РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. гр. Хасково, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. И.а Гражданско дело №
20215640101266 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с §19 ал.1 от
ПЗР към ЗИДАПК.
Образувано е по подадената жалба от ИВ. Г. ИВ. с ЕГН:********** от
**********, със съдебен адрес **********, адв.М. Г., против Заповед №ДС-28-
2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана
на новообразуваните имоти /ПНИ/ за жилищен район „Кенана“, гр.Хасково,
Община Хасково, като се иска обявяване нищожността на административния акт в
частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.701.163.
Жалбоподателят твърди, че със заповед №696/14.04.2020г. кметът на
Община Хасково наредил да бъде възстановено правото на собственост при
условията на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. И. К. върху
новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон,
одобрен с решение №67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково с идентификатор
77195.701.163, ж.р.Кенана, землището на гр.Хасково, с площ от 685кв.м., при
граници : имот 77195.701.162 – жилищна територия, 77195.701.157 – улица,
77195.701.181 – жилищна територия, заедно с построената в имота сграда
77195.701.163.1 – 1 етаж жилищна сграда – еднофамилна, 23кв.м. Със заповед
№1674/21.09.2020г. кметът на Община Хасково допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в горецитираната заповед, като на страница първа, ред девети,
отдолу нагоре, текста „Заедно с построената в имота сграда“ да се чете „ В имота
има една сграда“. Жалбоподателят твърди, че обжалвал тези две заповеди на кмета
на Община Хасково, тъй като засягали правата му на собственост и по жалбата
било образувано адм.д.№38/2020г. по описа на РС-Хасково. Правният си интерес
по това дело жалбоподателят обосновал с правото си на собственост върху ПИ с
1
идентификатор 77195.701.163 по КККР на града, който имот придобил по силата
на договор за доброволна делба на наследствени имоти, вписан в СВп-Хасково на
29.12.2005г. под №239, том 11, рег.№9498.
Оспорената в настоящото производство заповед на Областния управител на
Област Хасково жалбоподателят твърди, че е нищожна, тъй като е издадена при
липса на компетентност на административния орган и липса на предмет,
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалния закон.
Според жалбоподателя, посочените текстове от различни нормативни
актове, които според административния орган определяли правното основание за
издаване на заповедта, било общи и сочели на правната форма на актовете, с
които се произнася областния управител, правомощието му да одобри ПНИ и реда
на оспорването му, както и техническите изисквания и условия за контрол към
плановете по §4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В обжалваната заповед липсвали фактическите основания за издаването й,
които задължително следвало да бъдат посочени, както по отношение на
новообразуваните имоти, така и по отношение на построените в имота сгради.
Тази липса на фактически основания за издаване на оспорваната заповед водила
до постановяването й в нарушение на материалния закон, който порок по своята
тежест обосновавал нейната нищожност.
Твърди се, че в процедурата по издаване на обжалваната заповед са
допуснати груби нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателя, в
случая одобрения ПНИ е приет от комисия, различна от назначената по чл.28б
ал.2 от ППЗСПЗЗ за приемането на плановете по §4 ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради
което взетото от нея решение по чл.28б ал.6 от ППЗСПЗЗ било нищожно, поради
липса на компетентност. Това водило до нищожност на обжалваната заповед, с
която се одобрява ПНИ, защото той бил окончателния проект от чл.28б ал.7 от
ППЗСПЗЗ.
Обжалваната заповед в частта на собствения на жалбоподателя имот била
нищожна, поради липса на предмет. ПИ с идентификатор 77195.701.163 вече бил
предмет на план на новообразуваните имоти, изработен и одобрен по реда на
чл.16 от ЗУТ, с оглед на което одобрения от областния управител ПНИ в частта на
този имот се явявал постановен при липса на предмет.
Разпоредбата на §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която препращала към §4,
свързан с §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, уреждала одобряването на ПНИ върху земеделски
земи, върху които било предоставено право на ползване съгласно актовете,
посочени в §4. Към датата на одобряване на плана от областния управител
процесния поземлен имот не бил земеделска земя, а бил включен в строителните
граници на града /урбанизирана територия/ и урегулиран като жилищен имот по
правилата и нормите на ЗУТ. С оглед обстоятелството, че върху процесния имот
имало законно изградена сграда, той не можел да бъде предмет на възстановяване
по аргумент от разпоредбата на чл.28а ал.2 от ППЗСПЗЗ и бившия собственик
следвало да бъде обезщетен по реда на закона. С оглед на това одобрения ПНИ в
частта на процесния ПИ бил нищожен, тъй като областния управител се
произнасял по отношение на имот, който не съществувал като земеделска земя,
което било извън неговата компетентност. Твърди се, че процесния имот никога
не е бил включван в територията, определена по реда на чл.18г ал.1 т.1 от
2
ППЗСПЗЗ, за възстановяване по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото никога не е бил
предмет на предоставяне с актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това
атакуваната заповед се явявала нищожна, поради пълна липса на предпоставките,
визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма и като лишена от
законово основание.
Предвид гореизложените съображения се иска прогласяване нищожността
на заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с
която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ за жилищен район
„Кенана“, гр.Хасково, Община Хасково, в частта, касаеща новообразуван
поземлен имот с идентификатор 77195.701.163 и присъждане на направените от
жалбоподателя разноски.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща
представител в съдебно заседание и не взема становище по подадената срещу
негова заповед жалба.
Заинтересованата страна Г. Д. Д. чрез своя процесуален представител адв.И.
В. намира жалбата за неоснователна и я оспорва. Намира всички основания,
наведени като доводи в настоящия процес, чене водят до нищожност, тъй като в
съдебната практика се приемало, че това е едно правно нищо. В случая нямало
хипотеза на нищожност. Още повече, че практиката коментирала доколко може да
бъде нищожен един административен акт в частта по отношение на един имот, а
по отношение на друг да не бъде. Счита, че следва да бъде отхвърлена жалбата и
да се присъдят на заинтересованата страна направените в настоящото
производство разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
Заинтересованите страни Н. Т. М., В. Г. К., М. Й. АТ. и ХР. Й. Д. не се
явяват в съдебно заседание, не изпращат свои представители и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област
Хасково същата е издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1
от ЗА и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед
№РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед №РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ/
за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по
§4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С тази заповед на Областния управител се одобрява
плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен район /ж.р./ „Кенана“ в
землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ. Заповедта на Областния управител в горепосочения смисъл е
обнародвана в ДВ бр.55 от 12.07.2019г.
Като доказателство по делото е приет нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по давност №73 от 04.08.1978г. на ХРС, с който е
признат И.Г. Ч. за собственик по давностно владение върху нива от 750кв.м.,
намираща се извън чертите на града в местността „Кенана“, при граници на имота
: А. М., С. С., М. М. и път. В нотариалния акт е отразено, че имота не е включен в
3
регулационен план и няма държавен произход. Приложен е със жалбата също така
договор за доброволна делба на недвижими имоти от 29.12.2005г., по силата на
който К. Г. И.а и ИВ. Г. ИВ. извършват доброволна делба на съсобствени
недвижими имоти, останали им по наследство от общите им наследодатели И.Г.
Ч. и К. П. Ч.а. От този договор за доброволна делба се установява, че в дял на К.
Г. И.а се поставя апартамент, находящ се в гр.Хасково, а в дял на ИВ. Г. ИВ. –
неурегулиран поземлен имот с пл.№181, в местността „Кенана“, землището на
гр.Хасково по кадастралния план на местността, одобрен със заповед
№969/1988г., с площ на имота 750кв.м. по нотариален акт, а по скица
№6366/04.04.2005г. с площ 672кв.м., заедно с построената в имота вилна сграда,
при граници на имота : път, имоти пл.№180, 170 и 169. На 19.08.1981г. на И.Г. Ч. е
издадено разрешение за строеж на сезонна сграда.
Със заповед №696/14.04.2020г. на кмета на Община Хасково, на основание
§4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б ал.1 от
ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ за ж.р.“Кенана“, Хасковско
землище, одобрен със заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на
Област Хасково, решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ №36-51/01.04.1998г. на
ОСЗГ по заявление №51723 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №4154/03.02.2020г. е
наредено възстановяване правото на собственост при условията на §4б ал.1 от
ПЗРЗСПЗЗ на наследниците на Д. И. К. върху новообразуван имот в строителни
граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение
№67/29.02.2000г. на ОС-Хасково с идентификатор 77195.701.163, ж.р.“Кенана“,
Хасковско землище, с площ 685кв.м., заедно с построената в имота сграда. Със
заповед №1674/21.09.2020г. за поправка на очевидна фактическа грешка е
допусната поправка на ОФГ в заповед №696/14.04.2020г. на Кмета на Община
Хасково, като на страница първа, ред девети, отдолу нагоре, текста „Заедно с
построената в имота сграда“ да се чете „В имота има една сграда“.
Ответникът в изпълнение на своите задължения по чл.152 от АПК
представи в настоящото производство и цялата преписка по издаването на
обжалваната заповед.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът
назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като
компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че за
района, в който попада имот с идентификатор 77195.701.163 по КК на гр.Хасково
е одобрен кадастрален план със заповед №969/1988г., в който имотът е с пл.№181
и по предназначение си е земеделска земя. С решение №67/29.02.2000г. на ОбС-
Хасково се одобрява околовръстен полигон на земи по §4 ал.3 от ЗСПЗЗ, с който в
строителните граници на града е включена зона „Кенана“, което определя тази
територия като урбанизирана. Към датата на влизане в сила на помощния план,
обявен в ДВ бр.76/15.09.2000г. и към датата на изработване и влизане в сила на
ПНИ по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, земята на ПИ с идентификатор 77195.701.163,
ж.р.Кенана, е земя в строителните граници на населеното място. Вещото лице
сочи, че с решение №275/06.03.2009г. на ОбС-Хасково е одобрен ПУП – план за
улична регулация на ж.р.“Кенана“. За процесния имот не била извършвана
процедура по чл.16 от ЗУТ и нямало издадена заповед. При извършените справки
вещото лице констатира, че в преписка 51723 по решение №36-51/01.04.1998г. на
4
ПК-Хасково /л.127/ няма приложени удостоверения и скици по чл.13а от
ППЗСПЗЗ. Експертизата констатира, че в помощния план процесния имот е
отразен с пл.№181 /л.188/, като в разписния лист /л.136/ този имот е записан на
И.Г. Ч. на основание н.а. №73/04.08.1978г. Помощният план влиза в сила с
влизането в сила на ПНИ в частта си, която не е обжалвана по реда на чл.28б ал.8
от ППЗСПЗЗ.
Вещото лице сочи, че решение №36-51/01.04.1998г. на ПК-Хасково /л.127/
касае седем ниви, находящи се в терен по §4 на гр.Хасково, местност „Кенана“,
признати и възстановени на наследниците на Д. И. К., за които имоти е извършено
анкетиране /л.78/. На основание протокол за проведена анкета със собственици
/наследници/ на земеделски земи, непризнати от ПК-Хасково с мотив, че попадат
в териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ /л.80/, процесния имот пл.№181 попада в
нивите на Д. К. по данни на анкетирания Евгени И. Атанасов. Имот с пл.№181 в
м.“Кенана“ е идентичен с имот с идентификатор 77195.701.163, възстановен на
наследници на Д. К. с ПНИ. В разписния лист към ПНИ /л.27/ за ПИ с
идентификатор 77195.701.163 в графата за име на правоимащия стар собственик
или на собственик към датата на приемане на помощния план експертизата
констатира, че са записани И.Г. Ч., Д. И.К., а в заповед №696/14.04.2020г. на
Кмета на Община Хасково /л.5/ процесния имот се възстановява на наследниците
на Д. И. К..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото производство е допустима, тъй
като е подадена от надлежно легитимирани лица, имащи правен интерес от
оспорването, с оглед твърденията в жалбата, че с атакувания административен акт
се нарушават техни права и законни интереси. В случая жалбоподателят твърди
наличието на основания, обуславящи обявяването на нищожност на
административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето по
аргумент от чл.149, ал.5 от АПК. Ето защо, съдът намира депозираната жалба за
допустима.
Разгледана по същество, обаче жалбата, по която е образувано настоящото
производство се явява неоснователна. Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен, на основанията,
посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и
съдебната практика възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания
за незаконосъобразност, визирани в чл.146 от АПК, когато нарушенията им са
особено съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави
невъзможно оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към
които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при
констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от
правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед
5
на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е
изградила съответните критерии, въз основа на които да се извърши преценка
кога един порок води до нищожност и кога същият води до незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на
акта. Но в настоящия случай атакуваната заповед е издадена от компетентен орган
в рамките на неговите правомощия.
По отношение на формата като основание за нищожност на
административния акт порокът следва да е до толкова сериозен, че практически
да води до липса на форма и съответно в този случай ще липсва и волеизявление.
Формата е самостоятелно основание за валидното действие на административния
акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма се
определя от степента на порока. Атакуваната в настоящото производство заповед
е в предписаната от закона форма, поради което няма основание да се приеме на
това основание административния акт за нищожен.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
основания за нищожност също в случай, че водят до липса на волеизявление.
Приема се, че нарушението на административно производствените правила е
съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на
акта и в случай, че без него би могло да се стигне и до друго решение на
поставения пред административния орган въпрос. По делото липсват данни, от
които да следва извод, че при издаването на обжалваната заповед са допуснати
толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора.
Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност да се издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на
посоченото основание. Наведените от жалбоподателя доводи сочат на
съществуващи противоречия на атакувания административен акт с
материалноправни разпоредби, но същите изцяло касаят законосъобразността на
заповедта на Областния управител, а не нейната нищожност. Доколкото обаче в
случая не е спазен срока за обжалване на заповедта като незаконосъобразна, съдът
не може да разглежда подобни хипотези.
Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ на
незаконосъобразност и само, ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Всички наведени от
жалбоподателя доводи в настоящото производство не сочат на основания за
прогласяване нищожността на атакувания административен акт, а евентуално биха
могли да обосноват неговата незаконосъобразност. Съдът обаче не може да
разглежда законосъобразността на заповедта на областния управител по
подадената от ИВ. Г. ИВ. жалба в настоящото производство, тъй като същата е
депозирана след изтичане на сроковете за нейното обжалване.
Не на последно място следва да се има предвид, че твърденията на
жалбоподателя, че притежава правото на собственост върху ПИ с идентификатор
77195.701.163 по КК на гр.Хасково, поради което административният орган
необосновано приема, че наследниците на Д. И. К. са притежатели на
6
собственически права върху този имот, е одобрил с атакуваната заповед ПНИ в
частта, касаеща поземления имот, сочат на наличието на спор за материално
право. В административното производство не може нито да се разгледа, нито да
се разреши такъв спор за материално право, поради което страните следва да
потърсят защита на своите права чрез предявяване на съответния иск.
С оглед изхода на делото следва да се присъдят на заинтересованата страна
Г. Д. Д. направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от ИВ. Г. ИВ. с ЕГН:********** от
**********, против Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на
Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ за
жилищен район „Кенана“, гр.Хасково, Община Хасково, като се иска обявяване
нищожността на административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен
имот с идентификатор 77195.701.163, като неоснователна.
ОСЪЖДА ИВ. Г. ИВ. с ЕГН:********** да заплати на Г. Д. Д. с
ЕГН:********** от гр.Хасково направените в настоящото производство разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Хасково в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
7