Р Е Ш Е Н И Е  №260008

гр. Поморие, 21.09.2020год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПОМОРИЙСКИЯТ   районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на тридесети юни  през две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                                              Председател: Нася  Япаджиева

 

при секретаря Валентина Атанасова като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева  гр. дело N 845 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното.            

 

           Производството пред ПРС е образувано въз основа на постъпила искова молба подадена от „М. Б.“ АД гр. Перущица, представлявано от Ч.Я., чрез пълномощника адв. Д.Г. против  „С.М.“ ООД, със седалище гр.Каблешково, общ.Поморие, представлявано от  Д.Б..  Ищецът в исковата молба твърди, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение, е поискал от Районен съд- град Поморие, на основание чл. 410 от ГПК да издаде заповед за изпълнение срещу длъжника „С.М."ООД, за сумата от 6 651,16 /шест хиляди шестстотин петдесет и един лева и шестнадесет стотинки/ лева - главница, представляваща неплатени фактури по които ответникът е закупил стоки-механизми, по видове и количества, подробно упоменати в следните фактури: Фактура №********** /18.06.2018 г. Фактура № **********/27.08.2018г., фактура № **********/0.10.2018г. и съдът е издал заповед за сумата както е претендирана, като задължението на ответника е било в размер на 8651.16лв.,  но ответника е платил сумата от 2000лв.  Претендира и сумата от 420лв. – лихва за забава. След издаването на Заповед за изпълнение, длъжника е подал възражение и  в указания от съда срок ищецът предявява иск по чл. 422 от ГПК с който моли съда да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 6651.16лв.  неплатени суми по посочените фактури и 420лв. - обезщетение за забавено плащане за периода от 12.02.2019г.  до подаване на заявлението – 29.09.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изпълнение на задължението. Претендира и разноските по делото.      

           В срок е постъпил отговор на исковата молба с която се оспорва  претенцията на ищеца, като твърди, че е имало механически проблем в механизмите  „Епона“ 182/160, поради което са направени рекламации на 4 дивана на които са поставени механизми, доставени от ищеца и „С.М."ООД е следвало да възстанови на клиентите си  сумата от 7827лв., след което уведомило ищеца, че прекратява търговските си отношения с ищеца и същия следва да му  възстанови сумата  която е заплатил за тяхна сметка, като сумата от 6651.16лв.  която дължат на „М. Б.“, следва да се прихване от стойността на рекламираните продукти. Предявява насрещен иск и моли съдът да осъди „М. Б.“ АД да заплати на „С.М.“ ООД сумата от 1175.84лв. разлика между сумата която „М. Б.“ АД дължи на С.М.“ ООД и „С.М.“ ООД дължи на „М. Б.“ АД.

         В срок е постъпил отговор на насрещния иск, с който ищецът оспорва насрещния иск и моли за неговото отхвърляне. Твърди, че е неоснователно твърдението за претърпени загуби, че няма доказателства за направени в срок рекламации и че в рекламираните дивани са вложени именно механизми „Епона“ 182/160  и че са осъществени множество продажби на такива механизми и няма рекламации за тях. Моли за отхвърляне като неоснователно направеното възражение за прихващане, тъй като не е налице изискуемо и ликвидно насрещно вземане по смисъла на чл.103 ал.1 от ЗЗД.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от  ЗЗД. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е допустим.

ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Установява се от изисканото ч.гр.дело №744/2019г., по описа на ПРС, че „М. Б.“ АД гр. Перущица, представлявано от Ч.Я.  е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника „С.М.“ ООД, със седалище гр.Каблешково, общ.Поморие, представлявано от  Д.Б.  и  ПРС е издал срещу ответника Заповед №340/11.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  с която е разпоредил „С.М.“ ООД, със седалище гр.Каблешково  да  заплати на заявителя  „М. Б.“ АД гр. Перущица сумата 6651,16 лева ( шест хиляди шестстотин петдесет и един   лв. 16 ст.) - парично вземане произтичащо от неизпълнено задължение по договори за покупко продажба на стоки,  ведно със законната лихва за забава в размер на 420 лв. за периода от 12.02.2019 г. до 29.09.2019 г. –датата на постъпване на заявлението в съда, а също така и направените по делото разноски в размер на 763,41 лв.  В законоопределения срок на 06.11.2019г.  е постъпило възражение от длъжника. В указания едномесечен срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането в размер на 6651,16 лв. – неплатени суми по издадените фактури и обезщетение  за забава в размер на 420 лв. за периода от 12.02.2019 г. до 29.09.2019 г. – датата на постъпване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

По делото не е спорно, че между  страните е имало облигационни отношения. Представените са  от ищеца три фактури подписани от страните както следва: Фактура №**********/18.06.2018г. с описани стоки: „Бианка“ 162/140-16 бр. по 204лв. за един брой - 3264лв.; „Бианка“ 142/120-1 бр.-208лв.;  мъжка планка – „Бианка“ 136бр. по 0.35лв. – 47.60лв. обща стойност на фактурата с ДДС  - 4223.52лв. ;

Фактура № **********/27.08.2018г. с описани стоки : „Бианка“ 142/120  2 бр. по 1891.50лв. и мъжка планка „Бианка“ 16бр. по 0.35лв. обща стойност на фактурата - 466.32лв. и фактура № **********/04.10.2018г. с описани стоки: мъжка планка „Бианка“-128бр. по 0.35лв., „Епона“ 162/140 -11бр. по 196.80лв. и „Епона“ 182/160  5 бр. по 218.30лв. обща стойност на фактурата с ДДС  - 3961.32лв.  Общо задължението на ответника по трите издадени фактури е в размер на  8651.16лв. Не се оспорва от ответника, че същия е получил описаните в представените фактури  стоки. Представено е Потвърждение на задължение от 12.02.2019г., видно от което ответника е потвърдил, задължение към 31.12.2018г. към „М. Б.“ в размер на 8651.16лв. Ищецът признава, че е получил от ответника сумата от 2000лв. и претенцията му е в размер на 6651.16лв., като не се спори, че претендираната сума по представените фактури не е платена от ответника. Ответника твърдейки, че  има изискуемо и безспорно вземане от ищеца прави възражение за прихващане.

По делото е представено от ответника – „С.М.“ ООД,  уведомително писмо с което ответника уведомява ищецът за проблеми с механизми  „Епона“, за невъзможността да продължат съвместната дейност, за постъпили 4 рекламации  на дивани по които е възстановена сумата от  7827лв. и че претендира от ищецът възстановяване на сумата от 7827лв. като със сумата от 6651.16лв. задължение на ответника към ищеца да се направи прихващане, а остатъка от 1175.84лв. да се изплати от „М. Б.“  на ответника. Представено е известие за доставка получена от ищеца на 18.09.2019г. като не се спори, че в тази доставка касае именно уведомителното писмо. По делото е представено копие от регистър за рекламации на „С.М.“ ООД,  видно от който са постъпили четири рекламации  с описание „повреден или негоден маханизъм“, като по всичките в графата предпочитан начин на удовлетворяване е посочено „връщане на сумата“, а именно: от 10.12.2018г. диван „Бернарда“ с клиент Мебели „Димов“, на 11.03.2019г. диван „Бернарда“ с клиент Дивит 2 – Казанлък, на 17.03.2019г. диван „Бернарда“ с клиент ЕсТе - Разград,  на 01.04.2019г.  диван „Бернарда“ с клиент Деспас – Варна. Представени са:  Разходен касов орден № 8/08.01.2019г. издаден от ответника, с разпореждане да се брои на Марияна Костадинова, гр. Силистра сумата от 2187лв. – възстановяване сума за върнат диван „Бернарда“ по рекламация; Разходен касов орден № 9/21.03.2019г. издаден от ответника,  с разпореждане да се брои на Н. С., гр.Казанлък сумата от 1600лв. – възстановяване сума за върнат диван „Бернарда“ по рекламация; Разходен касов орден № 10/26.03.2019г. издаден от ответника, с разпореждане да се брои на Цветомир Цонев гр. Разград  сумата от 2235лв. – възстановяване сума за върнат диван „Бернарда“ по рекламация; Разходен касов орден № 11/17.04.2019г. издаден от ответника, с разпореждане да се брои на  Е.П. гр. Русе сумата от 1805.00лв. – възстановяване сума за върнат диван „Бернарда“ по рекламация.

Представен е Констативен протокол от 01.04.2019г. съставен във връзка с заявена рекламация в които като проблем установен  при огледа е посочен „проблем с механизма за разтягане“. Видно от  представения  Протокол за рекламация 17.03.2019г.   към „С.М.“ от  „Естеем“ ЕООД е описан проблем  „механизма се деформира при отваряне  и е негоден за предназначението си“, а като  предприети действия по рекламация е посочено „връщане на  дивана на производителя и възстановяване на сумата на клиента“. Представен е и  акт за рекламация от 10.12.2018г. от магазин Мебели Димов видно от който рекламация е свързана с развален механизъм и невъзможност дивана да се  разпъне. Установява се от представената Форма за рекламация на закупен продукт от 11.03.2019г., че е направена рекламация на холов диван Бернарда  и като причина за рекламацията е посочено, че  при разтягане на дивана механизма се деформира и огъва в следствие на което е негоден за експлоатация.

По делото допуснат до разпит един свидетел, търговец на мебели, който в показанията си сочи, че е предлагал мебели на „С.М.“ и в началото на 2019г. клиент който е закупил диван, след като клиента го получил,  веднага е съобщил за проблем в механизма, който и той  видял и се обадил на управителя на дружеството, който се срещнал с клиента в Разград и върнал парите на клиента и си взимал дивана.  

По делото е допусната СТЕ и от заключението на вещото лице се установява,че няма дефект в механизмите „Епона“ 182-160, а е налице конструктивен проблем, тъй като при използване на дивана в разтеглено състояние нивото на краката и по високо от нивото на главата и този „дефект“ е скрит  за производителя на дивана и за ползвателя и механизмите са създали проблем след експлоатация,  като три от механизмите са се  деформирали по време на  експлоатация на диваните. Според вещото лице монтажа на механизма е ясно означен и не може да се обърка, но при неправилна експлоатация механизма може да бъде деформиран или счупен. В съдебно заседание вещо лице уточнява, че е посетило производствената база на „С.М.“ и са и били представени три механизма Епон 182/160 и трите дефектирали, като същите  били демонтирани от диваните и диваните  не били  предоставени. Вещото лице видяло, че единият механизъм, бил с колани накован с идеята, да се избегне проблема в механизма, другия механизъм бил с изкривени крака, а при един от механизмите нямало никакъв проблем, бил  абсолютно здрав, но при експлоатация главата падала на по-ниско ниво от краката. По делото е допусната ССЕ и от заключението на вещото лице се установява, че процесиите фактури са осчетоводени двустранно от ищеца и са заведени в дневника за продажбите и в Справките-декларации за съответните данъчни периоди от ищеца,  ДДС по процесните фактури е начислен и внесен от ищеца. Процесните  фактури са осчетоводени от ответника и задължението по същите е в размер на 6651.16лв. и са включени в дневника за покупките и в Справките-декларации  по ЗДДС на ответника, като ДДС по същите участва във формирането на резултата по  ДДС за данъчните периоди. Сумите от плащанията на процесните дивани  постъпили на  касата на ответника, а връщането на сумите ни било осчетоводено. Вещото лице е посочило че мароторната лихва върху сумата от 6651.16лв. за периода от 12.02.2019г. до 29.09.2019г. е в размер на 424.92лв.

При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, направи следните  правни изводи:

По иска с  правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.79, ал 1 ЗЗД :

Предявеният иск е за установяване  на дължимата цена за доставените  механизми съгласно фактури:  №**********/18.06.2018г. за 4223.52лв. ; Фактура № **********/27.08.2018г. за 466.32лв. и фактура № **********/04.10.2018г. за 3961.32лв.   в общ размер на 6651.16лв. е основателен.

Според настоящия състав в производството се установи, че между страните са били налице облигационни отношения, безспорно е сключването на договори и  предметът на  същите, като ищеца е изпълнил задължението си и е доставил на ответника стоки така както е уговорено за което са издадени общо 3бр. фактури на стойност 8651.16лв. Въпреки, че получил стоката ответникът не заплатил в цялост дължимата сума /извършено било  частично плащане на 2000лв./ и поради това ищецът претендира непогасената част в размер на 6651.16лв. и в този размер задължението е отразено в счетоводството на ответника, фактурите са подписани от двете страни и според съда за  ответника е възникнало задължение да плати получените по договора механизми. Ответникът не е изпълнил задължението си да плати уговорената цена и съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗЗД, ищецът има право да иска изпълнение. Дължимата от ответника сума е в размер на 6651.16лв. и иска за установяване вземането е основателен.

Основателна е и  претенцията за лихва за забава. Видно от заключението на вещото лице мораторната  лихва  върху сумата от 6651.16лв.  за периода от 12.02.2019г. до 29.09.2019г. е в размер на 424.92лв. Претенцията на ищеца е за сумата от 420лв. и в този размер иска следва да се уважи.  

Според въведените от ответника твърдения за дефект за механизмите и заявените  4 рекламации с последващо връщане на сумата 7827лв., същия претендира от ищецът сумата от 7827лв. , като със сумата от 6651.16лв. заявява възражение за прихващане, а за сумата от 1175.84лв. предявява насрещен иск. 

Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по  чл. 103, ал. 1 от ЗЗД включва: съществуването на две действителни вземания /задължения/, те да са насрещни, да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи, вземането на страната, която прихваща /активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение вземане. В настоящия случай към момента на въвеждането му в процеса за прихващане с вземането на ищеца, вземането на ответника  е спорно и неликвидно.

          Съгласно разпоредбата на чл.193 ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. За да се ангажира обаче отговорността на продавача т.е. на ищецът „М. Б.  по чл. 195, ал. 1 ЗЗД е необходимо недостатъците на механизмите да са съществували към момента на продажбата. Установи се по делото от назначената  СТЕ, че четири механизма  тип „Епона“ 182-160 предоставени от ищеца са с дефекти, като  не се установи продавача да е бил наясно с дефектите към момента на продажбата и според съда те са били скрити. Щом е налице недостатък, проявяването на който е във вина на ищеца, следва да се отговори на въпроса, обуславящ правото да се търси отговорност на продавача -– налице ли е своевременно уведомяване, което на основание чл. 194, ал. 1, изр. 3 ЗЗД се явява предпоставка за запазването на правата по чл. 193 ЗЗД.  Дефекти в механизмите са станали известни на купувача /ответника/ съответно на 10.12.2018г., 11.03.2019г., 17.03.2019г. и 01.04.2019г. и  купувача не е уведомил за  тях  незабавно  продавача за открития недостатък. Такова незабавно уведомяване не е налице, а претенцията на ответника е станала достояние на ищеца на 18.09.2019г. когато е получил уведомително писмо. Същественото в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗЗД е задължението за незабавно уведомяване, тъй като, ако уведомяването не е незабавно, тогава правата на купувача се преклудират. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 324 от ТЗ. Следователно, предадените стоки са приети без възражения и одобрени. Купувачът не е уведомил незабавно продавача за констатираните недостатъци. Поради това дължи тяхната цена. Не е доказано по делото, че ищецът - продавач, е узнал по рано от 18.09.2019г. за недостатъците, което е в тежест на купувача - ответника да докаже / Решение № 1585 от 17.10.2002 г. по гр. д. № 113/2002 г., V г. о. на ВКС, Решение № 811 от 13.10.2006 г. на ВКС по т. д. № 336/2006 г., ТК, II т. о. и др./. Следователно, ответникът не е изпълнил вмененото му с разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗЗД задължение, като купувач, при забелязани недостатъци незабавно да уведоми продавача. При неизпълнение на задължението за незабавно уведомяване, правата на купувача се преклудират /, съответно ответникът /купувач/ е загубил правото си на възражения по чл. 195, ал. 1 от ЗЗД. /сред които е и правото да развали договора/.  При така констатираната липса на осъществен фактически състав, пораждащ отговорността на продавача за продажбата на вещ с недостатъци, възражението за  прихващане е неоснователно, а предявеният иск за сумата 1175.84лв.  следва да се отхвърли.  

И двете  страни са  поискали а им бъдат присъдени разноските и при този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „С.М.“ ООД следва да заплати на "М. Б.“ АД направените от ищеца съдебни разноски в размер на 1485.42 лв. Ответника следва да заплати и направените в заповедното производство разноски в размер на 763.41лв.

           Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И :

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК по отношение на ответника  „С.М.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр.Каблешково, общ.Поморие, ул. представлявано от Д.Т.Б. – управител, със съд.адрес *** адв. дружество „Т. и Йо“ адв. Т., че съществува вземането на ищеца  „М. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перущица, , представлявано от Ч.Я. – изп.директор със съд.адрес:***, делови център Пловдив, офис 403, адв.кантора – адв. Д.Г. по отношение на ответника „С.М.“ ООД, ЕИК ********* представлявано от Д.Т.Б. – управител,в размер на сумата от  6651.16 / шест хиляди  шестстотин петдесет и един лева и 16ст./ - задължение по договор; 420 / четиристотин и двадесет/ лева  - обезщетение за забава за периода от 12.02.2019г. до 29.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 30.09.2019г. до окончателното й изплащане за която сума е издадена Заповед № 340/11.10.2019г.  за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 744/2019г. по описа на РС  Поморие.

          ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.М.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр.Каблешково, общ.Поморие, ул. Климент Охридски № 13 представлявано от Д.Т.Б. – управител, иск против  „М. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перущица, ул. Трети март № 42, представлявано от Ч.Я. за осъждане „С.М.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „М. Б.“ АД, ЕИК ********* сумата от 1175.84 / .хиляда сто седемдесет и пет/ лева  като неоснователен.

        ОСЪЖДА „С.М.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Д.Т.Б. – управител, да заплати на ищеца  „М. Б.“ АД, ЕИК *********, представлявано от Ч.Я., сумата от 1485.42 / хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и 42ст./ – разноски по настоящото дело и сумата от 763.41 / седемстотин шестдесет и три лева и 41ст./ - разноски по ч. гр. д. № 744/2019г. по описа на PC – Поморие.

        Решението подлежи на обжалване пред БОС  в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: