О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 428 Година 2016,12.04. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На дванадесети
април Година две хиляди и шестнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 495
по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Шамс-24“ЕООД, ЕИК ********* чрез
пълномощника си адв.Росен Диев с адрес на кантората гр.Бургас, ул.“Св.Климент
Охридски“,№ 1,ет.2 е предявил обективно
съединени искове за приемане за установено,че не дължи на „Пав-Мар Енд Ко“ ЕООД,ЕИК ********* със седалище
гр.Бургас следните вземания, за събиране
на които е образувано и висящо изпълнително дело № 2014878040046 по описа на частен съдебен
изпълнител Ирина Христова с район на действие съдебния район на Окръжен съд
гр.Ямбол:249239,73 лв.-главница, олихваема от 13.08.2013 год. ,5029,32
лв.,остатък от адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело,51543,40
лв.-законна лихва до 26.08.2015 год. включително. Твърди,че въпреки,че изпълнението е започнало въз основа на
издадени в развило се заповедно
производство заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист, поради
постановено незабавно изпълнение, след издаването им са настъпили факти,довели
до отпадане на изпълняемото право. Заявява два новонастъпили факта-влязло в сила на 18.08.2015 год. решение № 204 от
22.07.2015 год. по т.д.№ 202 по описа за 2014 год. на Бургаски окръжен съд и, установяващо недължимост на вземането от негова
страна по изпълнителното дело и сключен между първоначалния взискател и
посочения ответник по настоящото дело договор за прехвърляне на паричното
вземане дължимо по изпълнителното
дело,за който той не е бил надлежно уведомен от цедента. Претендира
разноски.
Предявените искове са с правно
основание в чл.439 от ГПК.
Ответникът „Пав-Мар Енд Ко“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище гр.Бургас оспорва на първо място допустимостта, а на следващо място и основателността на предявените искови претенции. Счита, че първият заявен факт не може да
се приеме,че е посоченото от ищеца влязло в сила решение, тъй като то има само установително
действие-констатира факт, който е
настъпил назад във времето,а не такъв,който възниква в момента на влизането
му в сила.Сочи,че факта,установен с
решението е липса на представителна власт,който обаче е бил известен на
ищеца и на него той е могъл да се позове
още в заповедното производство при спазване на възможностите,дадени му там,но
които той е пропуснал. Излага и по
същество съображения за дължимост на сумата, за събиране на която е висящо изпълнителното производство, изпълнението по което се оспорва с предявените
искове.
Бургаски окръжен съд при
подготовка на делото в настоящото
закрито заседание намира, че следва да се произнесе по допустимостта на
предявените искове, включително и по направеното от ответника възражение за
недопустимост на производството по делото:
Не е спорно, а това е видно и от приложените писмени
доказателства,че изпълнително дело № 2014878040046 по описа на частен съдебен
изпълнител Ирина Христова с район на действие
съдебния район на Окръжен съд гр.Ямбол е започнало въз основа на издадени
заповед № 983 от 12.07.2013 год. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК-запис на заповед ,издаден на дата 05.12.2012 год.
с постановено незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 12.07.2013 год. и
двата документа в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1626 по описа
за 2013 год. на Районен съд гр.Ямбол. Длъжник по заповедното производство, а оттам и по изпълнителното дело е
ищецът „Шамс-24“ЕООД, а кредитор и
взискател „Сисо груп“ ЕООД,ЕИК *********. Няма спор също така,че ищецът не
е подал своевременно писмено възражение по чл.414 от ГПК срещу
заповедта за изпълнение или срещу част от нея,поради което и след изтичане на законния срок заповедта се е
стабилизирала,като изпълнението е продължило до
спирането му въз основа на обезпечителна заповед, издадена в производство по чл.390 от ГПК с
оглед разглеждане на настоящите искове.Безспорно е също така,че в хода на
висящото изпълнително производство между
ищеца по настоящото дело отново в качеството на ищец и трето за заповедното и изпълнителното
производство лице-физическото лице Х.Я.И. в качеството на ответник, без участието на
кредитора по заповедното производство и
взискател по изпълнителното дело „Сисо груп“ ЕООД, се е развило исково
производство по искове с правно основание чл.462,вр. чл.537 и
чл.26,ал.2 от ТЗ вр. чл.124,ал.1 от ГПК,като е било образувано т.д.№ 202 по
опис аза 2014 год. на Бургаски окръжен съд. Исковото производство е завършило с
постановяване на съдебен акт-решение № 204 от 22.07.2015 год. ,влязло в сила
поради необжалването му от страните на 18.08.2015 год.С горното решение е
прието за установено оп отношение на физическото лице Х.Я.И.,че не е разполагал
с представителна власт за поема менителнично задължение от името и за сметка на
„Шамс-24“ЕООД,ЕИК ********* ,обективирано в издадения и подписан от Х.И. запис
на заповед на 05.02.2012 год. в
качеството му на пълномощник въз основа на пълномощно с регистрационен номер
16161/14.11.2012 год. на помощник-нотариус Йорданка Йовчева при нотариус Стоян
Ангелов,поради което се е задължил лично по така издадения запис на заповед.
Безспорно е също така ,а това е видно и от
приложеното удостоверение от частен съдебен изпълнител на лист 14 от
делото в заверено копие,че ответникът по настоящото дело на 28.07.2015 год. е
подал молба по изпълнителното дело за конституирането му като взискател
наместо първоначалния взискетал „Сисо
Груп“ ЕООД,като се е позовал на сключен договор за прехвърляне на вземане по
делото от 22.07.2015 год. Не е спорно, че тази молба е била уважена,като с акт
на частния съдебен изпълнител от същия ден конституирането е постановено.
При тази безспорна фактическа
обстановка ищецът
твърди,че два от фактите,изложени от него
по-горе,като настъпили след издаване на заповед № 983 и изпълнителен
лист и двама документа от 12.07.2013
год. по ч.гр.д.№ 1626/13 год. на Районен съд гр.Ямбол, водят до погасяване на
вземанията,останали за събиране в изпълнителното производство и описани в
удостоверението на лист 14 от делото – влязлото в сила решение по т.д.№ 202 по описа за 2014 год. на Бургаски
окръжен съд и извършена от първоначалния
взискател цесия.
По въпроса за защитата на длъжника,
срещу когото е издадена заповед за изпълнение, каквато безспорно се цели да се
реализира с предявените в настоящото производство искове ,е формирана
задължителна съдебна практика –
определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, І т. о. Тотка
Калчева;Опр.№ 684 от 10.09.2012 на ВКС
по т.д.№ 549/11 год. ІІ т.о. ТК-Ваня Алексиева; Опр.616 от 10.07.2012 на ВКС по
ч.т.д.№ 472/12 год. на ІІ т.о.ТК-Росица
Ковачева. В същата е извършена съпоставка между хипотезите на чл.424 и чл.439 ГПК,
уреждащи възможност за длъжника по заповедното производство да оспори вземането
по влязлата в сила заповед за изпълнение, като е подчертано, че разликата между
тях се свежда до това, дали фактите и обстоятелствата, въз основа на които се
оспорва вземането, са съществували към датата на издаване на заповедта за
изпълнение или са възникнали след това.Със защита чрез иск по чл.424 от ГПК
длъжникът разполага при новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото,които не са могли да му бъдат
известни до изтичане на срока за подаване на възражението или ,с които не е
могъл да се снабди в същия срок. С иска по чл.
439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ
изпълнителен процес с този иск се дава право да се установи, че
изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след
съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване, за изискуемостта на
вземането или за отговорността на длъжника
за него Следователно това могат да бъдат
само факти, които обосновават правопогасяващо,правоизключващо
или правоунищожаващо възражение по
отношение на вземането. Такъв факт може да бъде и влязло в
сила съдебно решение, стига то да има конститутивно действие,тъй като само в
този случай с влизането му в сила ще се породят последици,които без него няма
как да настъпят/т.напр. в хода на висящо
изпълнително дело по изпълнение на влязло в сила решение за разпределение на правото на ползване
върху два съсобствени урегулирани
поземлени имота, влиза в сила решение за делба,с което се поставя в дял отделен имот на всеки съделител, при което съсобствеността върху имотите вече не съществува-делбата погасява изпълнението по решението по разпределение на ползването на съсобствените
имоти /.
В настоящия случай посоченото от
ищеца съдебно решение няма конститутивно действие, касае се за установителен
иск, при който правна промяна не настъпва, а се установява със сила на
пресъдено нещо съществувало преди
започване на производството по делото
т.д.№ 202 по описа за 2014 год. на Бургаски окръжен съд правно
положение.Освен това в производството по това дело е участник само една от
страните по заповедното производство-длъжника,поради което то е
непротивопоставимо на насрещната страна в заповедното, а оттам и в изпълнителното
производство-кредитора.Следователно посоченото съдебно решение не представлява
факт по смисъла на чл.439 от ГПК, който да обоснове допустимост на иск с това
правно основание,при който на проверка по същество се
подлага възникването и съществуването
в правния мир на този факт.
Посоченото второ основание от ищеца също няма характер на факт по смисъла на чл.439 от ГПК.Прехвърлянето на вземане-цесия, не представлява факт,който обосновава правопогасяващо, правоизключващо или правоунищожаващо възражение по отношение на вземането. Вземането продължава да съществува, да е изискуемо, да е дължимо именно от длъжника, т.е. отговорността му за вземането не отпада, единствената промяна, която настъпва по отношение на длъжника е, че се променя носителя на вземането. В настоящия случай е видно,че в изпълнителния процес са осъществени действия по конституиране на приобретателя на вземането, т.е. преценката за настъпилото действие на цесията спрямо длъжника по чл.99,ал.4 от ГПК като принадлежаща на съдебния изпълнител е извършена, а от нея зависи конституирането на страните в изпълнителния процес-въпрос изцяло от компетентността на съдебния изпълнител. Следователно с оглед на въведените в настоящия случай фактически твърдения-цесия,конституиране на това основание на новия носител на изпълняемото право в изпълнителния процес и твърденията за липса на уведомяване по смисъла на чл.99,ал.4 от ЗЗД, не представляват факт, който погасява изпълняемото право, за да бъде предмет на разглеждане в предявен иско по чл.439 от ГПК, какъвто е настоящия.
С оглед на всичко изложено по-горе са налице основания по
чл.130 от ГПК за прекратяване на производството по настоящото дело,тъй като
искът е недопустим-не са въведени фактически твърдения за обстоятелства по смисъла на чл.439 от ГПК,които да рефлектират върху съществуването на изпълняемото право,върху
неговата изискуемост или върху отговорността на ищеца за него.
По изложените съображения и на
основание чл.130 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
т.д.№ 495 по описа за 2015 год. на
Бургаски окръжен съд.
Определението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в едноседмичен срок от връчване на
препис от настоящото определение на страните.
Съдия: