РЕШЕНИЕ
№ 775
гр. гр. Хасково, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Персиана Люб. Михова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640101671 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422
ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86,
ал.1 ЗЗД от „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260 против С. И. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.Пловдив, ж.к.*********. За претендираните суми е издадена заповед
№ ******** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
по ч.гр.д. № 122 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че на основание заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от ищцовата банка „Юробанк България” АД, Районен
съд - Хасково е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист срещу ответника С. И. М. по ч. гр. д. 122/2024 г. Издадената заповед за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което с
Разпореждане по ч.гр.д. № 122/2024 г. Районен съд - Хасково, на ищеца било указано да
предяви иска за вземането си по реда на чл. 422 ГПК. Така за ищеца, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, бил налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му чрез отправяне на настоящата претенция.
Поддържа се в исковата молба, че ответникът С. И. М. ползвал банков кредит,
съгласно сключен с „Юробанк България” АД Договор за кредит № *******. На дата
03.04.2023 г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите вноски за главница,
като изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължимите по кредита вноски за
1
главница, считано от датата на изпадане в забава -03.04.2023 г. С оглед на това Банката
направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 18.11.2023 г. с връчена Покана до
длъжника. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение
на задължението по кредита. Към датата на настоящата искова молба, длъжникът не бил
изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Юробанк
България" АД, което обуславяло правния интерес на Банката от предявяване на иск за
установяване на вземането. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор,
длъжникът дължал и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и
адвокатски хонорар с начислен върху него ДДС, поради това, че пълномощникът е
регистрирано по ДДС лице.
Към датата на входиране на заявлението по чл. 417 ГПК, задължението по кредита
било в общ размер на 5328,10 лева, от които: - 5101,43 лева, дължима главница за периода от
03.04.2023 г. до 08.01.2024 г.; - разходи за уведомяване в размер 84,00 лева, дължими за
периода от 02.05.2023 г. до 08.01.2024 г.; - мораторна лихва в размер на 142,67 лева,
дължими за периода от 02.05.2023 г. до 08.01.2024 г. Посочените суми се претендирали от
ищеца като изцяло и предсрочно изискуеми, като същият счита вземането за предсрочно
изискуемо от дата 18.11.2023 г. - датата на връчване на поканата до длъжника.
С настоящата искова молба „Юробанк България” АД се позовава на предсрочната
изискуемост на кредита и изрично изразява воля за обявяване на вземанията по Договор за
кредит № ******* за изцяло и предсрочно изискуеми.
Посочено е в исковата молба, че както към датата на депозиране в съда на
заявлението по чл. 417 ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. 122/2024 г. по
описа на Районен съд – Хасково, така и към датата на депозиране на исковата молба
задължението по кредита към Банката не било заплатено.
Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че същият му дължи посочените по – горе суми,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., както и
направените съдебно деловодни разноски в хода на заповедното и исковото производство.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 ГПК, не представя отговор
на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор
представя назначения му на същото основание особен представител, в указания му срок.
Счита предявените искове за допустими, но неоснователни по основание и размер.
Твърди се в отговора, че в сключения между страните договор за потребителски
кредит са налице неравноправни клаузи, водещи до нищожност на целия договор. Съгласно
ТР № 1/ 2022 г., постановено по т. дело № 1/ 2020 г. на ОСГК на ВКС, с мотивите на
решението, съдът следва служебно да се произнесе по нищожността на правни сделки или
на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори и без да е
направено възражение от заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко от
2
сделката или от събраните по делото доказателства. В тази връзка се иска, основание чл. 7
ал. 3 ГПК, съдът служебно да извърши справка за неравноправни клаузи, предмет на
настоящия потребителски кредит. В настоящия случай, ищецът не оповестил всички разходи
по кредита, с което нарушил потребителските права на ответника, което водело до
недействителност на целия договор за кредит - чл. 22 ЗПК. Твърди се, че не са спазени
разпоредбите не чл. 10, ал.1 ЗПК, в който било предвидено, че договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От
представените по делото доказателства, не се установявало, че до датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 417 ГПК, ответникът действително е изпаднал в забава и
вземането на кредитора е било обявено за предсрочно изискуемо в целия му размер.
Действително, ищецът изпращал покани до ответника, с които целял обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, но същите не са били получени от последния, предвид което
предсрочната изискуемост не била настъпила. Поради неоснователността на главния иск,
неоснователно се явявало и искането на ищеца за присъждане на лихви върху главниците.
С оглед на изложеното, не били налице предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника С. И. М., поради което особеният му представител моли да бъдат отхвърлени
изцяло предявените искове, както и да му бъдат присъдени направените в производството
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 122 по описа за 2024 г. на РС - Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 830/17.01.2024 г. (пощенско клеймо от 16.01.2024 г.) в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед № 1159 от 21.12.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за процесните суми.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с
Разпореждане № 1420 от 13.06.2024 г., връчено на ищеца на 26.06.2024 г., е указано, че може
да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението като
последният е сторил това.
От представените от ищеца писмени доказателства в заверен препис както в
настоящото, така и по заповедното производство, а именно Договор за потребителски
кредит по програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от
възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 № ******* от ******* г.,
погасителен план по договор № ******* и искане за кредит от 13.01.2021 г. се установява, че
на ******* г. между "Юробанк България" АД (кредитор) и С. И. М. (кредитополучател) е
сключен цитирания договор за кредит, по силата на който банката – кредитор се е задължила
да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 5400, 00 лева, а
3
кредитополучателят се е задължил да го върне, съгласно условията на договора и
погасителния план към него - на 60 равни месечни погасителни вноски от по 150,00 лв.
всяка, с падеж на първата погасителна вноска – 02.03.2023 г. и падеж на последната
погасителна вноска – 02.02.2026 г. (с гратисен период от 24 месеца, считано от датата на
сключване на договора до 02.02.2023 г. вкл. – чл. 4 от договора). Съгласно чл. 1, ал. 5 от
договора, страните са се съгласили, че кредитополучателят дължи заплащане на банката на
фиксирана лихва за целия период на договора в размер на 0 %, а съгласно чл. 1, ал. 4 и ал. 6
от договора, кредитополучателят не дължи предоставяне на обезпечение на банката и не
заплаща такси, комисионни и неустойки във връзка с кредита.
Видно от приложеното извлечение от сметката на С. И. М. за периода от ******* г. –
29.07.2025 г., договорената сума от 5400 лв. е предадена изцяло от ищеца – кредитор на
ответника – кредитополучател на ******* г. посредством извършен банков превод. От
същото банково извлечение е видно, че за погасяване на задълженията си по процесния
договор № *******, ответникът е осъществил две плащания – на 30.05.2023 г. е превел сума
в размер на 150,00 лв. и на 10.07.2023 г. също 150 лв.
С покана за изпълнение (л. 8, л.9 и л.11 от делото), банката – ищец е уведомила
ответника, че поради забава в плащанията по договор за кредит № *******, вземането му по
цитирания договор се обявява за изцяло и предсрочно изискуемо, като задължението е общо
в размер на 5117,55 лв., от които главница – 5101,43 лв. и договорни лихви в размер на 16,12
лв., както и е поканила същият да погаси доброволно задължението в 7-дневен срок от
получаване на поканата по посочената в нея банкова сметка.
Кредиторът е изпратил до кредитополучателя чрез ЧСИ С.П. Уведомлението за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по Договора за кредит. От оформените
разписки за връчване се установява, че кредитополучателят е търсен на постоянния си и
настоящ адрес, търсен е три пъти, с интервал от повече от една седмица между посещенията,
като едно от посещенията е в неприсъствен ден. Установено е, че длъжникът няма
регистрирани трудови договори и работодател, чрез който да се връчи съобщението със
съдебните книжа. Залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на 18.11.2023 г. В
предвидения двуседмичен срок от залепване на уведомлението С. И. М. или упълномощено
от него лице не са се явили в кантората на ЧСИ, за да получат книжата.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, след уточненията,
направени от вещото лице Д. К. в с.з., проведено на 24.09.2025 г., което съдът кредитира
напълно като компетентно и обективно изготвено, а и същото не бе оспорено от страните, се
установява, че поради забава в плащането на 18.11.2023 г., банката - ищец е отнесла цялото
остатъчно задължение като предсрочно изискуемо. До датата на предсрочната изискуемост
са постъпили общо 300,00 лв. за погасяване на задължението като на 30.05.2023 г. по
банкова сметка BG82BPBI81701030115701 са постъпили 150,00 лв., с които банката е
погасила главница от 150,00 лв., за падежиралата на 02.03.2023 г. вноска. След това, на
10.07.2023 г. по банкова сметка BG82BPBI81701030115701 са постъпили 150,00 лв., с които
банката е погасила главница от 148,57 лв., за падежиралата на 02.04.2023 г. и е начислила и
4
събрала 1,43 лв. лихва за забава върху неплатената в срок погасителна вноска. Според
вещото лице други суми не са постъпвали за погасяване на кредитното задължение.
Изведени са в заключението размера на дължимите суми по Договора за потребителски
кредит № *******/******* г., както следва:главница по падежирали вноски до 17.11.2023 г. –
1051,43 лв. и предсрочно изискуема главница от 4050,00 лв. или общо 5101,43 лв. и 142,67
лв. – лихва за забава, начислена върху дължимата главница за редовно падежирали и
изискуеми вноски в размер на законната лихва за забава. Падежиралите/неплатените вноски,
според вещото лице са 8 на брой, като от вноската за 02.04.2023 г. са останали за плащане
1,43 лв., а останалите са изцяло неплатени. Забавените вноски са формирали лихва за забава
в размер на законната лихва-чл.7 от Договора, в размер на 41,16 лв. до 17.11.2023 г., когато
съгласно Извлечението от счетоводните книги на Банката е взета счетоводната операция за
отнасяне на задължението като предсрочно изискуемо. От предоставените за целта на
експертизата документи, не са установени данни за постъпили плащания след 08.01.2024 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл.240,
ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването
му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, същите са изцяло основателни, като съображенията за това
са следните:
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, следва да се приемат за
доказани твърденията на ищеца, че между "Юробанк България" АД (кредитор) С. И. М. и
(кредитополучател) е възникнало облигационно отношение по силата на валидно сключен
между тях и действителен Договор за потребителски кредит по програма за гарантиране на
безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради
пандемията от COVID-19 № ******* от ******* г., по силата на който банката – кредитор е
предоставила на ответника – като кредитополучател, кредит по посочената в договора
програма в размер на 5400 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне кредита,
съгласно условията в договора, при договорена фиксирана лихва 0 %, с краен срок на
издължаване – 02.02.2026 г., падежна дата – 2-ро число на всеки текущ месец, като
кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на договорените с ищеца 60
броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план, съставляващ неразделна
част от договора. Въз основа на представеното извлечение от сметка, съдът намира за
установен по делото и фактът, че кредитополучателят С. И. М. е усвоил изцяло отпуснатия
му кредит по процесния договор чрез предоставяне на ******* г. от банката – кредитор на
пълния размер на кредита от 5400 лв. по посочената от ответника банкова сметка. При това
положение, в случая се обосновава извод, че за кредитополучателя е възникнало задължение
5
по силата на така сключения договор, да погасява предоставения му от ищеца банков кредит
в сроковете и при условията, визирани в Договора за потребителски кредит по програма за
гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат
труд поради пандемията от COVID-19 № ******* от ******* г.и погасителния план към
него. Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и изцяло
кредитирана от съда, удостоверява и фактите, че кредитополучателят не е обслужвал
редовно процесния кредит, като е направил 2 плащания за погасяване на паричното
задължение за главница по договора, описани по-горе, възлизащи на обща стойност 300 лв.,
като първата изцяло неплатена погасителна вноска е с падеж на 02.05.2023 г. При тези
обстоятелства, въз основа на неоспореното от страните заключение на ССчЕ и приетите
писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че действително се установява
неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията му по чл. 1, ал. 1, чл. 5, ал. 1
и ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от процесния договор, да възстанови на кредитора предоставения му от
него кредит от 5400 лв.
Съгласно тълкуването, дадено с ТР № 1/2022 г., постановено по т. дело № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, дори и без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства,
какъвто не е настоящия случай, доколкото с отговора на исковата молба такива са
релевирани и от ответната страна. Що се отнася до правата на потребителите, за съда е
налице и императивна процесуалноправна норма, задължаваща го да извърши служебна
преценка за неравноправност на клаузите в потребителските договори – чл. 7, ал. 3 ГПК.
Предвид обстоятелството, че на ответника е предоставен банков кредит, който не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, същият има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Същевременно банката е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР на ЗЗП. С оглед на това към спорното правоотношение
намират приложение както нормите на действащото българско законодателство,
кодифицирано в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и специалния Закон за
потребителските кредити /ЗПК/, така и правото на Европейския съюз - Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, при която заемателят – потребител по смисъла
на ЗПК, дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихвите и други
разходи по кредита. В чл. 10, ал. 1 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
6
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В настоящия
случай съдът намира, че процесният договор отговаря на тези изисквания, доколкото не са
ангажирани каквито и да и било доказателства, респ. не е формулирано доказателствено
искане от страна на ответника във връзка с направеното възражение, че в процесния договор
е спазено изискването шрифтът да бъде не по-малък от 12, а съдът чрез програмата ABBYY
Fine Reader установи, че използвания в договора шрифт е именно 12 и за което не са му
нужни специални знания. Не се установява и нарушение на чл.11 ал.1 т.9, т. 10 или т.11 ЗПК,
респ. не се установява ищецът да не е оповестил всички разходи по кредита, тъй като в
договора - чл. 1, ал. 5 и чл. 1, ал. 4 и ал. 6 от договора, страните са се съгласили, че
кредитополучателят не дължи заплащане на договорна лихва, предоставяне на обезпечение
на банката и не заплаща такси, комисионни и неустойки във връзка с кредита. Съгласно
чл.7, ал.1 от договора, при просрочие н дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи единствено обезщетение за
времето на забавата върху просрочената главница по кредита в размер на законната лихва за
забава.
Според настоящия съдебен състав, напълно доказани в случая са и твърдените от
ищеца факти, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно уговореното
между страните в чл. 11 от договора за кредит, при непогасяване в уговорения срок на една
или повече вноски по кредита, Банката има право за обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем. По силата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ банката може да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато "кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем" поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й. Приетите по делото писмени доказателства обосновават извод, че в случая постигнатата в
чл. 11 от договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски
кредитът става предсрочно изискуем, е породила действие, тъй като банката - ищец изрично
е заявила с покана за изпълнение от 01.08.2023 г. (към който момент длъжникът не е погасил
пълни 3 броя последователни месечни погасителни вноски по кредита и 1 вноска частично),
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление
следва да се приеме, че е достигнало до кредитополучателя. Това е така, тъй като по делото
бе установено, че кредиторът е изпратил до кредитополучателя чрез ЧСИ Захари Запрянов
Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор
7
за кредит. От оформените разписки за връчване се установява, че кредитополучателят е
търсен на постоянния си и настоящ адрес три пъти, с интервал от повече от една седмица
между посещенията, като едно от посещенията е в неприсъствен ден. Установено е, че
длъжникът няма регистрирани трудови договори и работодател, чрез който да се връчи
съобщението със съдебните книжа. Залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на
18.11.2023 г. В предвидения срок двуседмичен срок от залепване на уведомлението С. И. М.
или упълномощено от него лице не са се явили в кантората на ЧСИ, за да получат книжата.
Следователно, уведомлението за обявяване на задълженията по Договора за потребителски
кредит по програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от
възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 № ******* от ******* г. за
предсрочно изискуеми е редовно връчено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
двуседмичният срок е изтекъл на 02.12.2023 г. и оттогава уведомлението се счита за връчено.
Следователно, към посочената дата предсрочната изискуемост на задълженията по договора
за кредит е породила действие. От заключението на ССчЕ се установява, че на 18.11.2023 г.
банката е осчетоводила кредитът като предсрочно изискуем. При тези данни, съдът счита,
че към момента на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК в съда – 16.01.2024 г. по ч.
гр. д. № 122 по описа за 2024 г. на РС - Хасково предпоставките по чл. 418 ГПК за
постановяване на незабавно изпълнение са били налице, тъй като получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение съгласно изискванията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 11 от договора, и е
изпълнено изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК. Поради
това и след като фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост на процесния кредит, са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вземането е изискуемо в пълния предявен размер и е
възникнало на предявеното основание.
На следващо място, към момента на приключване на съдебното дирене по делото
ответникът не ангажира никакви годни доказателства, които да удостоверяват погасяване на
паричните задължения чрез заплащане на ищеца на неизплатените суми по процесния
договор за потребителски кредит.
Предвид изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването
на парични вземания на ищеца "Юробанк България" АД спрямо ответника С. И. М., както
следва: за сумата в размер на 5101,43 лева - главница, дължима по Договор за потребителски
кредит № ******* от ******* г. за периода от 03.04.2023 г. до 08.01.2024 г.; сумата в размер
на 84,00 лева, представляваща разходи за уведомяване за периода от 02.05.2023 г. до
08.01.2024 г.; сумата в размер на 142,67 лева – мораторна лихва за периода от 02.05.2023 г.
до 08.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане.
С оглед на изложените, предявените искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415
ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД следва
да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.
8
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 122 по описа за
2024 г. на РС - Хасково. Съобразно изхода на исковото производство и уважаване на
исковата претенция, дължимите разноски в заповедното производство са в размер на 106,56
лева – платена държавна такса и 679,69 лева – адвокатско възнаграждение, които следва да
се присъдят на ищеца.
С оглед изхода на настоящото производство и че ищецът претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер от
общо 2296,87 лв. съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. От представените по него
писмени доказателства се установява, че ищецът е направил в исковото производство
разноски от 197,50 лева, за държавна такса, 800 лв. – внесен депозит за назначения особен
представител, 300,00 лева за възнаграждение за вещо лице и 999,37 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр.
с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД, по отношение на С. И.
М., ЕГН **********, с адрес: гр.Пловдив, ж.к.*********, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, следните суми: 5101,43 лева, представляващи
главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г. за периода
от 03.04.2023 г. до 08.01.2024 г.; 84,00 лева, представляващи разходи за уведомяване за
периода от 02.05.2023 г. до 08.01.2024 г.; 142,67 лева – мораторна лихва за периода от
02.05.2023 г. до 08.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 122 по описа
за 2024 г. на Районен съд – Хасково - 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Пловдив, ж.к.*********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260,
сумата от 3083,12 лева, от които 2296,87 лева, представляващи направени разноски по
9
настоящото дело и 786,25 лева, представляващи направени разноски по ч.гр.д. № 122 по
описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково, за които е издадена Заповед № ******** г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
Посочената от ищеца банкова сметка, по която да се приведат присъдените суми е:
IBAN: *************.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.
10