№ 827
гр. Варна, 19.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110205360 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ЕООД с управител и представляващ Б.И.Я.
против НП № 23-0001362/09.09.2021 г. на Директора на РД“АА“ - Варна, с което на
основание чл. 104 ал.7 от ЗАвПр на дружеството е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000/две хиляди/ лева за нарушение на
чл. 91в т.2 пр. 2 от ЗАвПр.
С депозираната жалба се иска НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че не са посочени ясно и точно релевантните факти,
относими към хипотезата на чл. 104 ал.7 от ЗАвПр, за която се ангажира
административно-наказателната отговорност на въззивника, а именно дали процесната
информация е била извлечена, за да е възможно да бъде съхранена, както и да може да
бъде отказано предоставянето й. Излага се становище, че описаното в НП и АУАН
деяние, което се изразява в не предоставяне на изисканата информация не е сред
възможните форми на изпълнителното деяние, предвидени в чл. 104 ал.7 от ЗАвПр. ,
като не е посочено в обжалваното НП, че дружеството е отказало да предостави
изисканата му информация. Твърди се, че в поканата с изх. № 82-00-52-801/05.05.2021
г. е определен единствено 7-дневен срок за подготвяне на описаните в нея документи,
без да е определен срок за предаването им. Навеждат се доводи за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото от съдържанието на НП
не става ясно дали отговорността на дружеството е ангажирана за това, че не е
1
съхранена извлечената информация, че е извлечена, но не е съхранена, или за това, че е
отказано да бъде предоставена. Излага се становище, че липсата на указан в поканата
срок за предаване на изисканите документи е пречка да се установи на коя дата е
извършено деянието. Сочи се, че след като документи са предавани, както на
31.05.2021 г., така и на 01.06.2021 г. , видно от приемо-предавателен протокол от
двете дати, 31.05.2021 г. не е краен срок за предаване на исканата информация и не
може да е дата на извършване на нарушението. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано.
В постъпило по делото придружително писмо, изходящо от Директорът на
РД“АА“ – Варна, се излага становище, че депозираната жалба е неоснователна, а
визираните в нея твърдения са неправилни и необосновани. Излага се становище, че
описаното в АУАН и НП изпълнително деяние е обективирано в не предоставяне на
поискана информация, извлечена от паметта на дигиталния тахограф, от което
недвусмислено следва, че става въпрос за отказ от предоставяне на информация.
Излага се становище, че нормата на чл. 104 ал.7 от ЗДвП не предвижда отказът да е
изричен, поради което същият може да се реализира и мълчаливо чрез бездействие.
Сочи се, че информацията е изискана с т. 5 изр. 2 от покана с изх. № 82-00.51-
801/05.05.2021 г, в която административният орган я сно и конкретно е посочил какви
документи иданни е необходимо да бъдат предоставени. Сочи се, че изисканите
документи са депозирани на 31.05.2021 г., като за предаването им е изготвен приемо-
предавателен протокол, като сред същите не се е намирала процесната информация.
Излага се становище, че доколкото лицето, представило документите не е посочило
поради каква причина исканата информация и данни не са предоставени, следва не
предоставянето на същите да се приеме като мълчалив отказ да се представи
изисканата информация. Сочи се, че визираният в поканата срок е обвързал
дружеството да подготви изисканите документи и данни до 25.07.2021 г., след която
дата е настъпило правото на контролните органи да ги изискат при предприетата
проверка на място. Излага се твърдение, че проверката на място е осъществена на
31.05.2021 г. ,на която дата не са представени изисканите документи. Твърди се, че е
неприложима в случая разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Излага се становище, че НП е
издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон, при спазване на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържа пълно описание на
нарушението, мястото и обстоятелствата на неговото извършване. Иска се НП да бъде
потвърдено и да се присъди в полза на ИА“АА“ възнаграждение за процесуално
представителство.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
2
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят – св. К.К.. Приобщени са към материалите по делото материалите по
АНП, както и депозирани от въззивника документи – заверено копие на приемо-
предавателен протокол,, заверено копие на фактура № 9406/12-01.2022 г. , заверено
копие на протокол за контролна проверка от 12.01.2022 г. и заверено копие на протокол
за проверен тахограф от 01.12.2021 г.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 17.05.2021 г. управителят на дружеството-жалбоподател – Б.Я., притежаващо
лиценз на Общността за превоз на товари № 17436 , получил покана от РД“АА“ –
Варна за предоставяне на документи с оглед извършване проверка на фирмата в
периода от 01.06.2020 г. до 15.04.2021 г. В пункт І т.5 от поканата е посочено
изискването да се предоставят пътни листи, товарителници и тахографски листи за
посочения период по дати, във възходящ ред, за всяко използвано МПС, както и при
използване на дигитални тахографи - информацията извлечена от паметта на
тахографа и от картите на водачите на магнитен носител, съгласно изискванията на
Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ за посочения период. Посочен е 7 -дневен срок, в
който следва да бъдат подготвени документите за представяне на контролните органи,
изтичащ на 25.07.2021 г. На 31.05.2021 г. служители на РД“АА“ – Варна посетили
офиса на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ЕООД, за да получат изисканите документи. С приемо-
предавателен протокол от същата дата от управителя Б.Я. са представени изискани
документи, в т.ч. флаш памет, за която е посочено, че съдържа извлечение от
дигитални тахографи на водачите, в т.ч. по отношение на МПС с рег. № В 5263 ВТ. В
приемо-предавателния протокол, подписан от управителя изрично е посочено, че
липсва информация от дигиталните тахографи по отношение на МПС с рег. № В 5263
ВТ за периода от 01.06.2020 г. до 28.02.2021 г. От представени 4 бр. пътни листи и 1
бр. товарителница и видно от информацията, извлечена от паметта на дигиталната
карта на водача С.Р.Е. е установено, че в периода 01.06.2020 г. до 28.02.2021 г. с
товарен автомобил „Скания“ от кат. N3 с ДК№ В 5263 ВТ, оборудван с дигитален
тахограф марка „Stoneridge“ ,тип 050002, сер. № 1F214, е извършван обществен
превоз с водач на С.Е..
При така установените факти, свид. К., на длъжност „инспектор“ в РД“АА“ –
Варна съставил на дружеството-жалбоподател АУАН № 291428/04.09.2021 г. за това,
че на 31.05.2021 г. в гр. Варна, бул. Цар Освободител № 30 , дружеството-
жалбоподател не е предоставило на служителите на РД“АА“ – Варна за проверка
изисканата с покана с изх. № 82-22-51-801/05.05.2021 г. информация, извлечена от
паметта на дигиталния тахограф, с който е оборудван товарен автомобил марка
„Скания“ от кат. N3, с рег. № В 5263 ВТ за периода от 01.06.2020 г. до 28.02.2021 г. , с
който са извършвани обществени превои на товари, попадащи в обхвата на Регламент
3
/ЕО/ 561/2006 г. До връчване на акта на 04.06.2021 г. информацията не е предоставена.
Срещу акта на 09.06.2021 г. е постъпило писмено възражение, от въззивника,
депозирано чрез управителя Б.Я., с което се сочи, че нарушението не е осъществено
виновно. Заявява се, че контролните органи са били уведомени в хода на проверката, че
поради техническа повреда е невъзможно изтегляне на информация от тахографа, като
тахографът е предоставен за ремонт и се очаква след отстраняване на повредата са се
представят изисканите данни.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 104 ал.7
от ЗАвПр е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към
делото чрез разпита на актосъставителя, които преценени в тяхната съвкупност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Установената
по делото фактическа обстановка обстановка не се оспорва и от въззивника.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по
същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 23-0001362/09.09.2021 г. е издадено от
компетентен орган, съгласно заповед № РД – 08-30/24.01.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, видно от копие на същата,
приложеното към придружителното писмо към жалбата, подписано от Директора на
РД“АА“ - Варна.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Съдът счита, че описаните в НП нарушения са индивидуализирани в
необходимата степен, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице. От
обстоятелствената част на НП е видно, че отговорността на дружеството се ангажира за
не представяне на изисканата на 31.05.2021 г. от контролните органи информация,
след връчване на покана и изтичане на срока в същата за подготовка на документите, с
оглед на което е несъстоятелен доводът в жалбата за съществуваща неяснота кое от
двете форми на изпълнително деяние, визирани в разпоредбата на чл. 104 ал.7 от
ЗАвПр, санкционира административно-наказващия орган.
4
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Кредитирайки напълно показанията на св. К., както и събраните в хода на
административната преписка писмени доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че на 31.05.2021 г. при посещение на инспектори на РД“АА“ –
Варна в офиса на дружеството-жалбоподател по адреса на управление на същото , а
именно – гр. Варна, бул. Цар Освободител № 30, представляващо дружеството-
жалбоподател лице не е предоставило на същите изисканата информация, а именно
информацията извлечена от паметта на дигитален тахограф марка „Stoneridge“, тип
е500002, сер.№ 1F214, монтиран в товарен автомобил, марка „Скания“ с ДК№ В 5263
ВТ за периода от 01.06.2020г. до 28.02.2021 г.
Поради изложеното, съдът приема, че със своето бездействие дружеството е
нарушило разпоредбата на чл. 91в, т. 2, предл. 2 от Закона за автомобилните превози.
Цитираната разпоредба предвижда задължение за превозвачите, ръководителите
на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да съхраняват най-
малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от
контролните органи информацията, извлечена от картата на водача.
Санкционната норма на чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните превози,
предвижда ангажиране на административно-наказателната отговорност на превозвач,
който не съхранява извлечените данни от картата на водача за период от 365 дни или
отказва да ги предостави за проверка от контролните органи. В случая правилно е
ангажирана отговорността на въззивника въз основа на втората алтернативно
предвидена в санкционната норма хипотеза, свързана с отказ да се представи на
контролните органи извлечението на изисканите данни от процесния дигитален
тахограф за посочения период, доколкото не предоставянето на същите в указания
срок се приравнява по своята същност и резултат с реализиран отказ в този смисъл.
Описаното в обстоятелствената част на АУАН и в обстоятелствената част на
наказателното постановление изпълнително деяние е обективирано в не предоставяне
на извлечение от паметта на процесния дигитален тахограф, от което недвусмислено
следва, че се касае за отказ за предоставянето на информация. Нормата на чл. 104, ал. 7
от Закона за автомобилните превози не предвижда изискването отказът за
предоставяне на данни от картата на водача да е изричен, от което следва, че същият
може да се реализира и с мълчаливото бездействие на превозвача да изпълни искането
за предоставяне на изисканите от контролните органи данни.
Съгласно съдебната практика, административно-наказващият няма законово
задължение да търси причините за отказа - дали те се дължат на самото не съхраняване
на информацията, която е извлечена от картата на водача, или са от друго естество (в
този смисъл Решение №1320 от 20.10.2021 г., постановено по к.а.н.д. № 1365 по описа
5
за 2021 г. на Административен съд Варна).
Съдът намира, че първата хипотеза, визирана в санкционната норма, би била
реализирана при установяване, че в хода на проверката от контролните органи в
транспортното предприятие се констатира е, че в същото не се съхраняват посочените
данни, каквато проверка в случая не е извършена, за да се ангажира отговорността на
въззивника на посоченото основание.
Като недоказано бе оценено и възражението на дружеството, че неизпълнението
на задължението в случая е вследствие на технически проблем с процесния тахограф.
Видно от разпита на свид. К. подобно твърдение не е изложено в хода на проверката,
такова не е вписано и в приемо-предавателния протокол като причина за отсъствието
на липсващата информация, която е изискана. Липсват констатации от оторизиран
сервиз за наличието на технически проблем при тахографа, който е от естество да
попречи за извличането, съхраняването респ. предоставянето на посочената
информация, като в тази връзка тежестта на доказване е на въззивника. Друг е
въпросът, че подобно твърдение е недостоверно и предвид сроковете, които са
регламентирани за извличане на данните от паметта на дигиталните тахографи,
съгласно чл. 38 ал.1 т.1 от Наредба № Н№3/07.04.2009 г.. Видно от посочената норма
данните от дигиталния тахограф следва да бъдат извлечени най- малко един път на 90
дни , като видно от приложените към АНП пътни листи, процесните превози са
извършени на 01.06.2020 г., 23.06.2020 г., 15.07.2020 и 11.01.2021 г., от които дати до
датата на проверката е изминал период надхвърлящ 90 дни. Действително
неизпълнението на задължението на цитираната норма касае друга квалификация на
нарушение, като в случая съдът се позовава на предписанието на разпоредбата
единствено за да обоснове изводите си за недостоверния характер на направеното в
този смисъл възражение на въззивника. Като взе предвид, че фактите, изложени във
възражението не са доказани в хода на процеса, съдът намери, че същото е защитна
теза на въззивника, обективирана с оглед избягване на административно-наказателната
отговорност и разколебаване на повдигнатото му обвинение.
Съдът оцени като неоснователни и доводите на въззивника за неправилно
определяне датата на извършване на нарушението. Видно от приобщеното по делото
копие на процесната покана, на дружеството жалбоподател е указан в срок, до който
следва да подготви изискани в хода на проверката документи, а именно до 25.05.2021 .
Видно от разпита на свид. К. документите са изискани при извършена проверка в
офиса на дружеството жалбоподател, като от приобщеното по делото копие на приемо-
предавателен протокол от 31.05.2021г. се установява, че посечението на контролните
органи с оглед получаване на посочената в поканата информация е реализирано в
визираната дата.
Съдът намира, че в случая е неприложима и нормата на чл. 28 от ЗАНН,
6
доколкото извършеното нарушение не е маловажно такова. Не се установяват
смекчаващи отговорността обстоятелства, които съществено отличават конкретното
деяние от нарушенията от същия вид. Касае се за формално нарушение, с
реализирането на което всякога се засягат обществените отношения, които е призвана
да гарантира съответната правна норма, а именно ефективното осъществяване на
контрол върху извършваната от превозвачите дейност.
Като взе предвид, че санкцията за извършеното нарушение е предвидена в твърд
размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията
на същата.
Като взе предвид, че административно-наказващият орган не е защитаван от
процесуален представител в хода на съдебното производство, съдът намери за
неоснователно искането да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001362/09.09.2021 г. на Директора на РД“АА“ -
Варна, с което на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ЕООД на основание чл. 104 ал.7 от ЗАвПр е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000/две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 91в т.2 пр. 2 от ЗАвПр.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7