О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
260102
гр. Пловдив,
22.02.2021г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 73 по описа на Апелативен съд - Пловдив
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от ОП – Пловдив против определение от 09.12.2020г., постановено по
ЧНД №2302/2020г. по описа на ОС – П., с което е отменено Постановление от 11.03.2020г.
на ОП – Пловдив за прекратяване на наказателното производство по дос. пр. №***.
по описа на 05 РУ при ОД на МВР – П.,
преписка вр. №**. по описа на ОП – П., а материалите по делото са върнати на
прокурора с указания за извършване на действия по разследване.
В протеста се излагат съображения за неправилност,
незаконосъобразност на определението и се прави искане то да се отмени, а
постановлението за прекратяване на наказателното производство – да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
П.СКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с доказателствата по делото и направените
с жалбата оплаквания намира за установено следното:
Протестът е процесуално ДОПУСТИМ – подаден е
от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, а по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Досъдебното производство е било образувано по реда на чл.212, ал.2 НПК за това, че на
30.06.2019г. в гр.П. е причинена на И.К.К., ЕГН ********** тежка телесна
повреда - престъпление по чл.128, ал.2 вр. ал.1 НК, като делото е било
наблюдавано от Районна прокуратура –Пловдив.
С постановление от 08.10.2019г. последната е изпратила досъдебното
производство по компетентност на Окръжна прокуратура - Пловдив, която от своя
страна го е приела за ръководство и надзор с постановление от 14.10.2019г. и
досъдебното производство е продължило да се води за посегателство по чл.124,
ал.1 НК.
За да прекрати наказателното производство на
основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1 НПК, прокурорът е приел за
установени следните факти:
Пострадалият И.К.- 61 годишен редовно употребявал
алкохол. Същият живеел в гр. П., ж.к. „Т.“, бл. *, вх. ., ет. , ап. . На
30.06.2019 г. консумирал алкохол още от сутринта. През деня в близост до блока
си се срещнал с двама свои познати, единият от които св. Е.В.. Знаейки, че
последният бил бивш полицейски служител, К. го помолил да даде съвет на негова
позната, имаща проблеми с брат си. Докато В. и познатата на пострадалия
продължили да разговарят К. се отправил към входа на блока, в който живеел.
Под въздействието на голямото количество
алкохол, което бил употребил, И.К.паднал, докато се качвал по стълбите. От
падането получил множество травматични увреждания, сред които: тежка
черепно-мозъчна травма със счупване на черепния покрив и черепната основа в средна
черепна ямка, екстрадурален кръвоизлив вляво теменно-тилно, субарахноидален
кръвоизлив двустранно челно, слепоочно и тилно, субарахноидален кръвоизлив на
малкия мозък, контузия на мозъка двустранно челно и теменно, както и кръвоизлив в средния мозък.
Малко след 17 часа св. С.С.се прибирал в
дома на майка си в гр. П., ж.к. „Т.“, бл. *, вх. А и видял на стълбите във
входа на блока И. К., лежащ на земята. Предположил, че К. се е напил и е паднал
по стълбите, тъй като това не се случвало за пръв път. Забелязал, че около
пострадалия имало локва кръв, което го разтревожило. Св.С. потърсил съдействие
от св. Р. С., която се обадила на тел. 112. В този момент пострадалият не бил
контактен. Малко по-късно св. Й.Б., живуща на същия адрес, се прибирала в дома
си и пред блока срещнала св.С., която й разказала, че И.К.бил паднал във входа
и е извикала линейка. Тъй като медицинският екип все още не бил пристигнал, св.
Б. също се обадила на тел. 112. Малко по-рано в същия ден последната била
видяла К. да употребява алкохол в близост до блока, което се случвало често,
като в резултат на това и друг път е падал по стълбите и спал между етажите.
След пристигането на медицинския екип
пострадалият бил приет в КАИЛ при УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД — гр. П, където в 21 часа на
същия ден починал.
Съгласно заключението по назначената в хода
на разследването СМЕ причината за смъртта на И.К.била вклиняване на малкия
мозък, вследствие на тежка черепно-мозъчна травма със счупване на черепния
покрив и черепната основа в средна черепна ямка, екстрадурален кръвоизлив вляво
теменно-тилно, субарахноидален кръвоизлив двустранно челно, слепоочно и тилно,
субарахноидален кръвоизлив на малкия мозък, контузия на мозъка двустранно челно
и теменно, кръвоизлив в средния мозък. Според вещото лице, всички травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с/или върху твърд
тъп предмет, или неговото тангенциално действие и са в причинно-следствена
връзка с настъпването на смъртта. Експертът е посочил, че тежката
черепно-мозъчна травма е протекла с пълна загуба на съзнание до степен кома.
Експертното становище по назначената химическа
експертиза установило наличие на етилов
алкохол в кръвта на И.К.- 4.68 %, като констатираният резултат наложил
назначаване на допълнителна СМЕ по писмени данни.
Според заключението на последната, имайки
предвид тежкото алкохолно опиване на И.К.в момента на настъпване на инцидента,
разпределението и характера на установените травматични увреждания, високият
ръст на починалия /187 см/ и терена, на който е намерен /стълбищна площадка/,
най- вероятно се касае за падане от ръст назад върху плоскостта на стълбищната
площадка с удар на главата в теменно-тилната област. Всички травматични
увреждания, установени по тялото на И. К., съответстват да са получени при
падане от ръст на стълбищна площадка, с изключение на кръвонасяданията с
убождания на дясна предмищница и двете длани, които са следствие от оказаната
му медицинска помощ. Не се установяват травматични увреждания, свързани с
причината за смъртта, които да не могат да бъдат получени при падане от собствен
ръст.
На базата на горното, представителят на
държавното обвинение е счел, че не е бил осъществен съставът на престъпление по
чл. 124, ал. 1 от НК, доколкото липсвали каквито и да било доказателства в
подкрепа на становището, че смъртта на пострадалия е причинена вследствие на
умишлено нанесена телесна повреда. Не било установено присъствието на други
лица, в това число и такива, които да са допринесли за падането на пострадалия
и за причинените му травматични увреждания, поради което е прието, че налична е
хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 НПК - деянието не е извършено и затова
наказателното производство по делото е прекратено.
Окръжният
съд не се е съгласил с този извод, намирайки го преждевременно направен и
необоснован, защото обвинението не е изпълнило задължението да събере всички възможни
доказателства, относими към случилото се на инкриминираната дата, както и да
предприеме действия за отстраняване на констатираните в депозираните гласни
доказателства противоречия. И на тази база са дадени указания за разпит на
лицето В.И.И., за извършване на очни ставки между лицата - свидетелите К. К. и Р. С. и между св.В. и св.Н.С., за задълбочен
преразпит на св.Б. и на останалите лица, виждали починалият на инкриминираната
дата, в това число и относно това къде точно е било разположено тялото му на
стълбищната площадка спрямо установеното петно, наподобяващо кръв, отразено в
протокола за оглед на местопроизшествието.
За
коректното, мотивирано и законосъобразно произнасяне по делото от този съд, от
правно значение са два въпроса – допустимо ли е и в какви рамки съдът да
интервинира върху волята на прокурора, който по силата на Конституцията и НПК е
единствения орган, призван да повдига и поддържа обвинение и какви указания
съдът може да дава в тази връзка; какъв би бил резултата от събиране на посочените
от съда допълнителни доказателства.
Както
се казва и в Решение №1/ 99г. на Конституционния съд, в контекста на което е и
съдебната практика по дела с правно основание чл.243 от НПК, съдът, упражняващ
контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство не
разполага с възможност да връща делата с конкретни указания за извършване на
конкретни процесуално – следствени действия. Разбира се, ако постановлението е
необосновано и тази необоснованост е следствие от непълнота на доказателствата,
или, от некоректен, непълен, повърхностен и/или превратен анализ на
доказателствената съвкупност, съдът може и трябва да констатира тази
необоснованост и позовавайки се на нея да върне делото за доразследване, без
обаче директни указания за събиране на нови доказателства с посочването им да
дава.
В случая окръжният съд е изпълнил
задълженията си и е направил подробен, пунктуален и сравнителен анализ между
казаното от разпитаните по делото свидетели, като констатираните от него различия
в излаганите факти е отразил в определението си, считайки, че без
отстраняването им до обоснован и мотивиран извод за изхода на наказателното
производство не може да се стигне. Пропуснато е обаче да се отчете за какви точно
факти разминаванията са налични, дали те са от пряко и съществено значение за
предмета на разследване в контекста на престъпното деяние, за което досъдебното
производство е образувано и водено, и дали отстраняването на противоречията до
изясняване на релевантната фактология може да доведе.
Не без значение е, на първо място,
между кои гласни доказателства част от установените от съда противоречия са
налични – между тези с производен характер – показанията на св. К. К., който на
инкриминираната дата изобщо в страната не се е намирал и се е опитал да възпроизведе казаното му от други
лица, които са дали показания по делото / преки първични доказателства/ за възприетите от тях лично събития, случили
се на инкриминираната дата. В тази връзка очевидно трудно противопоставими ще
бъдат показанията на св. К., който твърди, че св. С. му е споделила, че е
възприела как св. В. придружава починалият до входа на блока, с казаното от
самата св. С., която отрича да е имала
впечатления за това дали, кой и
кога е придружил пострадалият И.К.до входа на блока и с показанията на самият В.,
който също отрича да е съпроводил пострадалия, а твърди, че по-късно от друго лице
е бил повикан, тъй като К. е паднал във
входа на блока. В този смисъл дори и очна ставка да се проведе между К. и С.
процесуално коректно ще е приоритет на казаното от очевидеца С. да се отдаде.
На следващо място, настина, налице е частично
противоречие между казаното от св. В., че св. С. го е повикал да окаже помощ на
падналия във входа на блока К. и казаното от св. С., че е наблюдавал случилото
се от терасата на жилището и е възприел само
идването на полиция, но не и други
обстоятелства за инцидента. Дори и очна ставка между тях да се извърши, както
окръжният съд е указал, и св. С. да заяви, че е бил във входа на блока и оттам,
а не от терасата си е извикал св. В. да окаже помощ на вече падналия пострадал К.,
то очевидно до информация от съществено значение за казуса това не би довело.
За какви обстоятелства, според съда,
следва да се разпита неразпитаната до момента
В.И.И. ?. Отново в контекста на производните показанията на св. К. К.,
който в показанията си сочи, че тази свидетелка е заявила пред него, че св. В.
е придружил пострадалия до входа на блока и токова. Дори и според К. К. нищо
повече от посоченото В.И.не му е споделила да е видяла лично и конкретно
относно това как да се развили последващите събития, а придружаването на починалия
до входа на блока от св. В. очевидно не означава, че там от последният удари
върху пострадалия са нанасяни или че В. е „спомогнал“ за това пострадалият К.
да падне и да се удари смъртоносно.
Да приемем, че св. В. свидетелства
необективно и че действително той до входа на блока намиращият се в тежко
алкохолно опиване пострадал И.К.е съпроводил. След това „съпровождане“ обаче,
което според производните показания на св. К. К. се случило около 14.30 часа на
инкриминираната дата, отново според К. К., св. Л. му е съобщила, че е видяла
лежащият във входа на блока И.К.около
15.15 часа, без следи от кръв по него,
като Л. не твърди в показанията си при пострадалият все още св. В. /или друго
лице/ да се е намирал, а със следи от
кръв под тялото И.К.е съзрян едва към 16.40 часа от свидетелите С. и С., когато
според всички данни по делото св. В. отдавна се е прибрал и на
местопроизшествието не се е намирал. Или, след предполагаемото придружаване на
пострадалия И.К.до входа на блока от св. В. около 14.30 часа, пострадалият е
видян без следи от нанесени удари и кръв по него около 15.15 часа, поради което
липсва основание да възникне поне съмнение, че не само е придружил К., но и
неправомерно върху него е въздействал св. В.. Последният очевидно в добри,
приятелски отношения с починалият се е намирал, че дори съвети в полза на
позната на И.К.жена на инкриминираната дата е давал, като никой от разпитаните
по делото свидетели не твърди след влизането на И.К.във входа на блока св. В. също
да се е намирал там.
Или, дори всички указани от окръжния
съд процесуално – следствени действия да се извършат, те до промяна в
направените от прокурора правни изводи не могат да доведат, поради което безпредметно
е и само загуба на човешки ресурс и време би било изпълнението им, както
основателно се сочи в протеста. Защото, в контекста на всичко казано до тук,
най – важното е, че в нито един от доказателствените източници, било показания
на очевидци, било производни свидетелства / св. К. К./, било изводите на
изготвените СМЕ, не се съдържа и намек дори, че обект на противоправно
посегателство починалият И.К.е бил в инкриминирания ден. Напротив, събрани са
изобилни доказателства за честата злоупотреба с алкохол от страна на
пострадалия, в следствие на която пред и във входа на блока той почти ежедневно
е откриван да лежи, а в инкриминирания ден концентрацията на алкохол в кръвта
му е била на стойност 4.68 %, установена с надлежно химическо изследване. И поради
това, липсата на обективни данни за извършени увреждащи, насочени спрямо
телесния интегритет на починалия И.К.действия от което и да е лице, в контекста
на изводите на съдебния медик, че всички травми, довели до смъртта му могат да
бъдат причинени от падане от собствен ръст, правилно са мотивирали държавното
обвинение да счете, че не са събрани доказателства за извършено престъпление по
чл.124 ал.1 от НК и законосъобразно е решението му да прекрати наказателното
производство.
Мотивиран от изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД намира, че атакуваното определение следва да се отмени, а
постановлението за прекратяване на наказателното производство като правилно и
законосъобразно – да се потвърди, за което и:
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение
от 09.12.2020г., постановено по ЧНД №2302/2020г. по описа на ОС – Пловдив, като
вместо това:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 11.03.2020г. на ОП – Пловдив за
прекратяване на наказателното производство по дос. пр. №***. по описа на 05 РУ
при ОД на МВР – П., преписка вр. №**. по
описа на ОП – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :