Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Левски, 30.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на десети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на
секретаря Велина Цонева, и в присъствието на прокурора ……………., като разгледа
докладваното от съдията Николаева АНД №19 описа за 2020год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.З.Н. *** против Наказателно
постановление №19-0938-004729/05.09.2019г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на
МВР-Плевен, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на основание чл.175а,
ал.1, пр.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 3000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Твърди се, че
описаното в наказателното постановление нарушение не било извършено, като
причина за рязката промяна на посоката на движение на автомобила била
препятствие на пътя. Иска се наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Р.Р.
– ПлАК. Дава обяснения относно вмененото му нарушение. Твърди, че било тъмно и
в последния момент видял на пътя куче, сблъсък с което се опитал да избегне.
Защитникът поддържа жалбата. Излага съображения, че от
събраните по делото доказателства се установявало, че жалбоподателят не е
извършил нарушението, за което е санкциониран. Не било доказано умишлено
поведение на Н. – преднамерено извеждане на автомобила извън контрол. Моли
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено и да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Въззиваемата страна ОДМВР – Плевен не се представлява в
съдебно заседание. В писмено становище моли жалбата да бъде оставена без
последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
На 31.08.2020г., около 00,18 ч. свидетелите И.И.Ц. и Д.Б.Д. –
служители на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Плевен, изпълнявали служебните
си задължения по контрол спазване ЗДвП, като по план, утвърден от Директора, се
намирали в гр.Левски, на ул.“Гоце Делчев“, в близост до кръстовище с
ул.”Александър Стамболийски”, извън патрулния автомобил. Същите забелязали
управлявания от жалбоподателя Н.З.Н. лек автомобил ***и с
рег.№***, който идвал от улица „Александър Стамболийски” и на
кръстовището направил десен завой, като продължил по ул.”Гоце Делчев” в посока
към магазин „Абсолют +” (улица „Крум Попов”). Докато наблюдавали движението на
процесния автомобил полицейските служители чули силен шум от двигател, пищене
на задните гуми, подаване на газ, в резултат на което автомобилът поднесъл и
навлязъл в насрещното платно, като направил последователни завои в ляво и в
дясно на пътното платно. Полицейските служители последвали процесното МПС с
патрулния автомобил и го спрели за проверка. Установили самоличността на водача
– жалбоподателят Н.З.Н., като в автомобила имало още две лица. На Н. бил
съставен АУАН №40547/31.08.2020г., за това, че в град Левски, ул.”Гоце Делчев”
с посока на движение към улица „Крум Попов”, като водач управлява лек автомобил
*** с рег. №*** (***), като не използва
пътя отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за
превоз на пътници и товари, като извършва резки маневри, подавайки рязко газ и
повишавайки оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на
автомобила, като същото води до преднамереното му изваждане от контрол и
пързалянето му в дясно и в ляво по пътното платно – нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП. Актът бил предявен лично на жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното
Наказателно постановление №19-0938-004729/05.09.2019г., с което за нарушение на
чл.104б, т.2 ЗДвП, жалбоподателят бил санкциониран на основание чл.175а, ал.1,
пр.3 от ЗДвП, като му била наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В наказателното постановление била
възприета фактическа обстановка, идентична с тази в издадения АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите И.И.Ц., Д.Б.Д., С. С. З. /частично/, дадените от жалбоподателя
обяснения /частично/, както и от писмените доказателства – АУАН
№40547/31.08.2020г., НП №19-0938-004729/05.09.2019г. на Началник СПП при ОД на
МВР-Плевен, Заповед №8121з-515/14.05.2018г., ежедневна форма за отчет от РСОД,
справка от ОДМВР – Плевен за местоположение на патрулния автомобил, справка за
нарушител/водач; заключение на вещото лице по изготвената съдебна
авто-техническа експертиза.
Не е налице противоречие в събрания доказателствен материал
относно времето на извършване на процесното деяние, както и че управляваният от
жалбоподателя автомобил е излязъл извън контрол, като е направил маневри, в
резултат, на което се е пързалял в дясно и в ляво по пътното платно. В този
смисъл са показанията на всички разпитани свидетели И.И.Ц., Д.Б.Д., С.С.З.,
както и дадените от жалбоподателя обяснения, като в тази им част съдът
кредитира посочените гласни доказателствени средства, като
безпротиворечиви и неопровергани от
други доказателства по делото.
Съдът не намери съществени противоречия в събраните гласни
доказателства и относно мястото на извършване на нарушението, както и позицията
на полицейските служители. От показанията на полицейските служители,
включително повторния разпит на св.И.Ц. и предявяване на схемата, изготвена от
вещото лице, както и от обясненията на жалбоподателя и показанията на св.З.,
може да бъде направен еднопосочен извод, че жалбоподателят е навлязъл на
ул.“Гоце Делчев“ от завоя на ул.“Александър Стамболийски“, както и че
патрулният автомобил се е намирал в близост до кръстовището, на ул.“Гоце
Делчев“, доколкото и двете групи лица са възприели визуално останалите. В този
смисъл е и заключението на вещото лице по изготвената авто-техническа
експертиза.
Спорно по делото е обстоятелството, дали автомобилът е бил
преднамерено изведен извън контрол, като по този начин пътят отворен за
обществено ползване е бил използван не по предназначението му, или направените
от жалбоподателя маневри са били с цел избягване препятствие на пътя. По
отношение на посоченото обстоятелство се обособяват две групи свидетели – от
една страна са показанията на свидетелите И.Ц. и Д.Д., които твърдят
преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, чрез маневри и подаване на
газ, а от друга страна са показанията на свидетеля С. З. и обясненията на
жалбоподателя, които сочат, че на пътя е излязло куче, при което за да избегне
сблъсък с него жалбоподателят е направил последователно маневри в ляво и в
дясно.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите И.И.Ц. и Д.Б.Д.,
като еднопосочни, последователни и логични. Същите изхождат от лица, даващи
показания за възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им
задължения, без каквито и да било данни за възможна заинтересованост от изхода
на делото и преднамерено уличаване на жалбоподателя в извършване на
нарушението.
Не се даде вяра на показанията на св.З. и обясненията на
жалбоподателя в тази им част, като опровергани от останалия доказателствен
материал, като обясненията на жалбоподателя бяха ценени като израз на правото
му на защита, а показанията на св.С. З., с оглед възможната му заинтересованост
от изхода на делото, като близък – братовчед на жалбоподателя.
Изложените от жалбоподателя и св.З. факти, че маневрите били
необходими, тъй като било тъмно и в последния момент забелязал куче на пътя, се
опровергават от показанията на св. Д., от които се установява, че макар
деянието да е в тъмната част на денонощието, на процесната улица има улично
осветление, както и че възприемайки движението на автомобила не е било
забелязано препятствие на пътя. Показанията на св.Д. и Ц. са еднопосочни, че не
просто са чули шум от процесното МПС, а са наблюдавали движението му. От
заключението на вещото лице по изготвената авто-техническа експертиза се
установява, че полицаите са били разположени на такова място и разстояние, така
че да могат да възприемат процесното МПС и да направят изводи относно
фактическите обстоятелства на процесното деяние. На следващо място, в
показанията си свидетелите Д. и Ц. сочат, че са чули шум от двигател, „пищене“
на гуми, което е характерно за извършването на маневри чрез рязко подаване на
газ, при което задвижващите колела превъртат оборотите и автомобилът се плъзга
по пътното платно, което опровергава твърдението, че Н. единствено е извършил
маневри – завой на ляво и дясно, за да избегне препятствието, поради което
колата поднесла.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за
установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е
издаден, са съставени от компетентни лица, в предписаната от закона писмена
форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, актът е предявен лично на нарушителя и подписан
от него. При извършената служебна проверка не се установиха съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното
наказателно постановление, които да са накърнили правото на защита на
санкционираното лице.
На жалбоподателя е вменено нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП,
съгласно който на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Целта на законодателя е
санкционирането на съзнателно, опасно шофиране, чрез извършването на определени
маневри, създаващи опасност за участниците в движението, характерни за спортни
състезания, които следва да се извършват само на определените за това места и
не съответстват на предназначението на пътищата, отворени за обществено
ползване – за превоз на хора и товари.
В процесния случай вмененото на жалбоподателя нарушение се
явява доказано от събраните по делото доказателства, поради изложените по-горе
доводи. От свидетелските показания се установява съзнателно извършване на
рисковани маневри, чрез подаване на газ и повишаване оборотите на двигателя,
при което се е получило превъртане на задвижващи колела на автомобила, като
автомобилът се е приплъзнал в ляво и в дясно по пътното платно, след което
движението е било стабилизирано. Посочените действия, сочат на осъществяване на
т.нар. „дрифт“, който няма легална дефиниция в закона, но описаните и
установени факти представляват такива, с които пътят не се използва за
основаното му предназначение - превоз на хора и товари, създават опасност за
движението и следва да бъдат извършвани само на определените за това места.
Законосъобразно за посочената нарушена материално-правна
разпоредба на чл.104б, т.2 ЗДвП е приложена санкционната норма на чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба в размер на 3000 лв. водач,
който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Наложените
наказания са във фиксирания в закона размер.
Предвид на изложените съображения, наказателното постановление
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №19-0938-004729/05.09.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР-Плевен, с която на Н.З.Н., ЕГН:**********, с адрес: ***,
на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 3000 лв. и Лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.