№ 38902
гр. София, 31.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110156585 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на ищеца, с която заявява присъждането на съдебните разноски в
негова полза и счита, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, с оглед на което
решението постановено по делото да бъде допълнено.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна оспорва молбата.
Съдът, като разгледа молбата и събраните по делото доказателства, намира следното:
Молбата, подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 ГПК срок, е допустима. Съгласно чл. 80
от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В
противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Нормата урежда
две хипотези – допълване или изменение на решението за разноските. По приложението им
съдебната практика е непротиворечива, а и с ТР № 6/2013г. ВКС е дал разяснения в смисъл,
че след като съдът с решението е определил дължимите разноски и е налице искане от
страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им,
последното е молба за за изменение на размера на вече присъденото, при което следва да се
приложи правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК. В конкретния случай се касае
за допълване, а не за изменение на решението относно съдебните разноски.
Разгледана по същество молбата е неоснователна. Съдът не констатира основание да
ревизира своята преценка, съобразно изложеното в мотивите на съдебното решение за
отговорността на страните за съдебните разноски, с оглед изхода на спора и съображенията
по чл. 78, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът има право на разноски, но
при кумулативното наличие на две предпоставки – не дал повод за водене на делото и е
1
признал иска. Спорът по съдебните разноски се концентрира около въпроса станал ли е
причина за водене на делото ответника, който поддържа, че ищецът не е връчил покана за
плащане и не е положил достатъчно усилия да информира ответника за регресното вземане.
От приетата регресна покана се установява, че е изпратена на адреса на ответника, който е
съобщил в договора за застраховка, а от обратната разписка, че пратката не е потърсена от
получателя и върната в пощенската служба на 24.04.2020 г. Вземането на застрахователя по
регресния иск против делинквента става изискуемо с поканата за изпълнение и е относима
хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако застрахователят не е поканил делинквента да заплати
доброволно задължението си и ответникът е признал иска, в който смисъл е изложеното в
отговор на искова молба (вж. Определение № 646 от 07.11.2017 г. по ч. т. д. № 2565/2017 г.,
т. к., ІІ т. о. на ВКС). Съдът приема, че регресната претенция не е предявена надлежно на
ответника и разноските по делото следва да останат в тежест на ищеца. Няма данни
поканата да е получен от адресата и по начинът, който ищецът е избрал за връчване чрез
пощенски оператор. Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №231145/16.08.2023 г. с правно основание чл. 248 от
ГПК на ЗД Бул Инс АД.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2