Р Е Ш
Е Н И Е
№155
гр. н., 31.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
н.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на петнадесети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа гр. д. № 137 по
описа на Районен съд н. за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 135 ЗЗД.
От
ищеца И.Ф.К.
е предявен иск против ответниците И.С.С. и Д.С.Я., с който се иска да бъде
обявен за недействителен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № ***, том II, рег. № ****СВ – н., с който И.С. е дарил на
сестра си Д.С. 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ ******.502.15.3.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. н.,
с адрес на имота в гр. н., ул. „С.” № *, вх. *, ет. *, ап. *, който обект се
намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор № 51500.502.15
с предназначение: жилище, на площ от 63,05 кв. м., ведно с прилежащата част:
избено помещение № *, с площ от 8,30 кв. м. и 3,201 % идеални части от общите
части на сградата, както и същият процент от правото на строеж върху поземления
имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж СО № *****.502.15.3.2,
под обекта няма, над обекта № *****.502.15.3.6. Ищецът сочи, че има изискуеми и
безспорни вземания от първия ответник И.С.С., които произтичат от договор за
заем с нотариална заверка на подписите на страните рег. № **** от 02.07.2007г. на
нотариус Н.Н., с район на действие – Районен съд Бургас. Излага, че е предприел
действия по принудително събиране на сумите по договора, въз основа на които е
образувано изпълнително дело № 20088000400195 по описа на ЧСИ И.Б.. Твърди, че
по изпълнителното дело са постъпвали минимални суми от запор на трудово
възнаграждение от първия ответник, като са извършвани различни действия по
изпълнението. Излага, че въпреки вземането първият ответник е предприел
действия по прехвърляне на част от своето имущество чрез цитираната сделка.
Навежда, че с тези действия имуществото му се е намалило значително. Сочи се,
че ответникът С. не притежава друго секвестируемо имущество, което да послужи
за удовлетворяване на ищеца. Счита, че са налице всички предпоставки от
фактическия състав на предявения иск. Намира, че не е налице необходимост да
бъде установявано знание на втората ответница, тъй като същата е сестра на
ответника И.С. и сделката е безвъзмездна. Излага, че възражението на ответниците
за погасяване по давност на вземането е неоснователно, като развива подробни
съображения в тази насока. С тези доводи от съда се иска да уважи предявения
иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от всеки от ответниците Д.С.Я. и И.С.С. е подаден отговор на исковата
молба, с който искът се оспорва. Сочи се, че ищецът няма никакви вземания срещу
ответника И.С., тъй като вземанията на които се позовава са погасени по
давност. Твърди се, че последното действие, насочено към принудително
изпълнение, е от 08.12.2008г. когато от съдебния изпълнител е изпратено запорно
съобщение. Навежда се, че изпълнителното производство е прекратено по право,
считано от 08.12.2010г. Сочи се, че вземането е погасено по давност на
08.12.2013г. В тази връзка се излага, че към момента на сделката ищецът не е
имал вземане срещу И.С.. Обръща се внимание на обстоятелството, че И.С.
разполага и с други недвижими имот, от които ищецът би могъл да се удовлетвори.
С тези доводи от съда се иска да отхвърли иска. Претендират се разноски. Отправя
се възражение срещу размера на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
предявения иск по 135 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже 1. качеството си на
кредитор на длъжника; 2. извършеното увреждащо действие на длъжника и 3.
субективния елемент – знание на длъжника, че уврежда кредитора си.
Между
страните не е спорно, а и от нотариален акт № ***,
том II, рег. № ****, дело № 377 от 21.06.2018г. по описа на нотариус Л.Ч., вписан
под акт № ***, том **, дело ****, вх. рег.**** от 22.06.2018г. на СВ – н. (на
л. 8 – л. 9 от делото) се установява, че И.С. дарил на Д.С.Я. 1/6 идеална част
от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****.502.15.3.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. н., с адрес на имота в гр. н.,
ул. „С.” № *, вх. *, ет. *, ап. *, който обект се намира в сграда № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор № *****.502.15 с предназначение:
жилище, ведно с прилежащата част: избено помещение № *, с площ от 8,30 кв. м. и
3,201 % идеални части от общите части на сградата, както и същият процент от
правото на строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж СО № 51500.502.15.3.2, под обекта няма, над обекта №
51500.502.15.3.6. Не се спори, а и в нотариалния акт е вписано, че Д.Я. е
сестра на И.С.. Материалите по нотариалното дело са приети като писмени
доказателства по делото (на л. 273 – л. 294).
От изпълнителен лист от 24.11.2018г., издаден въз основа на заповед № 90 от
18.11.2008г. по ч.гр.д. № 94/2008г. по описа на Районен съд Поморие (на л. 10 от
делото) се установява, че И.С. е осъден да заплати на И.Ф.К. сумата от
61 800 лева – главница и сумата от 3090 лева – неустойка за периода
09.09.2008г. – 08.10.2008г. по договор за заем с нотариална заверка на
подписите с рег. № 5340/02.07.2007г. на нотариус Н.Н. с район на действие
Районен съд Бургас. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20088000400195 по описа на ЧСИ И.Б.. Заверени копия от
материалите по изпълнителното дело са приети като писмени доказателства по
делото (на л. 70 – л. 272).
Съдът намира, че посочените доказателства са достатъчни, за да обосноват
качеството кредитор на ищеца К. спрямо ответника С.. Това е така, тъй като ищецът
се е снабдил с изпълнителен лист срещу този ответник в рамките на образувано
заповедно производство, а впоследствие е пристъпил към събиране на сумата в
изпълнително производство. В практиката на ВКС последователно е възприето, че съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича
от твърдените факти (предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на
кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на
себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда, а правоотношението,
легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато
Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането). Съдът може да приеме
обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо (мотивите на
т. 2 от Тълкувателно решение № 2/2017г. от 09.07.2019г. по тълк. дело №
2/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС, Решение № 122 от 14.03.2011г. по гр.д. №
1028/2010г. по описа на IV гр. о. на ВКС и цитираните в него - решение от 23.04.2009г. по гр.д. № 64/2008г.
ВКС, решение от 15.07.2010г. по гр.д. № 171/2009г. на ВКС, решение от
06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на ВКС и решение от 26.01.2011г. по
гр.д.№551/2010г. на ВКС). Т.е. обсъдените по-горе доказателства (вкл.
представеният към исковата молба изпълнителен лист) са достатъчни, за да
установят за целите на настоящия процес качеството „кредитор” на ищеца по
отношение на ответника С..
Горният извод не
се разколебава от възраженията на ответниците. В цитираната практика на ВКС
(вкл. и тълкувателната такава) е прието изрично, че качеството „кредитор” на
ищеца по иска по чл. 135 ЗЗД може да бъде отречено единствено със сила на
пресъдено нещо – т.е. единствено с влязло в сила съдебно решение. Ето защо в
настоящото производство не може да се разглежда по същество възражението за
погасяване по давност на вземането на ищеца спрямо ответника С.. Не могат да
бъдат разглеждани и останалите доводи на ответниците (наведени за пръв път в
съдебно заседание), че сумата по договора за заем изобщо не е предавана на С..
Налице е годно изпълнително основание, въз основа на което в рамките на развило
се заповедно производство в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист. От този
момент нататък качеството му на „кредитор” може да бъде „загубено” само след
успешно реализиране на съответен иск (в рамките на заповедното и изпълнителното
производство). По делото не се доказва, а и не се твърди, такъв иск да е бил
предявяван, поради което възраженията на ответниците срещу качеството
„кредитор” на ищеца се приемат за неоснователни.
Извън горното и
за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно практиката на ВКС
(цитираната и от процесуалния представител на ищеца – Решение № 170 от
17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на IV гр. о. на ВКС и Решение № 51 от 21.02.2019г. по гр.д. №
2917/2018г. на IV гр. о. на ВКС)
даденото с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тъл. д. № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства. Ответниците се позовават на погасителна
давност именно въз основа на разрешението в цитираната т. 10, но считано от
26.06.2015г. до момента на сделката не са изтекли визираните в тълкувателното
решение срокове, които да обосноват погасяване на вземането по давност.
Съдът намира, че е налице и следващият елемент от
фактическия състав на иска. Както вече се посочи по делото се установява, че И.С. дарил на Д.С.Я. собствената си 1/6 идеална
част от цитирания имот. Със сключването на посочената сделка на практика е
извършено увреждащо действие по отношение на кредитора К.. Съгласно
установената практика на Върховния касационен съд, всяко отчуждаване на
имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора (в
този смисъл напр. решение № 639 от
06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. ІV г.о. ВКС, решение № 407 от 29.12.2014г. по гр.д. № 2301/2014г. ІV г.о. ВКС и други). В тази връзка неоснователни са възраженията, които
ответницата Я. е навела, че И.С. разполага и с други недвижими имоти, от които
ищецът би могъл да се удовлетвори. Чрез извършване на разпореждане имуществото
на длъжника намалява, като това е релевантният обективен факт, който води до
извод, че е налице увреждане за кредитора. Без значение е бъдещото развитие на
отношенията, тъй като то зависи от несигурни събития. Следва да се има предвид,
че имущественото състояние на длъжника подлежи на изследване в хипотезата на
чл. 135, ал. 3 ЗЗД, но не и в хипотезата на предявен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Относно т. нар. „субективен” елемент
следва да се има предвид, че в чл. 135, ал. 1 ЗЗД е
въведено изискване длъжникът и лицето, с което той договоря (при възмездна
сделка), да са знаели, че със сключването й увреждат кредитора. Знанието на
длъжника произтича от съществуването на негово задължение, което не е
удовлетворено. В настоящия случай И.С. е бил длъжник на И.К. към момента на
сключване на процесната сделка, като за задължението е бил издаден и
изпълнителен лист. Ето защо длъжникът безспорно е знаел за съществуването на
негово задължение към кредитора, което не е удовлетворено изцяло, поради което
по делото се установи наличието на субективен елемент. По отношение на лицето,
с което С. е договорял, не се изисква знание за увреждането, тъй като според
чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД такова знание е необходимо да се установи само при възмедна сделка. Сделката, предмет на настоящия иск, е безвъзмездна, поради
което знанието за увреждане у ответницата Я. е ирелевантно.
При доказване на всички елементи от фактическия състав на
предявения иск, съдът достигна до извод, че същият следва да бъде уважен
изцяло.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски. Налице са данни, че той е заплатил
държавни такси в общ размер на 78,36 лв. (за 2 бр. съдебни удостоверения и за
предявяване на иска), както и държавна такса за вписване на исковата молба в
размер на 10 лв. (видно от платежно нареждане на л. 258 от делото). Ето защо
посочените суми следва да му бъдат присъдени. В полза на ищеца не следва да се
присъждат разноски за заплатен адвокатско хонорар, тъй като от негова страна не
е доказано такива да са направени. В т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от
06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
От ищеца по делото е представен договор за правна услуга (копие на л. 16 от
делото и оригинал на л. 297). В него е вписано, че доверителят (ищецът) се
задължава да заплати на довереника адвокатско възнаграждение в размер на 960
лв., платими в брой или по банков път (по нарочно посочена банкова сметка), ***-дневен
срок, считано от подписване на настоящия договор. Самият договор няма характер
на разписка, тъй като в него не е отразено направеното плащане, а единствено,
че такова следва да се осъществи в 5-дневен срок от подписването му.
Същевременно по делото не са ангажирани доказателства (разписка или банково
извлечение) за заплащане на сумата в предвидения 5-дневен срок. Ето защо
съобразно задължителните постановки на цитираното тълкувателно решение сумата
от 960 лв. не може да бъде присъдена в полза на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение
на И.Ф.К., ЕГН **********, с адрес ***, по предявения от него срещу И.С.С., ЕГН
**********,***, и Д.С.Я., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, сключения с нотариален акт № ***, том II, рег. № ****,
дело № *** от 21.06.2018г. по описа на нотариус Л.Ч., вписан под акт № 178, том
12, дело 2254, вх. рег. 4133 от 22.06.2018г. на СВ – н.
договор, с който И.С.С. е прехвърлил чрез дарение на Д.С.Я. 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****.502.15.3.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. н., с адрес на имота в
гр. н., ул. „С.” № *, вх. *, ет. *, ап. *, който обект се намира в сграда № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор № *****.502.15 с предназначение:
жилище, на площ от 63,05 кв. м., ведно с прилежащата част: избено помещение № *,
с площ от 8,30 кв. м. и 3,201 % идеални части от общите части на сградата,
както и същият процент от правото на строеж върху поземления имот, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж СО № ******.502.15.3.2, под
обекта няма, над обекта № 51500.502.15.3.6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.С.С., ЕГН **********,***, и Д.С.Я.,
ЕГН **********,***, да заплатят на И.Ф.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 88,36 лв., представляваща направените по делото
разноски – държавни такси за съдебни удостоверения, за предявяване на иска и за
вписване на исковата молба.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: