Р Е Ш
Е Н И Е
№ …..
Гр.София, 14.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-19
състав, в съдебно заседание при закрити врата на единадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
при секретаря Маргарита
Димитрова като разгледа докладваното от съдия Стефанова търговско дело № 2072 по
описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.625 ТЗ, във
вр. с чл.626, чл.607а, ал.1 и чл.742 ТЗ от ТЗ
Образувано е по молба вх. № 122152/08.10.2019г.,
депозирана от И.П.М. в качеството й на ликвидатор на “О.” ООД–в ликвидация, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, за откриване на производство по несъстоятелност на
дружеството поради неплатежоспособност и свръхзадълженост.
В молбата се поддържа, че дружеството е в ликвидация,
като в рамките на законоустановения шест месечен срок, кредиторите не са
предявили вземанията си в производството по ликвидация.
Излага се, че търговецът не разполага с ДМА или
парични средства.
Твърди се, че към датата на подаване на молбата
дружеството молител има изискуеми публични задължения към НАП в особено големи
размери, а именно: 16 001 лв. – текущи осигуровки; 616 093,45 лв. – общ размер
на задължения за довнасяне по влязъл в сила ревизионен акт
№Р-22221017005738-091-001/17.04.2018г., в това число 327 051,60 лв. – ДДС,
заедно с начислени лихви в размер на 101 966,58 лв. и корпоративен данък в
размер на 148 173,25 лв. – корпоративен, заедно с начислени лихви в размер на
38 902,02 лв.
За установяване на горепосочените обстоятелства са
представени писмени доказателства - Решение № 4928/12.07.2019 г. на АССГ,
влязло в законна сила на 31.08.2019г., счетоводен баланс към 31.12.2017г. и
ликвидационни счетоводни баланси.
Сочи се, че предвид липсата на активи дружеството-молител
е в невъзможност да изплати на описаните в молбата изискуеми публични задължения,
вкл. не разполага с финансови средства за покриване на разходите по
ликвидацията.
Поддържа, че е налице хипотезата на
неплатежоспособност и свръхзадълженост по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ и
чл.742, ал.1 от ТЗ.
Съгласно чл.607а, ал.1 и ал.2 от ТЗ неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността на един търговец е основание за откриване на
производство по несъстоятелност. За целта по реда на чл.78 от ДОПК е уведомена
и ТД на НАП – София /л.4/.
Обосновава правният си интерес да сезира съда с молбата
по чл.625 вр. чл. 632, ал. 1 ТЗ, с липсата на налично имущество за покриване на
публичните задължения, разходите по ликвидацията и началните разноски за
откриване на производството по несъстоятелност.
Моли на основание чл.632, ал.1 ТЗ да се
постанови решение, с което, да се обяви неплатежоспособността и свръхзадължеността на "О." ООД - в
ликвидация, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да се
определи началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност за дружеството
молител, да се допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други
обезпечителни мерки, да се постанови прекратяване на дейността на дружеството, да
се обяви "О." ООД - в ликвидация, в несъстоятелност и да се спре
производството по несъстоятелност на дружеството, освен в случай че кредитор на
длъжника не предплати необходимите начални разноски, съгласно чл. 629б ТЗ.
Представени са писмени доказателства.
Предприети са действия по служебно
събиране на доказателства, относно наличното имущество на ответника от АВ и
СДВР „Пътна полиция”. Изготвена е СФЕ.
В проведеното съдебно заседание при
закрити врата заключението на СФИЕ, което вещото лице изготви професионално и
обективно, не се оспори от молителя и се прие от съда като такова.
Представителят на дружеството молител И.М.,
ликвидатор е в о.с.з. поддържа подадената молба.
Съдът, след като взе предвид приложените
към молбата и събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Молбата е подадена от надлежно
легитимирано лице по чл.626, ал.2 ТЗ- ликвидатор на дружеството. Представени са
изискуемите документи по чл.628, ал.3 ТЗ, поради което същата се явява
допустима и подлежи на разглеждане.
Молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на "О." ООД - в ликвидация, е основателна.
От приложените към молбата писмени
доказателства и заключението на назначената
от съда на основание чл. 195 ГПК вр. чл.621а, ал.1 т.2 ТЗ СФИЕ се
установява изложената в молбата фактическа обстановка.
Съгласно справките от Служба по
вписванията – гр. София с вх. №150495/05.12.2019г. (л.41-42) и МВР, СДВР, отдел
„Пътна полиция“ вх. № 149687/03.12.2019г.(л.44-45), справка от НАП ведно с
приложени документи, дружеството молител не притежава недвижими имоти, МПС и
има към 26.11.2019г. изискуеми публични задължения в общ размер на 692 825.35 лв.
Видно от заключението по СФИЕ/прието в
о.с.з на 11.12.2019г. и неоспорено/, за периода 2014г. до 2017г. дружеството е използвало
ефективно своите ресурси и е финансово независимо от кредиторите си /л.108/. Коефициентите
на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са в рамките на референтните
стойности. В същия период дружеството е било в състояние да обслужва текущите
си задължения, като няма незаплатени изискуеми такива. Към 31.12.2016г.
молителят е реализирал печалба и е формирал собствен капитал в размер на 283
хил. лв. През 2017г. е разпределил дивидент в размер на 278 хил. лв. и
собствения капитал на дружеството намалява до 52 хил. лв. На 30.04.2018г. на
дружеството е връчен електронно РА № 222210170005738-091-001/17.04.2018г., с
който са установени задължения в общ размер на 616 093,15 лв.- корпоративен
данък за периода 01.01.2013 година до 31.12.2016 година в размер на
148 173, 25 лева, лихви върху него в размер на 38 902, 02 лева, ДДС
за периода 01.01.2011година до 31.07.2017 година в размер на 327 051, 30
лева и лихви върху данъка в размер на 101 966, 58 лева.
С направеното в съдебно заседание уточнение
от ВЛ, се установява, че още към 31.12.2017г. дружеството молител отчита
единствено данъчни задължения и задължения към осигурителни предприятия/л.115/.
Изяснено е още, че в периода 2014г.-2017г. търговецът не привлича чужди
ресурси, като разчита на своите ресурси, представляващи натрупаната от
дружеството печалба към този момент. След разпределяне на дивидентите в края на
2017г. капиталът на дружеството-молител пада. ВЛ заключава, че с извършването
на данъчната ревизия през 2018г./завършила с РА №
222210170005738-091-001/17.04.2018г., потвърден с Решение № 4928/12.07.2019 г.
на АССГ, влязло в законна сила на 31.08.2019г. на молителя са определени
публични задължения към ТД на НАП / молителят на практика не може да продължи
да осъществява нормално своята дейност. Към този моментът, дружеството-молител
не разполага с възможност да покрива определените му данъчни задължения.
Отново през 2018г. коефициентът на
задлъжнялост на молителя достига 0,30 като 0,33 е приетата референтна стойност.
През 2019г. коефициентът на финансова автономност, т.е. на зависимост от
кредиторите е 3,30 а задлъжнялостта остава 0,30. С направеното в с.з. уточнение
от ВЛ /л.115 гръб/, се установява, че коефициентът на задлъжнялостта през 2019 година
остава непроменен и не е достигнал отрицателна стойност, само поради факта, че
РА е осчетоводен като разход за бъдещ период.
Видно от СФИЕ дружеството молител няма
приходи от 2018г. Установява се и че отчетените по оборотна ведомост към 2018г.
ДМА на стойност 53 557,61 лв. са напълно амортизирани още към 01.01.2014г., вкл.
са отписани /л.109/. Основен дял в активите на дружеството заемат вземанията от
клиенти, като се наблюдава намаляване на тяхната стойност от 414 хил.
представляващи 93,24% през 2014г. до 11 хил. , представляващи 16,18 % през
2017г. и 1 хил. през 2018 и 2019г. Променя се и делът на паричните средства в
баланса на дружеството, от 13 хил., представляващи 2,93% през 2014г. до 60
хил., представляващи 98,36% през 2018г. Поради
осчетоводяване на задълженията по РА през 2019г. като разход за бъдещ период
относителния дял на паричните средства пада до 8,22%, а коефициентът на
ликвидност е под 1 и дружеството не е в състояние да изпълни своите задължения
Същевременно отчетените парични средства
в баланса на дружеството в общ размер на 60 000,00 лв., които са запорирани от
НАП, като не е започнало принудително изпълнение по реда на ДОПК.
Обстоятелство, че върху притежаваните от
дружеството парични средства е наложен запор от НАП се потвърждава от служебно
изисканата справка от НАП /л.48/, ведно с представените постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ-л.50/; постановление за
продължаване действието на наложени ПОМ /л.51/; ПНПОМ /л.52/ и постановление за
налагане на обезпечителни мерки /л.53/.
Вещото лице е посочило, че последното
плащане към кредитор на дружеството е осъществено на 31.12.2018г. в размер на
44.99 лв. като съдът отчита незначителния размер на плащането, съпоставено с
размера на задълженията по РА.
Към датата на изготвяне на СФИЕ дружеството
е в ликвидация, решението за която е вписано в ТР по партидата на търговеца на 10.10.2018г.
От представените по делото доказателства
и СФИЕ се установява, че молителят е натрупал значителен по размер пасив, при липса
на ДМА и запорирани парични средства. Пасивът е формиран изцяло от ликвидни и
изискуеми публични задължения и задължения към осигурителни предприятия, които
не могат да бъдат погасени при очертаната липса на оборотни средства и липсата
на приходи от дейността.
Установи се, че затрудненията на
молителят са придобили траен и необратим характер.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъде
открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на
кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в
разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742
от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от
лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно чл.626 ТЗ и по чл.
742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ;
да е налице изискуемо парично
задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане; да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ; кумулативно
да се установи свръхзадълженост, съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е
капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай е налице
предвидената от закона процесуалноправна предпоставка - сезираният съд е този по седалището на ответника към
момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност
и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Налице е и
втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът е търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма
като търговско дружество.
В конкретния
случай, съдът е сезиран с молба от ликвидатора на дружеството длъжник, който е
включен в кръга на легитимираните лица по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1
от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на
длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания
произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са
публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания.
Видно от данните по делото по
отношение на дружеството е открито производство по ликвидация, вписано в ТР на 10.10.2018г.,
съответно е прекратена търговската му дейност. Длъжникът не е в състояние да погаси
посочените в СФИЕ и справката на НАП задължения, поради което може да се приеме
обоснован извод, че е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.
Отделно от горното, при наличните по
делото доказателства и с оглед установяване на състоянието на
неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните /текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа
гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък
период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна
стойност.
От икономическите показатели, водещи
относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с
невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи
/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
В практиката на ВКС по чл.290 ГПК,
изразена в Решение №118/09.08.2013 г. по т.д.№1042/2012 г. на ВКС, I Т.О.,
Решение №54/8.09.2014 г. по т.д.№3035/2013 г. на ВКС, II Т.О., Решение
№201/11.12.2014 г. по т.д.№659/2014 г. на ВКС, I Т.О., Решение №202 от 10.01.2014
г. по т.д.№1453/2013 г. на ВКС, II Т.О., Решение №143 от 16.10.2015 г. по
т.д.№937/2015 г. на ВКС, I Т.О. и други, се приема, че неплатежоспособността е
обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с
трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.608, ал.1 ТЗ изискуемо
парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Според мотивите на Решение №115 от
25.06.2010 г. по т.д.№169/2010г. на ВКС при преценката, дали е налице
неплатежоспособност, съдът следва "да прецени коефициентите на обща,
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е
съотношението им, което е от значение за икономическото състояние на длъжника,
като обективно състояние".
Изхождайки на тази база от СФИЕ,
съдът счита, че към 31.12.2018 г. дружеството–молител се намира в състояние на
неплатежоспособност. През периода 2014-2017 година дружеството е отчитало
печалба, използвало е ефективно своите ресурси и било финансово независимо от своите
кредитори, като през 2017 година е разпределило дивидент. През 2018 година,
след връчване на 30.04.2018 година на дружеството на ревизионния акт от
17.04.2018 година и последващо осчетоводяване през 2019 година на задълженията
по ревизионния акт коефициентът за
ликвидност е под 1 и дружеството не е в състояние да изпълни своите задължения.
Дружеството е спряло плащанията по
изискуеми публични задължения и не разполага с активи. Към 31.12.2018 година е
и последното плащане към кредитор, като същото е в незначителен размер на 44.99
лв. Към 31.12.2018г. коефициентите на рентабилност на приходите от продажби, на
рентабилност на собствения капитал и рентабилност на активите са отрицателни.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че с извършването на данъчната
ревизия през 2018г и установяване на задълженията, молителят на практика не
може да продължи да осъществява нормално своята дейност и не разполага с
възможност да покрива определените му данъчни задължения по РА №
222210170005738-091-001/17.04.2018г.
От така посочените резултати, се
достига до извода, че към края на счетоводната година 31.12.2018г. –дружеството
не е в състояние да изплати публичните си задължения към НАП, вкл. не разполага
с достатъчно парични средства и други активи, което съдът приема за състояние
на обективна и трайна неспособност да погасява задълженията си, респ.
предприятието е в състояние на неплатежоспособност и не осъществява дейност.
Доколкото конкретният размер на
вземането подлежи на установяване по съответните правила на ТЗ относно несъстоятелността,
то съдът съобрази, че от заключението на приетата СФИЕ се установява, че и към
10.12.2019 г. “О.” ООД,
ЕИК ******** - в ликвидация има задължения към НАП по влязъл в сила РА на обща
стойност 616 093,15 лв., като до датата на изготвяне на заключението тези
задължения не са погасени, като видно от справката на НАП задълженията са
нараснали до общ размер от 692 825,35 лв.
При обсъждане на
финансово-икономическото състояние на длъжника, размера на задълженията му, както
и предвид обявената ликвидация и след установяване липсата на притежавано от
него имущество, за съдът се налага извода, че не е налице и хипотезата на
чл.631 от ТЗ – затрудненията на длъжника не са временни, а са трайни по своя
характер.
Съобразно всичко изложено по - горе
се налага извод за наличието на неплатежоспособност на дружеството молител по
смисъла на чл.608, ал.1, т.2 и ал.3 от ТЗ с начална дата 31.12.2018 година, от
когато съдът приема да е налице трайна и обективна невъзможност на длъжника да
погасява задълженията.
Доколкото молителят поддържа кумулативното
наличието и на свръхзадълженост, съдът намира, че следва да се произнесе и по
това искане.
Съгласно формираната съдебна
практика, включително по чл.290 ГПК, производството по несъстоятелност може да
бъде открито и на двете основания, ако към един и същи момент са налице
предпоставките на неплатежоспособност и на свръхзадълженост. В настоящия случай
съдът е приел, че неплатежоспособността е с начална дата 31.12.2018 г.
Свръхзадължеността е специално основание
за откриване на производство по несъстоятелност, което се прилага само за
капиталовите търговски дружества, каквото е и дружеството молител. То е налице
тогава, когато паричните задължения в пасива на дружеството, включително и
неизискуемите такива, надхвърлят имуществото в актива му, определено при
съобразяване на стойностите както на краткотрайните, така и на дълготрайните
активи. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК
– Решение № 152/ 13.07.2018 г., постановено по т. д. № 2205/ 2017 г. по описа
на ВКС, I т. о.
На база на изготвената съдебно
счетоводна експертиза и съотношението на активите и пасивите на дружеството
през 2019 година е активи 61
хил.лв и задължения 683 хил.лв , предвид осчетоводяването на задълженията по
ревизионния акт, влязъл в сила на 31.08.2019 година. Въпреки, че РА е реално осчетоводен
пред 2019 година, съдът приема че доколкото дружеството не е извършвало никаква
дейност през 2018 година, а от октомври 2018 година е обявено и в ликвидация,
както и че публичните задължения с настъпил падеж са установени с ревизионния
акт през 2018 година и касаят задължения за минали периоди, съдът приема, че към
31.12.2018 година дружеството е и свръхзадължено, доколкото наличното му имущество
не е достатъчно да покрие паричните му задължения. Фактът, че публичните
задължения не са били осчетоводени към края на 2018 година не променя този
извод, доколкото изходните данни за финансовото състояние на дружеството са
идентични и за двата периода и само поради осчетоводяването на РА през 2019
година общата ликвидност пада под единица. Дружеството е притежавало ДМА, които
са напълно амортизирани към 01.01.2014 година и са отписани от регистрите на дружеството.
През 2018 година и през 2019 година дружеството отчита 1 хил лв вземания от
клиенти.
Предвид изложеното, съдът приема, че
е налице основание за обявяване на неплатежоспособността и свръхзадължеността на
дружеството с начална дата 31.12.2018 година.
По изложените съображения и при съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът намира, че са налице всички
материално-правни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност
на "О." ООД, поради което молбата следва да бъде уважена.
От събраните по делото доказателства
и заключението на СФИЕ не се установя да е налице достатъчно имущество или свободни
средства за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелността.
Тези разноски не са били предплатени
по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението
от 11.12.2019 г., вписано в книгата по чл.634 в , ал.1 от ТЗ на 12.12.2019г.
При тези данни съдът намира, че
производството по несъстоятелност по отношение на “О.” ООД, ЕИК ******** - в
ликвидация, следва да бъде открито при условията на чл.632, ал.1 от ТЗ, тъй
като длъжникът – молител не разполага с имущество - дълготрайни и краткотрайни
активи, което да е достатъчно дори за покриване на разноските в производството
по несъстоятелност.
От друга страна по делото е
безспорен факта, че длъжникът не упражнява търговска дейност, от която да
реализира приходи.
Ето защо следва да се приеме, че в случая
са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ
и съдът трябва да постанови решение със съдържанието, определено в тази норма,
с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност и свръхзадълженост, да
определи началната им дата и да открие производство по несъстоятелност по
отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване на
дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре
производството по делото.
С оглед на това, че производството е
образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ
дължимата държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност в
размер на 250 лв. не е събрана предварително. Поради изложеното съдът с
настоящото решение следва да осъди "О." ООД/ в ликвидация/ да я
заплати по сметка на СГС, като съгласно чл. 620, ал. 1,
изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността
при разпределението на имуществото.
На длъжника и кредиторите следва да
бъде указано, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок от една година от вписване на решението, ако бъде
удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по
сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на
първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева ( чл. 632, ал. 2 от ТЗ).
Ако в този срок не бъде поискано
възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър
(чл. 632, ал. 4 от ТЗ).
Воден от горното и на основание чл.632
ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността и
свръхзадължеността на “О.” ООД–в ликвидация, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността на “О.” ООД /в ликвидация/, с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** - датата 31.12.2018г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на “О.” ООД/в ликвидация/, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА общи възбрана и запор върху имуществото на
“О.”
ООД /в ликвидация/, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
ДЕЙНОСТТА на предприятието на “О.” ООД /в ликвидация/, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ “О.” ООД /в
ликвидация/, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д.№
2072/2019г. по описа на СГС, VI- 19 състав.
УКАЗВА на “О.”
ООД /в ликвидация/ и на кредиторите му, че ако в едногодишния срок по чл.632 ал.2 от ТЗ от
вписване на решението в Търговския регистър сумата от 3 000,00 лева не
бъде депозирана за предплащане на началните разноски или не се удостовери, че е
налице достатъчно имущество, производството по несъстоятелност на “О.” ООД, с
ЕИК ********, ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника от
търговския регистър.
ПРЕДУПРЕЖДАВА “О.” ООД /в ликвидация/, ЕИК ******** и кредиторите му, че ако
в едногодишен срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност в ТР, не бъде поискано възобновяване на производството по
несъстоятелност, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника
от търговския регистър.
ОСЪЖДА “О.” ООД /в ликвидация/, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски
съд сума в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща
държавна такса по молбата за откриване на производство по несъстоятелност,
подадена от длъжника, която на основание чл. 620, ал. 1,
изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при
разпределението на имуществото.
Решението ДА СЕ ВПИШЕ в
Търговски регистър при Агенцията по вписванията по партидата на “О.” ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
Решението ДА СЕ ВПИШЕ и в книгата
по чл.634в ал.1 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски Апелативен съд, в 7-дневен срок от датата на вписването му
в Търговския регистър.
Решението подлежи на
незабавно изпълнение.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622
и чл. 624 от ТЗ
вр. с чл. 14 от ЗТР.
СЪДИЯ: