Р Е Ш Е Н И Е № 277
28.02.2020
г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VI-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на тридесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Пенка Георгиева, като
разгледа въззивно гражданско дело № 2574 по описа за 2019 г. на ПОС, VI-ти гр. състав, докладвано от съдия В.Куршумова, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Е.В.Б.,
ЕГН: ********** и С.Н.Б., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, подадена чрез
пълномощника адв. В.С., против Решение № 3057 от 17.07.2019 г.постановено по
гр.д.№ 1225 по описа за 2018 г. на ПРС, Х гр.с., с което се отхвърля предявения
от тях иск по чл.109 ЗС против А.П.Ч., ЕГН **********, М.В.Г. ЕГН ********** и Г.Б.Т.
ЕГН **********, относно преустановяване
на действията на ответниците, с които пречи на ищците да упражняват правото си
на собственост върху притежаваните от ищците ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 56784.534.42 по кадастралната карта на гр. Пловдив, с
административен адрес ***, чрез преустановяване на ползването и премахване на
незаконно изградена постройка – външна тоалетна и обслужващата я септична яма,
както и са осъдени да заплатят на А.П.Ч., направените от него съдебно -
деловодни разноски в размер на 450лв.и на Г.Б.Т. и Г.Б.Т., направените от тях
съдебно - деловодни разноски в размер на
300 лв.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение и за допуснати от първостепенния
съд нарушения на съдопроизводствените правила. Правят се доказателствени
искания за допускането на гласни доказателства и назначаването на
съдебно-счетоводна експертиза, както и за приемане на писмени доказателства и
за спиране на производството. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение
и за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна А.П.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат И.С.,
с която се оспорва жалбата като неоснователна, излагат се подробни възражения
по оплакванията в нея, както и се възразява по доказателствените искания. Моли
се за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на
разноските във въззивната инстанция.
Въззиваемите страни М.В.Г. с ЕГН ********** и Г.Б.Т. с
ЕГН **********, не са депозирали отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание се представляват от пълномощника си адв. С.В., която взема становище
за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани
страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран със субективно съединени искове с
правно основание чл.109 от ЗС от Е.В.Б. и С.Н.Б. против А.П.Ч., М.В.Г. и Г.Б.Т..
В исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 56784.534.42 и на находящите се в имота сгради, а ответниците на
поземлен имот с идентификатор 56784.534.41. Фактическите обстоятелства за
претендираната защита на правото на собственост на ищците се обосновават с
твърдението, че в близост до сграда № 56784.534.42.4, находяща се в
югоизточната част на имота им, са незаконно изградени външна тоалетна, част от
която попада в имота на ищците, и обслужващата я септична яма, попадаща изцяло
в имота им. Излагат твърдения, че с изграждането на тоалетната и на септичната
яма без строителни книжа и без съгласието на ищците, ответниците им пречат да
упражняват правото си на собственост върху дворното място, лишавайки ги от
възможност фактически да ползват двора си, тъй като незаконно изградените
обекти - септичната яма изцяло, а тоалетната отчасти, попадат в имота на
ищците. Аргументират се и с довода, че са нарушени правилата за отстояние на
постройката до съседния имот - чл.42 от ЗУТ и санитарно - хигиенните изисквания
и порядки, които са установени и възприети с цел опазване на здравето на лицата
в съседните имоти, тъй като от процесната септична яма се усеща неприятна
миризма, която е особено осезаема през топлите пролетни и лятни дни, както и че
гледката е непривлекателна, грозна и постройката е неестетична. Посочва се, че
понастоящем ответниците са увеличили площта на имота си за сметка на имота на
ищците - след като са завзели част от имота им, посредством изграждането на
тоалетната и септичната яма в него. Поради това се иска да бъдат осъдени
ответниците да премахнат тоалетната и септичната яма, намиращи се в имота на
ищците.
С отговора на исковата молба ответникът А.П.Ч. оспорва
предявения иск с възражението, че процесните две постройки се намират в имота
на ищците. Твърди, че имотната граница между двата поземлени имота никога не е
минавала през септичната яма и външната тоалетна и двете съоръжения се намират
изцяло в имота, който този ответник притежава с другите две ответници, от което
намира, че не са налице нарушени собственически права на ищците, които да бъдат
предмет на иска по чл.109 от ЗС. Излага и съображения, че процесните съоръжения не функционират повече от 15 години
и не се използват, както и твърди, че неприятните миризми, описани в исковата
молба, са резултат от действия на ищците, извършени в собствения имот,
изразяващи се в премахване на външна тоалетна и наличието на тяхна септична
яма, която се намира наблизо. Приема, че външната тоалетна и септичната яма са
търпими строежи по смисъла на §16, ал.1 от ПЗР ЗИД ЗУТ. По тези съображения
моли за отхвърляне на иска.
С депозирания отговор на исковата молба от ответниците
М.В.Г. и Г.Б.Т. също се оспорва твърдението за наличието на незаконно извършено
строителство, както и за навлизането на процесните посройки в имота на ищците.
Намират, че искът неправилно е предявен срещу тях, тъй като реално не владеели
имота, както и не са извършили действия, с които да препятстват ищците при
упражняване на правото им на собственост. По тези съображения молят за
отхвърляне на иска.
За да отхвърли предявения иск районният съд е достигна до решаващия извод, че ответниците не пречат
на ищците да упражняват правото си на собственост, доколкото не е установено да
са изградили и да държат в имота на ищците процесната външна тоалетна и
септична яма, за което се е позовал на заключението на приетата в
производството съдебно-техническа експертиза. Първостепенният съд се е
аргументирал и с довода за недоказаност на твърдението, че в резултат на местоположението на
тоалетната и на септичната яма, се оказват неблагоприятни въздействия върху
имота на ищците, за което се е позовал на показанията на свидетелите.
При извършената служебна проверка, съобразно
правомощията си по
чл.269, изр. първо от
ГПК, съдът намери,
че същото е
валидно и допустимо.
Предвид горното и на
основание чл.269, изр.2 от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
по изложените във
въззивната жалба доводи, както и при
служебна проверка за
допуснати при постановяването му
нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната
инстанция се произнесе
по правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа
обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания,
т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа
обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя
и/или въззиваемата страна.
От фактическа страна и предвид представените документи
за собственост по делото се установява, че ищците са съсобственици на поземлен
имот с идентификатор 56784.534.42 и на сграда № 56784.534.42.4, намираща се в югоизточната част на поземления имот, находящи
се в ***. Ответникът А.П.Ч. е собственик на съседния поземлен имот с
идентификатор 56784.534.41 и на сграда с идентификатор 56784.534.41.1 в ***, които
е притежавал в съсобственост с ответниците М.В.Г. и Г.Б.Т. до сключването на
договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
104, том ІІ, н. д. № 281/ 2019 г. на Нотариус
Сотир Димов с рег.№ 616 от НК, вписан под акт № 151, том 100 от 27.11.2019 г. в
Агенция по вписванията - гр.Пловдив, с
който последните две ответници са продали на първия ответник
притежаваните от тях 2/6 ид.ч. от поземления имот и сградата. С определение в съдебно заседание от
30.01.2020 г. въззивният съд остави без уважение искането на М.В.Г. и Г.Б.Т. за
заличаването им като страни в производството, предвид на което на осн.чл.226,
ал.1 от ГПК производството продължи между първоначалните страни.
По делото безспорно се установява, че в имота на
ответниците е изградена и съществува външна тоалетна със септична яма, видно от
приетата във въззивната инстанция тройна съдебно-техническа експертиза. С
определение № 2311 от 11.11.2019 г. въззивният съд назначи тройна
съдебно-техническа експертиза, предвид оспорването от ответника на приетото от
районния съд заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо
лице В.Г., и след като констатира допуснато от първостепенния съд нарушение на
съдопроизводствените правила. С оглед на това, правният спор следва да се
разреши след преценка на представеното и прието във въззивната инстанция
заключение на тройната СТЕ.
В заключението си тройната СТЕ констатира, след
проверка на място, че процесната външна тоалетна /клозет/ е с площ 1, 44 кв.м.,
разположена е в имота с идентификатор 56784.534.41 и същата не навлиза в
съседния имот с идентификатор 56784.534.42. Вещите лица посочват, че старата
тоалетна и септична яма попадат в имот 56784.534.41, не са нанесени както в
кадастралния и регулационен план на *** от 1973г., така и не са заснети в
действащата кадастрална карта на гр.Пловдив. След проверка в техническата
служба в район „Южен“, община Пловдив, вещите лица установяват, че за старата
външна тоалетна и септична яма не са открити строителни книжа, същите не са
нанесени в плановете и не отговарят на изискванията на чл.47, ал.2 от ЗУТ.
Вещите лица констатират, че в имота на ищците е заснета тоалетна и „пс“ сграда,
като при огледа са констатирали, че тоалетната е премахната. По отношение на масивната жилищна сграда в поземлен имот 56784.534.41
вещите лица също не са открили строителни книжа, но според тях последната е
търпим строеж по §16, ал.1 от ЗУТ. Вещите лица посочват, че в имота на
ответниците има построена нова баня с тоалетна, която не е нанесена в плановете
/КРП и КК/, за нея не са открити строителни книжа и същата е свързана с
уличната канализация. След извършено геодезическо заснемане, вещите лица установяват,
че регулационната граница между двата имота и имотната граница съвпадат и
разстоянието между старата външна тоалетна до жилищната сграда на ищците
възлиза на 7, 59 л.м., съгласно обозначението на Приложение № 3.
В съдебно заседание вещите лица уточняват, че няма
разлика между действащата кадастрална карта и регулационна граница по
действащия план от 75 г. в частта по отношение на двата имота - 534.41 и
534.42, като към настоящия момент границата или дворищно регулационната граница
от уличната регулация към външната тоалетна към точки 29-19 /в Приложение №3/ е
действителната граница между двата процесни имота, която не е приложена.
За установяване на релевантните за делото факти, в
първоинстанционното производство по почин на ответника са разпитани свидетелите
И.Б. и И.Л.. Според показанията на св.И.Б., външната тоалетна в имота на Ч. е
изградена преди около 50 години като обратните води са отивали в яма, ямата не
е свързана с канализацията, тъй като е доста навътре в имота, не била ползвана
от 2005г., когато била построена нова тоалетна и баня, която била по-близо до
жилищната сграда. В имота на свидетеля, който се намирал на около 20 метра от
външната тоалетна, не се усещало неприятна миризма. Свидетелят присъствал
когато се е построила новата баня и тоалетна, тогава ищецът е разрешил да минат
тръбите през неговия двор, после са си развалили отношенията и ищецът му
запушил тръбите и ги прерязал.
Свидетелят И.Л. потвърждава, че в момента в имота на
ответниците има две тоалетни като едната е от първата половина на 60-те години,
а другата е направена скоро, като старата тоалетна не се ползва след като е
направена новата тоалетна. Св.Л. посочва, че неговият имот е на около 30 метра
от старата тоалетна и не е имал проблем с неприятни миризми от нея, обратните
води от тоалетната отивали в септичната яма, върху която е построена
тоалетната.
При така събрания доказателствен материал настоящият
съдебен състав на ПдОС намира предявените негаторни искове за основателни.
Според задължителните разяснения в ТР № 4/6.11.2017 г. по
т. д. № 4/2015 г., ОСГК, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109
ЗС е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие, но и че това
действие или бездействие създава за ищеца пречки за използването на собствения
му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).
В случай, че действията на ответника са неоснователни, но не създават пречки на
собственика, искът е неоснователен. Същевременно обаче е прието, че в случаите, при които естеството на
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем, би могло да се приеме, че
самото пряко въздействие върху имота на собственика без негово съгласие и от лице
нямащо права да осъществява такова, представлява пречка за собственика (напр.
когато ответникът осъществява действия или поддържа състояние в собствения на
ищеца имот без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или
сервитут върху този имот или когато действията на ответника са в нарушение на
строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона
единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на
съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на
живеещите в определено населено място или част от него ).
По делото се доказа по
безспорен начин, че страните са съсобственици на
съседни поземлени имоти. Според
заключението на тройната СТЕ, което съдът цени като обективно, компетентно и
безпристрастно, за външната тоалетна и септична яма не са открити строителни
книжа, същите не са нанесени в плановете и не отговарят на изискванията на
чл.47, ал.2 от ЗУТ. Последното се
установява и от Приложение № 3 към заключението за разполагането на
тоалетната и септичната яма на имотната и регулационна граница на имотите. По
смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗУТ, процесната тоалетна и септична яма следва да са изградени в имота на ответниците, съобразно техническите и
санитарно-хигиенните изисквания, на разстояние не
по-малко от 3 м. от границите на имота. Тази
норма е императивна и с нея се защитават интересите на собствениците на съседни
поземлени имоти. Следователно за ищците възниква правото да искат премахването на процесната
външна тоалетна със септичната яма. Самият факт на незаконното им изграждане - неспазване на законоустановеното
разстояние от не по-малко от 3 м. от границата на
имота, представлява нарушаване на правото на собственост на съседа, което може
и следва да бъде защитено с иск по чл. 109 ЗС, без да се доказва с какво и как
се ограничава правото на собственост. Това е така, тъй като законодателят при
регламентацията на начина на застрояване в населените места се е съобразил и
със запазване правото на собственост и ненакърняване на това право от незаконно
изградени в съседство обекти. Предвидените от законодателя разстояния или други
специфични изисквания (например технически и санитарно-хигиенни изисквания) в
най-пълна степен охраняват интересите на собствениците на съседните поземлени имоти.
Поради това неправилни са изводите на
първостепенния съд, че в резултат на местоположението на външната тоалетна и на
септичната яма не се оказва неблагоприятно въздействие върху имота на ищците. Неспазването
на предвиденото от законодателя отстояние на външната тоалетна и септична яма до
имота на ищците е достатъчно да обоснове ограничаването на правото им на
собственост, което ищците не следва да доказват. Същевременно първостепенният
съд неправилно е кредитирал ангажираните по делото гласни доказателства. Свидетелят
И.Б. посочва, че се намира на 20 м., а свидетелят И.Л. на 30 метра, от външната
тоалетна и септична яма, поради което субективното им възприятие, че не усещат
миризма не обосновава липсата на неприятна миризма до сградата на ищците,
доколкото същата според заключението на тройната СТЕ се намира на разстояние от
7, 59 л.м. от въшната тоалетна и септична яма в имота на ответниците. Обстоятелството,
че в имота на ответниците има изградена нова баня и тоалетна, само по себе си
не изключва използването на старата външна тоалетна и септичната яма, поради
което от него също не може да се съди за липсата на засягане на правата на
собственост на ищците.
С оглед на гореизложеното, предявените искове с правно основание чл.109
от ГПК се явяват основателни и доказани. Поради това обжалваното решение ще се
отмени като неправилно, а негаторните претенции ще бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
жалбоподателите следва да се присъдят направените разноски и за двете съдебни
инстанции в общ размер на 3 445 лв., от които: 1300 лв. за първата
инстанция и 2 145 лв. за въззивната
инстанция - платени съдебно-деловодни
разноски, депозит на вещите лица и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3057 от 17.07.2019 г.постановено по
гр.д.№ 1225 по описа за 2018 г. на ПРС, Х гр.с., и вместо това постановява:
ОСЪЖДА А.П.Ч., ЕГН:********** с адрес: ***, М.В.Г. ЕГН **********
с адрес: *** и Г.Б.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, да преустановят ползването
и да премахнат незаконно изградена постройка - външна тоалетна, ведно с
обслужваща я септична яма, находящи се в поземлен имот с идентификатор
56784.534.41 по кадастралната карта на ***, която външна тоалетна е заснета
между точки 29, 19, 31, 30 с площ от 1, 44 кв.м. и е отбелязана като клозет със
септична яма на Приложение № 3 към заключение на тройната съдебно- техническа
експертиза, приложена на лист 54 от въззивно гр.д.№ 2574 по описа за 2019 г. на
ПОС, VI-ти гр. състав, и съставлява неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА А.П.Ч.,
ЕГН:********** с адрес: ***, М.В.Г. ЕГН ********** с адрес: *** и Г.Б.Т. ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят на Е.В.Б., ЕГН: ********** и С.Н.Б., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, сумата от 3 445 лв. /три хиляди четиристотин четиридесет
и пет лева/ - направени разноски за двете съдебни инстанции.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчване на препис от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.