О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1503
гр.Бургас, 09.06.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на девети юни две хиляди
и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №761 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба,
подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника юрисконсулт Радина Иванова
Илиева, с която се обжалва Решение №3805 от 30.12.2019г., постановено по гр.д. №2746/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
приел за
установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът Д.Г.Д., ЕГН: **********,
адрес ***, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, сумата от
794,24 лева (седемстотин деветдесет и четири лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща главница по договор за потребителски кредит
№**********/22.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума има издадена по ч.гр.д.№677/2019 г. по описа на БРС Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №333/28.01.2019 г., като
в останалата част до предявения размер главница от 900,00 лева, е отхвърлил
иска като неоснователен.
Отхвърлени са исковете на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„България“ №49, бл.53Е, вх.В, за осъждане на ответника Д.Г.Д., ЕГН: **********,
адрес ***, да заплати на ищеца сумата от 435,36 лева, представляваща
неизплатено договорно възнаграждение и сумата от 1080,48 лева, представляваща
неизплатена част от пакет за допълнителни услуги, и двете дължими по Договор за
потребителски кредит №**********/22.01.2018 г., като неоснователни.
Осъден е Д.Г.Д., ЕГН: **********, адрес ***,
да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, сумата от 148,26
лева (сто четиридесет и осем лева и двадесет и шест стотинки) – разноски в
исковото производство, съразмерно на уважената част от иска и сумата от 32,56
лева (тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки) - разноски в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от иска.
В жалбата се твърди, че решението на РС Бургас е неправилно, в частта, с която се отхвърля
претенцията на дружеството за договорно възнаграждение в размер на 435,36 лв. и
за главница над присъдената сума от 794,24 лв. до пълния претендиран размер на
същата от 900 лв.
На първо място се посочва, че е
неоснователно заключението на районния съд, че изискуемостта на задължението по
ДПК №********** не е надлежно обявена на длъжника Д.Г.Д..
Сочи се, че ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.1 от Закона за кредитните институции, поради което чл.60, ал.2 от ЗКИ,
съответно и т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК, е неприложимо в настоящия случай. Твърди се, че
съгласно чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, кредиторът може
да обяви предсрочната изискуемост с писмено
уведомление при настъпване на някое от следните обстоятелства: 12.3.1
клиентът/солидарният длъжник просрочи две или повече последователни месечни
вноски в пълен размер. Твърди се, че в случаите, в които заемът е предоставен
от небанкова финансова институция, клаузата, включена в договора за заем за
предсрочна изискуемост, при настъпване на определени условия и свързана с
неизпълнение на задължението за връщане на заема, не противоречи на свободата
на договаряне /чл.9 от ЗЗД/.
На следващо място се посочва, че е
неправилно и неоснователно заключението на първоинстанционния съд, че дължимото
договорно възнаграждение е нищожно на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Изложени са подробни съображения, че в случая не е налице противоречие с
добрите нрави. Сочи се, че в конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния
размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на кредита,
поради което не е налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите
нрави, като уговореният размер на „оскъпяване“ на заетите парични средства не
противоречи на добрите нрави, защото не злепоставя интереса на икономически
по-слабата страна в облигационното отношение.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните от
въззивника части и постановяване на решение,
с което да
се приеме за установено, че ответникът дължи неизплатено договорно
възнаграждение по процесния ДПК в размер на 435,36 лв. и главница над
присъдената с решението в размер на 794,24 лв. до пълния претендиран размер от
900 лв. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от Д.Г.Д., с адрес: ***, чрез адв. С.Ч. – БАК, особен
представител, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Сочи се, че независимо от
обстоятелството, че въззивникът не е банка, а небанкова финансова институция,
то даденото в т.18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение е принципно и
следва да намери приложение по аналогия. Цитирана е съдебна практика в този
смисъл. Твърди се, че никъде в ДПК или Общите условия не е посочено, че при
наличие на определени обстоятелства /тези по чл.12.3.1, 12.3.2 или др./
настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо изпращане на уведомление, покана, предизвестие
и други.
На следващо място се твърди, че е
правилен изводът на районния съд и относно нищожността на уговорката за
заплащане на договорно възнаграждение, като накърняваща добрите нрави.
Сочи се, че уговарянето на възнаградителна
лихва в размер четири пъти над законната лихва значително надхвърля размера на
действителните вреди, които евентуално биха могли да настъпят и поради това се
твърди, че клаузата за размера на възнаградителната лихва е неравноправна и по
смисъла на чл. 134, ал.1 от ЗЗП, респективно нищожна и на това основание.
Твърди се, че първоинстанционното
решение е правилно, обосновано и законосъобразно и в частта, с която е
отхвърлен иска за заплащане на сумата от 1080,48 лв., представляваща стойността
за предоставянето на пакет от допълнителни услуги, макар и в тази си част
първоинстанционното решение да не е обжалвано.
Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендира се възнаграждение за особения представител.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена
за разглеждане в открито съдебно заседание.
След запознаване с материалите по
делото, съдът констатира, че с петитума на въззивната жалба се иска да бъде
прието за установено, че Д.Г.Д. дължи на „Профи кредит“ ЕООД неизплатено
договорно възнаграждение по процесния ДПК в размер на 435,36 лв. и главница над
присъдената с решението в размер на 794,24 лв. до пълния претендиран размер от
900 лв.
Искът за вземането на ищеца за договорно
възнаграждение в размер на 435,36 лв. е предявен от ищеца и разгледан от
районния съд като осъдителен иск и е отхвърлен. С петитума на въззивната жалба
се иска да бъде прието за установено, че се дължи посочената сума. Това налага
да бъдат дадени указания на въззивника да уточни дали претендира осъждане на ответника
да заплати сумата от 435,36 лв. или претендира да бъде прието за установено, че
ответникът му дължи тази сума, т.е. дали претенцията му е осъдителна или
установителна.
В частта, с която е прието за
установено, че Д.Д. дължи на „Профи кредит“ ЕООД, сумата от 794,24 лв., както и
в частта, с която е отхвърлен иска на „Профи кредит“ ЕООД за сумата от 1080,48
лв., представляваща неизплатена част от пакет за допълнителни услуги,
първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на
настоящото въззивно производство.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №761 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
УКАЗВА на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
гр.София, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника юрисконсулт Радина Иванова Илиева,
в срок най-късно до насроченото за 06.07.2020г., открито съдебно заседание, да
уточни дали претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 435,36 лв.
или претендира да бъде прието за установено, че ответникът му дължи тази сума,
т.е. дали претенцията му е осъдителна или установителна.
При неизпълнение на дадените указания в
срок въззивната жалба ще бъде върната.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение и изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.