходи с нормативно регламентираните условия. Отказът да се верифицират суми в случая не се основава на наличие на нередност, като в т.3 от решението представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция. Финансовата корекция не е основание за отказ от верификация, а основание за намаляване на размера на вече верифицираните разходи. Дори и процедурите да се развиват успоредно, същите са две отделни процедури - по верифициране на разходите и по налагане на финансови корекции, като всяка една от тях приключва с издаването на съответни административни актове, при спазването на определени материално-правни и процесуално-правни разпоредби и всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване.

Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет, доколкото в закон не е предвидено друго. В конкретния случай такива подзаконови нормативни актове са Постановление № 189 на МС от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г /ПМС № 189/2016 г./, обнародвано в ДВ бр. 61 от 2016 г. В Глава II-ра на ПМС № 189/2016 са общите национални правила за допустимост на разходите, а детайлните правила за допустимост на разходите по ОПРЧР са разписани в Раздел IV-ти на Глава III-та от ПМС № 189/2016 г.

Приложение при верификацията на разходи за програмен период 2014-2020 г. намира и НАРЕДБА № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, издадена от МФ, обнародвана в ДВ бр. 44/2018 г.

Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите по ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., респективно представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ/правила общи за всички оперативни програми/ и в горепосочените подзаконови нормативни актове, приложими, доколкото не противоречат на същия.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Оспореното решение, в частта, с която се отказва верификация на разходи на стойност 21 454,10 лева не съдържа законово изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК реквизити. Обжалваният административен акт съдържа фактически, но не и правни основания за издаването му, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Административният орган е отказал да верифицира сумата в размер на 21 454,10 лева, като конкретните фактически основания послужили за това са изложени в оспореното решение. Като правно основание за издаване на акта са посочени чл. 62, ал. 1, вр. с ал. 3 ЗУСЕСИФ и проведена процедура по чл. 63, ал. 1 ЗУСЕСИФ. В обстоятелствената част на решението ,за някои от разходите е посочен чл.57,ал.1,т.2 , алтернативно чл.57,ал.1,т.4 от ЗУСЕСИФ ,което е недопустимо.Не е посочена правна норма, която според административния орган служи за основание посоченият разход да не бъде признат за допустим. Липсата на изписана правна квалификация, представляваща основание за отказ от верификация на разходи, е порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление и непосочването на валидно правно основание за формирането му засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният процесуален порок безспорно компрометира законосъобразността на акта. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено съдържание. Освен това отсъствието на валидно правно основание за формирането на волеизявлението на УО засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора. От друга страна ,посочване като правно основание на чл.64,ал.3 ЗУСЕФСУ за неверифицираните разходи по т.2 от решението,извън хипотезата на ал.1 на чл.64 ЗУСЕФСУ ,който се отнася до случаи като „непредставяне от бенефициера на документи в срок“,а именно това е фактическото основание за отказа от верификация създава объркване у жалбоподателя,по коя от горепосочените хипотези е отказан разхода-по ал.3 или по ал.1 на чл.64 от ЗУСЕФСУ,налице е противоречие между правни и фактически основания./в т. см. Решение №5483 от 12.05.2020г. на ВАС по адм.д.№988/2020г. – Седмо отделение на ВАС/.

Настоящият съдебен състав приема, че е недопустимо съдът да определя правните основания за издаване на обжалвания административен акт. Следователно, административният акт в обжалваната му част няма годно правно основание, въз основа на което органът отказва верификация на процесните разходи. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да установи каква е целта на органа, с която е упражнил предоставената му от закона власт. Съдът може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите по Оперативната програма и представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ и в приложимите за Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 - 2020" подзаконови нормативни актове. /Решение № 10552 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7098/2018 г., VII о. /.

Съдът намира, че административният орган, при постановяване на оспореното решение, е допуснал и друго процесуално нарушение, а именно не е дал възможност на бенефициера в разумен срок /чл. 63, ал. 2 от ЗУСЕСИФ/ да представи възражение и придружаващи доказателства по направените констатации. С това бездействие ръководителят на управителния орган, като водещ производството орган, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е лишил бенефициера от възможност за участие в производството. Съществуването на доказателствени средства в държане на оспорващия, които сочат на наличие на факти, осъществили се преди издаването на административния акт и неприобщени и необсъдени от административния орган сочат на допуснати нарушения на правилата на чл. 34 и чл. 35 от АПК – правото на страната да участва в производството и задължението на органа да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди възраженията на страната. Така посочените процесуални нарушения следва да се квалифицират като съществени, т. к. при нарушаване на правото на защита на бенефициера се е стигнало до произнасяне при неизяснена фактическа обстановка. Казано с други думи, ако не бяха допуснати би могло да се постанови друг извод по съществото на спора. /В тази насока са решение № 13403/05.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7061/2018 г. на ВАС – Седмо отделение, решение № 1447/04.02.2019 г., постановено по адм. дело № 6948/2018 г. на ВАС – Седмо отделение и др. /

Във връзка с непосредствено изложените мотиви, при констатирани съществени процесуални нарушения, съдът на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, следва да отмени обжалваното решение и преписката да се изпрати на компетентния административен орган за провеждане на производство за верификация на разходите по направеното искане.Съдът намира, че безпредметно е да обсъжда самостоятелно т.3 и т.4 от решението,при наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати от органа при издаване на решението в частта по т.2.Това е така ,защото в общата сума за плащане по т.4 от решението ,се съдържат всички суми по т.2,3 от решението.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореното решение в обжалваната му част, като незаконосъобразно ще следва да бъде отменено. С оглед спецификата на правоотношенията, преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.

Не се претендират разноски от жалбоподателя ,при което такива не следва да бъдат присъждани.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172,ал.2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Монтана ,ІІІ състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Община Монтана, вписана в регистъра БУЛСТАТ * код ***, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана 3400. ул. „Извора“ № * , представлявана от кмета на общината З* Ж*, Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с рег.№BG05М9ОР001-2.056-0012/33 от 25.03.2024г. на Ц*** С*** -Главен директор на ГД“Е*** “ и Ръководител на УО на ОП „РЧР“,В ЧАСТТА по т.2,с която на основание чл.64,ал.3 от ЗУСЕФСУ ,на Община Монтана са определени неверифицирани разходи в размер на 21 454,10лв.,В ЧАСТТА по т.3 ,с която е определена ФК в размер на 19500лв. и В ЧАСТТА по т.4,с която е определена обща сума за плащане в размер на 32 794,68лв.

ВРЪЩА преписката на Главен директор на ГД“Е*** “ и Ръководител на УО на ОП „РЧР“ 2014-2020г. за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане на това решение в сила, с указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите по-горе.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.