Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №533 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника Е.Г.Г. срещу решение от 19.08.2019
г. по гр.д. №74000/2017 г. на Софийския районен съд, 118 състав, в частта, в
която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150
ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 2540,58 лв., от която 64,36 лв. за дялово
разпределение, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – ателие №21 в гр. София, жк. „******, с аб. №353600, за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 25.05.2017
г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 301,38 лв.
за периода 15.09.2015 г. – 28.04.2017 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №33068/2017 г. по описа на СРС, 118
състав, като ответникът е осъден да заплати на ответника разноски в заповедното
и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, тъй като не е доказано консумацията на топлинна енергия за
топла вода за битови нужди, тъй като жилището няма сключен договор за
предоставяне на отопляема вода за битови нужди. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
върне делото за ново разглеждане в СРС. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище жалбата. Не претендира разноски.
Третото лице-помагач „Б.” ООД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната
жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в
частта, в която предявеният установителен иск за
лихва за забава е отхвърлен за разликата над посочената по-горе сума, поради
което решението в тази част е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението,
следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното
дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо
писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по
отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи
условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което
възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано
в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната
връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона,
е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не оспорва, че е собственик на процесния имот през процесния
период, като това обстоятелство се установява от представения по делото нот. акт за собственост върху недвижим имот, построен от
ЖСК „Румяна“ №72, т.ІІ, н.д. №99/21.12.1998 г. на нот.
В.Б.. Ирелевантно е дали ответникът е сключвал
договор за предоставяне на топла вода за битови нужди, доколкото облигационните
отношения са възникнали по силата на закона – посочените по-горе разпоредби от
ЗЕ.
Обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в
жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на
иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до
отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. За установяване факта на предоставяне на
топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
цена, в първоинстанционното производство е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза, което и настоящият въззивен състав кредитира напълно, като обосновано и
компетентно изготвено. По делото са представени от ФДР индивидуални справки за
използваната ТЕ за процесния период и формуляри за
отчет на уредите за ДР на ТЕ, носещи подписа на ответника и неоспорени от него,
в които са посочени показанията на водомерите в имота на ответника, въз основа
на които е изготвено и заключението на СТЕ, т.е. неоснователни са възраженията
на въззивника за липса на водомери в процесния имот.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че през процесния период
технологичните разходи в АС са отчислявани от доставената в АС топлинна енергия
и тези технологични разходи са били за сметка на ищеца, ФДР е извършила
дяловото разпределение за процесния имот в
съответствие с действащата нормативна уредба, а ищецът е спазил действащата
нормативна уредба при начисляване сумите за имота на ответника. От заключението
се установява още, че за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2016 г. начислените и дължими от ответника суми за
ТЕ, включително с отчитане на изравнителните сметки, възлизат в общ размер на 2476,21
лв. Вещото лице сочи още, че топломерът, монтиран в АС, е преминавал на
метрологични проверки редовно.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №194994 от 19.08.2019 г.,
постановено по гр.д. №74000/2017 г. по описа на СРС, ГО, 118 състав, в
обжалваната част.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.