Решение по дело №411/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№       /…..04.2019г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                                                Районен съдия:  ***

 

               при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 411 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството по делото е образувано по предявени от „М.Ф.М.” АД, ЕИК ***, с адрес: ***, срещу П.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 300,54 лв., представляваща изискуема главница по Договор за потребителски заем № CASH-10024206/10.08.2012г., сключен между *** и П.Г.Ж., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.08.2017г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от 115,46 лв., представляваща дължима лихва за периода 14.09.2012г. – 15.02.2013г., както и сумата от 130,28 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.12.2012г. – 01.08.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11248/2017г. по описа на ВРС, като вземанията по договора са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за цесия от 14.10.2015г.

В условията на евентуалност, при отхвърляне на заявените установителни искове, ищецът предявява кумулативно съединени осъдителни претенции срещу ответника с правно основание чл. 10, ал. 1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на посочените суми.

В исковата молба ищецът излага следните факти и обстоятелства:

Твърди, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11248/2017г. по описа на ВРС, която е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на ответника. Поради това счита, че има правен интерес от депозирането на настоящата искова молба за установяване на претендираните вземания. Твърди, че на 14.10.2015г. е сключил договор с *** за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който са му прехвърлени вземанията по договор за потребителски заем № CASH – 11024206/10.08.2012г., сключен между цедента и П.Г.Ж.. Посочва, че въз основа на последния договор на ответника е отпуснат паричен кредит в размер на 400 лв. Договорен е лихвен процент в размер на 172,83 %. ГПР е в размер на 360,65 %. Финансирана е и покупка на застраховка „Сигурност на плащанията“ на стойност 16.00 лева. Задължението е следвало да бъде погасено за срок от 6 месеца, при равни месечни вноски по 104 лв. всяка. По данни на цедента, към датата на сключване на договора за цесия, общата стойност на плащанията, извършени от кредитополучателя, възлиза на сумата 208 лв. Поддържа, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила автоматично на 15.12.2012г. поради непогасяване на две последователни месечни вноски. Посочва, че цедентът е изпратил уведомително писмо до ответника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за съобщаване на цесията. Тъй като това писмо не е достигнало до адресата, прилага същото към настоящата искова молба. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. В условията на евентуалност претендира уважаване на предявените осъдителни претенции. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.Г.Ж., чрез назначения особен представител. Твърди, че дружеството не разполага с активна материалноправна легитимация, тъй като прехвърлянето на вземанията не ѝ е съобщено, поради което не  произвежда действие спрямо нея. Посочва, че връчването на уведомлението за прехвърлянето на вземанията не може да се счете за уведомяване на длъжника за извършената промяна на кредитора. Поради това счита, че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалонст посочва, че предявените искове са неоснователни и поради погасяването им по давност. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. 

                 С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                 От представения по делото заверен препис на договор за продажба и прехвърляне на вземания се установява, че на 14.10.2015г., в гр. София, между „М.Ф.М.“ АД и *** е сключен договор за прехвърляне на вземания. Изложеното се установява и от приложеното по делото „Потвърждение“ за сключена цесия, подписано от ***. Видно от представеното Приложение 1 към Договора за прехвърляне на вземания от 14.10.2015г., задължението на ответницата спрямо заемодателят е прехвърлено на настоящия ищец. Прехвърлената сума е в общ размер на 491,29 лв., от които 300,54 лв. – главница, 115, 45 лв. – лихва и 75,29 лв. – лихва за забава.

                Видно от договор за потребителски заем № CASH-10024206/10.08.2012г., сключен между *** и П.Г.Ж., параметрите по договора са следните: размер на кредита – 400,00 лв.; застраховка „сигурност на плащанията“ – 16,00 лв.; погасителни вноски – 6 броя; размер на погасителна вноска – 104,00 лв.; ГПР – 360,65% и ГЛП 172,83%. Приложен е погасителен план, от който се установява, че падежът на дължимата последна вноска е настъпил на 15.02.2013г. Договорът е подписан от ответницата, като положеният подпис не е оспорен.

                По делото е допуснато извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице Е.Й.Т. се установява следното: С договор за потребителски заем от 10.08.2012г. на ответницата е предоставена сума в брой от 400,00 лв. на датата на подписване на договора. По кредита са извършени две плащания в общ размер на 208,00 лв., като с тях са погасени 99,46 лв. – главница и 108,54 лв. – договорна лихва. Последното плащане е извършено на 26.10.2012г. При съобразяване на предсрочната изискуемост на дата 15.12.2012г. до 01.08.2017г., обезщетението за забава се равнява на 141,82 лв. При съобразяване на задължението по погасителен план до дата 01.08.2017г. обезщетението за забава се равнява на 139.59 лв.

                От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                 Безспорно се установи, че между *** и ответницата е сключен договор за потребителски заем № CASH-10024206/10.08.2012г., изпълнението по договора от страна на ***, както и надлежното прехвърляне на вземанията по договора от заемодателя към настоящия ищец.

                 Безспорно се установи от изготвеното заключение по допуснатата ССЧЕ, че към момента на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда задължението на ответницата по договора за заем е в размер на 300,54 лв. – главница, 115,46 лв. – договорна лихва и 141,82 лв. – лихва за забава за периода от 15.12.2012г. до 01.08.2017г.

                 В тежест на ответната страна беше да представи доказателства, че е изпълнявала задължението си по сключения договор. Не се представиха доказателства в тази насока.

                 По отношение на възражението, че сключеният договор за цесия не е съобщен на ответницата:

                 С исковата молба ищецът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедентът *** е изпратил чрез цесионера „М.ф.м.“ АД уведомително писмо за съобщаване на цесията на ответницата П.Ж.. Тъй като писмото не е достигнало до адресата, същото е приложено към исковата молба, подписано е от цедента и ищецът сочи, че с получаване на книжата по делото, ответницата е уведомена за сключената цесия.

                 Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК. (Решение № 3 от 16.04.2014 г. по търг. д. № 1711/2013 г. на Върховен касационен съд)

                 Съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника, свързани с липсата на надлежно уведомяване на страната за извършената цесия. Действително няма данни ответникът лично да е получил преди образуване на настоящото производство приложеното към исковата молба уведомление. Същевременно получаването на уведомлението в рамките на настоящото съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, в който смисъл са и разрешенията, дадени в Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о. Ето защо, с оглед надлежното връчване на ответника, чрез особения му представител, на уведомлението за цесията, като част от преписката към исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото задължение.

                 По отношение на възражението за изтекла погасителна давност:

                 Заявлението по реда на чл. 410 ГПК е подадено пред ВРС на 04.08.2017г. С решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г., IV г.о., ГК, състав на ВКС се е произнесъл по въпроса "Налице ли е периодично плащане по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД при договор за заем, с който е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати", на който е даден отрицателен отговор, като е застъпено становището, че за разлика от периодичните плащания, всяко едно от които е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения, при договора за заем задължението е неделимо. Поради този му характер, уговореното връщане на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания, а само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части - аргумент за противното от чл.66 ЗЗД. Това становище е застъпено и в постановеното Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 523/2011 г., III г.о., ГК, като е прието, че отделните погасителни вноски по предоставения заем не превръщат договора в такъв за периодични платежи, а представляват частични плащания по договора, по отношение на които приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Следователно, за да е изтекла погасителна давност за определено задължение, същото следва да е било с настъпил падеж към дата 03.08.2012г. Установи се от представения по делото погасителен план и от заключението по ССЧЕ, че първата дата на падеж за първата дължима вноска по сключения договор за потребителски заем е била 14.09.2012г. Предвид изложеното възражението за изтичане на погасителна давност за процесните вземания е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

                 С оглед на изложеното предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

                 По разноските:

                 Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство, а именно сума в размер на 775,00 лв. в исковото производство и 75,00 лв. в заповедното производство.

 

                  Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „М.Ф.М.” АД, ЕИК ***, с адрес: ***, следните суми: сумата от 300,54 лв. /триста лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща изискуема главница по Договор за потребителски заем № CASH-10024206/10.08.2012г., сключен между *** и П.Г.Ж., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 04.08.2017г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от 115,46 лв. /сто и петнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща дължима договорна лихва за периода 14.09.2012г. – 15.02.2013г. по Договор за потребителски заем № CASH-10024206/10.08.2012г., сключен между *** и П.Г.Ж., както и сумата от 130,28 лв. /сто и тридесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 15.12.2012г. – 01.08.2017г. по Договор за потребителски заем № CASH-10024206/10.08.2012г., сключен между *** и П.Г.Ж., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11248/2017г. по описа на ВРС, като вземанията по договора са прехвърлени в полза на „М.Ф.М.” АД, ЕИК *** по силата на договор за цесия от 14.10.2015г., сключен с ***.

                

                ОСЪЖДА П.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „М.Ф.М.” АД, ЕИК ***, с адрес: ***, сумата от 775,00 лв., представляваща сторени разноски в настоящото производство и 75,00 лв., представляваща сторени разноски в ч.гр.д. номер 11248/2017г. по описа на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

 

 

 

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................