№ 5707
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110157417 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
02.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на пети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 57417/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ГТ“ ЕООД срещу „ПГ“ ЕООД, в която се твърди, че
страните се намирали в договорни отношения за продажба на стоки – дървени греди, дъски,
водоустойчив шперплат и гвоздеи. Поддържа, че за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г.
бил извършил доставки на посочените стоки, като били издадени фактура № 5140/17.12.2020
г. на стойност 6981,60 лева и фактура № 5149/22.12.2020 г. на стойност 264,00 лева.
Навежда доводи, че въпреки изпълнението на задълженията си по договора, ответника не
бил заплатил дължимите суми. Излага съображения, че с оглед изпадането на ответника в
забава последният дължал мораторна лихва за периода 18.12.2020 г. до 14.07.2021 г. за
сумата от 405,35 лева върху вземането по фактура № 5140/17.12.2020 г. и мораторна лихва
за периода от 23.12.2020 г. до 14.07.2021 г. в размер на 14,96 лева върху вземането по
фактура № 5149/22.12.2020 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните
1
суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника, като
претенциите се оспорват. Прави отвод за нередовност на исковата молба, тъй като ищеца не
бил изложил надлежно обстоятелствената част на претенцията и непосочване цената на
исковете, като не била заплатена и дължимата държавна такса. Твърди, че не оспорва
наличието на облигационна връзка между страните, но издадените фактури липсвало яснота
въз основа на кой договор са издадени, респ. същият не бил представен по делото.
Поддържа, че издадените фактури не могат да установят дължимост на вземанията и
изпълнение на задълженията по договора. Навежда доводи, че винаги е изпълнявал
задълженията си в отношенията между страните. Развива съображения, че не било ясно как
платеца е следвало да заплати задълженията си, освен това бил разбрал за фактурите едва с
исковата молба, като същите нямало данни да са му били изпращани или да са били
получавани. Твърди, че дори фактурите да са били осчетоводени, то това било станало
поради грешка, като сами по себе си фактурите не можели да установят възникването и
основанието на вземанията. Поддържа, че след като вземанията за главницата са
неоснователни, то такива са и тези за мораторна лихва, освен това не бил ясен срока за
плащане, за да е налице изпадане в забава. Иска отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) да е налице
валидно сключен договор за търговско покупко-продажба на твърдените от ищеца вещи; 2)
ищецът да е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост и да предаде
вещите на ответника; 3) вземането да е станало изискуемо.
Представени са фактура № 5140/17.12.2020 г. на стойност 6981,60 лева – с основание
„греди, водоустойчив шперплат и гвоздеи“ и фактура № 5149/22.12.2020 г. на стойност
264,00 лева – с основание „дъски“.
Съдът констатира, че в отговора на исковата молба ответникът е направил съдебнно
признание на факти по смисъла на чл. 175 ГПК, като е посочил, че не оспорва наличието на
облигационно отношение между страните. А съдебното признание на факти е едно от най-
сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с
останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактически и
правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ от което се изяснява, че процесните
фактури са осчетоводени при ищеца. Вещото лице е посочило, че от извършена проверка в
НАП фактурите са включени в дневниците за покупки и справки-декларации по ДДС от
ответника за периода м.12.2020 г. до м.12.2021 г., като е ползван данъчен кредит. Експертът
е посочил, че размерът на задължението е в общ размер от 7245,60 лева. Изяснено е, че
размерът на мораторната лихва е в размер на 420,28 лева.
Настоящият съдебен състав, като извърши преценка на заключението на ССчЕ,
съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е
извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е
недобросъвестен или заинтересован от изхода на правния спор.
Макар че по делото не са събрани доказателства дали подписалото се под тези
2
фактури лице – от името на ответното дружество, е било упълномощено да получи от името
на купувача процесните стоки, настоящата съдебна инстанция приема, че следва да се
приложи необоримата презумпция, уредена в правната норма на чл. 301 ТЗ. Дори и това
лице да е действало без надлежно учредена представителна власт, ответникът не се е
противопоставил на извършените от него правни действия при узнаването на това
обстоятелство – с осчетоводяването на процесната фактура. Следователно, дори и да се
приеме, че двустранно подписаната фактура е подписана от лице, действащо от името на
ответника без представителна власт, тези правни действия са били нотифицирани
(потвърдени) от ответника.
Настоящата съдебна инстанция приема, че след като фактурата, независимо дали носи
или не подпис на упълномощено за това лице, е постъпила при ответника, той не само не се
е противопоставил на обективираните облагаеми доставки (търговски продажби) веднага
след тяхното узнаване, но и този първичен счетоводен документ е бил надлежно
осчетоводен. В този смисъл, като е осчетоводил процесната фактура, в която са
обективирани всички съществени елементи на търговската продажба – страни, обект и цена,
ответникът е признал, че е сключен договор за търговска продажба, по който в изпълнение
на задължението на продавача е получил стоките, предмет на тези продажбени
правоотношения – арг. чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, който предписва, че редовно
водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство
между търговци за установяване на търговски сделки.
Правното действие на сключения договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй
като учреденото по него договорно правоотношение е възникнало между търговци и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с чл.
286, ал. 1 ТЗ. По това търговско правоотношение за ищеца са породени две основни
облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във
фактурата стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати
уговорената пазарна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите – арг. чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен,
комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на
вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
При предаването на процесните вещи (с осчетоводяването на процесните фактури с
посочен момент на данъчното събитие, както следва: фактура № 5140/17.12.2020 г. с
данъчно събитие 17.12.2020 г. и фактура № 5149/22.12.2020 г. с данъчно събитие 22.12.2020
г., ответникът е признал, че стоките, предмет на процесните договори за търговска
продажба, са му предадени – арг. чл. 175 ГПК) продавачът е изпълнил своите основни
правни задължения, породени от договорите за търговска продажба, а именно –
едновременно с предаването е настъпила концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово
определените вещи са били индивидуализирани, като по този начин правото на собственост
върху тях е било прехвърлено от продавача на купувача-ответник. При изпълнението на
насрещната престация за предаване на стоките, предмет на договорите, правното
задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е станало изискуемо.
Необходимо е да се отбележи, че настоящата съдебна инстанция, счита, че при
приемане на факта кога е настъпило данъчното събитие следва да се вземе предвид
3
правилото на чл. 161 ГПК, доколкото въпреки указанията на съда, който са дадени на
ответника с протоколно определение от 24.03.2022 г., последният не е указал надлежно
съдействие на експерта при изготвянето на експертизата, поради което същият е станал
пречка за събирането на доказателства, поради което съдът намира, че следва да приеме
неблагоприятните за ответника факти за доказани и осъществили се в обективната
действителност. В този смисъл кога точно са включени фактурите в дневниците за
продажбите и справките по ДДС пред НАП касае по-скоро данъчния режим, поради което
няма пречка същите да не са били включени надлежно в по-ранни дневници и декларации
пред НАП, но да са били осчетоводени, което води до административно-наказателна
отговорност, но не може пряко да препятства доказването по настоящото дело.
Единственият начин да се установи кога точно ответникът е осчетоводил фактурите е по
експертен път да се направи проверка в неговото счетоводство, респ. да се установи дали
същото и как е водено, което в процесният случай не е налице, доколкото причина за това е
ответника, поради което са налице предпоставките за приложение на правилото на чл. 161
ГПК.
Обстоятелството, че възникналите от процесните договори за търговска продажба
парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен извод се извежда от правната норма,
регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да
поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо
точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. До края на съдебното
дирене пред първоинстанционния съд не беше установено наличието на плащане с
погасителен ефект, поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока трябва да се споемене, че
представените с отговора на исковата молба касаят фактури извън процесните, което се
изяснява от посочените в последните основания, поради което същите нямат погасителен
ефект и не могат да установят пълно и главно, че ответникът е изпълнил задължението си. В
този смисъл е без значение развитата от ответника теза, че изпълнявал задълженията си
между страните. Това, че други, извънпроцесните задължения са изпълнени, не означава, че
може да се приеме, че и процесните задължения са изпълнени. Съответно поведението на
страната по другите правоотношения между страните е ирелеватно по иска за реално
изпълнение.
С оглед гореизложеното предявеният иск за главницата следва да бъде уважен
изцяло, а за мораторната лихва следва да бъде уважен за сумата от 420,28 лева – предвид
принципа на диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), като за разликата до пълния
предявен размер от 420,31 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да му се присъди сумата от 1459,53 лева, представляващи деловодни разноски
и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, но не е доказал, че
реално е сторил такива, поради което и съобразно отхвърлената част от исковете и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да му се присъждат деловодни разноски.
Следва да се посочи, че съдът е уважил изцяло възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като настоящото
производството не представлява фактическа и правна сложност, поради което съдът го е
определил в размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ – в размер на 713,30 лева.
4
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПГ“ ЕООД, ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
............... да заплати на „ГТ“ ЕООД, ЕИК: ....................., със седалище и адрес на
управление: гр. .................., на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
7245,60 лева, представляващи незплатена цена по договори за търговска покупко-продажба
на греди, водоустойчив шперплат, гвоздеи и дъски, обективирани във фактура №
5140/17.12.2020 г. и и фактура № 5149/22.12.2020 г., ведно със законната лихва от 15.07.2021
г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от
420,28 лева, представляващи мораторна лихва върху главниците по договорите за периода
18.12.2020 г. до 14.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за сумата над
420,28 лева до пълния предявен размер от 420,31 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ПГ“ ЕООД, ЕИК: ............... да заплати на
„ГТ“ ЕООД, ЕИК: ....................., сумата от 1459,53 лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5